Copyrights.bg представя втора част от доклад с резултатите от Национално изследване „Картографиране на творческите индустрии в България“. Днес разглеждаме Анализ на статистическите данни за състоянието на творческите индустрии.
Автори:
Доц. д-р Иван Чалъков
Гл. ас. Донка Кескинова
катедра “Приложна и институционална социология”,
ПУ “Паисий Хилендарски”
Теоретична основа на въпросника
Целта на настоящата теоретична основа на въпросника е да конкретизира предмета на изследването в краен брой ключови процеси и явления и зададе концептуалната рамка задава основните хипотези, тематични центрове и индикатори за предстоящото емпирично изследване на представителна извадка от фирми в изследваната област.
Основният извод от теоретичният анализ е, че да изследваме състоянието и развитие на отделните сектори на творческите индустрии в България означава да разкрием специфичната конфигурация от отношения между различни видове дейци (индивиди, институции, технологии, стандарти, системи от правила), изграждащи различни типове мрежи, които взаимодействайки си, еволюират според ясно идентифицирани модели на развитие.1 Оттук следва, че ключовият проблем е ограничаването на онзи краен брой процеси и явления (променливи), които са достатъчни да опишат еволюцията на тази специфична конфигурация. Тези променливи могат да бъдат описани в три групи:
– променливи, описващи индустриалните структури, обслужващи секторите на творческите индустрии (техните партньори от това, което в методиката на СОИС се наричат взаимозависими и неспецифични поддържащи индустрии, както и специфичната за всеки сектор мрежа на творчески контакти (например за софтуера това е връзки в дейностите по развитие и внедряване – R&D, в която се създават и усвояват новите изделия и услуги);
– променливи, описващи основни икономически и политически мрежи, опосредствуващи разпостранението на създаваните в творческите индустрии продукти и услуги. Наред със структурата от държавни, общински и обществени институции и организации взаимодействащи с отделните сектори на творческите индустрии, тук се включва и системата от права на собственост, финансовата система, нормативната мрежа на бизнеса в съответния сектор (финансови, правни и консултански услуги, счетоводни и митнически стандарти и др).
– мрежи от отношения на човешкия капитал, които обхващат мрежата от творци, мениджъри, инженери и други специалисти във всеки от единадесетте изследвани сектора, както и мрежата за възпроизводство на техните човешките ресурси (специализирани училища, университети и други центрове за обучение, изследователски центрове и др.).
1. Повече по този въпрос виж в Tchalakov I., (2002). Towards a Neoschumpeterian Model of Post-Socialist Economic Transition, in: Sociological Problems, Special Issue 2002, LIK Publishing House, Sofia, pp.115-128;
По-конкретно променливите, описващи всяка от трите групи взаимодействия и подлежащи на емпирична регистрация могат да бъда представени в следната структура от тематични блокове на въпросника:
Тази структура е операционализирана до емпирични идикатори по всеки от разделите. Те съставляват съдържанието на въпросниците, чрез които е извършено набирането на данните чрез индивидуална анкета със собствениците и мениджърите на фирмите от единадесетте сектора на творческите индустрии.
Следващите части на доклада представят основните резултати от картографирането. Първата част очертава обективната картина на разпределението на секторите според техния принос в българската икономика и териториално разположение. Втората част анализира мненията на представителите на националните културни институции и общинските отдели по културата. Третата част представя данните от представителното изследване сред предприемачите от единадесетте сектора. Докладът съдържа и изводи препоръки, включени във всяка част.
АНАЛИЗ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ДАННИ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ТВОРЧЕСКИТЕ ИНДУСТРИИ В БЪЛГАРИЯ
(данни от Националния статистически институт за 2005 г.)
Териториално разпределение на фирмите от творческите индустрии
Териториалното разпределение на фирмите от отделните сектори на творческите индустрии е важно от гледна точка на практическите политики спрямо тях. Анализът на изходната база данни за десет от секторите (без дизайн) чрез използване на клъстерните методи позволи да типологизираме 28-те области в страната в зависимост от броя на фирмите във всеки от секторите. Тази типология разкрива силно неравномерното разпределение на творческите индустрии на територията на страната – те се оказват концентирани основно в столицата, а други 28% от тях се намират в пет големи града и техните области – т.е. шест области държат почти ¾ от фирмите, докато останалите 22 области обхващат останалата ¼. Това разпредение може се представи в следните групи:
І група – град София, 46% от фирмите (!), общо над 4000 фирми;
ІІ група – Пловдив и Варна, 17% от фирмите, около 850 в Пловдив и 720 във Варна;
ІІІ група – Бургас, Стара Загора, Русе, 11% от фирмите, 300-400 фирми в град;
ІVгрупа – Хасково, Плевен, Велико Търново, Шумен, Сливен, Враца, Габрово, Пазарджик, София окръг, Добрич, Благоевград, 18% от фирмите, между 100 и 200 фирми в град;
V група – Разград, Силистра, Монтана, Перник, Търговище, Видин, Кърджали, Ловеч, Смолян, Ямбол, Кюстендил, само 9% фирмите, средно под 100 фирми в град.
