Основи на авторското право

АВТОРСКО ПРАВО – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Системата на гражданското право не е ясно закрепена по нормативен път, но теорията е построена върху пандектната система (гражданско право – обща част и специална част). На четвърто място в специалната част се поставя авторското право. То регулира правоотношенията, възникващи по повод притежанието, упражняването на абсолютни имуществени и неимуществени права върху произведения на литературата, изкуството, науката и т.н. и способите за тяхното придобиване, изгубване и защита.

Основен източник е Законът за авторското право и сродните му права (ЗАПСП).

ПРИНЦИПИ НА ПРАВОТО НА ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ

Принцип на времевата ограниченост на правната закрила на обектите на интелектуална собственост – например авторското право се закриля 70 г. след смъртта на автора. Този принцип до голяма степен определя характера на облигационните отношения по повод обектите на интелектуална собственост, а именно договорът за отстъпване на правото на ползване на правата.
Принцип на териториално действие на правната закрила на обектите на интелектуална собственост – закрилата е само на територията на страната в съответната държава и се подчинява на националното право, независимо от териториалната неопределеност на материалното благо.
Принцип на изчерпването – едно от изключителните правомощия на автора е да забрани на всяко трето лице разпространението на произведението.

ОБЕКТИ НА АВТОРСКО ПРАВО

Изброени са в чл.3 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП):

Литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми;
Музикални произведения;
Сценични произведения – драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други;
Филми и други аудио-визуални произведения;
Произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;
Реализирани произведения на архитектурата и приложени устройствени планове;
Фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;
Одобрени архитектурни проекти, одобрени проекти по устройствено планиране, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;
Графично оформление на печатно издание;

Законът въвежда четири обекта, които изрично са изключени от авторскоправна закрила:

Нормативни и индивидуални актове на държавните органи за управление, актове на съдилищата и официалните им преводи;
Фолклорните творби;
Идеите и концепциите;
Новините, фактите, сведенията и данните.

НОСИТЕЛИ НА АВТОРСКО ПРАВО

Съгласно чл.5 ЗАПСП: “Автор е физическо лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведението”.

Законът ползва понятията: “носител на авторско право” и “субект на авторско право” – това са различни понятия с еднакво съдържание: това е лицето, на което законът признава възможност да упражнява всички или отделни авторски правомощия.

Първичен носител на авторското право е авторът, а в предвидените в закона случаи могат да са други ФЛ или ЮЛ. Вторични носители на авторско право са наследниците на автора и ползвателите на авторските права.

Лица, които не са носители на авторско право: На първо място това са лицата, които са дали идеите (идеите не са обект на авторско право), на следващо място тук спадат и артистите изпълнители, режисьора, продуцента (продуцентите са ползватели на авторско право).

СЪДЪРЖАНИЕ НА АВТОРСКОТО ПРАВО

Авторското право е комплексно, т.е. състои се от имуществени и неимуществени права.

Неимуществените права:

Правото на авторство (чл.15, ал.2 ЗАПСП) – Авторът има право да иска признаване на неговото произведение. Съгласно чл.16 ЗАПСП правото на авторство е изрично прогласено като неотчуждимо право.
Правото на разгласяване (чл.15, т.1 ЗАПСП) – пар.2, т.1 ДР “Довеждането на произведението със съгласието на неговия автор за първи път до знанието на неограничен кръг лица, независимо от формата и начина, по който се осъществява това”.
Правото на име (чл.15, т.3 ЗАПСП) – Авторът решава дали произведението да се разгласи под негово име, псевдоним или анонимно.
Авторът има правото да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението (чл.15, т.4) – непрехвърлимо и неотчуждимо право.
Правото на интегритет и цялост на произведението (чл.15, т.5) – правото на автора да иска запазване на целостта на произведението и да се противопостави на всякакви промени в него, които могат да нарушат законните му интереси или личното му достойнство.
Правото да променя произведенията си, ако с това не се нарушават права, придобити от други лица (чл.15, т.7) – Авторът има право на достъп до оригинала на произведението, когато се намира във владението на други лица и когато това е необходимо за упражняване на имуществените и неимуществените права.

