Авторско право

[xa_acc style=“xa-style1″ ][xa_slide title=“Как се регламентират отношенията, свързани с обекти на авторското право“ icon=“check“]

Отношенията, свързани с обекти на авторско и сродни права се регламентират в Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП).

[/xa_slide]

[xa_slide title=“Как възниква авторското право?“ icon=“check“]

Съгласно чл.2 от ЗАПСП „Авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението“. Тоест момента на създаване на дадено произведение е и моментът на възникване на авторските права, свързани с него. Авторското право, за разлика от други права на интелектуална и индустриална собственост възниква без необходимостта да се получи регистрация или признаване на правото от даден орган.

[/xa_slide]

[xa_slide title=“Кои са обектите на авторско право?“ icon=“check“]

Съгласно чл. 3 от ЗАПСП „Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като:

1. литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми;
2. музикални произведения;
3. сценични произведения – драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други;
4. филми и други аудио-визуални произведения;
5. произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;
6. произведения на архитектурата;
7. фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;
8. проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;
9. графично оформление на печатно издание;
10. кадастрални карти и държавни топографски карти;
11. преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;
12. аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;
13. периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.?Обект на авторското право може да бъде и част от произведение, както и подготвителните скици, планове и други подобни.“ Важно е да се отбелеат следните изключения, които не се приемат за обекти на авторско право съгласно българския закон, а именно:
    • нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, както и официалните им преводи;
    • идеи и концепции;
    • фолклорни творби;
    • новини, факти, сведения и данни.

Тоест не може да се претендира за авторство върху една идея, факт или новина, което е и едно от най-честитие запитвания.

[/xa_slide]

[xa_slide title=“Кой е „автор“?“ icon=“check“]

Автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение. Юридически лица и трети физически лица могат да са носители на авторски права само в изрично предвидените в закона случаи, като до доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки. Авторското право върху произведение, създадено от две или повече лица, им принадлежи общо независимо дали произведението е неделимо цяло или се състои от части, които имат самостоятелно значение, а създателите се явяват „съавтори“.

[/xa_slide]

[xa_slide title=“Какво е съдържанието на авторското право?“ icon=“check“]

Авторът има право:

1. да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това;
2. да иска признаване на неговото авторство върху произведението;
3. да реши дали произведението му да бъде разгласено под псевдоним или анонимно;
4. да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението;
5. да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство;
6. да променя произведението си, ако с това не се нарушават права, придобити от други лица;
7. на достъп до оригинала на произведението, когато то се намира във владение на друго лице и когато това е необходимо с оглед упражняване на неимуществено или имуществено право, предвидено в този закон;
8. да спре използването на произведението поради промени в убежденията си, с изключение на реализираните произведения на архитектурата, като обезщети за претърпените вреди лицата, които законно са придобили правото да използват произведението. Следва да се отбележи, обаче, че авторът няма право да се противопостави на желанието на собственика на произведението на архитектурата да го разруши, преустрои, надстрои или пристрои, ако това се извършва в съответствие с действащите разпоредби.

Основно имуществено право на автора е изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго.

[/xa_slide]

[xa_slide title=“Колко продължава времетраенето на авторското право?“ icon=“check“]

Авторското право се закриля, докато авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт. При произведения, създадени от двама и повече автори, срокът от 70 години започва да тече след смъртта на последния преживял съавтор.

[/xa_slide]

[xa_slide title=“Как се изполва произведение на авторското право?“ icon=“check“]

Произведение – обект на авторско право може да бъде използвано със съгласието на автора, освен ако не е предвидено противното изрично в ЗАПСП.

• Колективно управление на права

[/xa_slide]

[xa_slide title=“Какво е „използване“ на произведение?“ icon=“check“]

Използване на обект на авторско право е:

• възпроизвеждането на произведението;
• разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението;
• публичното представяне или изпълнение на произведението;
• излъчването на произведението по безжичен път;
• предаването и препредаването на произведението по кабел;
• публичното показване на произведение на изобразителното изкуство и на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин;
• превеждането на произведението на друг език;
• преработката на произведението. Преработка е и приспособяването и внасянето на всякакъв вид промени в произведението, както и използването на произведението за създаване на ново, производно от него произведение;
• реализирането на архитектурен проект чрез построяване или изработване на обекта, за който той е предназначен;
• предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях;
• вносът и износът на екземпляри от произведението в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правото.

Използване е налице, когато действията се извършват по начин, даващ възможност произведението да бъде възприето от неограничен брой лица.

