В продължение на близо век, представителите по интелектуална собственост в Англия и Уелс бяха уверени в своето разбиране относно необходимите условия за съществуване на авторско право според английското законодателство. Традиционната английска позиция обаче бе разтърсена от европейска юриспруденция и напрежение между национални и европейски режими, по време на низ от знакови съдебни дела, свързани с авторските права. Стивън Джеймс и Рут Аркли от Latham & Watkins, оценяват как английските съдилища реагират на развитието на европейския критерий за ‘оригиналност’ на творби със защитени авторски права; разликите между двете системи и стъпките, които трябва да бъдат предприети, за да се гарантира по най-добър начин авторскоправната закрила.
Предистория
От началото на 20-ти век, критерият в Англия и Уелс, имащ за цел да установи наличие на авторски права, е доктрината ‘с пот на чело’ – авторът на дадено произведение придобива права върху него благодарение на ‘уменията и труда’, вложени в неговото създаване. Няма изискване за художествена издържаност или стойност на творбата. Този принцип се въвежда по време на викторианското дело на Walter v. Lane (1900), в което Камарата на Лордовете отсъжда, че хроникьори, които преписват серия политически речи на Лорд Роузбъри имат авторски права над преписа, които са независими от авторските права, упражнявани от Лорд Роузбъри. Решението е противоречиво, тъй като хроникьорите действат в качеството си на ‘ехо’ (echo,mocking-bird, slave) на Лорд Роузбъри, просто записвайки какво е било казано от Лорд Роузбъри, което предполага, че прагът на авторскоправната закрила е много нисък (макар съдът да прилага законодателство от 19-ти век, придобиване на авторско право за ‘книги’, а не ‘творби’ per se). Първите съдебни съмнения относно критерия ‘умения и труд’ се появяват в Interlego v. Tyco (1988), където ответниците опитват да претендират за авторско право за варианти на техническите чертежи на жалбоподателя. Съдът отбелязва, че Законът за авторско право от 1956г налага изискването за ‘оригиналност’, и коментира, че ‘умения, труд или преценка единствено в процеса на копиране, не придават оригиналност’. Въпреки това, традиционният критерий Walter -v- Lane продължава да се използва, и се потвърждава в Sawkins v. Hyperion Records Limited (2005). По това време ‘оригиналността’ е задължително условие за авторско право съгласно Закона за авторско право, дизайни и патенти от 1988г (‘CDPA’), но времето, усилията и способностите, вложени от ответника в Hyperion Records са били счетени за достатъчни, за да удовлетворят този критерий (въпреки че на практика преработването от страна на ответника е сравнително минимално).
За разлика от критерия ‘умения и труд’ от английското обичайно право, Директива 91/250/EEC (‘Софтуерна директива’) предоставя закрила на авторските права за компютърни програми и елементи от дизайн до степен, в която те са ‘собствено авторско интелектуално творение’ (чл. 1(3)), и чл. 6 на Директива 2006/116/EC (‘Директива за срока на закрила на авторското права и някои сродни права’) определя същия стандарт и за снимки. Същият термин – ‘собствено интелектуално творение’ – е използван и в изложение 15 и 16 и чл. 3(1) на Директива 96/9/EC (‘Директива за бази данни’). Директива 2001/29/EC (‘Директива за информационното общество’) продължава в същия дух, с позовавания на ‘значително инвестиране в творчество и иновации’; ‘интелектуално творчество’ и ‘културно творчество и продукция’. Въпреки че формулировката е привидно подобна (и донякъде неясна), съществува ясна възможност за съществени различия между европейското изискване за ‘творчество’ и изискването на английското обичайно право за ‘умения и труд’, въпреки че европейският критерий, както и английският, не изискват преценка на стойността или художествените достойнства на творбата, за да бъде предоставена закрила.
