Стрийминг
Все по-разпространен начин за слушане на музика онлайн и On-Demand е т.нар. стрийминг. Той представлява серия от дигитални компютърни файлове, които се изпълняват един след друг директно в интернет пространството, като на компютърa/устройството на потребителят не се свалят самите песни, а непрекъснато има входна и изходна информация и се свалят части от песента във временна папка. Някои стрийминги са организирани на принципа пиър-ту-пиър (peer to peer) и потребителят „споделя” с други потребители различни части от песента, докато тя е временно на неговото устройство.
Снимка: See-ming Lee (Flickr)
Без значение как точно е изпълнен стрийминга, основните му характеристики са следните:
– Може да се слуша само онлайн. Без връзка с интернет музикалното съдържание няма как да се свали временно на устройството и да се възпроизведе;
– Музиката все още е с по-ниско качество от оригиналния запис. За да се слуша безпроблемно музика, тя трябва да е малка по размер, за да се трансферира лесно. Използват се mp3 и други формати файлове, при който заради компресирането се загубва част от качеството. Това намаляване на качеството кореспондира и с цената.
В зависимост от различните платформи, се предоставя възможност да се слушат песни една след друга по избор, да се слушат разбъркано, с или без правото да се пропуска песен или подредени по някакъв стил например.
Могат да се слушат определен брой песни за даден период и да се заплати такса за период и брой прослушвания. Някои сайтове предлагат и опцията даунлоуд, сами или чрез партньорски сайтове.
Повечето от абонаментните платформи имат и безплатен план, който е лимитиран – има реклами или ограничения в броя и продължителността на песните, а при заплащане на premium план, ограниченията отпадат. Този бизнес модел е известен като freemium.
При тези сайтове правопритежателите получават възнаграждение спрямо броят на пусканията за даден период от време.
Подобни услуги предлагат : Spotify, Deezer и др.
Видеоклипове
Изключително популярни станаха сайтовете за споделяне видео файлове като Google Video¸ You Tube, Vbox7. В тях вече се имплементират и елементи на социални мрежи и отношения между потребителите. Качените файлове се гледат, коментират, оценяват и т. н. , потребителите могат да общуват помежду си и да казват на своите приятели какво харесват и какво искат да им покажат. Това дава широка чуваемост на музикалните произведения, която в последствие води до повече продажби и посещения на концерти.
Въпреки, че гледането на видеоклипове в тези сайтове е безплатно, по правило то не е неплатено за авторите, изпълнителите и продуцентите. Youtube има добра схема за управление на авторските права. При качване на видеоклип автоматизирана система разпознава, кое точно авторско видео и музика е качено. Това става благодарение на база данни, събрана от музикалните компании. Те следва да предадат в YouTube копие от музикалния клип, веднага след като го издадат, за да се разпознава и при качване от трето лице в сайта, компанията да има възможност да се разпорежда с него. YouTube дава три възможности на музикалните издатели, когато бъде качен някой техен видеоклип:
– да печелят пари от тях;
– да получават статистически данни за тях;
– изцяло да ги блокират от YouTube.
Ако оставят клиповете си в YouTube, музикалните компании имат възможността да рекламират безплатно други свои продукти с линкове, фон около видеоклипа и други.
Въпреки че оставят съдържанието си в YouTube, някои изпълнители и компании държат клипове, качени от трети лица да се свалят от сайта, за да се генерира по-голям поток през техните канали – ако резултатът в търсачката е един, целия поток от посетители, които искат да гледат този клип минава през канала на компанията издател.
Още информация:
АВТОР: Радо Михов