Международните филмови фестивали имат голям принос към филмовата индустрия като цяло. Филмовият фестивал е организирано, продължително представяне на филми в едни или повече кино салони, обикновенно в един град или регион. Един филмов фестивал може да бъде обединен от конкретна тема, жанр или конкретен създател на филми. Част от тях представя ткъсометражни филми. Обичайно фестивалите се провеждат в определен период от време всяка година.
За целите на настоящатa курсова работа съм избрал да разгледам три международни филмови фестивала – София Филм Фест, In the Palace и Festival de Cannes. Ще представя историята на всеки един от тях, както и наградите, които се връчват на тях. Всеки един от трите фестивала, които съм избрал да представя е преминал пре зразлични етапи от своето създаване, за да достигне настоящото си международно значение.
Международни филмови фестивали, провеждани в България
Sofia International Film Festival(Международен София ФилмФест)
В България има два филмови фестивала, които са с международно значение. Единият от тях е София Филм Фест(SofiaInternational Film Festival), който се провежда ежегодно през месец март от 1997година насам. Фестивалът е започнал като тематичен мюзик фест. От 1997 година до сега на фестивала са показани над 1600 игрални и документални филма.
През 2014 година се състоя осемнадесетото издание на фестивала. Той се организира от Арт Фест под патронажана Столичната община, в партньорство с Министерството на културата, НДК ,Националния филмов център и БНТ, с подкрепата на програмата МЕДИА на Европейската комисия, национални и чуждестранни културни институти и спонсори.
За своята десета годишнина като международен кино фестивал(през 2010 година), определена като Година на българското кино, Международният София Филм Фест получава като подарък признанието на ФИАПФ (Международната федерация на асоциациите нафилмовите продуценти) като е „акредитиран като фестивал с конкурс за първи и втори игрални филми“1.
През 2014 година билетите за събието са се предлагали под нова, иновативна форма. Самият билет е представлявал кутийка, с логото на осемнадесетия международен София филм фест. Цената на билета е била 8 лева и е давал достъп до всички прожекции. Организаторите на събитието са изготвили и специален видеоклип, който цели запознаване на аудиторията за предстоящето събитие и засилване на зрителския интерес. Освен това са изготвени специални флаери, промотиращи фестивала.
Сред наградите, присъдени през 2014 по време нафестивала са:
- Голямата награда „Фокусфокс“ за най-добър филм в Международния конкурсза първи и втори игрални филми е присъдена на филма „Срещи на сляпо” (Грузия) с режисьор Леван Когуашвили. Наградата е 10 000 евро постпродукционни услуги от унгарскот остудио „Фокусфокс“.
- Наградата за най-добър Български игрален филм е присъдена на филма „Съдилището” (България-Германия-Хърватия-Македония) на режисьора Стефан Командарев.
- Наградата SIEMENS за най-добър документален филм е присъденана филма „Акт наубийство” (Дания-Норвегия-Великобритания-Финландия) на режисьора Джошуа Опенхаймър.
- Наградата на ФИПРЕССИ еприсъдена на филма „Срещи на сляпо” (Грузия) с режисьор Леван Когуашвили.
На 18-ото издание на международния София Филм Фест е връчена и „Наградата на София“ на Столичната община за цялостен принос към световното кино на:
- Георги Дюлгеров, режисьор (България)
- Горан Паскалевич, режисьор (Сърбия)
- Душан Ханак, режисьор (Словакия)
In thePalace (В Двореца)
Вторият международен филмов фестивал в България е „В Двореца“. Провежда се всяка година през юни месец в Балчик. Това е най-големият и престижен фестивал за късометражно кино (филми с продължителност до 27 минути) в България и региона. Общият награден фонд на 11-я кино фестивал “В Двореца” е в размер на10 000 евро в злато и парични награди. За този международен филмов фестивал таксата за участие е 65 евро на филм, но ако заявката за участие се подаде по – рано тази такса може да се намали до 25 евро на филм. Носителите на права върху филма разрешават включването на произведението им във всички фестивални и последващи презентационни програми, включително безвъзмездни публикации и излъчване на кадри, трейлъри и откъси от филма, но с цел презентация на неговото участие в самия фестивал.
Важно е да отбележа, че подобно на изискванията на други международни филмови фестивали и в международната състезателна програма нямат право да участват филми и аудиовизуални произведения, публично показвани в България или публикувани в интернет сайтове или платформи със свободен достъп.
На фигура 1 може да се види постерът на тринадесетия фестивал, проведен през 2013 година, а на фигура 2 – постерът на първия фестивал, проведен през 2003 година.
