Търговията чрез електронна медия не е нещо ново. Навлизането на интернет дава възможност на повече от 1 милиард ползватели да имат достъп до 2 милиарда интернет страници.Термина електронна търговия постигна широко признание и стана символ на език от комуникации и комуникационни технологии. Електронната търговия като понятие често се отнася до действия свързани с употребата на компютър или други устройства, които правя достъпа на мрежата достъпен, както и до Интернет като мрежа, чрез която се търгува със стоки и услуги по един нов, директен начин.
По- голяма част от хората осъществяват сделки по Интернет чрез сектора бизнес- до – консуматор ( B2C, business- to -consumer), докато реалният растеж на електронната търговия се движи от сектора бизнес -до- бизнес (B2B. business-to-business), където Интернет участва като мощно средство за увеличаване на качеството на управление и обслужване на бизнеса, чрез увеличаване на съществуващите връзки между клиентите и доставчиците. Това е отличен механизъм за намаляване на разходите, особено тези свързани с производство, инвентаризация, извършване на продажби, дистрибуция и доставяне.
Малките и средни предприятия установиха, че традиционните връзки между бизнес секторите, които съществуват на базата на физическото предлагане на стоките и услугите, чрез различни физически средства за тяхната дистрибуция стават все по- малко ясни. Това създава конкурентно напрежение между индустриите, както и
По отношение на електронната търговия с нематериални продукти, каквито са обектите на интелектуална собственост, интернет играе не само ролята на система за промотиране на продажби, но и като система, чрез която нематериалните стоки се доставят сами (on line). Например част от музика, публикация, компютърен софтуер. Чрез електронната търговия елек системи обекти на интелектуална собственост могат да пътуват виртуално без никакви пречки през националните граници.
При най- големият сектор бизнес-до-консуматор се осъществява електронна търговия с нематериални продукти, които се доставят директно чрез мрежа до компютъра на консуматор. Тези нематериални продукти са трудно измерими, а съдържанието им е предмет на интелектуална собственост. Статистическите данни за икономическите ползи от електронната търговия в рамките на САЩ са, както следва:
За 1995 г. – 0 долара
За 2000 г. – 433 милиарда долара
За 2002 г. – 1.9 билиона долара
За 2004 г. – 6 билиона долара
За следващите години с тенденция за нарастване.[1]
Авторско правната закрила се разпростира върху средствата за масова комуникация, печатни публикации, звукови и телевизионни излъчвания, филми, а и в много държави върху компютърните програми и компютърните системи за съхранение на информация. В дигиталния век икономическа стойност на авторското право е от изключително значение.
Новите интерактивни on-line системи улесняват хората да имат достъп до база данни, които съдържат музикални записи, книги или филми. Тези творби могат да достигнат до публиката по безжичен път, по кабел, както и да бъдат размножени, слушани или изобразени и прочетени на екран.
On -line системата не е национална, а глобална. Чрез системата може да се осъществява достъп до информация от всички държави по света. Методите за доставяне на продукти чрез физически продажби се изместиха от методи, чрез които предаването на копия от творби се осъществява по дигитален път, които улесняват получателите на творби да правят физически копия от тях, вместо да пазаруват от книжарници, библиотеки или музикални магазини. Издателската индустрия например доставя информация и забавления и споделя тази възможност с музикалната индустрия. Тези индустрии са особено уязвими от неоторизираните доставки, и по – специално чрез свалянето на информация от незаконни уеб сайтове.
Друг важен аспект на дигиталната технология е, че чрез технологични устройства може да се извършва автоматичен преглед на честотата на употреба на закриляните творби. Проблемите създадени от технологията могат да бъде решени, чрез отскоро появилите се технологии, даващи възможността на автори или притежатели на авторски права да следят размера на използването на техните творби от публиката. Биха могли да бъдат изградени сигнали в дигитална версия на книга, музика или филм, които биха могли да записват информация за творбата, която е станала достъпна. Тези сигнали биха могли да бъдат разчитани от дигитални устройства, които трябва да вградени в апаратура, която е достъпна на публиката. По този начин притежателите на права биха могли да установяват броя на копията направени от техните творби.
[1]WIPO, Intellectual property handbook, Policy, Law and Use, WIPO, 2004