Директивата за правна закрила на базите данни е директно приложена в английското законодателство посредством Разпоредби от 1997г за авторски и сродни права в бази данни, които са залегнати в европейския критерий за авторски права за бази данни – ‘собствено авторско интелектуално творение’ – в CDPA (използвайки език, който не е отразен на други места в Акта). Въпреки че Софтуерната и Директивата за информационното общество не са автоматично включени в английското законодателство и все още не се прилагат чрез закон, те би трябвало, според г-н Джъстис Арнолд, да се прилагат от съдилищата в максимална степен, доколкото са съвместими с английското законодателство съгласно Marleasing принципа (непосредствена приложимост).
Английският закон за авторското право е в преходно състояние и чакайки решението на Върховния съд по делото Meltwater, изглежда сякаш два критерия за оригиналност съществуват съвместно, всеки приложим за различни произведения.
Как си взаимодействат системите на обичайното право и на европейското законодателство?
От 2009г., разграничението – ако има такова – между критериите на английското и европейското законодателсва не е очевидно. Въпреки че стандартът ‘собствено интелектуално творение на автора’ се прилага за бази данни съгласно s. 3A(2) на CDPA, какво точно този критерий изисква не е ясно, а критерият ‘умения и труд’, тъй като е свързан с други форми на литературни, драматични, музикални и художествени (‘ЛДМХ’) произведения, изглежда непроменен.
Повратната точка е делото Infopaq (2009), по което Съдът на ЕС счита, че авторското право е приложимо само за произведения (без значение какъв тип творба са), които са ‘оригинални, в смисъл, че [те са] собствено интелектуално творение на автора’. Това изявление приравнява критерия ‘оригиналност’ от английското законодателство с този в законодателството на ЕС. Ако това беше възприето от английските съдилища (което не се е случило, тъй като, Директивата за информационното общество се отнася конкретно за нарушаване на авторски права, а не за наличие на авторски права), на практика би бил създаден паневропейски стандарт за авторски права, премахвайки по този начин разграничението между различните прагове на защита за различен вид творби съгласно английското законодателство.
Infopaq подходът получава подкрепа и от Европейския съд в рамките на делото Bezpe_nostní (2010) (слуая BSA), по време на което Съдът на ЕС изглежда счита, използвайки терминологията на Софтуерната директива, че всички произведения, които са ‘интелектуални творения’ трябва да се ползват с авторски права. В този случай, Съдът решава, че въпреки че графичният потребителски интерфейс не попада в обхвата на Софтуерната директива, той би могъл да се възползва от авторскоправна закрила, ако представлява ‘собственото авторско интелектуално творение’ съгласно Директивата за информационното общество. Това е обратно на подхода, възприет от английското законодателство, който предоставя закрила само на произведения, които: (a) попадат в рамките на нормативните категории на CDPA и (b) покриват прага за оригиналност. Следователно анализът на Европейския съд има двойния ефект на разширяване кръга от потенциални творби, към които е приложимо авторското право, премахвайки обхвата на авторскоправна закрила в английското законодателство, докато в същото време ограничава закрилата като повдига прага за оригиналност. Схващането на Европейския съд за ‘оригиналност [като] посредством интелектуално творчество’ е по-рестриктивно от прага в английското законодателство, предполагайки степен на художествен принос по-висока от критерия ‘умения и труд’.
Английският Апелативен Съд разглежда този въпрос във връзка с делото NLA v Meltwater (2010), което касае онлайн препубликуването на заглавия и откъси от вестникарски статии. Използвайки формулировката на Съда на ЕС, Апелативният съд постановява, че малки откъси или заглавия на статии могат да подлежат на авторскоправна закрила, тъй като не следва да се прави разграничение между цяла статия и част от нея, при условие че откъсът съдържа елементи, които са израз на собствено авторско творение. Откъсът или заглавието не трябва да бъдат „съществени“ сами по себе си; важното е дали е усвоена съществена част от авторските умения и труд (вложени в написването на оригиналната статия). Съдът постановява също, че критерият от английското общо право за наличие на авторски права в ЛДМХ творби остава непроменен, и че скорошните решения на Съда на ЕС просто са подчертали връзката между ‘оригиналност’ и ‘авторство’, което отдавна е възприето в общото законодателство. Делото Meltwater е отнесено до Върховния апелативен съд като към момента на писане на настоящата статия се очаква постановяване на решение.
