Книги
Книги, списания, вестници, сборници и др. По своето предназначение могат да бъдат развлекателни, информационни, образователни, пропаганда.
Най-добре може да бъде илюстрирано значението на авторското право, чрез книгите. Книгите са основно средство за разпространение на знание, разбира се това става възможно чрез осигуряването на приход от продажбата им. Реализирането на икономическите права на авторите и закрилата върху техните творби става възможно само чрез закона за авторското право.
Електронни книги
Електронни книги са компютърни версии на книги, предоставени на читателя в цифров формат като компютърни файлове и могат да бъдат четени от всички видове компютри, както и от специално конструирани устройства за четене. Електронни книги са подобни на печатните си аналози, но са и уникални, тъй като могат да съдържат в себе си аудио, видео и всевъзможни хипервръзки.
Електронните книги могат да бъдат сваляни от iнтернет или да се получават по мрежата включително и от електронни книжарници. В най-опростеният си вид, електронната книга съответства точно на печатната си версия. Тя има корица, заглавна страница, ISBN, сведения за авторско право, за нейния редактор и издател, както и нейния автор.
Електронното форматиране не само намалява разходите и удължава живота накнигата поради липсата на амортизация. Електронните книги дават и известна свобода на писателите и издателите и създават условия за по-лесни маркетинг и разпространение. Отпада необходимостта от хартия и печат. Електронната книга в най-широкия смисъл съдържа същото количество информация като стандартната печатна книга, но в дигитален формат.
Цели библиотеки съществуват в електронен вариант, създават се специални книжарници за продажба на електронни книги, сайтове ги публикуват за свободно или платено ползване. Публикуваните за първи път електронни книги се създават със специални софтуерни програми, които могат да се намерят както в платен вариант, така и безплатно. В световен мащаб се създават цели онлайн хранилища за електронни книги. Някои от тях предоставят безплатно ползване, други платено. Някои публикуват книги, които вече са имали поне една публикация в печатен вариант, други дават възможност за публикация на непубликувани.
През 1995 г. Даниел Мунян основава фирмата Everybook, Inc. Притежател е на американски патент № 5761485 за двуекранна електронно-книжна система, защитен в 35 страни по света.
През октомври 1998 г. в Америка почти едновременно, са били пуснати в продажба две устройства, които в пълния смисъл на думата могат да бъдат наречени електронни книги. Това са устройствата: RocketeBook и SoftBook. Почти не посредствено след тях се появява и Everybook.
През 1998 г. московският изобретател В.К. Власов е получил патент за “устройство за четене на електронни книги тип Twoscreem”.
През 2000 г. аналогични устройства се създадоха в Южна Корея и Китай.
Сред предимствата на електронната книга са:
– безплатен и бърз достъп;
– продават се с бонуси;
– съхраняват се на личния компютър;
– по-дълъг живот от печатните;
– притежават интерактивност;
– по-евтини от печатните.
Част от недостатъците на електронните книги се отнасят до:
– по-често нарушени авторски права отколкото при печатните издания;
– за онлайн покупки на електронни книги се изискват кредитни карти;
– четенето онлайн е вредно в сравнение с четенето на печатна книга;
– не създава сетивни усещания при четене, такива каквито се създават от традиционната книга
Сдружение Литературен клуб
Електронни книжарници
Пингвините , Хеликон , Book.bg, book.store.bg
Специализираният портал за литература и хуманитаристика LiterNet
Библиотеки
Български издателства
АЙ ПИ България, Анубис, Атлантис, Аратрон, Абагар, Алекс Софт, Академично издателство „проф. Марин Дринов”, Бард, Борина, Блестящ Факел, Бриз и Орбел, Булвест 2000, Бохи, Военно издателство, ГРАММА, Геа Либрис, Ентусиаст, Еквус арт, Егмонт България, Ера, Еднорог, Жанет 45, ЗАХАРИ СТОЯНОВ, Класика и Стил, КИБЕА, Колибри, Камеядизайн , Карина М, Колхида, Кръгозор, Кронос, Летера, Либра Скорп, Литературен вестник, Макрос, МенораПрес, Нов човек, Ню Текник Пъблишинг, Обсидиан, Парнас , Прозорец , Просвета, Понс, Перо, Плеяда, Рива, Simetro books, Световна Библиотека, Сиела, Труд, Фют, Хермес
Вестници и списания
Тези творби са застрашени от копиране и също се влияят значително от съвременната бизнес среда. Например голяма част от собствениците във вестникарската индустрия откриват собствени сайтове с безплатен електронен вариант на техните издания. Средства се получават от рекламодатели, които плащат за да могат техните продукти да бъдат показвани възможно най-често. Например през 1996г. броят на ежедневниците в света се изчислявана 8391 с 548млн. читатели, mediainfo.com).
