Мнение на генералния адвокат във връзка с преюдициално запитване пред Европейския съд относно третиране на пародията в контекста на авторското право върху оригиналното произведение
Преюдициалното запитване е отправено от Hof van beroep te Brussel (Белгия) на 17 април 2013 г. (Дело C-201/13). Жалбоподател е Johan Deckmyn, Vrijheidsfonds VZW. Ответници са Helena Vandersteen, Christiane Vandersteen, Liliana Vandersteen, Isabelle Vandersteen, Rita Dupont, Amoras II CVOH, WPG Uitgevers België.
Отправените пред европейския съд Преюдициални въпроси са:
Автономно понятие на правото на Европейския съюз ли е понятието „пародия“?
При утвърдителен отговор, трябва ли дадена пародия да отговаря на следните условия, или да притежава следните характеристики:
– да притежава собствени оригинални характеристики (оригиналност),
– да не може да бъде отнесена с основание към автора на оригиналното произведение,
– да има за цел провокиране на хумор или осмиване, независимо от това дали евентуално изразената критика се отнася до оригиналното произведение или до друг въпрос или друго лице,
– да съдържа позоваване на източника на произведението, предмет на пародия?
Трябва ли дадено произведение да отговаря на допълнителни условия или да притежава допълнителни характеристики, за да може да бъде определено като пародия?
Повод за спора е календар с пародийни образи, който е раздаван на 09.12.2011г. в Гент, по повод новогодишно тържество, от политическата партия Vlaams Belang . Раздадени са 200 календара, на чиято обложка е поставен пародиен образ на илюстрация от известен комикс Spike and Suzy – „De Wilde Weldoener“ от 1961г. Основната промяна се състои в това, че вместо герой от комикса е изобразен кметът на Гент, който хвърля пари докато лети над града, а хората, които събират парите са с тъмна кожа и са загърнати в шалове (бурки). Целта е да се направи политическото внушение, че кметът раздава парите на града на емигранти.
Пародиен образ Оригинално произведение
Издателите на оригиналния комикс твърдят, че изображението „надхвърля“ пародията, че никой не ги е питал или информирал за това, както и, че авторът Willy Vandersteen изрично е посочил в завещанието си, че комиксът му не трябва никога да се използва да политически цели.
Правната рамка на спора в контекста на правото на Съюза е:
Съображения 3, 19 и 31 от Директивата гласят следното:
„(3) Предложеното хармонизиране ще допринесе за прилагането на четирите свободи на вътрешния пазар и се отнася до спазването на основните принципи на правото, и особено на правото на собственост, включително интелектуалната собственост и свободата на изразяване и на обществения интерес.
(19) Моралните права на титулярите на права следва да се упражняват съгласно законодателството на държавите членки и разпоредбите на Бернската конвенция за закрила на литературните и художествени произведения, Договора на СОИС за авторско право и Договора на СОИС за изпълнения и звукозаписи. Такива морални права остават извън обхвата на настоящата директива.
(31) Трябва да се поддържа справедлив баланс между правата и интересите на различните категории притежатели на права, както и на различните категории притежатели на права и ползватели на закриляни обекти. Съществуващите изключения и ограничения по отношение на правата, както са определени от държавите членки, следва да бъдат преоценени с оглед новата електронна среда. Съществуващите различия в изключенията и ограниченията по отношение на някои ограничени действия имат пряко отрицателно въздействие върху функционирането на вътрешния пазар в областта на авторското право и сродните му права. Такива различия могат да се задълбочат с оглед по-нататъшното развитие на трансграничното използване на произведения и презграничните дейности. За да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар, такива изключения и ограничения следва да бъдат определяни по-хармонично. Степента на тяхната хармонизация следва да се основава на въздействието им върху безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар“.
Член 2 от Директивата гласи:
„Държавите членки предвиждат изключителното право да разрешават или забраняват пряко или непряко, временно или постоянно възпроизвеждане по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, изцяло или частично:
а) за авторите — на техните произведения; […]“
Член 5, Ал. 3. Държавите членки могат да предвидят изключения или ограничения по отношение на правата, предвидени в членове 2 и 3, в следните случаи: […]
к) използване за целите на карикатурата, пародията или имитацията на друго литературно произведение; […]
Становището на Генералния адвокат по поставените въпроси е следното:
1) Понятието „пародия“, съдържащо се в член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество е автономно понятие на правото на Съюза.
2) „Пародия“ по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29/ЕО е произведение с осмиващо намерение, което съчетава елементи от ясно разпознаваемо, предходно произведение, с елементи, които са в достатъчна степен оригинални, за да не може въпросното произведение логично да бъде объркано с оригиналното произведение.
3) При тълкуване на понятието за пародия, гражданският съд трябва да се опира на основните права, прокламирани в Хартата на основните права на Европейския съюз, като извърши необходимото претегляне между тези права, когато обстоятелствата по делото налагат това.
Автор: адв. Аглика Иванова
Партньор в консултантска агенция IP Consulting – www.ipconsulting.eu
Координатор на сайта за авторско право www.copyrights.bg
През последните десет години адв. Иванова специализира Интелектуална собственост в България и чужбина и има богат опит в сферата на правоприлагането.
За контакт: office@nullipconsulting.eu