Какво означава собствено авторско интелектуално творение?
Месец след заседанието на Апелативния съд по делото Meltwater, Съдът на ЕС издава решение по случая Painer (2011). Painer засяга авторски права за фотографски материал, което попада в рамките на чл. 6 на Директивата за срока на закрила на авторското права и някои сродни права, която прилага европейския критерий за ‘собствено авторско интелектуално творение’. Преценявайки естеството на този стандарт, Съдът на ЕС говори за „свободата за оформление“ на фотографа и възможността артистът да прави ‘свободен и творчески избор’. Например, портретният фотограф показва свободата си за оформление и отразява своята персоналност в дадено произведение като избира ъгъла на снимане, осветлението, позата на субекта и съответния реквизит. Съдът на ЕС използва подобна формулировка по време на делото FAPLv.Murphy, отсъждайки че футболните мачове са подчинени на правилата на играта, така че играчите не разполагат с достатъчно ‘креативна свобода за целите на авторското право’.
В контекста на установяване на авторски права съгласно Директивата за базите данни, за делото Football Dataco Съдът на ЕС постановява, че дадена база данни ще бъде ‘авторско интелектуално творение’ и следователно ще подлежи на закрила на авторските права, когато авторът може да ‘прави свободен и креативен избор’ при ‘подбора и подреждането на данните’. Докато базата данни е в повечето случаи по-малко отворена за творчески влияния отколкото, например, едно музикално произведение, тя би могла да има значителна търговска стойност, и Съдът подчертава, че умения и труд не са достатъчни, за да е налице авторскоправна закрила без в произведението да има някаква степен на творчество. Всеки елемент от дадено произведение, който е продиктуван от автоматични средства, правила или технически ограничения, не оставя ‘място за творческа свобода’.
Съвсем наскоро, по горен съд (the English High Court) е коментирал авторските права за софтуер в случая SASvWPL (2013). Следвайки практиката от Football Dataco и Navitaire Inc v. easyJet Airline Co Ltd, Арнолд Джей потвърждава, че авторскоправната закрила съгласно Софтуерната директива не е приложима за функционалността, програмните езици или интерфейси на софтуера, тъй като те по-скоро представляват идеите, залегнати в една програма отколкото творческото и изразяване. Въз основа на доказателствата, представени му по време на процеса, Арнолд Джей заключава, че SAS програмирането не е произведение, което да е резултат от авторско собствено творчество, така че не подлежи на закрила съгласно Софтуерната директива. Все пак, това не пречи на факта, че програмните езици реално могат да подлежат на закрила в качеството им на отделни „творби“, ако представляват собствено авторско интелектуално творение съгласно Директивата за информационното общество.
Тази последна точка не е изчерпателно проучена, тъй като не е била надлежно пледирана, но тя повдига очевидния въпрос какво точно трябва да бъде показано, за да се демонстрира ‘свобода на оформление’, необходима за ‘интелектуално творчество’; особено по отношение на компютърния софтуер, който е функционален по своята същност.
Настоящата ситуация
Английският закон за авторското право е в състояние на развитие и очаквайки на решението на Върховния съд, изглежда сякаш два критерия за оригиналност съществуват рамо до рамо, всеки приложим за различни творби. От една страна, европейският стандарт (‘собствено авторско интелектуално творение’) ясно се отнася до авторски права за бази данни (посредством CDPA), E-Commerce Law & Policy – март 2013 и също трябва да има косвен ефект по отношение на снимки (Директивата за срока на закрила на авторското права и някои сродни права) и компютърни програми (Софтуерната директива) съгласно принципа Marleasing. Обратно, когато става въпрос за други ЛДМХ творби, критерият на общото право (‘умения, труд и преценка’) изглежда все още е приложим. Видното преминаване от ‘с пот на чело’ към акцент върху ‘творчеството’ насочва английското законодателство към американския критерий ‘минимална степен на творчество’, както при случая Feist. Само по себе си, независимото творчество не е достатъчно – необходимо е независимо творчество плюс правене на ясни творчески избори.