Клъстеризация на областите по броя на фирмите в секторите
(H i e r a r c h i c a l C l u s t e r A n a l y s i s, Ward Method, Euclidean Distance)
Връзка между териториалното разпределение на творческите индустрии и разпределението по сектори
Връзката между секторите и териториалното разпределение на фирмите получихме чрез релационен анализ на данните в програмния продукт Réseau Lu.2 В случая са избрани нива на представяне 15% и 35%. Последното ниво дава възможност във всяка област да се изявят доминиращите в нея сектори, докатоо при ниво на анализ от 15% се изявяват само най-силните връзки и част от регионите (тези без специфичен профил, т.е. с относително равномерно разпределение на малкия брой фирми в тях) просто не са представени.
Връзки между сектори и региони при 35% ниво на представяне
Връзки между сектори и региони при 15% ниво на представяне
На основа на съпоставянето на избраните две нива на представяне можем да очертаем накратко следнота разпределение на най-изявените и съответно най-слабо развитите сектори 3, като с по-черен шрифт сме посочили най-силно представените сектори (изпъкващи при ниво 15%):
София – реклама, софтуер, производство на кино- и видеофилми, артистична и творческа дейност
Пловдив – визуални и графични изкуства, музикални и сценични изкуства, софтуер, книгоиздаване, фотография
Варна – реклама, музикални и сценични изкуства, фотография, архитектура
Бургас – реклама, архитектура, музикални и сценични изкуства, фотография, радио и телевизия, визуални и графични изкуства
Русе – архитектура, софтуер
Стара Загора – музикални и сценични изкуства, фотография, визуални и графични изкуства, радио и телевизия
Велико Търново – радио и телевизия, фотография и книгоиздаване
Благоевград – радио и телевизия, музикални и сценични изкуства, артистична и творческа дейност, фотография, архитектура
Враца, Велико Търново – радио и телевизия, фотография, книгоиздаване и печат
Монтана – фотография, филми и видео, софтуер, книгоиздаване
Габрово – визуални и графични изкуства, артистична и творческа дейност, радио и телевизия, фотография
София-окръг – книгоиздаване, фотография, артистична и творческа дейност, софтуер и бази данни, визуални и графични изкуства
Плевен – книгоиздаване и печат, архитектура
Сливен – книгоиздаване, фотография
Хасково – книгоиздаване, фотография, музикални и сценични изкуства
Пазарджик – музикални и сценични изкуства, софтуер, фотография
Добрич – радио и телевизия, фотография
Шумен – фотография
Ловеч – архитектура, фотография, радио и телевизия
Видин – музикални и сценични изкуства, визуални и графични изкуства, радио и телевизия
Кюстендил – книгоиздаване, артистична и творческа дейност, фотография
Ямбол – фотография, книгоиздаване и печат, архитектура
Търговище – музикални и сценични изкуства, фотография, софтуер
Смолян – архитектура, радио и телевизия
Кърджали – фотография, визуални и графични изкуства, филми и видео,
Монтана – фотография, книгоиздаване и печат, софтуер,
Перник – софтуер
Силистра – фотография, книгоиздаване и печат визуални и графични изкуства,
Разград – книгоиздаване и печат, софтуер, фотография
Анализът минава през две основни стъпки: 1) конструиране на матрица на връзките (на свързване) и 2) графично представяне на значимите връзки. Матрицата съдържа нормираните отклонения между фактическите и теоретичните стойности, участващи като събираеми в емпиричната стойност на Хи-квадрат, взети със знака на отклонението. Колкото по-голямо е отклонението, толкова по-силна е връзката (зависимостта). Желаното ниво на интерпретация се задава като процент от всички възможни връзки, аранжирани низходящо по сила. При предварително конструирана матрица на връзките мрежовият анализ може да се реализира и с Ucinet или друг мрежови програмен продукт.
На базата на изградената матрица на нормираните отклонения на стойностите на Хи-квадрат, софтеурът дава възможност контролирано да се изявят най-значимите връзки между сектори и региони, като в зависимост от избраното ниво изследователят може да регулира “оптиката” на наблюдение – при ниски нива на представяне изпъкват най-силните връзки, докато по-високи нива разкриват многообразието и комплексността на връзките между двете променливи.
Картографирането трябва да потвърди така очертания профил на всеки от регионите, да постави акценти, както и да изяви наличието в отделни региони на сектори, които макар да не се проявяват при избраните нива на анализ, имат потенциал за развитие. За тази цел освен с представители на самите творчески индустрии ще бъдат проведени интервюта и с представители на местната власт, културните институции и други изявени експерти в съответните региони.
