Нели Крус, заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за програмата в областта на цифровите технологии:
Единният пазар жадува за реформи в сферата на авторското право
Амстердам, 2 юли 2014г.
Честит рожден ден на всички ви в Institute for Information Law.
Бих ви изпяла „Happy Birthday“. Но мисля, че технически песента все още е защитена с авторски права — не ми се иска да плащам обезщетение.
Днес дебатите за информация, иновации и интелектуална собственост могат да са сложни, лични и разгорещени.
Наш дълг като законодатели е да намерим баланс между творците и обоснованите интереси на обществото. И все пак, този баланс се променя. Развиващите се технологии променят начина, по който хората използват информацията. Дългогодишната правна рамка е нарушена.
Днес, тази рамка изглежда морално остаряла, ако не и неудачна. И това става все по-вярно с всеки изминал ден.
За да обсъдим тези въпроси обективно, се нуждаем от форум, който да е едновременно солиден и либерален – без политически ограничения или икономически интереси.
Така че приветствам факта, че Institute for Information Law продължава да работи по тези теми. Благодаря ви за всичко, което сте направили, много проучвания в много области на цифровата икономика. Надявам се също така, че вашият принос ще изиграе важна роля за авторските права.
Започвам от принципите. Какво би трябвало да прави една добре работеща система за авторски права в ЕС?
Първо, тя трябва да насърчава креативността и иновациите. Да окуражава и стимулира нови иновативни творби, нови възможности, нови канали, нови модели. Да опосредства проучванията, които водят към нови открития.
Второ, тя трябва да компенсира и възнаграждава творците. Тук не става въпрос само за справедливост. Очакваме творците да инвестират своето време и талант. Разбира се, възнаграждението и признанието са много важни: без тях кранчето на творчеството бързо ще спре да тече. Винаги съм вярвала в това.
Но сегашната система за авторско право не го прави добре. Не е дори достатъчно близо. Много от творците страдат заради ниските си доходи, нямат възможност да достигнат пълноценно до своята публика, не могат да споделят или продават своите произведения така широко и креативно, както биха искали. Ограниченията и препядствията с нищо не помагат на творчеството.
Трето – трябва да даде възможнсот на единния цифров пазар да функционира. Да премахне бариерите, които стоят между артистите и тяхната публика, които пречат на иновациите, които разстройват икономики. Лидерите от ЕС вече заявиха подкрепата си за цялостен, пълен с енергия единен цифров пазар. Същото стори и посоченият за ръководител на Европейската Комисия, Юнкер. Сега вече трябва да действат, за да осъществят амбициите си – авторските права са важна, основна част.
И последно: може би най-важно, правната рамка трябва да вземе предвид нуждите на обществото. Интересите и очакванията на потребителите са от значение, наред с правата на творците. Правилата не могат да бъдат непрактични, несигурни или необосновани за обикновените потреебители.
Как да намерим този баланс? Това ясно се променя: благодарение на технологиите и с течение на времето. Днешният свят е много различен от този на европейската директива за авторски права от 2001г. С нови очаквания за потребителите, нови възможности за творците, нови инструменти от социални медии до големи обеми данни.
Всеки ден, жителите тук в Холандия и навсякъде в Европейския съюз, нарушават закона, правейки нещо съвсем обичайно за тях. И кой може да ги обвини, когато тези закони са толкова недобре прилагани.
Всеки ден, нововъзникващи, малки компании, учени изоставят иновативните си идеи, защото съответните такси са твърде високи.
Всеки ден, хората заобикалят системата на авторските права с помощта на алтернативи като отворения код: нещо, което може да доведе до много творчество, иновации и богатство.
Съществува риск авторските права да станат неприложими.
Интернет дава неограничени възможности на творци и потребители. Повече директен достъп до по-широка публика, по-голямо разнообразие от съдържание. Нови начини за споделяне, разпространяване, продажба. Нови начини за възнаграждаване и признание. Нови начини зрителите да оценяват произведения – като получават каквото искат, когато го поискат. Добрата система за авторски права би ни помогнала да постигнем това. Днешната не го прави.
Няколко примера.
Когато несигурността пречи на хората да редактират или създават свое съдържание, как това стимулира творчеството?
Когато учителите се опасяват да споделят своите материали онлайн, как това помага на обществото?
Когато един европейски доставчик на видео-при-поискване се опита да заработи на нови пазари, но се откаже, тъй като уреждането на авторските права е толкова катастрофално тромаво: как икономиката ни извлича полза от това?
Когато потребителите искат да си купят филми или телевизионни предавания онлайн, но открият, че са блокирани поради географски принцип: как това помага на борбата с пиратството? Какво носи на артистите, чиито произведения биха могли да гледат?
