Поредния творец, когото интервюираме по повод Световния ден на интелектуалната собственост е Зорица Радловска. Някои я познават като основател, хореограф и треньор на Спортен клуб „Зоки“ (Зоки я наричат и всички деца и родители) , а други като директор на Дома за стари хора „Венета Ботева“ във Велико Търново. Постиженията на танцьорите и са стотици – купи и медали „зокитата“ са завоювали в множество национални и международни състезания, последното от които в Букурещ.
Срещнахме се със Зоки да поговорим за музиката, танците, авторството на нейните хореографии и още интересни неща.
Снимка: Todor Nedev
Здравей Зоки! При теб има толкова много танцьори, от 4-5 годишни до над 20 годишни. Как успяваш всеки сезон да измисляш оригинални хореографии?
Здравейте, в началото не ми беше лесно, защото като поставяш хореография е нужно да й се отдадеш изцяло, особено ако е групова работата е много и в повечето случаи се налага това да се прави в срок и да е подготвена за датата на състезанията. С течение на времето всеки успех ме вдъхновява и като всеки хореограф търся нови по-сложни, по-ефектни и по-въздействащи на публиката и журито идеи и изпълнения.
Знаем, че се занимаваш не само с танци. Рутинната работа в Дома за стари хора не пречи ли понякога на творческото ти мислене? Или напротив, докато проверяваш счетоводни документи например, те осенява идея за нов танц?
Не, със сигурност проверяването на сметки все още не ме е вдъхновявало, за нови идеи, но може би коренното различие в естеството на двете работи ме стимулира и на двете места да търся развитие. Разликата може би е, че в танците с децата виждам резултатите от труда си, а в Дома за стари хора работата е призвание.
Как избираш музиката за новото соло на отделните деца?
Самите деца си имат предпочитания, независимо от възрастта им, след няколко тренировки в залата ми става ясно кое дете в кой стил ще се изяви най-добре, разбира се предизвикателство е за всички да се експериментира.
Има ли стил музика, който твоите танцьори подчертано да предпочитат? С други думи, има ли стил, в които „Зоки“ са най-добри?
През 1991 година клубът започна работейки само в стил латино, в последствие започнахме да се развиваме във всички стилове и както казах вече, всеки от танцьорите си има стил и индивидуалност, ролята на хореографа е да улучи точния.
Когато един танц е готов, независимо групов или солов, замисляш ли се за авторските си права за хореографията?
Не, не се замислям, защото един танц се играе не повече от една година и като средства и като време не мога да отделя и за авторските права. В момента клубът има репертоар от над 150 танца.
Какви са наблюденията ти, в твоята сфера уважават ли се авторските права? Случвало ли се е твой танц да бъде копиран „1:1“ от друг клуб?
Да в началото много тежко го приемах, впоследствие това започна само да ме мотивира, явно другите колеги не могат да направят нещо по-добро и по-лесният вариант е да копират нещо което им е направило силно впечатление.
До колкото знам, има нещо специфично в правилата относно танц, изигран на финал на световно първенство. Би ли ни разказала?
Да специфичното е, че този танц няма как да се състезава повече нито на световно, нито на републиканско
ниво. Според мен това е правилно, защото от една страна танцьорът и хореографът са достигнали своя връх и е редно да си запазят този рейтинг, а от друга страна това демотивира другите състезатели, които знаят, че се състезават със световен шампион. Много ще се радвам, ако след предстоящият Световен шампионат през месец май в Хърватска имаме Световни шампиони и с още по-голям интусиазъм ще подготвя нов репертоар на клуба.
Зоки, радваме се, че успя да отделиш време за това интервю. Накрая, кажи, какво предстои пред клуба тази година?
Предстои ни най-голямото и значимо състезание за годината – Световният танцов шампионат в гр.Пореч, Хърватска, където нашите танцьори ще мерят сили с още над 50 000 състезатели от цял Свят. След това, през лятото освен подготовка за новия сезон, ще имаме подготвителни лагери на море. Имаме покани за участие в много републикански и международни шампионати и фестивали, но всичко зависи от финансово състояние на родителите, които финансират изцяло тези мероприятия. По големият проблем е, че от другият месец клубът остава и без зала и това ще е основният проблем, който предстои пред всички. Единствената надежда, както за мен, така и за децата и родителите е общината да съдейства за помещение, където децата да продължат да тренират.
