Милан Цветанович е естет и фотограф любител от Войводина, Сърбия. Срещнах го по-рано тази година по време на танцов турнир в Хасково. Той беше официалния фотограф на събитието и за разлика от други фотографи по подобни състезания, той предоставя на участниците ВСИЧКИ снимки БЕЗПЛАТНО, с едно единствено условие – кадрите да бъдат споделяни директно от профила му във Facebook. Във всеки друг случай, лицето, използвало снимката, следва да го посочи като автор, за предпочитане с линк към оригиналното местоположение на снимката в мрежата.
Подобен маниер на работа е доста необичаен в днешния комерсиализиран свят, затова реших да се свържа с Милан, за да сподели своя опит, свързан с авторското право.
Здравей, Милан! Как прекара лятото, беше ли много зает?
Здравей, Надежда! Благодаря за въпроса – това беше най-динамичното ми лято за последните няколко години, присъствах на три фестивала – като официален фотограф на Magic World Festival в Хасково (благодарен съм на организатора Милена Налбантова, за поканата, която ми даде възможността да отразя събитието и така проправи пътя ми за други подобни ангажименти в България), скоро след това на Plovdiv Dreven I Vechen (благодаря на клуб Самодива) и на S.U.N. Festival в Унгария. Направих общо около 25 хиляди кадъра, така че нямах време за каквито и до било други занимания през лятото – бях зает да подбирам най-добрите снимки и да ги обработвам.
Благодарен съм, че се свърза с мен, така ме поставяш „под светлината на прожекторите” и ми даваш шанс да споделя опита си по отношение на авторските права! Открила си точния човек, тъй като в момента съм изправен пред повече от петдесет случая на нарушаване на авторските права на мои снимки.
Кажи ни, кога навлезе в света на фотографията?
Аз съм късно цвете. Въпреки че още от ранно детство се възхищавам на изкуствата, особено на визуалните такива, взех първия си фотоапарат (компактен) едва през 2006г., по време на един от стажовете ми, прекаран в Германия. Първоначалната ми цел беше просто да документирам престоя си, но малко по малко артистичната ми същност сякаш се пробуди от дрямка. Тъй като тогава финансовото ми положение беше добро (преподавах в университета), през 2009г си закупих DSLR фотоапарат и в този момент се запали искрата, довела до интензивни занимания с фотография. Тези прекрасни дни отдавна отминаха – от април 2011г съм без работа и стабилни доходи. Търся възможности да печеля като фотограф, но поне до момента не съм успял да събера парченцата на пъзела.
В началото никой не е знаел за теб, как се показа на света?
Ами, все още малко хора знаят за мен…макар че след събитията, които отразих това лято, бавно започвам да се измъквам от анонимността. Първоначално публикувах снимките си през Deviantart, но преминах към Flickr преди три години. Освен това се присъединих към Facebook през април тази година, този ми ход доведе до значително подобряване на моята разпознаваемост.
Как би описал своя стил фотография, как се насочи към танцовата фотография?
Обичам да заснемам спонтанни и искрени емоции, да фиксирам динамика в една секунда. Снимките трябва да разказват история, винаги съм склонен да вплитам в кадрите известна доза ефирност и артистизъм. Събитийната фотография определено е мястото, където се чувствам удома си. Преди да навляза в царството на танцовите състезания, като част от публиката направих няколко добри заснемания по време на Exit Festival (Behemoth, Mike Patton, Nick Cave), Trenchtown Festival (Eyesburn), Dombos Fest (Vlatko Stefanovski – за мен е чест, че моят кадър е използван за снимката му в Wikipedia) и O.Z.O.R.A. Festival. Първата ми среща с танцовата фотография беше през 2012 в Нови Сад. Благодарен съм на организаторите, че ми отвориха вратата към вълшебния свят на танците! Свързах се с тях с молба да ми позволят да отразя случващото се на дансинга. Те ми дадоха зелена светлина. Отблагодарих се с най-добрите 1300 кадъра, заснети в рамките на един ден.
В началото знаеше ли как да защитаваш авторските си права?
Тъй като фотографията беше само мое хоби, не обръщах особено внимание на евентуалното нарушаване на авторските права на мои снимки. Подписът ми се виждаше на всеки качен кадър, а освен това поставях “© Milan Cvetanovic All rights reserved!” в полето с описание на моите албуми или отделни снимки. От време на време проверявах дали някоя моя снимка е публикувани на други сайтове като написвах името си в Google Images, но тъй като се появяваха само 1-2 резултата, не им отдавах голямо значение.
Какво те накара да си по-внимателен по отношение на авторските ти права?
До тази пролет не знаех много за съществуването на софтуер за проследяване на изображения и на безплатни инструменти за проследяване. Разглеждайки различни фотографски блогове, от тема на тема, нещо веднага привлече вниманието ми – Google Reverse Image Search. Въпреки че за известно време този инструмент беше част от Google Image search, не бях го използвал, дори не съм се питал какво представлява.
