Традиционните знания са базирани на традиции и се отнасят до определен народ или територия, иновации и творения, които са резултат от интелектуална дейност в областта на науката, литературата и художественото творчество. Традиционните знания са в две основни области, генетични ресурси и култура. Традиционните знания в сферата на изкуството са част от традиционните знания в областта на културата. Традиционните знания са носители на информация тип НОУ ХАУ. При тях е ценно, както посланието за метода или технологията за реализирането на краен резултат, така и крайният резултат.
Ролята на системата интелектуалната собственост по отношение на традиционните знания се намира в предпазването, закрилата и способността да направи възможна реализацията на традиционните знания. В последните години значително нарасна интересът към традиционните знания и стана повод за множество международни дискусии в областта. Единствената организация, занимаваща се с проблемите в сферата на традиционните знания, е Световната организация по интелектуална собственост (СОИС).

Признавайки стойността на традиционните знания, те могат да се превърнат в жизнено средство за доказване на националната идентичност. Традиционните знание се отнасят и до достойнството и уважението към отделната личност и общността.

Традиционните знание засягат области като храна, земеделие, съхранение на биологичното разнообразие, здравето и по специално традиционната медицина, човешките права и аспекти на търговско и икономическо развитие.

Според Световната търговска организация (СТО) до 80 % от населението в света зависи от традиционната медицина, когато се отнася до първични здравни нужди.

Традиционните знание могат да бъдат свързани и с определени генетични ресурси. С появата на съвременните биотехнологии, генетичните ресурси придобиват увеличаваща се икономическа, научна и търговска стойност за притежателите си. Изобретенията и творенията, базиращи се на традиционни знания, включително и фолклорни изяви, които са важна част от наследството, могат да действат като преносител в посока към други пазари, като например забавление, изкуство, туризъм архитектура и мода.

Пример:

YAWANAWA е една амазонска общност в Бразилия и култивира растение, ”уруку”, което произвежда естествен червен пигмент. Сега ESTEE LAUDER използва това растения за производството на червило. Общността с помощта на козметичната компания построява болница. Така например гигантите в козметичната индустрия – компаниите L’Oreal и Revlon, внедряват в системата на производството си използването на традиционна индийска техника за красота, наричана „Ayurveda”, и известна на местните жители от близо 5000 години.

Добре известни са традиционните знания в областта на :

медицина и лечение;
козметична индустрия;
опазване на биологични видове;
околна среда;
изхранване – храни и напитки, които обещават добро здраве;
продукти за ветеринарни грижи;
земеделия;
фолклорни изкуства- танци, музика, песни;
ръчни занаяти;
географски означения и подвижни културни аксесоари.

Автор: Даниела Сапунджиева

Източник: Kamil Idris, Intellectual Property a Power Tool for Economic Growth, WIPO.

Традиционни знания

СОИС определя традиционните знания като притежаващи икономически потенциал и даващи възможност да бъдат използвани в интерес на обществото. По своята същност, те са резултат от интелектуалната дейност на поколения наред и затова са обект на интелектуалната собственост.
Световната организация по интелектуална собственост е създадена към ООН, за да окуражава творческата дейност и да насърчава защитата на интелектуалната собственост. Към момента в нея членуват 186 държави (в т.ч. и България), от които 146 са със статут на развиващи се. Организацията отговаря за администрирането на приетите от нея договори, а основната ѝ цел е хармонизиране на законодателството в областта на интелектуалната собственост. За тази цел, организацията оказва и техническа помощ на държавите по приемането и прилагането на дадените документи.

Към СОИС е създаден Междуправителствен комитет по традиционни знания, фолклор и генетични ресурси. Той определя традиционните знания като „знания, ноу – хау, умения и практики, които са постоянни, развиват се и се предават от поколение на поколение в едно общество, и които често представляват част от културното и духовно наследство.” Въпреки това, няма едно единствено общоприето определение за това какво на практика представлява понятието „традиционните знания”. Комитетът на СОИС е приел да разглежда традиционните знания в широк и тесен смисъл:

Традиционното знание в най-общ смисъл обхваща съдържанието на самото знание, а също и традиционното културно изразяване, включително отличителните знаци, символи и други, асоциирани с традиционното знание.

Традиционното знание в по-тесен смисъл обхваща самото знание и по-конкретно резултатът от интелектуалната дейност в традиционния смисъл на думата и включва ноу – хау, практики, умения и иновации.

Комитетът по интелектуална собственост, традиционни знания, генетични ресурси и фолклор, дефинира традиционните знания като обхващащи широка гама от съдържание, в това число техническа, научна, екологична, медицинска информация и умения, и не на последно място – знанието, свързано с биологическото разнообразие.

Традиционни знания и мястото им в интелектуалната собственост

Иновациите, които са базирани на традиционни знания, могат да бъдат закриляни посредством системата на индустриалната собственост чрез патенти, търговски марки, географски означения и дори като търговски тайни или конфиденциална информация. Въпреки това, традиционните знания са сложен обект на интелектуалната собственост, основно поради словесния си характер и предаваемостта си от поколение на поколение. Ето защо, СОИС предвижда следните стъпки.

