На 13.02.14 Евопейският съд (ЕС) публикува дългоочакваното решение по преюдициално запитване, с което се търсеше отговор на въпроса – публикуването, предоставянето на хиперлинкове към материали от други сайтове представлява ли нарушение на авторски права (дело C‑466/12).
Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор, по който г‑н Svensson, г‑н Sjögren, г‑жа Sahlman и г‑жа Gadd (шведски журналисти, автори на статии, които са публикувани, във вестник Göteborgs-Posten), претендират от Retriever Sverige AB (оператор на уебсайт, който предоставя на клиентите си отговарящи на нуждите им списъци с активни интернет връзки към статии, публикувани на други уебсайтове) обезщетение за вредите, които твърдят, че то им е причинило, като е публикувало на уебсайта си активни интернет връзки („хиперлинкове“) към статии от пресата, на които те са носители на авторското право.
Ищците в главното производство предявяват пред Stockholms tingsrätt (Градски съд, Стокхолм) иск за обезщетение срещу Retriever Sverige, тъй като считат, че това дружество е използвало без разрешение някои от статиите им, като ги е предоставило на разположение на клиентите си.
С решение от 11 юни 2010 г. Stockholms tingsrätt отхвърля иска им. Ищците обжалват решението пред Svea hovrätt (апелативния съд „Свеа“).
Твърдението на журналистите, което поддържат пред втората инстанция е, че Retriever Sverige е нарушило изключителното им право да предоставят на публично разположение произведенията си, предоставяйки на клиентите си достъп до тях чрез услугите, които предлагат на уебсайта си.
В отговор Retriever Sverige поддържа, че предоставянето на списъци с интернет връзки към произведения, публично разгласени на други уебсайтове, не представлява акт, който може да засегне авторски права и да нанесе вреди. Освен това Retriever Sverige твърди, че не възпроизвежда / публикува каквото и да било защитено произведение, тъй като само посочва на клиентите си уебсайтовете, където се намират интересуващите ги произведения.
При тези условия Svea hovrätt – апелативният съд, решава да спре производството и да постави пред Европейския съд следните преюдициални въпроси:
„1) Представлява ли публично разгласяване на произведение съгласно член 3, параграф 1 от Директива [2001/29] фактът, че лице, различно носителя на авторск[ото] прав[о] върху дадено произведение, предоставя на уебсайта си активна интернет връзка към него?
2) От значение ли е за разглеждането на първия въпрос фактът, че произведението, към което препраща интернет връзката, е на уебсайт, достъпен за всеки без ограничения, или напротив, е на уебсайт, достъпът до който по един или друг начин е ограничен?
3) При разглеждането на първия въпрос следва ли да се прави разлика според това дали, след като активира интернет връзката, потребителят вижда произведението на друг уебсайт, или напротив, остава с впечатлението, че то се показва на същия [уеб]сайт?
4) Може ли държава членка да предостави по-широка защита на изключителното право на автора, като включи в понятието за публично разгласяване и други действия, освен предвидените в член 3, параграф 1 от Директива 2001/29?“.
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, а именно:
Право на публично разгласяване на произведения и право на предоставяне на публично разположение на други закриляни обекти
1. Държавите-членки предоставят на авторите изключително право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него.
В решението си съдът постановява следните отговори:
Когато оператор на уебсайт публикува активни интернет връзки, като публикацията е насочена към всички потенциални потребители на оперирания от него сайт, тоест до неопределен и доста голям брой адресати, извършва разгласяване.
Но предоставянето на разположение на съответните произведения чрез активна интернет връзка не води до разгласяването им на нова публика. Всъщност публиката, към която е насочено първоначалното разгласяване, са всички потенциални посетители на съответния сайт, тъй като по отношение на достъпа до публикуваните на него произведения не са наложени каквито и да било ограничителни мерки и следователно всички интернет потребители имат свободен достъп до тях.
При тези условия следва да се констатира, че когато всички потребители на даден сайт, на който разглежданите произведения са разгласени посредством активна интернет връзка и без намесата на неговия оператор, имат директен достъп до същите произведения и на друг сайт, на който те са били първоначално разгласени, потребителите на сайта на този оператор трябва да се считат за потенциални адресати на първоначалното разгласяване и следователно за част от публиката, която носителите на авторското право са имали предвид, когато са дали разрешение за първоначалното разгласяване.
Тъй като следователно не става въпрос за нова публика, за публично разгласяване като разглежданото в главното производство не се налага носителите на авторско право да дават разрешение.
Това заключение не може да бъде поставено под въпрос, дори и ако се установи обстоятелството, че когато интернет потребителите активират разглежданата интернет връзка, произведението се появява на екрана, като оставя впечатлението, че се показва от сайта, на който е интернет връзката, макар че това произведение в действителност е публикувано на друг сайт. Това допълнително обстоятелство не би могло да промени извода, че предоставянето на сайт на активна интернет връзка към закриляно произведение, което е публикувано и е свободно достъпно на друг сайт, води до предоставянето на разположение на потребителите на първия сайт на споменатото произведение и следователно представлява публично разгласяване.
Тъй като отново не става въпрос за нова публика, за такова публично разгласяване във всички случаи не се налага разрешение от носителите на авторското право.
Приемайки тази позиция по зададените въпроси от едно до три, съдът обобщава, че:
„При тези условия на първите три от поставените въпроси следва да се отговори, че член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че предоставянето на уебсайт на активни интернет връзки към свободно достъпни на друг уебсайт произведения не представлява акт на публично разгласяване съгласно тази разпоредба.“
Според съда с четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да предостави по-широка защита на носителите на авторското право, като включи в понятието за публично разгласяване и други действия, освен предвидените в тази разпоредба.
Отговорът е, че член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност държава членка да предостави по-широка защита на носителите на авторско право, като включи в понятието за публично разгласяване и други действия, освен предвидените в тази разпоредба.
Съдът мотивира отговора си по този въпрос със съображения 1, 6 и 7 от Директива 2001/29 и по-специално следва, че с последната се цели да се преодолеят законодателните несъответствия и правната несигурност във връзка със защитата на авторското право. Ако се приеме обаче, че държава членка може да предостави по-широка защита на авторско право, като включи в понятието за публично разгласяване и други действия, освен предвидените в член 3, параграф 1 от същата директива, би се стигнало до законодателни несъответствия, а оттам и до правна несигурност за третите лица.
Решението е от изключителна важност за регулирането на интернет средата, тъй като предоставянето на хиперлинковете към други материали е широко използван способ за споделяне на информация, всяко решение, което би постановили ограничения в тази насока би наложило изменения на цялостното поведение на потребители и доставчици на информация в интернет.
Като заключение бихме изкали да обобщим какво е същественото за бизнеса в това решение:
1. Предоставянето на хиперлинкове не е нарушение на авторски права върху съдържание интернет;
2. Ако притежателите на авторски права върху интернет съдържание искат да възпрепятстват публикуването на хиперлинкове от трета стана, те трябва да вземат предпазни мерки, с които да ограничат достъпа до съдържанието си (като защита чрез парола или друг начин за рестриктиране на съдържанието само до абонати);
3. Страните-членки нямат възможност да въвеждат по-рестриктивни мерки по отношение на публикацията на хиперлинкове, освен тези посочени по-горе.
Автор: адв. Аглика Иванова
Партньор в консултантска агенция IP Consulting – www.ipconsulting.eu
Координатор на сайта за авторско право www.copyrights.bg
През последните десет години адв. Иванова специализира Интелектуална собственост в България и чужбина и има богат опит в сферата на правоприлагането.
За контакт: aivanova@nullipconsulting.eu
