Един от най-спорните въпроси в съдебната практика е този относно тълкуването на понятието „право на публично разгласяване в областта на авторското право“. Благодарение на дело С-753/2018, Съдът на ЕС има възможност да установи някои принципи, въз основа на които по-точно да се определи кое се отнася до правото на публично разгласяване и кое не.
Дело С-753/2018 пред Съда на ЕС е образувано във връзка с преюдициално запитване, отправено до Върховния съд в Швеция. Шведският съд разглежда две дела, за решението на които е от значение правилното класифициране на наемането на моторни превозни средства, оборудвани с радиоприемници, от гледна точка на авторското право. Във връзка с тези две дела съдът допуска преюдициалното запитване по тълкуване на Директивата.
Една от страните – Шведска организация, която управлява авторските права върху музикални произведения твърди, че отдаването под наем на автомобили, оборудвани с радиоприемници, представлява публично разгласяване по смисъла на Закон № 279 от 1960 г. за авторското право, който всъщност транспонира Директива 2001/29 в шведското право.
Съда е поставен пред въпроса, дали наемането на превозни средства, оборудвани с радиоприемници, които позволяват на клиентите да слушат музикални записи, представлява „публично разгласяване“.
Според Директива 2001/29 „правото на публично разгласяване обхваща всяко предаване или препредаване на произведение на публиката по жичен или безжичен път, включително аудио-визуално излъчване.“ В съображение 27 от тази директива се добавя, че самото предоставяне на физически съоръжения, които имат за цел да позволят или реализират разгласяването, не представлява само по себе си публично разгласяване.
Още повече в Решението от 02.04.2020г. Съдът подчертава незаменимата роля на ползвателя, чиято ограничена намеса всъщност трябва да се приравни на самото предоставяне на техническо оборудване, което не представлява публично разгласяване съгласно вече споменатото съображение 27 от Директива 2001/29.
Съдът, тълкувайки понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, както и по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 ясно констатира, че: “… а правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост, трябва да се тълкуват в смисъл, че отдаването под наем на оборудвани с радиоприемници автомобили не представлява публично разгласяване по смисъла на посочените разпоредби.”
