Третото интервю от поредицата, посветена на Световния ден на интелектуалната собственост е с Вероника Денева, автор на романите „Един друг живот” и „Сценарий за бъдеще.” Предстои излизането на нейния трети роман „Живот на паралел”. Вероника е на 30 години, родена е в Русе, но живее в София. Работи като Мениджър „Човешки ресурси” в международна компания.
Като издавана два пъти авторка сте имали възможност да преговаряте и подпишете договор за възнаграждение срещу авторски права на вашите книги. Доколко сте запозната с правата си и законовата уредба (ЗАПСП) ?
Честно казано, не съм особено запозната със законовата уредба. Преди време бях чела книга, чиято цел беше да просветли все още неиздаваните автори на литературни произведения какво могат да очакват като издателски процес и права. Когато се запознах с първия си договор за издаване на роман, видях, че всичко съвпада с написаното от книгата, затова не се притесних. Тъй като издателската къща, с която работя, се оказа изключително коректна, разписах и следващите договори без притеснение.
Какво мислите за пазара на книги в България? Има ли интересни български автори или се чете предимно чуждестранна литература?
Пазарът на български книги определено се развива. Преди десет години не четях никакви български автори, освен задължителните в училище. А за последната година съм се запознала с поне шест български романисти, като голяма част от тях докоснаха сърцето ми.
А купуват ли си хората книги? Ситуацията с авторските права в България позволява свободно да се използва пиратско съдържание в Интернет. Въпреки електронните четци и таблетите, може би хората все пак предпочитат платено оригинално книжно издание, вместо файл в интернет или?
Не мисля, че има значение дали се чете на хартия, на четец или на компютър, важното е да се чете. Ако един човек прочете интересна за него книга в Интернет, вероятността да си я купи после в книжен вид или да я подари на някой е голяма. Според мен писателите не са толкова сериозно засегнати от развитието на технологиите, така, както музикантите, например.
Какво мислите за онлайн дистрибуцията на книги? Бихте ли направили и продавали електронни издания на Вашите книги?
Аз вече имам договор за издаване на книгите ми и онлайн. Подкрепям я. Както казах, важното е да се чете.
Каква роля изпълнявате като авторка на книги в днешния дигитален свят?
Изпълнявам ролята на изкуството. Старая се с творбите си да докосна душите на хората. Не мисля че дигиталният свят пречи по някакъв начин на развитието на литературата.
Как възприемате творчеството като дар, труд, радост – какви епитети бихте използвали за Вашето самоопределяне като писател?
Творчеството е дар, труд, и радост, и мъка. Дисциплина, много дисциплина. Да се върнеш изморен от работа и въпреки това да седнеш и да напишеш поредните страници. Да намериш мотивация да го направиш, въпреки че никой не ти е дал краен срок, никой не те кара да го правиш. Писането на роман е творчество, да, но и много упорит труд. Не се случва за два дни, случва се за безброй много дни и повече прилича на проект.
Къде е по-лесно да се живее – в реалния или в измисления свят? Отдава ли Ви се да творите и в реалния свят, както имате правото да правите в измислените от вас такива?
Реалният свят се построява всеки ден от въображението. Всичко, което е реалност днес, преди време е било само в съзнанието на някой. Не бих могла да различавам двата свята.
Винаги ли сте искали да сте писател?
Не, като малка исках да стана манекенка.
Творчеството за лично удоволствие или за задоволяване на потребителя е?
И двете. Много внимавам какво поднасям на читателя. Стремя се проблемите, които поставям в романите
си, да са интересни и за мен, и за читателите. Не бих си позволила да задоволявам единствено собствените си творчески потребности, поне не и в произведенията, които пиша, за да издавам.
Какъв стил/насоченост са вашите първи две книги и ще продължите ли в него?
Първите две книги поставят съвременни проблеми, пред които се изправят най-вече младите жени. Стилът е лек, на моменти дори лековат. Третият ми роман е в друга стилистика. Не съм се стремила към него нарочно, но минаха четири години от написването на втората ми книга, и просто съм се променила. Това неизбежно се отразява и на творчеството ми.
Кажете ни малко за Вашата излизащата от печат скоро, трета книга?
Третият ми роман се казва „Живот на паралел” и излиза на пазара в края на месец май. Книгата разглежда въпроси като: Докъде си готов да стигнеш в името на успеха? Могат ли незавършени хора да изградят една завършена любовна история? И също: Трябва ли ни успехът на всяка цена, ако намерим човек, който да ни обича заради това, което сме?
По представянето й работите с Радо Михов, който познаваме с хитовата му песен за айряна и баницата от телевизионния екран. Какво сте намислили?
С Радо просто продължаваме традицията. Той написа две песни по впечатления от първите ми книги. Радо свири в група SLAFF и всъщност е автор на сериозни поп и рок парчета. Песните му по моите книги са в същата стилистика. Този път обаче, за песента от третата книга, искаме да достигне до повече хора. Песента се получава много добре и се надявам, че ще се хареса на много хора.
Възнамерявате ли да преведете някоя от книгите? На какъв език мислите, че иска да я прочете светът след българския?
Аз имам много намерения в тази посока и вярвам, че с подкрепата на Бог ще се осъществят. Бих искала следващият език, на който да прочетат книгите ми, да е английски, естествено. Най-достъпен е за голяма част от хората.
