Цитирането – същност и начин на употреба

1. Увод
Всички ние ежедневно употребяваме произведения на литературата , изкуството или науката , които са обект на чуждо авторско право. Четем вестници, книги, учебници, гледаме телевизия, слушаме радио, ходим на кино или театър, използваме интернет мрежата итн. Повечето от произведенията, които употребяваме са публично достъпни за всички, но това не означава, че можем да ги използваме свободно за всякакви цели, за да не нарушим авторските права на създателите им.

Имайки предвид времето, в което живеем закрилянето на авторското право и собствеността върху дадено произведение става се по-труден и сложен процес. Това се дължи най-вече на развитието на информационните технологии, като интернет и останалите средства за масова комуникация. Чрез помощта на интернет и социалните мрежи е много лесно и бързо една творба да достигне до голям брой хора. Затова цитирането е от изключително значение , и може да се използва като средство за употребяване на чуждо произведение, чрез което искаме и ние да споделим определена теза с публиката, без да нарушим авторското право на създателя му. Тук трябва да се има предвид , че дори и при изтекъл срок на закрила на авторските права върху дадено произведение, две от тях неимуществени права остават вечни и са тясно свързани с цитирането, а това са:

1) Посочване името на автора;

2) Запазване целостта на произведението.

На мен като студент, а предполагам и на голяма част от моите колеги , често ни се налага да цитираме чужди произведения или части от тях , при разработка на курсови работи, доклади, домашни и т.н. Цитирането се използва и от страна на печатните медии, телевизията и т.н.

Проблема обаче , е че много малко от нас познават правилата за цитиране и цитираме според нормите. За да цитираме правилно без да нарушим авторското право на създателя на дадено произведение на литературата , изкуството или науката е важно да знаем най-напред същността на цитирането, какво точно означава цитатът , за какво се използва и по какъв начин се употребява ?

2. Същност

Цитат – произведения или части от тях предадени без изменение, които се използват за подкрепа на някакво твърдение. При цитирането е задължително буквалното предаване на текста, без никакво допълнително изменение.

Няма ограничение по отношение на обема на цитата, може да се цитира цяло произведение или само определена част от него.

Библиографското цитиране е задължително при създаването на научни разработки.

Студентите го използват при разработката на доклади, курсови работи, есета , дипломни работи и др.

Библиографското цитиране е научен метод, наложен в световната научна дейност.

3. Начин на употреба

Правилата за цитиране са стандартизирани и задължителни за спазване. Съществуват няколко системи за библиографското цитиране и оформяне му.

  • Изисквания на БДС 17377-96 Библиографско цитиране

Стандартът определя реда, обема и формата на библиографските сведения за цитираните в различните публикации документи или отделни самостоятелни или несамостоятелни части от тях.

1) Цитиране на статии от списания : ( с ISSN)

  • Фамилия на автора, инициали;
  • Наименование на статията;
  • //наименование на списанието, година , номер на книжката, страници( незадължителен елемент). Желателно е да се посочи страницата на цитата.

Пример:

Радулова , Анелия. Анализ на структурните изменения в икономиката под влиянието на чуждестранните и вътрешни инвестиционни потоци.//Народностопански архив,2009, N 1с.22.

2) Доклади от сборници : (с ISSN)

  • Фамилия на автора , инициали;
  • Наименование на статията;
  • //Наименование на сборника.
  • Място на издаване, том, година , серия, (страници-незадължителен елемент.

Пример:

Проданов, С.Изследване динамиката на структурните промени в икономиката в следствие от вътрешни и чуждестранни инвестиционни потоци (за периода 1996-2007 г.)//Алманах научни изследвания.САД А.Ценов-Свищов, 10, 2009 , с 52

3) Публикации от непериодични издания ( с ISBN)

  • Фамилия на автора, инициали.
  • Наименование на статията.
  • //наименование на изданието
  • Място на издаване , година , (страници-незадължителен елемент)

Пример:

Каменов , К. Кризата – преодолляване или фалит.//научно въздействие за ефективен управленски процес-проблеми и решения; Научно –практическа конференция- Свищов, 2009 , с. 3.