[/xa_slide]

[xa_slide title=“Интернет и авторско право“ icon=“check“]

Интернет представлява глобална телекомуникационна мрежа, свързваща компютрите от целия свят. Създадена е през 1969 година, като Агенция за нови изследователски проекти – АРПАНет („Advanced Research Project Agency”) – за Министерство на отбраната на САЩ. Мрежата е проектирана, за да разбие информацията на отделни пакети  и да изпраща пакетите по различни пътища от компютър до компютър, променяйки по необходимост пътищата на информация  с цел да преодолее прекъсването на връзката  или провала в някои части на системата. >>>>

[/xa_slide]

[xa_slide title=“Електронна търговия и авторско право“ icon=“check“]

Търговията чрез електронна медия не е нещо ново. Навлизането на интернет дава възможност на повече от 1 милиард ползватели да имат достъп до 2 милиарда интернет страници.Термина електронна търговия постигна широко признание и стана символ на език от комуникации и комуникационни технологии. Електронната търговия като понятие често се отнася до действия свързани с употребата на компютър или други устройства, които правя достъпа на мрежата достъпен, както и до Интернет като мрежа, чрез която се търгува със стоки и услуги по един нов, директен начин. >>>>

[/xa_slide]

[xa_slide title=“Международни и български организации в областта на авторското право“ icon=“check“]

• В областта на литературните произведения
  • Международна асоциация на издателите/ International Publishers Associsation (IPA): www.ipa_uie.org;
  • Съюз на писателите;
  • Съюз на преводачите: www.bgtranslators.org;
  • Булрепро сдружение на автори и издатели за колективно управление на правата при презаписване и репрографиране на произведения за лично ползване;
  • Ахури сдружение за международен обмен на публикувани и непубликувани ценни научни и художествени произведения;
  • АНЛ – България асоциация “Нехудожествена литература – България”. Сдружение с нестопанска цел за осъществяване на дейност, в частна полза за колективно управление на права на автори и преводачи на нехудожествена литература;
  • ИНТЕРФИЛМАРТ сдружение за закрила на произведения на литературата, изкуството и науката, популяризиране на съвременната българска култура в страната и чужбина, утвърждаване на европейските критерии в авторското право, както и в полза на младите хора, избрали изкуството за своя бъдеща професия
• В областта на музикалните произведения:
  • Международен съюз на авторите и композиторите /International Confederation of Societies of Authors and Composers/ (CISAC);www.cisac.org;
  • Музикаутор сдружение за колективно управление на авторски права в музиката www.musicautor.org;
  • БГАУТОР Сдружение продуценти, артисти и автори за колективно управление на авторски права;
  • Национален музикално-фолклорен съюз
• В областта на сценичните произведения:
  • Театъраутор дружество на автори на сценични произведения за управление на авторски права;
  • Юсаутор сдружение за защита на авторски и сродни права www.iusauthor.com;
• В областта на филмите
  • Филмутор-дружество за управление на авторски права;
  • Сдружение на авторите на филмови произведения;
  • Сдружение на авторите на филмови преводи;
  • Сдружение на филмовите и телевизионни режисьори
• В областта на софтуерните продукти
  • Асоциация на софтуерните и информационни индустрии / Software &Information Industry Association (SIIA): www.siia.net;
  • Алианс на софтуерните компании Business Software Alliance: www.bsa.org;
  • СОФТАУТОР дружество на автори на компютърни програми;
• В областта изобразителното изкуство
  • ИЗА-АРТ
• В областта на фотографските произведения
  • Фотографска академия сдружение на автори;
  • Фотографски информационен център;
  • Асоциация на професионалните фотографи в България
• В областта на произведение на архитектурата
  • Съюз на архитектите в България

За актуална информация относно всички адреси на уебсайтове на националните органи за управление на авторски права: www.wipo.int/directory

[/xa_slide]

[xa_slide title=“Културни индустрии и класификация“ icon=“check“]

Според дефиницията на СОИС Kултурни индустрии са: „ индустрии, които са изцяло ангажирани с производството, изпълнението, излъчването, комуникацията, експозицията, разпределението и продажбата на авторско правни обекти”. Според класификацията на СОИС културните индустрии, могат да се разграничат на: >>>>>>

[/xa_slide]

[xa_slide title=“Колективно управление на права“ icon=“check“]

Първите авторски сдружения са създадени във Франция. Те се свързват с името на Бомарше. Той е основал през 1777 г. ”Служба за драматургично законодателство”, която по- късно се е трансформирала в сдружение на авторите на сценични произведения и композитори- първото сдружение занимаващо се с колективно управление на права. Колективното управление, обаче бележи началото си от 1847 г., когато двама композитори и един писател, подкрепени от своя издател, предявяват иск срещу едно заведение на авеню Шанз-Елизе в Париж. Предявеният от тях иск бил уважен от съда. Така през 1850г. се създава организация за събиране на възнаграждения на писатели и композитори, която по- късно се наименува SACEM(Société des auteurs, compositeurs et éditeurs de musique)  и съществува до днес. >>>>>>

[/xa_slide][/xa_acc]