Управление на колективни права – притежателите на права участват индиректно в процеса на предоставяне на техните права на ползватели. Ефективността на системата за колективно управление се изразява в закрилата на изключителната природа на авторските и сродните права.
Как възникват организациите за колективно управление на права?
Първите авторски сдружения са създадени във Франция. Те се свързват с името на Бомарше. Той е основал през 1777 г. ”Служба за драматургично законодателство”, която по- късно се е трансформирала в сдружение на авторите на сценични произведения и композитори- първото сдружение занимаващо се с колективно управление на права. Колективното управление, обаче бележи началото си от 1847 г., когато двама композитори и един писател, подкрепени от своя издател, предявяват иск срещу едно заведение на авеню Шанз-Елизе в Париж. Предявеният от тях иск бил уважен от съда. Така през 1850г. се създава организация за събиране на възнаграждения на писатели и композитори, която по- късно се наименува SACEM(Société des auteurs, compositeurs et éditeurs de musique) и съществува до днес.
В края на миналия век подобни организации на авторите са били създадени в почти всички европейски страни, както и в някои страни извън Европа. Сътрудничеството между тях се развива много бързо. Появява се необходимостта от контролиращ международен орган. Така през 1926 г. представители на 18 сдружения създават Международната конфедерация на дружествата на автори и композитори СISAC. Членуването в тази организация се разширява непрекъснато и тя включва наред с традиционните организации за колективно управление, още и организации, които се занимават с управление на правата върху произведения на изобразителното изкуство и аудио-визуалните произведения.
Ефективно ли е колективно управление на права?
Изключителното право на автора да използва произведението си или да разрешава на други лица да го използват е основния белег на авторското право. Това важи и за носителите на сродни на авторското права. Значението на изключителното право е в позитивното му съдържание. Трябва да се гарантира на произведението използването по начин, който съответства на интересите на носителя на правото.
Опитът от последните години потвърждава, че индивидуалното упражняване на права е непрактично. За да упражняват правата си индивидуално например, писатели трябва да сключват договори с издател за издаване и разпространение на книги, композитори или музиканти трябва да сключват договор с музикален издател за записването на техните изпълнения върху компакт диск или друг материален носител. Съществуват случаи при, които на практика правата не биха могли да се упражняват индивидуално. Пример за това, е че един автор сам не може да следи всяко използване на творбата си, тъй като той не може да се свърже с всяка една излъчваща организация поотделно, с която да договаря лицензията и възнаграждението за използването на творбата му.
Най – ефективната система, която се е утвърдила в практиката, е създаването на организации за колективно управление на права. При такова управление притежателите на права участват индиректно в процеса на предоставяне на техните права на ползватели. Ефективността на системата за колективно управление се изразява в закрилата на изключителната природа на авторските и сродните права.
Закрилата на авторски и сродни права от националния закон се разпростира само на територията на съответната държава. В съответствие с принципа на националния режим, залегнал в Бернската и Римска конвенции, чуждестранните автори се ползват със същата закрила, както гражданите закриляни от националния закон. Този принцип важи и за организациите за колективно управление на права, които на основата на реципрочни представителни споразумения администрират репертоарите на чужди граждани на тяхната национална територия, обменят информация и плащат дължимите възнаграждения на чуждестранните притежатели на права.
Системата на колективното управление на права осъществява изключително ценна дейност в света на креативните изкуства. Чрез управление на авторски и сродни права, системата възнаграждава създателите на творби. По този начин се стимулират и развиват таланти в среда, която предлага адекватна закрила на авторски и сродни права . Подобна ситуация окуражава създателите на творби да се развиват в културния свят, привличат се чужди таланти. Заедно тези фактори имат неоспорван принос за националните икономики.
Организациите за колективно управление могат да спонсорират културни прояви, както и да промоцират национални творби извън граница. Обикновено се промоцират музикални конкурси, театрални фестивали, национален фолклор. ОКУП развиват дейността си в отговор на новите технологични предизвикателства.
Разпространението на дигиталната технология, включваща появата на мултимедийните продукти и широката употреба на дигитални мрежи като Интернет, наложи възникването на нови видове организации за колективно управление. Тези организации въведоха дигитални идентификационни номера, информационни системи за управление на права и други подобни. Бяха представени нови методи на лицензиране и наблюдаване на честотата на употреба на творби, на събиране и разпределение на възнаграждения. В момента механизми въплъщаващи последната дигитална технология се развиват, за да оформят инфраструктурата на електронното колективно управление на права.
Видове организации за колективно управление на права
Организациите за колективно управление най- често управляват следните права:
- правото на публично изпълнение (музика изпълнявана в дискотеки, ресторанти и други публични места);
- правото на излъчване (по радио и телевизия);
- механично възпроизвеждане на музикални творби;
- правото на изпълнение на драматични творби;
- правото на репрографиране на музикални или литературни творби (фотокопиране);
- правото на артистите изпълнители и продуцентите на звукозаписи.
Съществуват различни видове организации за колективно управление на права, в зависимост от категорията на включените творби – музикални, драматични творби, мултимедийни продукти и други.
Традиционни организации за колективно управление
Тези организации действат в полза на техните членове, споразумяват се с ползвателите относно срокове и възнаграждения, издават лицензи, оторизират употребата на творби, събират и разпределят възнаграждения. Индивидуалният притежател на права не се включва директно в нито едно от тези действия.
Центрове за лицензирано предоставяне на права.
Този тип организации издават лицензи на ползватели. Лиценза обхваща условията за използване на творбата и сроковете, в които дадената творба може да се използва. Тези условия се поставят от индивидуалния притежател на права, който е член на този център. Такива членове са авторите на литературни творби като книги, списания и периодични издания. В този случай центъра действа като агент на притежателя на права, който участва директно в изготвянето на условията по използване на творбата си.
One-stop-shop
Това е вид сдружение на отделни организации за колективно управление на права която предлага централизирани ресурси за директно купуване, които включват закриляни обекти на художествена собственост- мултимедийни продукти, компютърен софтуер, аудио-визуални продукти, музикални творби и други. Съществува тенденция за трайно установяване на този вид организации, тъй като те предоставят възможност на потребителите да притежават и използват закриляни произведения по един бърз и лесен начин.