Фиг. 1
Фиг. 2
Основан е през 2003 година като международен студентски филмов фестивал, като за първи път се провежда във Велинград. От 2004 година започва да се провежда в Архитектурно-парковият комплекс “Дворецът” в град Балчик. Следващото му издание ще се проведе между 28 юни и 4 юли 2014 година. Организира се от фондация „Формат СФФ” и Народно читалище „Вещина” с подкрепата на Община Балчик, Министерство на културата, Национален филмов център, и ДКИ-КЦ „Двореца”, и е първият и единствен фестивал за късометражно кино в България. Финансиране от Програма МЕДИА на Европейския съюз. Фестивалът е със състезателен характер, като включва международни и национални конкурси. Организаторите на събитието дават няколко възможности на широката аудитория да се почувства част от фестивала. Има билети между 2 и 4 лева, които дават възможност дасе изгледа 1 цял фестивален блок ведна от залите; билети за „Закриващата Гала Вечер“ – 8 лева. Освен това има възможност за закупуване на:
– Карта „Един Ден“ –10 лева, която дава достъп до всички прожекции във всички прожекционни зали, но в рамките на един ден.
– 10 билета – 30 лева, които са валидни за 10 фетивални прожекции във всички зали, или 1 фестивален блок за 10 човека.
– Фестивален бадж – 50лева, който дава на притежателя си пълен достъп до всички прожекции, но не включва закриващата Гала Вечер.
Възможностите, които предоставят всички тези осигурени варианти за достъп, според мен целят две неща. Първо, по този начин се осигурява възможност на широката аудитория да посети събитието според своите интереси и възможности. На второ място – да се засили интересът към събитието и творците, които представят филмите си.
Филмите, които взимат участие се избират от комисия и след това се оценяват от международно жури. Връчват се награди в 4 категории:
- Игрални–българска и международна селекция
- Документални
- Анимационни–българска селекция
- Експериментални филми
Сред отличените с награди по време на единадесетия фестивал през 2013 година са:
- Голямата награда „Сребърна Принцеса“ в международния конкур спечели Румънският филм „Самота“ копродукция с Франция на режисьора Льова Жедлички
- Победителят в националния конкурс е филмът „Ботев е идиот“ на Деян Барарев. Той печели и специална награда Euroshorts Special Mention, осигуряваща прежекцията на филма на други девет европейски фестивали за късометражно кино.
- Наградата за най-добър документален филм на фестивала печели кубинският филм „Кучета“ на Педро Пио
- „Посетителят“ печели наградата за анимационен филм – режисьор е Георги Дечев
По време на фестивала се организират курсове, семинари, лекции, майсторски класове по режисура, кинематография, развитие на филмови проекти, дигитално изкуство, постпродукция, пиар и маркетинг във филмовата индустрия.
Международен Филмов фестивал в Кан
Първото издание на междунарония филмов фестивал в Кан се провежда през 1946 година между 20 септември и 5 октомври. Той започва да се провежда всеки септември с изключени е на 1948 и 1950 година, а от 1952 година до днес, се провежда през месец май. От 2002 година фестивалът се нарича „Festival de Cannes“.
От самото си създаване фестивалът в Кан остава верен на своята основополагаща цел, а именно да развива филмовата индустрия в световен план, чрез насочването на вниманието към самите филми. От 2010 година официалният сайт на фестивала е преведен на шест нови езика, като по този начин се да вавъзможност на интернет потреблителите да следят събитието освен на френски и английски, и на испански, португалски, китайски, японски, арабски и руски. От 2011 година организаторите на фестивала предприемат инициатива, която цели да даде възможност на широката публика да съпреживее емоциите от церемонията по откриването на фестивала. Във всички френски кина, в реално време, се излъчва самата церемония, както и първият филм, който се представя на фестивала. Всичко това дава възможностна много повече потребители да бъдат част от това голямо събитие.
Официален постер на фестивала проведен през 1946 година.
Официален постер на фестивала, проведен през 2014 година.
Характерното за този фестивал е,че бордът на директорите избира кои филми да бъдат представени на него. Те трябва да отговарят на редица критерии, сред които:филмите трябва да бъдат създадени до 1 година преди провеждането на фестивала; не трябва да бъдат представени извън страната на произход, както и на друг международен фестивал; филмите не трябва да бъдат представени в интернет; филмите, които участват в категорията за „кратък филм“ не трябва да превишават 15 минути. За участие с късометражен филм не се дължи такса. Но за участие с друг филм в международния фестивал в Кан, според формата, на който е предоставен филма (DVD, Blu-ray, 35mm film print), се дължи такса между 50 и 350 евро. За разлика от предните два фестивала, които разгледах в настоящата курсова работа, билети за това събитие не се продават. Достъп до прожекциите се осигурява чрез баджове или покани, които са лични и немогат да бъдат прехвърляни.
