РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ОТНОСНО КОМПЕТЕНТНАТА ЮРИСДИКЦИЯ ПРИ НАРУШЕНИЕ НА АВТОРСКИ ПРАВА В ИНТЕРНЕТ

В решението си по дело C-170/12 Европейският съд се произнесе по поставени му от френския касационен съд въпроси относно компетентната юрисдикция при нарушение на авторски права, реализирано в интернет.

С решението си ЕС като цяло потвърждава съществуващата практика, че когато копия от произведения, нарушаващи авторско право, се предлагат онлайн, съдът на съответната страна – членка е компетентен да разгледа делото за нарушение, ако сайтът, чрез който се извършва нарушението е достъпен в тази страна-членка и обектите, по отношение, на които се извършва нарушението се ползват със закрила. Компетентостта на съда по присъждане на обезщетение, обаче е ограничена само до претърпените щети и пропуснати ползи на територията на съответната страна-членка.

Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор за нарушение на авторски права чрез интернет сайт между г‑н Pinckney, живеещ във Франция, и дружеството KDG Mediatech AG ( „Mediatech“), със седалище в Австрия и се отнася до тълкуването на член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Според член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001

Специална компетентност

Член 5

Срещу лице, което има местоживеене в държава-членка, може да бъде предявен иск в друга държава-членка:

………………….

3. по дела относно гражданска отговорност, delict или quasi delict – в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие;

Г‑н Pinckney, който живее в Тулуза (Франция), е автор, композитор и изпълнител на дванадесет песни, записани на винилов диск от групата Aubrey Smal.

Той установява, че песните му са били възпроизведени без неговото разрешение на компакт диск (CD) от Mediatech в Австрия, като дискът и впоследствие е продаван от британските дружества Crusoe или Elegy чрез различни уебсайтове, които са достъпни от домашния му адрес в Тулуза.

г‑н Pinckney предявява иск за обезщетение срещу Mediatech пред Тribunal de grande instance, Тулуза. Mediatech прави възражение за липса на компетентност на френския съд като се позовава на факта, че седалището му е в Австрия, респективно – компетентни са съдилищата аъгласно седалището на ответника. Възражението е отхвърлено и Mediatech обжалват. Второинстанционният съд (апелативния съд в Тулуза) отменя опеделението на първоинстанционния и възприема позицията за липса на компетентност.

Г‑н Pinckney подава касационна жалба срещу решението на апелативния съд, като се позовава на нарушение на член 5, точка 3 от Регламента. Той твърди, че са налице основания за обявяване на френския съд за компетентен.

При тези обстоятелства френският касационен съд решава да спре производството и да поставя на ЕС следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли член 5, точка 3 от [Регламента] да се тълкува в смисъл, че в случай на твърдяно нарушение на имуществените авторски права чрез поместване на съдържание онлайн в уебсайт,

– лицето, което счита, че е увредено, може да предяви иск за отговорност пред юрисдикциите на всяка държава членка, на чиято територия е достъпно или е било достъпно поместеното онлайн в уебсайта съдържание, за да получи обезщетение само за вредата, причинена на територията на държавата членка на сезираната юрисдикция,

или

– освен това е необходимо това съдържание или да е било предназначено за потребителите, които се намират на територията на тази държава членка, или трябва да е налице и друг свързващ фактор?

2) Трябва ли на първия въпрос да се отговори по същия начин, когато твърдяното нарушение на имуществените авторски права е резултат не от поместването онлайн в уебсайт на съдържание, което не е на материален носител, а както е в случая, от предлагането онлайн на материален носител, възпроизвеждащ това съдържание?“.

ЕС постановява, че:

„Член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че в случай на твърдяно нарушение на имуществените авторски права, гарантирани от държавата членка на сезираната юрисдикция, последната е компетентна да разгледа иск за обезщетение, предявен от автора на произведение срещу установено в друга държава членка дружество, което е възпроизвело произведението в тази друга държава членка на материален носител, продаван впоследствие от дружества, установени в трета държава членка, чрез уебсайт, достъпен и в района на сезираната юрисдикция. Последната има компетентност само по отношение на вреда, причинена на територията на държавата членка, към която тя принадлежи.“