Дневник, Капитал, 24 Часа, Труд, Дума, Държавен Вестник, 7дни СПОРТ, Екон
Списания
Правен свят, Мениджър, National Geographic, Розали, Грация
Информационни агенции
БТА, БулФото, Днес Плюс, Фокус – Информационна агенция, Фокус Прес, КРОСС
Произведения на научната литература – учебници, монографии, статии и др. Съдържанието на тези творби се отнася до до всички области на научното познание.
Произведения на техническата литература – съдържанието на тези творби сеотнася до всички области на техниката.
Пример за безплатни онлайн издания на научна и техническа литаратура- http://bookstore.e-bookbg.com/
Произведения на публицистиката – книги, брошури, позиви, манифести, периодични издания, кореспонденции, интервюта, засягащи актуални обществено-политически, икономически и социални проблеми.
Икономическите права на авторите на литературни произведения
- копиране и възпроизвеждане на произведението;
- разпространение на произведението;
- представянето на произведението пред публика;
- превод на произведението;
- излъчване чрез радио и телевизионна организация на произведението;
- предаване по кабел на произведението;
- интерактивно излъчване на произведението;
- внос и износ на екземпляри от произведението
Издателска индустрия в България
По инициатива на българското правителство и с финансовата покрепа на Световната организация по интелектуална собственост (СОИС) за първи път е анализиран приносът на индустриите основани на авторски и сродните им права в българската икономика.
Един от най-големите сектори в тези индустрии е нигоиздаване и печат
Българското книгоиздаване започва да се развива търговска веднага след политическите промени в началото на 1990г. това беше първият сектор в културата, който беше приватизиран.
В първите години след 1989 г.изникваха нови фирми ориентиране към издателска дейност, поради ниските първоначални инвестиции и бързата възвръщаемост на инвестираните средства. Отражение на това е големият брой регистрирани фирми 2326 като от създаването на Националната агенция ISBN през 1991 г. до 2003 издателски код е връчен на 3050 издателства в България. Според Дейвид Кингам (България”един книжен сектор в затруднение), не може да се каже със сигурност, но предполага, че 450 фирми се занимават с книгоиздаване, от които 40, 50 от тях са със значително производство.
През 1988 г. издателския сектор е обхващал 27 държавни издателства и 100 други прикрепени към ведомства 85% от книгите, издадени в страната са продукт
на частни издатели.
Според изследването разпределението на издателствата според издадените печатни коли е както следва:
– 60% частни издателства
– 13%университетски издателства
– 10%фирми с издателска дейност
– 10% ведомства и организации
– 6%държавни издателства
– 1% самоиздатели
Броят на заглавията спада в началото на 90 те години, нарастват през 1994 г и отново спадат до 2002 г.Рязко намаляват тиражите на издаваните книги- общият тираж на издадените през 2005 г.книги и брошури е най-малък от 1998 г насам.
Икономически нецелесъобразни и идеологически обоснованите тиражи през годините на тоталитаризма не могат да служат като база за сравнение, но периода след 2002 г.показва намалена пазарна реализация на книжната продукция. През 1999 г. общият тираж на издадената продукция е намалял с 75.6% в сравнение с 1994 г.
В сферата на книгоразпространението съществуват редица нерешени проблеми като:
– ограничен брой книжарници и складово бази;
– съсредоточаване на книжната търговия в големите градове;
– широко практикувана търговия на открито;
– краткосрочна реализация на книжната продукция.
Липсата на реален книжен пазар доведе до откриване на значителен брой книжарници и книжни борси към издателствата около 60. Открити са и няколко електронни книжарници.
Не съществува реална организация на книготърговци и книгоразпространители, които по подходящ начин да представят техните интереси.
Общото впечатление за книгоиздаването след 90 те години, е че въпреки всички трудности то се развива успешно. В сектора работят по- малко издателства от преди и излизат по-малко на брой книги, тиражите са по-ниски, но в замяна на това броят на издаваните заглавия расте и качеството на книжната продукция е по-високо. по данни на „Четяща България” българският книжен пазар реализира около 60 млн. лева годишно.