Поставих URL адресите на няколко мои снимки, качени в Flickr и останах шокиран. Излязоха десетки резултати, показващи на кой сайт е използвана всяка една снимка. Макар и да ми отне много време, поставих URL адреса на всеки свой кадър (над хиляда снимки) в Google Reverse Image Search и открих огромен брой случаи, в които различни хора използват моите снимки. Убеден съм, че този инструмент не покрива всички случаи на нарушения в мрежата, както би направил един платен инструмент, но поне ми отвори очите за истинската ситуация и отвори кутията на Пандора.
Това звучи плашещо! Каква беше следващата ти стъпка?
Да, плашещо е! Предприех незабавни действия – направих скрийншотове като доказателство за всеки отделен случай на злоупотреба. Никъде не бях посочен като автор на кадъра, нямаше признание за авторство, подписът ми беше изрязан, а някои лица дори бяха изменили кадрите (с добавяне на различен цвят, поставяне на текст или дори лого). Потърсих информация в интернет, четох какво са споделили във форуми, блогове и портали колеги фотографи, вече сблъскали се с подобен проблем и оформих едно типизирано писмо, „събрано“ от няколко източника. Разпратих писма покани за уреждане на отношенията до повече от петдесет нарушители на моите авторски права в Facebook, Blogspot и други уеб страници освен социалните медии. Отнема ми повече време да проследя всички, които са използвали споделяли мои снимки чрез Pinterest, Tumblr, We Heart It и VKontakte.
Някой от нарушителите отговори ли?
Всъщност, повечето го направиха, но само в три слуая (което означава под 10% ефективност) нарушителите признаха своето незаконно и неморално действие (електронен магазин в САЩ, австралийска компания, предлагаща здравни и хранителни услуги и момиче от Германия, което беше използвало моя снимка за основна тема на нейния портал за споделяне на музика и ремикси на песни). Те бяха коректни и ми изплатиха възнаграждение (намален размер на сумата, която първоначално бях предвидил).
Моля те, разкажи ни по-подробно как хората неправомерно използват снимките ти.
Моите нарушетели са по целия свят – Австралия, Япония, Италия, Испания, Германия, Холандия, Великобритания, Бразилия, Мексико, САЩ… Мои снимки често се използват и на руски сайтове, най-вече VKontakte, все още не съм се свързал с тях. Начините, по които непозволено се използват мои снимки варират от публикуването им от лица, които се занимават със събирането на естетически приятни снимки и така привличат внимание без дори да споменават чие притежание е интелектуалната собственост, през случаи на индиректна реклама (моя снимка на момиче, танцуващо по време на един летен фестивал се появи на стената на онлайн магазин за дрехи във Facebook), до безспорното използване на моя снимка за директно промотиране и получаване на съответната печалба – всички случаи, когато хората слагат свое лого върху моя снимка, или текст, върху снимката или в полето за описание, рекламиращ стоки или услуги (например няколко организатора на фестивали, портал за онлайн продажба на билети, бар, ресторант, курорт).
Станах свидетел на много оправдания и фалшиви аргументи, ще ти изброя само най-честите: “Снимката ви е била качена от лице, което вече не работи за нас, така че не се смятаме за отговорни”; “Мислехме, че снимката е за безплатно използване” (в случаите, когато са я намерили през Pinterest или Tumblr, където тя вече е била публикувана незаконно); “Не сме я използвали за търговски цели” и т.н.
В крайна сметка, опитите ти да накараш хората добровално да платят за това, че неправомерно са използвали твои снимки, изглежда нямат голям успех. Как ще процедираш по-нататък?
Твърдо решен съм всички случаи, в които съм бил игнориран, да стигнат до съд. Все още не съм измислил как ще осъществя това в глобален мащаб, тъй като определено не разполагам с бюджета, необходим за наемането на адвокат по авторски права. Отворен съм за всякаква подкрепа и идеи от експертите на CopyRights.BG и на всички вас, които четете това интервю!
Благодаря ти за това интервю, Милан! Искрено ти желая успех в закрилата на твоите авторски права. Сигурна съм и, че ще успееш да уловиш с обектива си още много пленителни моменти! Можеш да разчиташ на нас!
Удоволствието беше мое, Надежда! Благодаря за възможността да представя себе си като фотограф и да ви запозная с битката си с безсъвестни и невежи хора по цял свят, които си мислят, че снимките, намиращи се в мрежата са серрвирани на блок маса, където всеки може да си вземе каквото иска, без последствия.
Можете да се свържете с Милан Цветанович на имейл milanthrop@nullgmail.com, а да се запознаете с творчеството му на следните линкове:
