Въпросите свързани с дигиталните технологии и развитието на авторското право бяха обсъдени на проведената на 25.02.2011г. в Австралия конференция на тема „Бъдещи насоки в закона за авторско право”, с участието на Франсис Гъри, генерален директор на Световна организация за интелектуална собственост (СОИС).
Според г-н Гъри дигиталните технологии и интернет са създали най- мощният инструмент за демократизация на знанието сравнимо с откритието на пишещата машина. Възпроизвеждането на културни творби се осъществява при нулеви разходи и с безпрецедентна възможност за разпространение на тези творби с изключително бърза скорост отново при нулеви разходи.
Бъдещето на авторското право зависи от културна и институционална промяна, от промяна в закона за авторско право, от изграждането на цялостна инфраструктура и по-добри бизнес модели, които да отговарят на предизвикателствата на съвременните технологии.
Най – съществения въпрос за развитието на авторското право е как да се постигне баланс на интереси между потребителите на обекти закриляни от авторско право, от една страна и заплащането на разумна цена за тяхното използване с цел постигане на максимална удовлетвореност на авторите от друга страна. Дигиталните технологии имат мащабен ефект върху този баланс. Вместо да се предприемат мерки за ограничаване възможностите на съвременните технологии, усилията трябва да се насочат към намирането на интелигентен начин авторското право да се обвърже с тях, споделя Гъри.
Изграждането на успешна политика в областта на авторското право би могло да се базира на три основни ръководни принципи. Първият принцип е установяването на неутралитет по отношение на възможностите на дигиталните технологии и бизнес моделите развити като отговор на тези възможности. Главната цел на авторското право е да подпомага динамичността на разпространението на културни продукти, а не да предпазва или стимулира определени бизнес интереси.
Вторият принцип, според генералният директор на СОИС се основава на изчерпателна и съгласувана политика в областта на авторско право. Подобна политика би подпомогнала изграждането на така необходимата глобална инфраструктура, която да позволява глобално лицензиране на авторскоправни обекти по начин който лицензираните обекти да са толкова достъпни, колкото нелицензираните обекти по интернет. В тази връзка инфраструктурата изградена от организациите за колективно управление на права е разкъсана защото представлява отделни територии и области на управление. Авторите членуващи в такива организации предоставят творбите си в медии различни от интернет. Има нужда от еволюция в лицензирането на обекти на авторско право, за целта организациите за колективно управление на права трябва да преосмислят функциите си. Наложително е преминаването към глобално мултилицензиране по интернет. Би могло да се създаде мултинационален регистър на музикални произведения като първа стъпка към изграждането на единна инфраструктура, която да работи заедно с тези организации, а не да ги измества. Аналогия с подобна инфраструктура се направи с Договора за патентно коопериране (PCT), който свързва дейността на патентните офиси по цял свят вместо да измества техните функции.
Третия водещ принцип е формулирането на адекватен отговор към предизвикателства на дигиталните технологии. Това според г-н Гъри може да се случи чрез опростяване на авторското право, независимо че по своята същност авторскоправната материя е комплексна и сложна. Наложително е системата на авторското право да бъде по-достъпна за широката публика, която в противен случай рискуваме да загубим. За да се постигне промяна е необходимо хората спрат да бъдат наричани „пирати”, но в същото време да бъдат алармирани за заплахите към финансовата жизнеспособност на културата на 21 век.
Проблемите свързани с авторското право и интернет са ключови въпроси дискутирани на среща на страните от Г20 в Давос. По повод възможностите на дигиталните технологии президента на Русия Медведев споделя „старите принципи на регулиране на интелектуалната собственост вече не работят, особено когато става въпрос за интернет” и добави, че „цялата система на интелектуална собственост е застрашена”.
Изводи:
Резултатите от събитията разгледани в публикацията несъмнено потвърждават, че всички държави са заинтересовани от опазването на местната и световна култура. Затова е необходимо да вземат спешни мерки за намирането на адекватно решение за защитата на авторските права. Ключов момент при взимането на подобни мерки е съобразяването с най-същественото за всички съвременни общества – стимулирането на творческата и културна дейност във всички възможни форми на проявление и достъп. В този смисъл възможностите на дигиталните технологии улесняват неимоверно обмена на обекти на авторско право, което определено стимулира създателите им, тъй като пътя за достигане на техните творби до широката публика освен бърз е и евтин. Освен това интернет дава възможност авторите да бъдат независими по отношение на управлението на авторските си права, възможност която стои в основата на закона за авторско право. За да се възползват авторите от позитивите на съвременните технологии действително трябва да се реформират организациите за колективно управление на права. Като форма на управление те са създадени преди десетилетия и главната цел е да представляват авторите от тяхно име и да улесняват достъпа до творби срещу заплащането на разумна цена. Следователно необходимо е развитие в дейността им, която да се възползва от съвременните бизнес условия. Определено предложението на Франсис Гъри за изграждането на единен регистър на музикалните творби, би могло да се приложи и към други обекти управлявани на колектива основа. Защото няма как да авторските права да съществуват в глобален свят без граници, а същевременно да се управляват от организации, поставящи лимити. Такава промяна може да се случи бързо с приемане на съответните законодателни мерки и добрата воля на организациите за колективно управление на права.
Негативите на интернет и дигиталните технологии намираме в кражбата на интелектуална собственост. Въпросът е дали да се използва огромен финансов ресурс за предотвратяване на „пиратството” или този ресурс да послужи за разработването на бизнес модели, които да обслужват еднакво интересите на автори и ползватели. Едно със сигурност е ясно бъдещето принадлежи на технологиите. Промяната в начина, по който се създават и „консумират“ интелектуални продукти никога няма да бъде такъв какъвто е бил преди навлизането на интернет. Колкото по- скоро се създаде единна система за авторско право еднакво опростена за творци и потребители, толкова по- бързо ще се намерят най- балансираните бизнес модели.
Автор
Даниела Сапунджиева
Източник:
http://www.wipo.int/about-wipo/en/dgo/speeches/dg_blueskyconf_11.html