Съвети за осигуряване на защита на авторските права в бъдеще
Но докато от една страна това е интересна академична дискусия, реалният въпрос е, дали различията между тестовете имат някакво практическо/комерсиално значение?
Имайки предвид предположението, че европейският стандарт е по-стриктен от слабия английски критерий, но двата не са взаимноизключващи се, би било разумно да се възприеме предпазлив подход и съответните действия да бъдат съобразени едновременно с изискванията на CDPA и европейските такива. Трудно е да се предположи как Европейският съд ще признава ‘свобода на образуване’ и ‘креативен избор’ в дадена творба, а бъдещата съдебна практика (особено английската съдебна практика), прилагайки тези доста неясни и неточни принципи ще ни даде по-добри насоки; но междувременно би било от полза да се имат предвид следните практически съвети:
- всяко нещо, което по своята същност е функционално или разчитащо на автоматизиран процес и правила трудно ще се възползва от защита на авторски права, така че за такива произведения трябва да се търси алтернативна закрила (напр. патентна закрила или европейското уникално право за база данни);
- малко вероятно е тези, които съставят списъци (напр. телефонни указатели, списъци, програми на футболни първенства или телевизионни програми) да бъдат в състояние да защитят авторското право на своите творби, освен ако в тях няма нещо уникално и креативно относно избора или организирането на материалите, които представляват творбата. Само ‘умения и труд’ по време на часовете, изразходвани за съставянето на списък е малко вероятно да бъдат достатъчни – трябва да можете да докажете, че личният избор е бил направен посредством ясна методология;
- персонализирайте своята творба колкото можете повече, придавайки и някаква индивидуална форма, персонално маркиране, тъй като Европейският съд ясно дава да се разбере, че личните артистични избори са показателни за творчество;
- при предявяване на иск за нарушение на авторски права, особено във връзка с компютърни програми, уверете се, че пледирате за наличие на авторски права за индивидуални елементи като програмен език, генеричен потребителски интерфейс и формат на файлове с данни съгласно Директивата за информационното общество, както и защита на авторските права на сорс кода като литературна творба (ако е приложимо). Според SAS -v-WPL, аспектите ‘облик’ и функционалност на компютърните програми не подлежат на закрила;
- обърнете внимание на творчеството, показано в творбата, а не на нейната дължина. Идеята на разпоредбите за минималната помощ (de minimis rule) е подкопана от Директивата за информационното общество и Meltwater, които ни насочват към рамка, в която всяка творба, която е информативна или внушава удоволствие, без значение колко кратка или привидно тривиална е тя, може да подлежи на защита, включително (потенциално) кратки откъси от статия, заглавие или единен пост/туийт; и
- съхранявайте одитна следа и поддържайте регистри с прототипи, чертежи и скици, за да покажете как е протекъл творческия процес и как създателят е използвал оригинални методи за създаването на конкретната творба.
Практическата реалност е, че по-голямата част от творбите, за които се търси закрила на авторски права, отговарят едновременно на изискванията на традиционното английско законодателство и ‘новите’ европейски критерии за оригиналност, тъй като прагът на закрила е все още относително нисък. Все пак, тези, чиято търговска дейност може да попадне в рамките и на двата вида изисквания (най-вече списъци, телефонни указатели или бази данни) трябва да предприемат стъпки, за да са сигурни, че няма да изостанат от днешното съвремие и в крайна сметка да не получат обезщетение за злоупотреба с техни произведения.
Автор: Стивън М. Джеймс
Latham & Watkins
http://www.lw.com/
Original publication: European jurisprudence…