Когато любителите на стари филми, трябва физически да летят до друга страна, за да ги гледат, дори ако те вече не са в търговско обращение, как това подкрепя европейската култура?
Когато музеите трябва да сключват застраховки специално срещу риск от искове за нарушени авторски права, понеже е прекалено сложно и скъпо за разбиране – как това помага за популяризирането на европейското културно наследство?
Когато не можеш да пееш Happy birthday, или да публикуваш снимка на Атомиума, как това може да бъде честно и разумно, как може да бъде обяснено на гражданите?
Когато европейските учени, трябва да се откажат от извличане на текст или данни, защото не могат да си позволят съответната такса – как това помага на иновациите и научния прогрес? И между другото, тази рестрикция коства на нашата икономика десетки милиярди евро.
Не виждам истински победители в никой от тези случаи. Творците губят; иноваторите губят; потребителите губят; нашата икономика губи. Системата не служи на никого. Разрешим ли тези проблеми, виждам само победители. Просто трябва да прескочим собствената си сянка.
Технологиите се развиват по-бързо от законодателството, особено в ЕС.
Днес, авторскоправната рамка в Европейския съюз е фрагментирана, не е гъвкава и често е неприложима. Тя трябва да бъде стимулатор за откритост, иновации и творчество, а не инструмент за блокиране, ограничаване и контрол.
Как се обяснява това на човека на улицата? Това е нещо, с което съм се борила в този си мандат като Комисар – в предишния ми мандат също.
Ситуацията в Европа трябва да се промени и трябва да се промени точно сега. Очевидно е, както други части на света вече установиха.
През 2009г., Япония въведе изключение в сферата на авторските права, касаещо извличането на текст и информация: включително за търговска употреба.
В Канада през 2012г. добавиха изклчение за нетърговско съдържание, генерирано от потребителите.
В нито едно от тези места небето не падна. Всички тези места се радват на иновации, творчество, прогрес, докато ЕС се затормозява със застаряваща система от аналоговата епоха.
Понякога е тръдно да се намери златната среда между различни принципи, справедливо да се балансират различни интереси.
Не и в този случай – решението вече се взира в лицето ни. Дори не трябва да говорим за принципи – става въпрос за привеждане в съответствие с настоящите практики, с това, което повечето хора вече правят. Възможностите не трябва да са достъпни само за тези, които могат да си позволят скъпи адвокаати, или са готови да игнорират закона. Възможностите трябва да са за всички.
Най-малкото, поне това е каквото законът може да направи: да следва сегашната практика. Като минимум.
Тук, в ЕС сме направили подготвителната работа, диалози, обществени консултации, правни и икономически проучвания. Безкрайно сме оценявали, изследвали, анализирали. Сега е време да действаме.
Време е да покажем, че Европа може да се справи с проблемите, от които хората се интересуват. Може би с изключение на таксите за роуминг, правилата ни за авторското право са може би най-очевидния пример, нещото, което най-много спъва обикновените граждани в ежедневието им. Нещото, което не може да им се обясни.
Те са особено видими, изключително дразнещи, оценявани от почти всички като анахронизъм. Време е да покажем, че Европа е способна да се справи с това чувство на неудовлетвореност. Време е да покажем, че Европа може да бъде адекватна, отзивчива, реформистка.
Какво означава прагматичната реформа? Означава повече трансграничен достъп до съдържание оналйн. Означава повече хармонизирани изключения, носещи полза за изследователи, учители, културно наследство, както и потребители/производители. Означава гъвкавост, така че да не се налага да водим същата дискусия на всеки пет години.
Комисията прие стратегия за прилагане на интелектуална собственост, включително авторски права. Съгласихме се, че фокусирането върху обикновените потребители би било едностранчиво, непропорционално и неефективно. Съгласихме се, че новите правомощия също не са отговор. Вместо това, ще търсим незаконодателни мерки, в рамките на съществуващите правомощия, насочени към широк спектър търговски нарушения. Това е правилният път напред.
Но дори този подход на правоприлагане не може да остане самостоятелен. Той трябва да бъде придружен от по-широка и значителна реформа. Би било много жалко, ако сегашната Комисия не успее да го постигне.
Но сега се обръщаме към нов мандат и към едно ново поколение. Европейските лидери и законодатели са ангажирани с модернизацията на авторското право. Имаме номиниран за Председател на Европейската Комисия, който е изцяло за единния цифров пазар.
Но едно нещо е ясно. Този единен цифров пазар се нуждае от реформа на авторскоправната сфера. Ключовият момент. В противен случай няма да бъде надежден, би бил просто думи.
Така че, надявам се, че работата ще просължи сериозно и бързо. И се надявам, че Institution for Information Law участва пълноценно в този дебат. Благодаря ви.