Източник:
За издателския бизнес в България – мнението на представителите на няколко български издателства
Какви са основните фактори, които определят изборът на вашето издателство при издаването на заглавия на българския пазар?
ИК Тара: Ние сме специализирани в издаването на книги за родители от български и италиански автори. От тук нататък изборът се свежда до откриването на актуални теми, които вълнуват българските родители.
Фют: На първо място, книгите на „Фют” се характеризират с ясен и достъпен език, влагаме изключително старание в превода и редакцията на текстовете, а илюстрациите и оформлението на нашите книги отговарят на високи художествени критерии.
Друг важен фактор при избора на книгите е те да носят не само знания, но и да стимулират самостоятелното мислене, въображение и активност на децата. Смятаме, че това е изключително важно за личностното развитие на малките читатели.
Не на последно място, книгите на „Фют” съдържат забавни и игрови елементи, защото според нас опитът и познанието се постигат лесно, когато вървят ръка за ръка със забавлението. По този начин нашите книги помагат за изграждане на положително отношение у децата към ученето и четенето.
Камея: От доста дълго време нашето издателство не издава преводна литература. Изборът ни е свързан най-вече със съхраняване на българската култура, бит и идентичност. Популяризирането на българските забележителности и красоти е в основата на нашата дейност.
Летера: Издателство „Летера“ преди всичко издава поредици от стойностна литература –художествена, културно-историческо наследство, учебници и учебни помагала и др. Асортиментът ни е разнообразен поради ограничения книжен пазар и малката читателска аудитория, тоест в програмата си имаме и заглавия за по-масово потребление, за да компенсираме престижните автори.
Simetro books: Ние сме специализирани в издаването на книги в т.нар. малък или подаръчен формат. Те имат характерни особености, като интересен размер, луксозно подвързване, атрактивен дизайн, както и съдържание подходящо за подарък на приятел. Нашата цел е да имаме широка гама и разнообразни продукти подходящи за подаряване при различни поводи.
Има ли разлика при работата с български и чуждестранни автори?
ИК Тара: С чуждестранните автори не работим директно, авторските права се договарят с италианското издателство. С българските автори имаме голям късмет, защото открихме наистина добри професионалисти.
Фют: Основната разлика е в това, че с българските автори имаме възможност за по-продължително представяне на книгите, чрез срещи с децата и гостувания по покана на общини, училища и др. Българските автори откликват бързо и почти винаги положително на нашите покани за съвместни изяви. Готовността на авторите да представят и популяризират своите книги е много важна за нас. Не само издателството носи отговорността за това дали една книга ще се търси или не. Активността на автора и неговата готовност да се среща с читателите, както и да участва в различни медийни прояви, е важна за успешните продажби.
Летера: Не. Напоследък предпочитаме да издаваме български автори, тъй като премиерите с тях продават по-добре книгите. Чуждестранните автори, за да са продаваеми, трябва да бъдат или Нобелисти, или познати за българския читател автори.
Обикновено договорите за авторски права имат авансова част около 30% и след продажба на 30% от количеството на произведените книги се правят отчети и се плащат правата само на реализираните бройки.
Българските автори нямат доверие в тази система и обикновено искат да получават дела си без оглед на реализираните бройки на пазара.
Simetro books: Разлика има. За договарянето на чуждите права има агенции с представители в България. Договарянето става с тях, процедурата е ясна, както и условията и договорите. Договарянето с българските автори почти винаги е директно с тях. Знанията им за пазарния механизъм обикновено са много ограничени, те лично са много недоверчиви и искат да получат всичко в аванс. По този начин договорите с тях стават много неизгодни и рискови и интереса ни към такива сделки е нисък. Много по-лесно, бързо и неангажиращо е работата с чужда агенция.Обикновено договорите за авторски права имат авансова част около 30%, и след продажба на 30% от количеството на произведените книги се правят отчети и се плащат правата само на реализираните бройки. Българските автори нямат доверие в тази система и обикновено искат да получават дела си без оглед на реализираните бройки на пазара.
Кой е най-важният принцип, който следвате при работата си с чужди издателства?
ИК Тара: Този, който е най-важен за нас и при всичките ни останали взаимоотношения изграждането на дълготрайно партньорство.
Фют: Издателство „Фют” е надежден и точен партньор и за нас е важно хората, с които работим, също да държат на професионализма. Работим с чужди издателства от цял свят – с някои от тях сме започнали съвместните си проекти преди повече от 15 години и взаимното доверие е голямо.
Камея: От дълго години работим основно с български автори. А основната ни серия – 3D хартиени макети на български забележителности, е изцяло наше дело.
Летера: Коректност.
Simetro books: От чужди издателства купуваме единствено и само атрактивни продукти, които бързо и лесно могат да достигнат пазара. Също така съдържанието на такъв продукт трябва да е адекватно на българската действителност и култура.
Срещате ли проблеми при уреждането на авторски права?
ИК Тара: Не. Италианското издателство, с което работим, има изградени традиции в продажбата на авторски права за чужбина. Тъй като те са много по-старо издателство от нас, сме им изключително благодарни за съветите и споделения опит не само по отношение на авторското право, но и по отношение на избора на автори и заглавия, маркетинга, рекламата и дистрибуционните канали.
Фют: Не сме имали проблеми с авторските права. Държим на изрядната документация и навременното плащане на собствениците на авторски права. Работим добре както с чужди литературни агенции и издателства, така и с някои български агенции.
Камея: Относно издаването на български автори, проблеми с правата не срещаме.Относно правата за издаването на макетите и спазването на изискванията в закона за съхраняване на културното наследство, имаме известни колебания. Те са свързани най-вече с неяснотата относно тълкуването на нашите продукти, а ние искаме да сме максимално точни в спазването на нормативните уредби.
Летера: Понякога да. Някои литературни агенции предявяват предпочитания към определени издателства.
Simetro books: Уреждането на авторските права е вид договаряне. Ако не са ни изгодни условитя, сделка не се сключва. Чуждите издателства предпочитат да ползват агенции с представители на българския пазар, което много улеснява процеса.
С какви обстоятелства се съобразявате най-често при формиране цената на издадена от Вас книга?
ИК Тара: Както цената на всеки продукт, цената на книгата зависи от производствените разходи и от цените на пазара. Благодарение на подкрепата на нашите партньори и спонсори – Българска асоциация на частните училища, Детски градини, ясли и училище „Светлина“, ЧДГ Дрита, ЧДГ Веда, ЧДГ Германи, Libra AG, Boehringer Ingelheim, Spirig Pharma, Baush& Lomb, Sanofi Pasteur и други, успяваме да предлагаме стойностни книги с високо качество на полиграфическо изпълнение на цени, съобразени с книжния пазар в България.
Фют: Ценообразуването на книгите зависи от много фактори – в какъв тираж се издава книгата, какви са разходите за авторското право, превода и предпечатната подготовка, дали книгата се печата у нас или в чужбина, дали има транспортни разходи и др.
Камея: За съжаление няма как да не се съобразяваме с преките разходи, за производство на книгите. Отстъпките, изисквани от търговците, също са важен фактор в определянето на цената на книгите. Покупателната способност на Българина, също е не малък фактор. Но специално за нашите макети, можем да си позволим да не се притесняваме от него, защото имаме възможност да намалим голяма част от производствените разходи, защото те са изцяло наши.
Simetro books: Първото, с което се съобразяваме са търговските отстъпки на търговците на дребно. След това наличието на конкурентни продукти на пазара и накрая производство, авторски и други разходи.
Има ли нелоялна конкуренция между българските издателства според Вас?
ИК Тара: Не. За изминалите девет години успяхме да изградим много добри партньорски отношения с колегите, чиито издания допълват нашите, и винаги сме си помагали взаимно – това са Издателство „Фют“, „Колхида“, „Буктрейдинг“, „Слънце“, „Булхерба“, „Сиела“, „Хермес“, „Калиопа“, „Софт Прес“, „AMG Publishing“, както и издателите на списанията за родители „Кенгуру“, „Моето дете“, „9 месеца“, „Дете в семейството“ и др.
Фют: Във всеки бизнес има нелоялни практики и нашият книжен пазар не прави изключение…
Камея: Лоялна конкуренция има, но за съжаление не от всички издателства.
Летера: Да, има. В много голяма степен, но въпреки опитите им да влязат в нашия профил досега благодарение на професионализма си успяваме гъвкаво да променяме програмата си.
Simetro books: Ние сме малко в страни от типичните издателства. Доколкото знам между тях винаги има спорове. Понякога се случва издателства, които открият автор за българския пазар да бъдат изместени от други, които успяват да изземат правата на следващи негови произведения.
С Олга Георгиева – ИК Тара, Весела Антонова – издателство Фют, Атанас Величков – издателство Камея, Надя Фурнаджиева – издателство Летера, Александър Петров – Simetro books, разговаря Даниела Сапунджиева.
Заглавията на книгите като обект на авторско право
Заглавията на книгите определят техният пазарен успех. Заглавието на книгата може да бъде най- ценният актив за издателствата и предпоставка за увеличен поток от доходи, Според чл. 3, ал 1 от ЗАПСП ”Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма”.Този член от българския закон ясно и недвусмислено определя условията, според които литературните произведения се закрилят като обект на авторско право. Независимо, че заглавията на книгите не са изрично посочени като обект на авторски права в законът те могат да приемат за такъв поради следните причини:
Заглавията са резултат от творческата дейност защото:
Заглавията на книгите са продукт, който е резултат от творчество, защото има наличие на определено целенасочено действие или усилие., което предполага постигането на конкретен резултат, а именно книга с конкретно заглавие на корицата. Следователно изключва се субективизмът относно преценката дали заглавията са обект на авторско право или не. Достатъчна мярка за правопораждащия ефект е наличието на творчество и пазароспособност на книгите продавани под техните заглавия.
Оригиналността на заглавията на книгите предполага наличието на творческата дейност и усилия (известният роман сто години самота е добър пример за това).
Възникването, упражняването и закрилата на авторските права е в пряка връзка с техните заглавия като носители на оригиналност, творчество и индивидуалност, която придават на книгите. Следователно може да се приеме, че заглавието на една книга е пазарната опаковка на нейното съдържание (в електронните книжарници книгите се купуват, чрез изписване и избор на техните заглавия).
Заглавието на една книга води до асоциация с нейното съдържание или автор, т.е. заглавията идентифицират книга, а не източник (романът на Хемингуей „Старецът и морето”, описва стар човек и историята му с морето).
Книгите представляват литературни произведения и всеки един оригинален елемент от тях, включително илюстрациите и заглавието попадат под общата закрила на ЗАПСП.
Заглавието е неизменна част от книгата, което подлежи на номериране в международна система за стандартно номериране на книги ISBN, при която има идентификатор на заглавието (това е поредният номер на книга, издадена от едно издателство).
На базата на твърденията изложени до тук може да се направи категоричен извод, че заглавията на книгите са неделима част от книгите и поради всички функции и характеристики, които изпълняват попадат под закрилата на ЗАПСП.
Интересен случай във връзка с авторските права върху литературни произведения е случаят с издателство, което издава книги по всички правила на закона и бизнеса и в последствие е наказано за своята напълно легална дейност от орган за защита правата на индустриална собственост в лицето на Патентно ведомство на Р. България. Наказано, защото издава на българския пазар поредица от малки книжки по размер със заглавия: „Малка книжка за моята майка”, „Малка книжка за мой приятел”, „Малка книжка за любовта” и „Малка книжка за моя татко” , което според патентно ведомство представлява използване на регистрирана от тях чужда търговска марка „малка книжка за ….”
Административно наказателните действия са образувани независимо от всички доказателства за съществуването на авторски права върху въпросните издания. А именно:
Малките книжки са издадени от българското издателство по силата на лицензионен договор със световно известно издателство. Българското издателство е закупило авторските права върху четирите издания. Авторските права са регистрирани в British Library и Библиотека Нютон, Университета в Кеймбридж преди десет години, т.е. много по- рано от дата на регистрация на марката.
В случая е налице защита на търговска марка чрез незачитане и отмяна на авторски права-абсолютен правен прецедент.
Първо защото търговската марка е обект на индустриална интелектуална собственост с практически безсрочна закрила. а авторското право е с ограничен срок на закрила, след изтичане на който литературните произведенията, включително книгите с техните заглавия стават свободни за използване от всеки.
Второ защото регистрацията на търговска марка „малка книжка за…”, се състои от думи станали обичайни в говоримият български език, (което автоматично означава, че не може да бъде регистрирана като отличителен знак, а въпреки това е) и това означава, че се придобива монопол върху думите МАЛКА, КНИЖКА, ЗА ……. ,за неограничен период от време, което напълно и абсолютно противоречи на смисъла на авторско правна закрила върху изданията, възникнала десет години по-рано.
