Настоящото изследване за еволюцията на ролята на европейските организации за колективно управление на права е интересно четиво, особено в настоящия момент, когато тази роля ежедневно се оспорва от автори, европейски регулаторни органи, съдилища и потребители.
Annabelle Gauberti, основател на лондонската юридическа компания Crefovi
За съжаление, оставам с впечатлението, че европейските организации за колективно управление на права все още не са осъзнали, че времената се променят, като продължават с подхода “да почакаме-и-да видим” и размишляват за добрите стари времена, когато се радваха на териториален монопол на практика без какъвто и да е регулаторен или външен контрол.
1. Първо, с какво се занимават организациите за колективно управление на права?
За да разберем ролята на организациите за колективно управление на права, първо трябва да поговорим за права за изпълнение/представяне.
Правата за изпълнение представляват най-големия източник на доходи от възнаграждения. По цял свят, всяка година писатели и издатели получават около 6 милиарда долара от хонорари, произтичащи права за изпълнение.
Правото на изпълнение е авторско право, което е приложимо за плащане на лицензионни такси от потребители на музика, когато тези потребители представят композиции със защитени авторски права на писатели и издатели. Това право приема, че творението на автора е право на собственост и че неговото използване изисква разрешение, както и обезщетение.
Например, изпълненията могат да бъдат песни, чути по радиото, надписи в телевизионен сериал или музика, изпълнена на живо или на запис по време на шоу, увеселителен парк, спортно мероприятие, голяма концертна зала, джаз клуб или зала за симфонични концерти. Изпълнение може да бъде музиката, пускана при изчакване на телефонно обаждане или музикалните канали в самолет.
Потребителите на музика (тези, които плащат лицензионни такси) включват големи телевизионни мрежи, радио станции, платени кабелни услуги, онлайн услуги, уебсайтове, концертни зали, хотелиерската индустрия, нощни клубове, барове, тематични паркове и др.
На кратко, в повечето случаи, когато се възпроизвежда музика (с изключение на частните домове), търговският потребител плаща лицензионна такса, дружеството за колективно управление на права събира тези такси, а на писатели и издатели се изплащат възнаграждения за изпълнението на техни творби със защитени авторски права. Имайки предвид, че изплащането на възнаграждения за изпълнение продължава дълго след края на живота на много от авторите (в много слуаи живота на автора плюс 70 години), ролята на организациите за колективно управление на права е от съществено значение, тъй като те (явно!) събират тези възнаграждения от името на автори и издатели.
2. И така, за какво става въпрос? Как се предполага, че организациите за колективно управление на права трябва да играят своята роля?
Разбрах, че концепцията за колективното управление на права е създадена от композитора Ърнст Бурже в Париж, през 1847г., когато той успява да получи плащане за своя творба, която е била изпълнена в Les Ambassadeurs, известно музикално кафене по онова време. Френският съд признава, че тези права са законни и така, през 1850г., се създава временния сьюз на автори, композитори и издатели на музика.
През 1851г., професионалният съюз се превръща в дружество (société civile) на автори, композитори и издатели (société des auteurs, compositeurs et éditeurs de musique или SACEM).
Следвайки примера на Франция, италианското Società italiana degli autori ed editori (SIAE) е учредено през 1882г., докато британското Дружество за изпълнителски права (PRS) и американското Дружество на композитори, автори и издатели (ASCAP) са основани през 1914г. като организации с нестопанска цел от писатели (композитори и текстописци) и музикални издатели.
Повечето държави по света имат само едно дружество за колективно управление на права, но САЩ са решили да имат три организации, за да се избегне монополно и антиконкурентно поведение. Следователно, ASCAP се конкурира с Broadcast Music, Inc. (BMI) и SESAC, като 96% от лицензионните такси за изпълнителски права се събират от ASCAP или BMI.
Дълги години, организациите за колективно управление на права имаха спокоен живот, освен в САЩ, където ASCAP, BMI и SESAC яростно се конкурират помежду си, за да привлекат най-добрите репертоари и музикални хитове към своя каталог.
Тъй като се предполага, че организациите за колективно управление на права събират и разпределят възнагражденията за изпълнение ефикасно, прозрачно, почтено и в рамките на разумен срок, разбирам, че много от европейските организации за колективно управление на права са изправени пред сериозни препядствия, състоящи се в защитно поведение спрямо други европейски организации и невъзможност за справяне с промените в начина, по който музиката все повече се разпространява онлайн, по интернет.
Във Франция, в следствие на някои “скандали” и “проблеми”, свързани с организациите за колективно управление на права, през 2000г е създадена постоянна комисия за регулиране на френските организации за колективно управление на права. Въпреки това, френските организации за колективно управление на права са успели да удържат на натиска да се поставят под директния контрол на Френската стопанска камера (френският одитор на публични сметки), с което си спечелват името “мафия”, дадено им от някои френски политически партии, обезпокоени от тяхната непрозрачност и имунитет.
3. Как европейските институции премоделират ролята на европейските организации за колективно управление на права
3.1. Решение на Европейската комисия от 16 юли 2008г
Ситуацията станала толкова притеснителна, че RTL и британският онлайн доставчик на музика Music Choice Europe, които искат да получат мултитериториални лицензи за права на публично изпълнение за музикални творби, но такава възможност им е била отказана от европейските дружества за управление на права, подават жалба пред Европейската комисия.
