автор: адв. Аглика Иванова
Йоханес Гутенберг (JohannesGutenberg) – основоположникът на съвременното книгопечатане. Изобретелят на машинния печат с подвижен набор – изобретение, което поставя началото на революция в печатането и e определяно като едно от най-важните събития на Новото време, оказало силно влияние върху развитието на Ренесанса, Реформацията и Научната революция. Поставило материалните основи на съвременната икономика на знанието и демократизация на образованието.
Проектът Гутенберк, носещ името на създателя на съвременното книгопечатане, е основан от американския автор Майкъл Харт (1947 – 2011) – останал в историята и като създателят на първата електронна книга. Целта на проекта е да се създадe безплатен, бърз и лесeн достъп до електронни версии на литературните творби. Проектът има амбицията да даде на света това, което е дал Йоханес Гутенберг през четиригесетте години на петнайсти век.
Проектът започва живота си с първата електронна книга, създадена на 4-ти юли 1971 именно от студента в Университета на Илинойс (University of Illinois – UI) – Майкъл Харт. Kнигата е подписаната именно на 4ти юли 1776г. Декларацията за независимостта на Съединените Американски щати (The U.S. Declaration of Independence) – според Харт декларацията е крайъгълният камък на проекта. Втората електронна книга, съдадена през 1972г. от Харт е Хартата на правата (The United States Bill of Rights), а през 1973г. доброволец дигитализира и Конституцията на САЩ (The United States Constitution). Проектът се разразства особенно през деветдесетте със създаването и популяризирането на интернет.През ноември 1993г. след пускането на първия браузър – MOSAIC – значително се улеснява, както циркулацията на електронни текстове, така и набирането на доброволци, които да дигитализират литературните произведения. От 1991 до 1996г. броят на електронни книги се удвоява с всяка година. През август 1997г-ма проектът достига хиляда книги с с дигитализацията на Божествена комедия на Данте, а през 2010-та проектът вече предлага повече от 33 000 творби с много добро качество, които се свалят от хиляди хора ежедневно по целия свят. Към момента на страницата на прокта www.gutenberg.org информацията е за достъпни 36 000 електронни творби.
Творбите, които се дигитализират и стават част от проекта Гутенберг са произведения, които са с изтекли авторски права – това е още една забележителна черта на проекта – постигане на целите за създаване на информационен ресурс и безплатен достъп на информация и литературни творби, но без да се нарушават авторските права на техните създатели.
Добре известно е, че литературните творби са обект на авторскоправна закрила. В същото време, за да се избегне създаването на монопол и лишаването на обществото от възможност за достъп на информация – авторските права имат определен срок на действие.
В различните юрисдикции срокът на закрила на литературните произведения може да се различава и варира. Съгласно подписаната в Париж на 9-ти септември 1886г. Берска конвенция за закрила на литератрните и художествените творби – чл. 7 – срокът на закрила, предоставен от конвенцията се равнява на живота на автора и петдесетгодини след неговата смърт. В същото време в България, съгласно Чл. 27. (1) от Закона за авторското право и сродните му права “Авторското право се закриля, докато авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт”.
Именно в този контекст прави впечатление следният надпис на първата страница на сайта на проекта:
“Нашите книги са свободни в Съединените щати, тъй като тяхното авторско право е изтекло. Те може да не са незащитени от авторки права в други държави. Читателите извън Съединените Щати трябва да проверят авторско-правното законодателство в техните страни преди свалянето или дистрибуцията на нашите книги.”
Така създателят на проекта и неговите поддръжници и последователи поставят спазването на авторското – право един от основните принципи на проекта, което е и част от неговия успех.
В тази връзка любопитна подробност е, че номер 1984 в картотеката на Проекта Гутенберг е запазен за книгата на Оруел “1984”, публикувана през 1949-та година, чийто авторски права все още не са изтекли.
При справка в статистиката на проекта прави впечатление следната информация: брой произведения, съгласно техния език:1.-30768 английски; 2. – 1834 френски;3.-776 немски; 4.- 592 финландски; 5.- 536 холандски; 6.- 516 португалски; 7.- 405 китайски; 8.- 308 испански; 9.- 291 италиански;10. – 147 гръцки.
За съжаление българските произведеня, включени е проекта Гутенберг са изключително малобройни и към януари 2012 се изчерпват до авторите – Христо Ботев, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Хари Стоянов (български писател и преводач). Коментарът ни е “за съжаление” не поради липсата на качества у посочените по-горе автори, а тъй като е жалко страната, която се нарежда сред първите в света по бързина и достъп до интернет всъщност да няма интерес от дигитализация и популяризиране на собствената си култура чрез интернет – използване на мрежата по един достоен и легален начин за улесняване на достъпа до информация и подпомагане на младото поколение да достигне по лесен и близък до него начин до културното си наследство, тъй като електронни книги могат да се свалят и четат в интернет и без да се нарушават авторски права, а четенето им също доставя удоволствие и защо не ….. удовлетворение.
Източници:
