За предизвикателствата и тенденциите в колективното управление на авторски и сродни права, с Ина Килева изпълнителен директор на ПРОФОН и Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП) разговаря Даниела Сапунджиева
Ина Килева завършва френска филология в СУ „Св. Климент Охридски” с втора специалност английски език.
От 1985г. в продължение на 10 години е уредник и езиков редактор на списание „Bulgarian Historical Review” на института по история при БАН.
От 1995 г. до 2001 г. е началник направление „Международен обмен и контакти” в Асоциацията на търговските банки.
От 2001 г. до 2005 г. е главен експертен сътрудник в Кабинета на заместник-председателя на Народното събрание Камелия Касабова. Работила е като експерт към Временната комисия за промени в Конституцията на Република България.
Като заместник-министър на културата г-жа Килева работи активно за опазването на авторските права, за хармонизирането на българското законодателство с европейските стандарти и за издигането на международния престиж на Република България като страна, която уважава и защитава интелектуалния труд.
Благодарение на личното участие на г-жа Килева, Съветът за защита на интелектуалната собственост инициира и осъществи редица промени в законодателството, а именно в Закона за авторското право и сродните му права, Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, както и в чл. 172а и 172б от Наказателния кодекс на Р. България, като по този начин нашата страна хармонизира изцяло своето законодателство с европейските норми в тази област.
Ина Килева е носител на престижната награда за принос в развитието на интелектуалната собственост, ежегодно връчвана от Националният портал за интелектуална собственост на България http://ipaward.info/authors/ina_kileva.html
На конференция проведена на 25.11.2011г. в Австралия на тема „Бъдещи насоки в закона за авторско право”, генералният директор на СОИС, Франсис Гъри предлага организациите за колективно управление на права да създадат единен глобален регистър на музикални творби, с цел улесняването на тяхното лицензиране. В тази връзка за нас ще бъде интересно :
Какво мислите за създаването на подобен регистър и какви биха били предимствата от глобалното лицензиране на музикални творби според Профон?
Ина Килева: Европейската комисия също е загрижена от липсата на легален дигитален пазар и възможности за повече качествени легални услуги за достъп до творческо съдържание в глобалната мрежа. В Европа се формира становище, че е необходимо приемането на общностно законодателство, което да гарантира трансграничност на колективното управление на дигитални права. В този смисъл, в момента тече оживена дискусия в рамките на ЕС и лично комисарят по вътрешния пазар и услугите Барние има отношение по проблема и са организирани поредица от кръгли маси, включително с представители на организации в сферата на колективното управление. Но все още не е избран достатъчно убедителен модел, който от една страна да улеснява дигиталното лицензиране, в унисон с новите технологии, а от друга, да не изкривява фундаментите на авторското право и сродните му права и да не нарушава основополагащи принципи на закрила, като напр. териториалността. Във всеки случай, в рамките на музикалната индустрия, която е сред най-гъвкавите креативни индустрии в предлагане на легални дигитални бизнес модели, имаме своето разрешение на проблема и това са билатералните споразумения, с които дружествата взаимно се упълномощават и прехвърлят своите права на съответния партньор за съответна територия и в последствие се разплащат, въз основа на представлявания репертоар. Всъщност тази система е и в основата на някои от обсъжданите предложения от комисията, а именно лицензиране „на едно гише”, при което едно голямо европейско дружество бива упълномощено от всички останали, да лицензира дигитално използване. Това обаче е по-скоро визията на авторските дружества, докато Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI) предлага група дружества да бъдат с един и същ статут, за да няма такава концентрация и отново да се прилага принципът на реципрочността.
За дружествата от по-малките европейски страни като България, това ще означава, че от нашите правомощия ще отпадне лицензирането в съответната сфера, защото няма съмнение, че ако се стигне до работа „на едно гише”, предпочитани ще бъдат големите дружества във Великобритания, Франция или Германия, или ако се приеме идеята на IFPI – група от дружества.
От гледна точка на ПРОФОН е важно да отчетем, че при подобно лицензиране българските правоносители няма да бъдат ощетени, ако се спазва коректно принципа на представителството и събраните суми за българско творческо съдържание бъдат правилно идентифицирани, за да се изплатят на правоносителите, чрез ПРОФОН.
Тоест – ние като дружество няма да участваме в процеса на събирането на средства, а само в процеса на разпределението и изплащането. Но една такава система, безспорно ще забави процеса на изплащане, в сравнение с настоящата ситуация, в която ние директно изплащаме във възможно най-кратки срокове разпределените суми за български правоносители.
Проблем би представлявало и попълването на базата данни на чуждите дружества с български репертоар, за да може той да бъде идентифициран.
С оглед на високите технологии, създаване на единен глобален или пан-европейски регистър за лицензиране безспорно ще е улеснение и по този начин ще се създадат предпоставки за големи световни дигитални услуги, като Spotify, Vevo, iTunes и др. да стартират и/или да развият дейността си и в страни като България
Какво мислите за последното изменението на чл. 26 от Закона за авторското право и сродните му права, регламентиращ правото на компенсационно възнаграждение при копиране за лично ползване?
Ина Килева: След драматичното отпадане на чл. 26 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), регламентиращ правото на компенсационно възнаграждение при копиране за лично ползване, в проекта на Министерски съвет, в крайна сметка той бе оставен в Закона за авторското право и сродните му права, но силно, и дори фатално деформиран. Ненужно от приложното му поле бяха изключени записващите устройства, които са все по-често използвани и удобни за потребителите за копиране на произведения за лично използване. По този начин правоносителите са лишени от компенсационно възнаграждение от все по-развиващ се пазар от високо технологични устройства и апарати. След оживени дискусии в пленарна зала, ставките претърпяха незначително нарастване (от предложените между 0.7 и 1 на сто от стойността), което според очакванията ни ще остане без никакъв сериозен икономически ефект върху сектора. Приетите тарифни ставки са межди 1 и 1.5 % и остават сред най-ниските в света и Европа. Отчисленията за фонд „Култура” бяха редуцирани от 40 % на 30 % (преди промените в закона процентът бе 20 %), но това едва ли ще промени цялостната картина както за правоносителите, така и за държавната културна политика.
Необосновано бяха изключени от облагане доставките от европейски страни, създавайки предпоставка за неравностойно конкурентно третиране на различните ползватели от сектора. Новата редакция на чл. 26, по необясними причини нарушава и досега съществуващия основен принцип на равно третиране между трите вида правоносители – автори, продуценти и изпълнители, като се дава предимство на авторите с 50 % дял в разпределението на получените възнаграждения, срещу по 25 % за продуцентите и изпълнителите. С това се накърняват интересите на останалите две групи правоносители, които на практика посрещат сериозните загуби от ефекта на частното копиране.
По какъв метод се отчитат приходите от управлението на изпълнителски и продуцентски права в България?
Ина Килева: Водещ принцип при определянето на размера на възнагражденията към правоносителите в ПРОФОН е реалното използване на музика от страна на бизнеса – метод, който е приет за разпределение в организациите за колективно управление в почти всички страни по света. Водещата информация за използване е излъчването от страна на електронните медии – радио- и телевизионни оператори. Отчитането на излъчваната музика, спрямо правилата за разпределение на ПРОФОН, става на база секунда използване – тоест всяка секунда за нас е важна и всяка секунда музика в ефира на електронните медии означава, че съответният правоносител ще получи възнаграждение за това излъчване. Относно това кои произведения колко пъти са използвани, това става изцяло на база на отчетите за реалното излъчване на музика в техните програми, които по договор медиите са длъжни да ни изпращат. Тук разчитаме, че и съответно медиите предоставят коректен отчет, на базата на който всеки изпълнител и музикален продуцент да получи възнаграждението си. Но не само. Съвсем скоро ще обявим партньорство с голяма международна компания за мониторинг, която ще следи денонощно какво точно се излъчва в медиите у нас.
По отношение на индивидуалните отчети към всеки един правоносител е нужно да споменем, че работим с уникален софтуер, който се ъпгрейдва постоянно, създаден е по образец на софтуерите, по които работят водещите европейски дружества и напълно отговаря на технологичното ниво и добрите практики на отчетност в международен план. ПРОФОН държи всичко да бъде максимално прозрачно, а правоносителите да получават максимално подробна информация за това какво използване е генерирало тяхното възнаграждение. Трябва да споменем, че много правоносители са приятно изненадани от това, че когато получат отчета си, те виждат освен генерираната сума, така и коя тяхна песен, по кои медии, колко пъти и с каква продължителност до секундата е била излъчена. Нямаме информация друго дружество в България освен ПРОФОН да дава толкова подробна и прозрачна информация на правоносителите. Постъпилите средства от т.нар „Публично изпълнение” (в туристически и търговски обекти) също се разпределят основно по така нар. „усреднен еърплей”, когато се отнася до артистите-изпълнители, а при продуцентите се взима предвид и факторът „пазарен дял” на базата на реализираните продажби, доказани с документи за съответната година.
Относно общото отчитане на приходите, разпределението и изплащането, това е един доста комплексен процес, който се повтаря ежедневно – ние се отчитаме пред нашите членове, пред различни правоносители, тъй като ние изплащаме на всички продуценти и изпълнители, чиито репертоар е бил използван, а не само на членовете си. Отчитаме се на институциите, пред държавата с нейните данъчни органи, пред международните си партньори и организации на дружества от цял свят – ПРОФОН е част от международната „инфраструктура” на организациите за колективно управление към IFPI. Отчитаме се и публично – пред различни медии, често се налага да се отчитаме и пред ползватели на музика. Общественият интерес към финансовата част от дейността на ПРОФОН е изключително голям, понякога дори граничи с натиск, но в това няма нищо лошо – основна мисия на организацията е да запознава обществото с каузата по защита на правата на интелектуална собственост и да възпитава ползвателите в реалната стойност за използване на творческите продукти, представлявани от нас. ПРОФОН е сред сериозните вносители на ДДС в държавната хазна, като през последните години, внесените суми достигат до половин милион лева годишно. Освен това, с цел по-голяма прозрачност и отчетност, от 2009 г. ние подлагаме нашите годишни финансови отчети на независим одит и огласяваме съответния одиторски доклад публично на нашия уебсайт – www.prophon.org.
Кои са най- големите проблеми, които срещате при работата с Вашите ползватели?
Ина Килева: Най-голямата пречка е ниското ниво на информираност като цяло на обществото в България по отношение на Закона за авторското право и сродните му права, а оттам и на колективното управление на права, което се извършва спрямо закона. Липсата на информираност е не само сред тези, които трябва да заплащат, но и сред самите правоносители, които много често не са наясно с правата си. Шокиращо е, че се сблъскваме с непознаване на закона и когато контактуваме и с държавни институции и местни власти.
Най-големият проблем е непознаването на текстовете от Закона за авторското право и сродните му права от страна на бизнеса, който се изгражда върху използването на музика. Не просто не са наясно, че за всяко използване на музика се дължи съответно възнаграждение на създателите и носителите на права на това защитено съдържание. Музиката e важен фактор в редица дейности, като радио- и телевизионната, например. Музиката добавя стойност на услугата в хотелиерския и ресторантьорския бизнес. Не можем да си представим фитнес без музика и винаги е приятно, когато в магазина, в който пазаруваме звучи музика.
Да плащаш за музика, когато тя носи стойност на твоя бизнес е признак на цивилизованост. Не случайно, председателят на СЕМ доц. Лозанов наскоро обяви уважението към авторското право и сродните му права като „висша степен на цивилизованост на обществото”, а дружествата като ПРОФОН – като „деликатес на цивилизацията”.
Всъщност дружествата като ПРОФОН безкрайно улесняват ползвателите, защото „на едно гише” и с един договор с нас те могат да лицензират използване на огромен музикален репертоар. Така например ПРОФОН лицензира на територията на България музиката на 150 свои членове (водещи български музикални компании и знакови певци и музиканти), каталозите на 16 дружества от цял свят, обхващащи репертоара на над 25 000 независими звукозаписни компании и стотици хиляди артисти-изпълнители.
Ние полагаме големи усилия, за да информираме представителите на бизнеса у нас, особено в сферата на публичното изпълнение на музика. Постоянно правим срещи из цялата страна с ресторантьори и хотелиери, с помощта разбира се на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА), регионалните й структури и Браншовата асоциация на ресторантьорите София (БАРС), на които подробно обясняваме законовите им задължения, кои сме ние и как работим. Tези срещи са изключително полезни както за нас, така и за ползвателите на музика, за да разберат напълно същността и стойността на музиката. Ето защо един от приоритетите на ПРОФОН през 2011 г. е да изградим широка и работеща мрежа от добре обучени регионални сътрудници в цялата страна, които да представят мисията на организацията и на място да информират ползвателите за законовите им задължения. Друг приоритет е про-активно отношение и пълно лицензиране на нощните барове, заведенията и фитнес и СПА центровете в страната, за които музиката играе голяма роля за потребителския интерес и в услугата, която тези обекти предлагат.
В международен план се наблюдава тенденцията колективното управление на права да генерира все по-важна и голяма част от приходите на музикалния бизнес, в нашия случай -на артистите изпълнители и музикални продуценти. За последните 4 години, приходите от този сектор бележат ръст от 50 % в световен мащаб. Специално за България, според данни на Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI), ПРОФОН генерира между 20 и 30 % от приходите на музикалния бизнес. Особено по време на тотален срив на физическите продажби у нас (през 2010 г. българската музика бележи ужасяващ спад на продажбите от над 86 %) и условия, които не позволяват развитие на дигиталните продажби поради високите нива на интернет пиратството, приходите от колективно управление на права са малкото сигурни за правоносителите.
Ще ни бъде по-лесно ако държавата е на мястото си и съответните институции прилагат ефективно законите, гарантиращи закрила на авторското право и сродните му права и обществено полезната дейност на дружествата като ПРОФОН. За съжаление сме далеч от ефективно правоприлагане и мотивация сред специализираната администрация. Все пак трябва да се отбележат и някои положителни стъпки, като увеличението на административните санкции за нарушители в новите промени на ЗАПСП, както и нарастващата ангажираност на компетентните институции като Министерство на Културата, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, СЕМ към създаването на по-добра „бизнес ту бизнес” среда и към прилагане на закона.
