Работещите в различни области на бизнеса по света непрекъснато обменят информация, предимно онлайн съдържание. Проведеното през 2011 г. проучване на FreePint разкрива, че повече от 40% от заетите в света обменят онлайн информация най-малко седмично.
Употребата на творби, закриляни от авторското право, например творби, базирани на текст или образи е широко разпространено и интензивно в повечето компании. Заетите обменят ценна информация от книжни и дигитални източници за изследвания, маркетинг, връзки с обществеността и продуктов мениджмънт. В съвременната бързоразвиваща се бизнес действителност работещите разчитат на бързия достъп до информация за поддържане на конкурентоспособност.
Организациите използват различна по съдържание информация, включително техническа, финансова, юридическа и бизнес информация, статистика, новини, графики или снимки. Заетите могат да получават тази информация от най-различни източници включително от научни, технически или търговски списания, книги, вестници, уебсайтове и блогове. Обикновено достъпа до такава информация се получава чрез абонамент с издатели или пресагенции, корпоративни вътрешни мрежи или интернет.
Обмена на различна по съдържание информация е свързана с отговора на въпросите как да разберем дали тази информация е защитена от авторско право, кой е притежателят на авторски права, с кого да се свържем за да получим разрешение за използване на информацията и други подобни въпроси.
Проучванията сочат, че повечето от заетите все още нямат пълна представа за отговорността, която могат да понесат за нарушаване на законите за интелектуална собственост, особено когато става въпрос за дигитално съдържание. Много често се счита, че съдържанието по интернет е свободно и може да се използва без разрешение.
Комбинацията от авторскоправна отговорност и лесни начини за получаване на достъп и обмен на информация е създала едно от най-големите предизвикателства за компаниите, а именно управление на авторскоправният риск. Намалената авторскоправна отговорност може да доведе до объркване относно ограниченията в изключителните права, установени в националните закони за авторско право. Тези ограничения на правата не покриват действия по експлоатиране с бизнес цели на определено съдържание. Липсата на авторскоправна отговорност е особено типична за фирми, които нямат политика в областта на авторското право или компетентни служители в тази сфера.
За компании, които правят всичко възможно да защитят авторските си права от нарушения от други лица или компании е доста трудно да получават разрешение за използване на защитено съдържание от притежатели на авторски права. Това е така защото това е процес, който изисква време и средства за идентифициране на правопритежатели, свързване с агенции за лицензиране на права и получаване на разрешение.
В повечето случаи получаване на необходимото разрешение означава прекъсване на бизнес процесите и забавяне на разпространението на информация. Корпоративни изследователи, които обменят научна информация онлайн с техни колеги оторизиращи механизми, които са бързи и лесни за употреба. В идеалният случай такива изследователи би трябвало да разполагат с лиценз, който да предварително да разрешава използването на такъв тип информация.
За мултинационалните компании, за които работят хора в различни държави отстъпването на авторски права е доста сложно, тъй като авторските права са териториални по своята същност. Лиценз, който позволява на работниците да обменят информация през границите е решаващ. Националните законодателства могат да имат огромно влияние върху бизнес практики, които се основават на авторскоправни материали. Обикновено компаниите се борят да получат единни, глобални разрешения, а вместо това получават лицензионни споразумения ограничени до определен брой държави, които предлагат различни права за различни територии, управлявани от организации с различни лицензионни и ценови механизми.
Разрешението на проблема за компаниите се съдържа в три ключови компонента, а именно образование, информация и ефикасни лицензионни механизми.
Лицензирането е най-важният елемент от стратегията за успешно отстъпване на авторски права. Фирмите имат два начина за лицензиране на авторскоправно съдържание. Единият е да се получават разрешение директно от притежателите на права или от организации за колективно управление на права. Колективното лицензиране позволява на компаниите да опростят процеса на лицензиране, чрез получаване на разрешение от един източник. Лицензирането на колективна основа може да бъде на базата на употреба, на базата на бланкет или на базата на репертоар.
Колкото е важно за бизнеса да зачита правата на интелектуална собственост, е също толкова важно за притежателите на права да предлагат лицензионни механизми, които да са адаптирани за корпоративни нужди.
Центърът за лицензиране на авторски права (Copyright Clearance Center CCC), и неговият филиал в Европа RightsDirect, издават лиценз, който позволява на корпорациите да обменят съдържание, притежание на хиляди правоносители. Работниците получават набор от права за обмен на информация с която си служат мултитериториално. Центърът за лицензиране на авторски права предлага безплатни информационни източници на компаниите за развитие на стратегии за обучение на техните служители по въпросите на авторското право.
Бизнесът се основава на сътрудничество и обмен на знания, а това изисква ползването на информация защитена от авторско право.
Автор
Даниела Сапунджиева
Източник
http://www.wipo.int/wipo_magazine/en/2011/03/article_0007.html
