Като част от поредицата ни интервюта, посветена на Световния ден на интелектуалната собственост, днес ви срещаме с Росен Александров, фотограф от Велико Търново. Казва за себе си, че няма претенции за стандарти и качество, а пресъздава реалността по начина, по който рефлектира в него.
Здравей, Росен! Кажи ни първо от колко време се занимаваш с фотография?
С фотография се занимавам професионално от 10 години, но хобито ми е на повече от 30 години.
Рутината на „служебното“ снимане пречи ли на творческото ти вдъхновение?
Има разлика между това да снимаш за някаква своя идея, която се е родила спонтанно и това да бъдеш нает за проект изцяло по желание на клиента, но за един фотограф не е трудно да се впише във всяко виждане за една фотосесия и да остави свой отпечатък и стил, което поражда усещането за същото удовлетворение както при снимането просто за удоволствие.
Какви са наблюденията ти, в България има ли практика на сключване на договори за
възнаграждение срещу авторските права на снимки?
Бих казал, че освен фотографите, които биват наемани за модни и други списания, всички останали снимаме без сключване на писмен договор. Такива са наблюденията ми за 100% от колегите, които познавам. Както много други творчески професии, фотографията е недооценена в България и липсва култура на зачитане и дори бих казал разбиране на авторското право. Големият брой фотографи на свободна практика са също една от причината за ниската цена на този вид изкуство, но и липсата на организираност и комуникация в тези среди е проблем, който води до обезценяване на труда и пренебрегване на авторското право.
Попадал ли си на своя снимка в интернет, която е била използвана без твое разрешение и без да бъдеш посочен като автор?
Случвало ми се е два пъти до сега, поне за толкова съм информиран. В единият случай местен вестник от Велико Търново беше публикувал моя фотография към своя публикация, като дори бяха написали че са автори на изображението. След писмо към тях от моя страна, изданието се извини за този гаф. Вторият случай касае по-грубо нарушаване на авторското право, тъй като немска компания беше използвала моя фотография неправомерно в своя рекламна кампания с билборди. В този случай с лицето, което беше изобразено върху фотографията предпочетохме да не хабим време и средства да търсим правата си, което към този момент отчитам като грешка.
Фотограф може би е твърде тясно понятие за това, с което се занимаваш. Как би определил себе си като творец?
Фотографията не е основното ми средство за препитание и това е разбираемо, но като страст и хоби е нещо, с което съм силно свързан от най-ранна детска възраст. Никога не съм се стремял към известност или да натрапвам своята работа, по-скоро фотографията е една потребност да покажа своето виждане за светът около мен, такъв какъвто го възприемам, но тъй като през последните години се занимавам основно с портретна и модна фотография, тя по-скоро е вид общуване с хората, отчасти психология, отчасти провокация да сваля маската на даден човек и да го покажа такъв какъвто е (според мен).
Участвал ли си във фотографски изложби? Такива прояви представляват ли интерес за теб като място за изява?
Аз съм доста самокритичен към своята работа и никога до сега не съм организирал самостоятелна изложба. Бил съм канен и съм участвал в две големи благотворителни изложби – едната пред Народния театър и една на нарочно организирано събитие в Калояновата крепост, с. Арбанаси. Вътрешното ми усещане е , че бих направил изложба в края на кариерата си, но все пак моите фотографии са поместени в личният ми сайт и социалните мрежи, така че те не остават скрити за хората, които биха желали да се запознаят с тях.
Какво още не е попадало пред обектива ти, нещо (или някой) което мечтаеш да заснемеш?
Най-голямата ми мечта е да мога да си позволя две години от живота, както и средствата необходими за това, за да посетя местата по света, които цял живот са ме превличали и да запечатам местната култура и природа. Това са места като Аржентина, Патагония, Тибет, Индия, Африка и други не толкова добре познати дестинации.