Имуществени права:

Съгласно чл.18 от Закона за авторското право и сродните му права “ Авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго”.

Форми на използване на произведението:

Излъчване по безжичен път – 2, т.5 на ДР на ЗАПСП – „излъчване на произведение по безжичен път“ е излъчването му по радио или телевизия по наземен път, както и включването му в непрекъсната съобщителна верига, водеща до спътник и оттам обратно до Земята чрез сигнали, носещи програми, под контрола и на отговорност на излъчващата организация с оглед да бъде то прието, било пряко и индивидуално от публиката, било чрез посредничеството на организация, различна от излъчващата”.
Предаване по кабел – по-общо понятие, което включва всички технически способи;
Право на достъп – уредено е за първи път от Директива 2001/29, това е изключителното право на автора да предостави достъп до произведението си до неограничен брой лица, посредством електронно предаване и по този начин да позволява на публиката да има достъп до съдържанието, по място и време.

Действия, който се смятат за използване на произведението (чл.18, ал.2 ЗАПСП):

Възпроизвеждане на произведението – пар.2, т.3 ДР ЗАПСП – “Възпроизвеждане е прякото или непряко размножаване в един или повече екземпляри на произведението или на част от него по какъвто и да е начин, под каквато и да е форма (постоянна или временна), включително запаметяването му под цифрова форма и електронен носител”.
Разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението – пар.2, т.4 ДР – “продажбата, замяната, дарението, даването под наем, както и съхраняването в търговски количества, а също и предложението за продажба или даване под наем на оригинали и екземпляри от произведението”.
Публичното представяне или изпълнение на произведението – според константната практика на Съда на ЕС публично изпълнение е налице когато публиката присъства на самото място на изпълнението и винаги има отношение към музикални или литературни произведения, които са били вече разгласени.
Преработка и превеждане на произведението – пар.2, т.18 ДР ЗАПСП – „преработка на произведение“ е изменението му с оглед създаването на ново, производно на него произведение, в т. ч. приспособяването му към друг жанр, както и внасянето на всякакъв вид промени в него”.
Правото на автора да разреши излъчването на произведението по безжичен път;
Право на автора да разреши вноса и износа в трети държави на екземпляри на произведението.

СРОДНИТЕ НА АВТОРСКИТЕ ПРАВА

Това са нематериални блага, които са тясно свързани с произведенията и се ползват със закрила, която е близка на тази за произведенията.

Изброяването им в закона е изчерпателно – четири обекта:

Изпълнения на артисти и изпълнители
Звукозаписи
Първоначални записи на филм или друго аудиовизуално произведение;
Програми на радио-телевизионни организации

СРОК В АВТОРСКОТО ПРАВО

Общото правило е, че авторското право се закриля, докато авторът е жив и 70 г. след неговата смърт. В случай че произведението е създадено в съавторство, 70-те години започват да текат след смъртта на последния преживял съавтор.

Особеност има в чл.27, ал.3 ЗАПСП: “При музикални произведения с текст и музикалнодраматични произведения срокът по ал. 1 изтича седемдесет години след смъртта на по-късно починалия измежду автора на музиката и автора на текста, независимо дали тези лица са посочени като съавтори, при условие че текстът и музиката са били създадени с цел да бъдат използвани заедно.”

Законът въвежда и една специална хипотеза за анонимните произведения и произведения, подписани под псевдоним, при тези произведения авторското право продължава 70 години след разгласяването му за първи път. Съгласно пар.2, т.1 ДР ЗАПСП: „разгласяване на произведение“ е довеждането на произведението със съгласието на неговия автор за първи път до знанието на неограничен кръг лица, независимо от формата и начина, по който се осъществява това”.

При филмите и другите аудиовизуални произведения АвП продължава 70 г. след смъртта на последния преживял измежду режисьора, сценариста, оператора, автора на диалога и автора на музиката, ако тя е била създадена специално за филма.

