Името на една компания, почти както и имената на хората, има значителна тежест при определяне идентичността на компанията както от страна на потребителя, така и в корпоративната сфера. Имена като Apple, Microsoft и Google имат способността да предизвикат изникване в съзнанието на образа на конкретни услуги или определено ниво на качеството, което ги прави особено важни за компаниите, които ги носят. Други компании могат да се опитват да използват подобни имена, за да предизвикат подобна представа, дори във връзка с нещо напълно различно. В повечето случаи тези имена са защитени според различни разпоредби, свързани с търговските марки или в следствие на иск при злоупотреба с наименование, но може ли името на една компания да бъде защитено с авторско право?
Дело, което се занимава с този въпрос е Exxon Corporation v Exxon Insurance Consultants International Ltd през 1982г. Случаят засяга името „Exxon“, използвано от известната компания за горива. Името е регистрирано като търговска марка от компанията, която официално търгува под името Standard Oil (или Esso в други държави); за което в производството е включена и претенция за злоупотреба с наименование. Въпреки че въпроса за злоупотребата е напълно съотносим към съдебния процес, в случая интерес представлява факта дали името „Exxon“ е или не е литературно произведение според тогава действащия Закон за авторско право от 1956г. Exxon съдят Exxon Insurance Consultants International за нарушение на авторски права и злоупотреба при използването на думата Exxon.
Думата „Exxon“ е изцяло създадена от компанията, тя не е съществувала в английския език преди създаването си. Изложени са доказателства за нейното внимателно и с грижа създаване и подбор по време на процеса, продължил дълго време, за вложените средства и труд, потенциално показвайки думата като оригинална литературна творба в рамките на Закона. На първа инстанция съдия Греъм отхвърля аргумента на Exxon, че думата е литературна творба, въз основа на това, че „[i]t е дума, която, въпреки че е измислена и следователно оригинална, няма значение и не предполага нищо сама по себе си. За да и се предаде същност и значение, тя трябва да бъде придружена от други думи или да бъде използвана в конкретен контекст или съпоставяне„; становище, което Апелативният съд напълно подкрепя.
По-горната съдебна инстанция приема, че думата е оригинална и произлиза от автор, благодарение на усилията и проучванията, включени в създаването и. Пред съда са представени няколко случая в подкрепа на всяка от страните; Съдът използва именно случая Hollinrake v Truswell в своите съображения. По време на делото съдия Дейви посочва какво според него представлява литературна творба: „… литературната творба е предназначена да предостави информация или инструкции, или удоволствие под формата на литературна наслада“, като споменава и възможния принос към запаса от човешки познания. Съдия Стивънс, в настоящия случай, напълно приема това определение за приложимо съгласно Закона за авторско право от 1956г. Въз основа на това, Съдът решава, че думата Exxon не дава информация или инструкции, нито доставя удоволствие чрез литературна наслада; следователно тя не представлява литературно произведение съгласно Закона от 1956г и няма нарушение на авторски права.
Ясно е, че имената не се ползват от авторскоправна закрила сами по себе си (т.е. няма авторско право върху име), а могат да бъдат защитени, ако са част от по-голяма творба, например ако са споменати в книга. Това не би било приложимо за името като такова, а за него като част от произведение. Може да се каже, че правилният начин да се защитят имена е това да стане чрез търговска марка или чрез иск за злоупотреба, посредством какъвто на Exxon е присъдено обезщетение. Линията на аргументация на Exxon е изключително интересна и идва да покаже колко гъвкаво би могло да бъде правото в сферата на интелектуалната собственост.
Автор на оригиналната статия: Jani Ihalainen www.ipiustitia.com
Превод: Надежда Драгомирова