През 2014 година фестивалът щесе проведе между 14 и 25май. Организаторите на фестивала в Кан са избрали да изобразят на последния плакат Марчело Мастрояни в ролята му на Гуидо Анселми във филма 8½ (Осем и половина) от 1963 година. Организаторите посвещават тазгодишното издание на фестивала на „свободното и отворено към света кино“, акцентирайки на постиженията на италианското и европейското кино като цяло.
Този фестивал е един от най – престижните международни филмови фестивали в света. Провежда се в град Кан, Франция. Най – престижната награда, която се връчва на този фестивал е Златната Палма (Palme d’Or) за най – добър филм. Втората по престиж награда се нарича „Голяматанаграда“(GrandPrix).
Важно изискване е, продуцентите на филми, които са спечелили Златната Палма (Palmed’Or) и „Голямата награда“ (GrandPrix) да не участват с отличения с наградата филм в други междуародни състезания за филми.
Сред наградите връчени през 2013 година в Кан са:
- „Златнапалма“ и Наградата на Международната федерация на филмовата преса (FIPRESCI) печели филмът „Синьото е най-топлият цвят“ от френския режисьор от тунизийски произход Абделатиф Кешиш (AbdellatifKechiche)
- Втората по престиж награда „Gолямата награда“ (Grand Prix) печели филмът „Всъзнанието на Луин Дейвис“ (Inside Llewyn Davis) на братята Джоел и Итън Коен
- Наградата „Златна палма“ за най-добър късометражен филм печели корейският режисьор Мун Буйонг-гон (MoonByoung-gon) за филма „Safe“
- Наградата „Златна камера“ за най-добър дебют печели режисьорът Антъни Чен(AnthonyChen) за филма „IloIlo“.
Прави ми впечатление, че международните филмови фестивали налагат иновативно мислене в опитите си да привлекат по – голям зрителски интерес към конкретното събитие, а с това и да допринесат към развитието на филмовата индустрия като цяло.
Организаторите на двата фестивала, провеждани в България имат коренно различни стратегии за осигуряване на достъп до него. Докато София филм фест избира да предложи един билет за всички прожекции на филми, на стойност 8 лева ,Вдвореца“ диференцира своите билети според броя прожекции или дните за прожекции, като по този начин дава по-голяма свобода. Различните билети на различна стойност дават допълнителна възможност всеки да закупи билет според своите възможности, предпочитания и очаквания.
За разлика от тях фестивалът в Кан е избрал друг иновативен метод. Билети за самото събитие не се продават, а достъп до прожекциите се осигурява чрез баджове или покани,които са личнии немогат дабъдат прехвърляни. От 2011 година насам се предприемат мерки, целящи ангажиране на по-голяма аудитория в съпреживяването на емоциите по откриването на фестивала, посредством излъчването на самата церемония във всички френски кина в реално време.
Общото между трите фестивала е, че филмите представяни на тях трябва да отговарят на редица критерии. Дължи се и такса за участие и има награден фонд. Безспорно е влиянието, което имат тези фестивали за аудиторията, индустрията и творците. Тези събития са своеобразно поле за изява на творците. Спечелването на някоя от наградите на тези фестивали води до получаването на международно признание. Наградата е обвързана и с финансови стимули, които могат да бъдат използвани за последващи продукции. Освен за участниците безспорни са и наградите за публиката и филмовата индустрия като цяло. Докато за публиката тази награда има основно културно изражение, наградата за индустрията е изключително голяма. Чрез провокирането на интереса на публиката,се насърчават инвестициите във филмовата индустрия, като по този начин се гарантира нейното развитие. На подобни фестивали става възможно млади и талантливи творци да бъдат оценени от публиката и да бъдат забелязани. Всичко това потвърждава голямата роля на международните филмови фестивали, която те имат не само за задоволяване на културните потребности на зрителите, но и за творците и филмовата индустрия като цяло.
В заключение бих искал да кажа, че според мен провеждането на подобни международни филмови фестивали е много добра инициатива. Провеждането на подобни фестивали носи различни ползи за самите творци, аудиторията и филмовата индустрия като цяло.
През последните няколко години подобни фестивали предприемат иновативни стъпки към приобщаването на по-широка зрителска аудитория към събитието,което безспорно дава своите резултати.
Автор:Борис Николов
Борис Николов е в магистърска степен на обучение по специалност „Интелектуална собственост и бизнес“ в Университета за национално и световно стопанство, където е завършил и бакалавърската си степен по икономика, специалност „Интелектуална собственост“. Интересите му са насочени към авторското право, музикалния и издателския бизнес.