Сроковете започват да текат от 01.01. на годината, следваща годината, в която е настъпила смъртта на автора или е създадено, съответно е било разгласено или публикувано произведението.

УНИВЕРСАЛНО ПРАВОПРИЕМСТВО

Авторското право е наследимо. След смъртта на автора авторското право преминава върху неговите наследници по завещание и по закон и се прилагат изцяло правилата на Закона за наследството (ЗН).

Авторското право се наследява до изтичането на срока на неговото времетраене.

ДОГОВОРИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЯТА (АВТОРСКИ ДОГОВОРИ)

Договорите за използване на произведенията представляват абсолютни търговски сделки (чл.1, ал.1, т.12 ТЗ).

Правна уредба: На първо място са приложими всички правила от общата част на облигационното право, относими са правилата за търговските сделки и накрая специалните разпоредби на ЗАПСП.

Договора за използване на произведението е легално дефиниран в чл.36, ал.1 ЗАПСП – “С договора за използване на произведението авторът отстъпва на ползвател изключителното или неизключителното право да използва създаденото от него произведение при определени условия и срещу възнаграждение.”

Родови характеристики на договора:

Качеството на страните – Едната страна е автор или носител на авторско право. Другата страна е ползвател. Понятието ползвател е легално дефинирано в пар.2, т.6 ДР ЗАПСП: “физическите и юридическите лица, като издателства, театри, организатори на концерти, радио- и телевизионни организации, предприятия, които осъществяват обществени електронни съобщителни услуги чрез електронна съобщителна мрежа за разпространение на български или чуждестранни радио- или телевизионни програми, заведения за обществено хранене и забава, продуценти на звукозаписи, филмови продуценти, доставчици на съдържание в Интернет и други, които довеждат произведението до знанието на читателите, зрителите и слушателите пряко или чрез други лица – разпространители.”
Обекта, с който са свързани правата – Това са произведенията по смисъла на чл.3 от Закона или сродно на авторското право.
Предмета на договора – Отстъпване или предоставяне на изключителни или неизключителни права.
Съдържанието на отстъпените права – Правата за използване на произведението.

Облигационна характеристика на договора:

Неформален – единствено в чл.36 ЗАПСП е предвидено изискване отстъпването на изключителното право да се извършва изрично писмено. Но по правило договорът не е формален, не се изисква писмена или друга форма за действителност.
Възмезден – Изрично предвидено е в чл.36 ЗАПСП, че отстъпването на правата става срещу възнаграждение.
Срочен – относима е диспозитивната правна норма на чл.36, ал.5: “Ако в договора не е уговорен срок, смята се, че правото да се използва произведението е отстъпено за три години, а за произведения на архитектурата – за пет години.”
Комутативен и консенсуален

Налице е особеност във връзка с действителността на договора: чл. 37, ал.1 ЗАПСП: “Нищожен е договорът, с който авторът отстъпва правото да се използват всички произведения, които той би създал, докато е жив.”

Особеност с развалянето на договора: чл.39, ал.1 ЗАПСП: “Ако в договора, с който се отстъпва изключително право, не е уговорен срок, в който ползвателят е длъжен да започне използването на произведението, авторът може да развали договора, ако използването не е започнало в двегодишен срок от сключването му или от деня на предаването на произведението, когато това е станало след сключването на договора.”

ЗАЩИТА НА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА

Способите за защита са:

Гражданскоправен способ: Гражданскоправната защита е уредена в чл.94 ЗАПСП. Нарушителят на авторско право или сродно на него право или друго на него право, което е защитено от Закона за авторското право и сродните му права, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключителното право на използване. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. Размера на обезщетението включва и пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението.

Наказателноправен способ: Наказателният кодекс предвижда три основни състава на престъпление: чл.172а (контрафакция), чл.173 (плагиатство), чл. 174 (натрапено съавторство).

Административноправен способ: Правната уредба е в Глава 13. чл.97 и 98 от Закона за авторското право и сродните му права.