На 16 юли 2008г., Европейската комисия приема решение (наречено “решението CISAC“), с което забранява на 24 европейски дружества за колективно управление на права да ограничават свободната конкуренция що се отнася до условията за управление и лицензиране на авторските права за публично изпълнение на музикални творби. Постановено е, че дружествата за управление на права са ограничили услугите, които предлагат на автори и потребители извън тяхната собствена територия.
Становището на Комисията е, че серия от мерки, включително членство и териториални рестрикции, включени в реципрочните споразумения за представителство, сключени между европейските дружества за колективно управление на права, представляват нарушение на член 81 на Договора за ЕО и член 53 на Споразумението за ЕИП.
Комисията счита, че тези анти-конкурентни практики не могат да се ползват от излючението по член (3) на Договора за ЕО и член 53(3) на Споразумението за ЕИП, които предполагат, че въпросното решение, споразумение или практика трябва да допринасят за подобряването на производството или разпространението на стоки или за насърчаване на технически и икономически прогрес.
По предложения, дадени от страните през март 2007г., Комисията разглежда процедура по ангажимент съгласно член 9 на Регламент 1/2003. 18 дружества за колективно управление на права предлагат да се премахнат членството и клаузите за ексклузивитет от реципрочните споразумения за представителство. Въпреки това, предвид изключенията и условията, посочени в предложените ангажименти, почти не съществуват търговски потребители, които да отговарят на условията за получаване на мултитериториален и мултирепертоарен лиценз. Следователно, стига се до заключението, че пакетът ангажименти, поети от някои дружества за колективно управление на права, не е достатъчен, за да гарантира конкурентност на пазара.
Изпълнението на решението на Комисията оказва положително въздействие върху пазара в няколко аспекта. Първо, решението улеснява авторите при избора им на дружество/а за управление на права, което да управлява техните права на публично представяне. Например, италиански автор ще може да лицензира своите права чрез всяко дружество, включително PRS от Великобритания или SACEM във Франция и може да реши да не лицензира през италианското SIAE.
Второ, решението накара дружествата за колективно управление на права незабавно да прекратят нарушенията, засягащи членството и клаузите за ексклузивитет, съдържащи се в споразуменията за представителство и да прекратят съгласуваната практика в рамките на 120 дни.
Премахвайки рестрикциите в системата на двустранни споразумения за представителство между дружества за колективно управление на права, решението поощри тези дружества да осъвременят своите бизнес практики, за да са в крачка с неограничеността на използването по сателит, кабел или интернет.
На 12 април 2013г., Общият съд на ЕС, подкрепя решение на Европейската комисия от 2008г., потвърждавайки, че европейските организации за колективно управление на права вече трябва да позволяват на артистите да се регистрират в дружество по техен избор и да сключват мултитериториални лицензи, достъпни в Amazon и Apple.
3.2. Предложение за директива относно колективното управление на авторски и сродни права и мултитериториално лицензиране на права върху музикални творби за онлайн употреба в рамките на вътрешния пазар.
Счита се, че решението на Европейската комисия не е достатъчно, за да накара европейските организации за колективно управление на права да извършат необходимите промени и да се отворят към пазара.
На 11 юли 2012г., Европейската комисия прие предложение за директива относно колективното управление на авторски и сродни права и мултитериториално лицензиране на права върху музикални творби за онлайн употреба. Целта на предложението е да се гарантира, че правопритежателите (автори и издатели) имат думата при управлението на техните права като се предвиждат по-добро функциониращи дружества за управление на права в резултат на поставените в ЕС стандарти. Освен това, предложената директива ще улесни лицензирането на правата на авторите за използване на музика по интернет. Това би трябвало да доведе до подобрен достъп и повече музика, предлагана онлайн, в частност стрийминг.
На 9 юли 2013г., Комисията по правни въпроси (JURI) гласува единодушно доклад, изменяйки предложената директива за колективно управление на права, в частност относно прозрачността на организациите за колективно управление на права. Списъкът с информация, която трябва да бъде публична е значително разширен, включително управляваните репертоари и права, стандартни лицензионни договори и приложими тарифи, списък със споразумения за представителство и всякаква информация относно творбите, която един или повече правопритежатели не са били идентифицирани. Този доклад премахва и разпоредбите, свързани със санкции, които могат да се предприемат срещу неизрядни дружества за колективно управление на права, карайки някои критици да се оплакват от факта, че предложената директива е станала “беззъба”.
Очаква се, че в пленарно заседание Европейският парламент ще проведе финално гласуване през ноември 2013г.
В заключение, трябва да призная, че съм озадачена от неконструктивния и особено незаинтересован подход, възприет от европейските организации за колективно управление на права, които въпреки решението на Европейската комисия от 16 юли 2008г., решението на Европейския съд от 12 април 2013г и предложението за директива за колективно управление на права върху твоби, продължават да мислят в друга насока. Не мисля, че игнорирането на начина, по който се развива музикалния пазар, особено в следствие на решаващото влияние на онлайн разпространението на песни най-вече чрез стрийминг, ще допринесе за повишаване на популярността на европейските организации за колективно управление на права.
Частни компании като Soundreef вече се възползват от напрежението, възникнало в следствие на инертността и отричането от страна на европейските дружества за колективно управление на права, предлагайки на потребители и автори (текстописци и композитори) оферти, пригодени към техните нужди, давайки обещание за високо качество и оригинални репертоари с песни, чрез уебстрийм или медиябокс, на достъпни цени за крайните потребители, докато в същото време гарантират изплащане на възнаграждения за автори и издатели в рамките на минимален времеви период и по прозрачен начин.
Автор:
Annabelle Gauberti,
основател на лондонската юридическа компания Crefovi
