В края на януари „Ентусиаст“ публикува ново издание на автобиографичния роман на големия български поет и писател Любомир Левчев.
През годините интересът към романите от спомени на Левчев не стихва и те претърпяват няколко преиздания. В настоящото за първи път са включени и снимки от личния архив на автора. „Убий Българина!“ е първата част от пъстрата мозайка от събития на един динамичен, изпълнен с превратности и срещи с незабравими личности живот. През февруари 2014 г. на книжния пазар ще излезе ново издание и на „Ти си следващият“. Заедно с романа „Панихида за мъртвото време“, който „Ентусиаст“ публикува през 2011 г., трите книги събират спомените, житейската история и най-запомнящите се преживявания на Любомир Левчев.
„Българската държава беше минала 1300 години. Аз бях минал 50, когато в душата ми се самонастани необяснимо предчувствие. Появиха се Четиримата конници, които повта¬ряха: „Убий Българина!“. Единият добави: „Внимавай, това е заглавие. Трябва да се окове в кавички. Каквото напишеш след това със свои думи, наречи го роман“. Така Любомир Левчев въвежда читателите в един роман от спомени – живи, ярки, каквито могат да бъдат само спомените от детството. В него героят, сега от позицията на автор, се среща със себе си, със смисъла на своето начало, за да изповяда преживяното време като предупреждение на недобре разчетената История. Както и за да ни даде своята интерпретация на някои исторически събития през годините. „Убий Българина!“ е книга за началото. Това е личната изповед на Любомир Левчев за онова, което е отминало и едновременно с това книга, която поставя вечните въпроси и търси техните отговори.
Както при размесването на колода карти, така и тук, Левчев редува случките от личния си живот с тези от обществения и политическия пейзаж, за да ни направи свидетели на любопитни подробности около събитията от 9 септември 1944 г., но също и на смъртта на своя баща две години по-късно. Тук са и родният Троян, и Велико Търново, старият дом – „толкова хубав“; тук са Железният човек, Божият човек, както и важните уроци на Лудия учител по история. В живота на всеки се редуват мрак и блясък, сбогуване, страх и смърт, болка, но и вяра и надежда. „Животът се дели и ни разделя жестоко, но същността на нещата е неделима“, споделя Левчев. Парченце по парченце картината се нарежда и се появява първата част от историята на Любомир Левчев, защото „всеки истински роман е една човешка история“.
За Любомир Левчев
Любомир Левчев е роден на 27 април 1935 година в Троян. Завършва гимназия в София и висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Библиография и библиотекознание“ към Философско-историческия факултет. Председател на Съюза на българските писатели от 1979 до 1988 г.
Първата му стихосбирка „Звездите са мои“ е издадена през 1957 г. Сред най-известните му поетични книги са „Обсерватория“ (1967), „Дневник за изгаряне“ (1973), „Заклинания“ (1981), „Лък“ (1983), „Самосъд’83“, „Метроном“ (1986), и „Небесен срив“ (1996) и др.
Автор на романите „Убий Българина!“, „Ти си следващият“, „Панихида за мъртвото време“ и на сценарии за филмите „Мълчаливите пътеки“, „Гибелта на Александър Велики“, „Сладко и горчиво“.
75 негови книги са преведени в 36 страни.
Носител на наградите: „Никола Вапцаров“ (1977), „Пеньо Пенев“ (1984) „Димчо Дебелянов“ (1990), „Хр. Г. Данов“ (2008), „Иван Вазов“ (2013).
През 2005 г. е удостоен с орден „Стара планина – първа степен“ за „изключително големи заслуги към България, за развитие и популяризиране на българското изкуство и култура“ и др.
Любомир Левчев е член на Европейската академия за наука, изкуство и литература – Париж, и член-основател на Европейската академия за поезия – Люксембург. Носител е на Златен медал за поезия на Френската академия със звание Рицар на поезията (1985), Голяма награда на института „Ал. Пушкин“ и Сорбоната (1989), Световна награда за мистична поезия „Фернандо Риело“ (1993), „Златен венец“ на Стружките вечери на поезията (2010) и др.