4) Книги, монографии:

  • Фамилия на автора, Инициали.
  • Наименование на книгата.
  • Място на издаване,година. (страници).

Пример:

Проданов, Г.Радонов, Д. Счетоводство на предприятието. София, 2010.с.55.

5) Учебници, помагала, речници:

  • Фамилия на автора, Инициали.
  • Наименование на учебника, речника, помагалото (том).
  • Място на издаване , година.

Пример-1 автор

Върбанов, Румен.Интернет технологии в бизнеса и мениджмънта. В.Търново, 2009. 416 с.

Пример –до трима автори:

Георгиве, Н., Чонова,Р.,Ганева, В. Икономическа социология. Второ преработено и допълнено издание., Свищов, 2009. с . 12.

Пример – повече от трима автори:

Аверкович , Е.,Илиев,Г.,Симеонова, Р. и др.Управленско счетоводство. В.Търново, 2008. с .39.

Задължително в инверсия се изписват имената на първите трима автори, а останалите се испускат с означението и др.

6) Електронен източник

  • Заглавие на ресурса.
  • Година. http://……………………..
  • Дата на последно влизане ( за застраховка)
  1. 4. Видове цитирания
  • Цитиране под линия

Цитатите се разполагат най-долу под текста. Извършва се автоматично чрез стъпката: References- Insert Footnote.

  • Цитиране в текста

Цитатираният източник се поставя в кръгли скоби.

  • Цитиране след текста

При тази форма на цитиране, всички описания на цитираните източници се извеждат след основния текст на книгата или статията. Означава се като „ Цитирана литература“. В самия текст цитатите се посочват с номера 1, 2, 3 итн.

5. Оформяне на списъците на цитираната литература

  • Номерирано подреждане

Това е най-често използвания начин. Той просто следва поредността на цитатите 1,2,3 и т.н.

  • Азбучно подреждане

Най-често се използва при разработката на дипломни работи и дисертационни трудове, в които се изготвя списък освен на цитирана и на използвана литература. Този начин на оформяне на цитираната литература дава по-голяма прегледност.

6. Заключение

От направеното изложение относно същността на цитирането и начина за неговата употреба , стигнах до извода , че то е от особено значение и е много важно всеки да знае стандартите за цитиране.

Ясно се вижда , че за цитирането си има утвърдени държавни стандарти и те са задължителни за спазване, от всеки който цитира при подготовката на различни писмени разработки.

Цитирането ни дава възможност да употребяваме чужди произведения или части от тях, в наши писмени разработки, без да нарушаваме авторското право на създателя им. Цитирането също така ни помага да подкрепим определена теза, показвайки , че не сме първите и единствени, които мислят така.

Правилното използване на цитати и правилното им оформяне, помага и на нашите читатели, по- лесно да се ориентират, в коя посока мислим, на какво се основават нашите писания и т н.

За студентите също така е много важно да знаят правилата за цитиране, тъй като постоянно пишем курсови работи, доклади , есета и тн. Важно е нашата работа да бъде прегледна и научния ни ръководител да може лесно и бързо да се ориентира , от къде сме черпили информация.

7. Използвана литература

  1. БДС 17377-96. Библиографско цитиране. Т 62 л София,1996 г.
  2. Университет по архитектура строителство и геодезия (официален сайт). УАСГ, 20.03.2013 г. http://www.uacg.bg/UserFiles/File/library/lib-citirane.pdf

Автор: Христина Трайчевска, от Македония, където завършва средното си образование.
От 5 години живее в София.
В момента учи в УНСС, специалност „Интелектуална собственост”, 4 курс, бакалавър.

Етикети: , , ,