Трето защото съществуват доказателства за приоритетно използване на заглавията на издадени книги, а регистрацията на търговска марка е с много по-късна дата. Следователно няма как потребителите да свързват книгите на маркопритежателя с книгите на издателството.
Всичко това означава, че потребителите не могат бъдат въведени в заблуждение относно произхода на книгите. Заглавията на книгите „Малка книжка за моята майка”, „Малка книжка за мой приятел”, „Малка книжка за любовта”, „Малка книжка за моя татко” са описателни относно съдържанието и размера на книгите и по никакъв начин не представляват използване на регистрирана търговска марка„малка книжка за….”.
При проверка на съществуващи подобни книжки със заглавия, в които се съдържат думите малка, книжка , за се оказва, че в регистъра на Народна библиотека фигурират:
– „малка книжка за България”, 1998
– малка книжка за „Храм паметник Шипка”
– малка книжка за азбуката;
– малка книжка за мен
– малка книжка за оцветяване на издателство „Хермес”
– малка книжка за оцветяване; ДОМАШНИ ЖИВОТНИ
Пример от европейската съдебна практика също потвърждава, че използването на думи в заглавията на книги, които съществуват като думи в регистрирана търговска марка, не нарушават права на маркопритежател, а именно:
Името на музикалната банда WET WET WET е регистрирана търговска марка. Бандата дава под съд издател, който издава биографична книга за бандата, която се казва WET WET WET A Sweet Little Mystery”, за неправомерно използване на търговката марка. Според ответника /издателя единствената търговска марка използвана върху изданията е регистрираната търговска марка на неговото издателство.Според издателят думите WET WET WET използвани в заглавието на изданието не представляват използване на търговската марка.
Съдията по делото допуска изданието на пазара, защото преценява, че думата WET (влажен, мокър) е обичайна за говоримия английски език и въпреки нейното трикратно повтаряне, не представлява използване на чужда търговската марка. Съдията постановява, че използването на думите WET WET WET в заглавието на биографичната книга не представлява нарушение, тъй като заглавието описва съдържанието на книгата, т.е., ако се използват думи станали обичайни в езика на една държава, използването им в заглавия на книги по никакъв начин не нарушава правата на собственици на регистрирани търговски марки.
Пред държавните институции отговорни за защитата на авторски права и на права на индустриална собственост се поставят следните въпроси:
Може ли да се позволи с участието на държавата нарушаване на свободната конкуренция и правото на свободно изразяване чрез регистрирането на търговска марка съдържаща думи от заглавия на литературни произведения?
Как е възможно тези бизнес базиран на авторски права да бъде унищожаван от държавен орган в лицето на Патентно ведомство, чрез незачитана и отмяна на тези права?
Може би ако се разработят предложения за изменение и допълнение на ЗАПСП и заглавията на литературни произведения са добавят като обект на закрила, заплахата за бизнеса на издателствата няма да е толкова осезаема.
ДИГИТАЛНИ КОЛЕКЦИИ
Бибилиотеки
- Световна библиотека за естествени науким; Немска дигитална библиотека; Дигитални колекции на Баварската национална библиотека; Американска обществена дигитална библиотека; Дигитални колекции на Нюйоркската обществена библиотека; Дигитални колекции на Британската библиотека; Дигитализационен проект на Фондация „Полонски; Бодлеанска библиотека – западноевропейски ръкописи ; Кеймбриджка дигитална библиотека; Британски вестникарски архив; Дигитални колекции на Британския музей; Дигитални ресурси на Шотландската национална библиотека; Реперториум на старобългарски ръкописи (описания); Дигитална библиотека при НУБ „Св. Кимент Охридски“, Скопие; Електронен фонд на Националната библиотека на Русия; Електронна библиотека ГПИБ; Дигитализирани средновековни ръкописи от Румънската академия на науките; Виртуална библиотека „Иван Шишманов” (българска литература в превод); Дигитално хранилище „Български литературен модернизъм”; Портал за хърватска научна периодика; Дигитална колекция на славяноруски ръкописи от XVI в. на РГДА; Дигитални колекции на Австралийската национална библиотека; Дигитална народна библиотека на Сърбия; GBooks – виртуална хуманитарна библиотека на кирилски издания отпреди 1917 г.; Апостолическа Ватиканска библиотека; Дигитална библитека на Словения;
