Интернет и авторско право

internetИнтернет представлява глобална телекомуникационна мрежа, свързваща компютрите от целия свят. Създадена е през 1969 година, като Агенция за нови изследователски проекти – АРПАНет („Advanced Research Project Agency”) – за Министерство на отбраната на САЩ. Мрежата е проектирана, за да разбие информацията на отделни пакети  и да изпраща пакетите по различни пътища от компютър до компютър, променяйки по необходимост пътищата на информация  с цел да преодолее прекъсването на връзката  или провала в някои части на системата.

През първата година има четири приемни компютъра, които свързват Станфорд, Калифорнийският университет в Лос Анджелис, Калифорнийският университет в Санта Барбара и Университета в Юта. През 1981 г, няколко университетски институции създават БИТНЕТ (BITNET), широка мрежа, която да обслужва академичната общност. През 1990 г., след като агенцията АРПАНет и разни други мрежи свързват вече над 300 000 приемни компютъра агенция АРПАНет приключва проекта на Министерство на отбраната и с това разрешава развитието на цивилната дейност.

През същата година компанията „Уърлд” е първият комерсиален интернет доставчик, с което се позволява на отделни абонати да свържат своите компютри към системата чрез телефонно набиране. До 1992 г. броят на приемните компютри , свързани с интернет надвишава  един милион; до 1998г. САЩ има приблизително 50 милиона потребители на Интернет , а до 2000г. потребителите на интернет възлизат на 133 милиона в Северна Америка и 228 милиона в останалата част на света

Интернет се използва предимно за пренасянето на файлове от един компютър до друг. Един от начините да се направи това е чрез Интернет е Еф Ти Пи” (File Transfer Protocol). В сайта на Еф Ти Пи се подържа списък от налични файлове, както и компютърна програма, позволяваща на абонатите да зареждат файлове. Поради факта, че те са често с голям обем, файловете обикновено се компресират, за да се сведе до минимум времето за пренасянето им: при получаването им потребителя ги декомпресира.

Файловете може да съдържат всичко, което може да се представи в цифрова форма – статии, снимки и други образи, звук видео клипове и компютърни програми.

Интернет се използва и за телнет, което позволява на потребителя да осъществява дистанционен достъп до други компютри.

През 1989 г. Тим Бърнърс- Лий- учен от Европейската лаборатория по физика на частиците (CERN), предлага начин да се позволи на всички потребители и специално на учените да „Разлистват” статии на останалите учени по интернет. Той разработва код известен като „Ейч Ти Ем Ел” (HTML – Hypertext Markup language) и протокол известен като „Ейч Ти Ти Пи” (HTPP – Hypertext Transfer Protocol), който може да се изпълнява на всеки компютър. Разработва се и идентификационна система (Universal Resource Locator, URL) за назоваване, намиране и изтегляне на документи, картини и други средства по интернет.[1]

Интернет представлява инфраструктура, която свързва различни локални мрежи от компютри по между им, за да образува глобална мрежа от мрежи. За целта не се използват някакъв вид предавателни линии, а тя се състои всички начини, по които един компютър се свързва с друг- включително телефонни линии, кабели, влакно- оптика, микровълнови антени и сателитни връзки.

Световната уеб мрежа е помощно средство на Интернет, но не съществува на някакво определено място в Интернет. Световната уебмрежа е  просто протокол за размяна на информация и система за идентифициране на мястото на определени информационни елементи на всеки от компютрите, свързани чрез интернет.


[1] Едуард Самюълс, „Илюстрована история на авторското право”, стр.135 София 2006 г.