На първо място следва да се създаде една отбранителната защита за традиционните знания. Необходим е набор от стратегии, целящи да гарантират, че трети страни няма да получат права над едно традиционно знание, ако нямат това право или са го получили по нелигитимен начин. Тези мерки включват изменения в администрираните от СОИС патентни системи и в минимума документация по Договора за патентно коопериране.

В някои държави са разработени или вече се разработват бази данни за традиционните знания, които могат да служат за доказателство при необходимост за установяване на предходни права при подаване на заявка за патентоване на традиционно знание.

СОИС също така е разработила набор от инструменти, за да осигури практическа помощ на притежателите на традиционни знания по документирането на традиционни знания.

Това, което се изтъква като преимущество, което дава самата защита на традиционните знания, е противодействието срещу неоторизирано използване, а също и активна експлоатация на традиционното знание от самото общество, което го притежава.

Основна задача на Комитета по интелектуална собственост, традиционни знания, генетични ресурси и фолклор, в момента, е активното обсъждане на правния инструментариум на международно ниво. В някои държави вече е развито т.нар. sui generis право. Освен него, СОИС предвижда, че притежателите на традиционни знания и съответните ползватели, могат да използват договорни споразумения, позоваващи се на съществуващите системи за закрила на интелектуална собственост.

Съществуващите системи за закрила на интелектуалната собственост могат да предоставят известна форма на закрила на традиционните знания и формите на културно изразяване.

Оригиналните творби например, базирани на традиционни знания, могат да получат закрила посредством авторскоправната закрила. Търговските марки, географските означения, промишленият дизайн и законите за нелоялна конкуренция, могат също да закрлият директно или индиректно традиционните знания.

Иновации, базирани на традиционни знания могат да получат патентна защита или да бъдат пазени като търговска тайна или конфиденциална информация.

Що се касае до sui generis правото, според разпоредбите на СОИС, следва да се разработват следните въпроси:

кой е носителят на правото;
режим за достъп до културното наследство – разрешителен, декларативен, депозитен;
режим за използване на културното наследство;
режим за разпределение на приходите от използването;
режим за указване на произхода на културните ценности при всяко тяхно използване.

Какво определяме като традиционно знание

Комитетът по интелектуална собственост, традиционни знания, генетични ресурси и фолклор описва, но с изричното предупреждение за неизчерпателност, различните случаи, в които можем да говорим за традиционни знания. Традиционни знания са:

Традиционни знания, свързани с традиционната архитектура и традиционни техники за строеж
Традиционни знания, свързани с традиционни дизайни, символи, икони, които са представителни за дадени общности и местното население;
Традиционни знания, свързани с традиционна музика, изкуства, изпълнения, ритуали, традиционно производство или с използването на инструменти или продукти, идентифицируеми към местни общности;
Традиционни знания, свързани с традиционни облекла, обичаи, а също и телесни аксесоари, асоциирани с конкретна местна общност;
Традиционни знания, свързани с материалната култура и занаяти;
Традиционни методи за фризьорство, украса и модификация на тялото; традиционни дизайни и техники в бижутерията, каменната зидария, металообработването, дървообработването и др.;
Методи за консервиране на храни и тяхната преработка, в т.ч. методи за приготвяне на храна и напитки, техники за рязане на месо, традиционни рецепти;
Медицинки знания и знания, свързани с използването на растения, билки, минерали, животни; традиционии техники за раждане, традиционни техники за наместване на кости, а също и духовно лечение;
Традиционна козметика и други продукти за тяло, а също и традиционни знания и материали за производство на парфюми, тамян и ароматизатори;
Традиционно преследване на животни и ловни умения, включително риболов;
Традиционни методи за опазването на околната среда и биологичното разнообразие и устойчивост, в т.ч. познания за природната среда, за опитомени и диви видове, особеностите на климата, познания, отнасящи се до опазването и устойчивото използване на генетичните ресурси и традиционни екологични знания;
Знания за устойчиво управление на природните ресурси;
Знания за тъкане и боядисване на тъкани, традиционни знания, свързани с бои, смоли, лепила и т.н.;
Традиционни знания свързани със селското стопанство.

Документиране на традиционните знания

През последните години се обръща все по-голямо внимание на документирането на традиционните знания с цел тяхното опазване и защита. Специално внимание СОИС обръща на базите данни и регистрите, отнасящи се именно до тези традиционни знания.

В резултат на нейните усилия идентифицирането, събирането и систематизирането на традиционните знания и умения, се превръща в една широко дискутирана опция, която може да гарантира защитата на икономическите, социални и културни интереси на местните общности. Документирането на тези знания може да възпрепятства по-нататъшната им загуба, а също и да стимулира обмяната на опит и техники, но същевременно с това, осигурявайки защита от неоторизирано използване.

Въпреки това, Световната организация по интелектуална собственост признава недостатъците на това документиране и дигитализиране, а също и негативните ефекти, които то може да има. Сред тях са попадането на тези знания в широкото обществено пространство, което само по себе си води до загуба на контрол върху тези знания, а също и на самия таен характер на традиционното знание или умение.

СОИС представя цял инструментариум за документирането на тези традиционни знания. Той дава практически насоки за самото документиране, а също и отговор на някои, свързани с това въпроси, които възникват в самия процес. Този инструментариум няма за цел да промотира документирането на традиционните знания, тъй като негативните ефекти от него са ясно осъзнати, но предлага на вниманието на държавите различни алтернативи, които следва да бъдат взети под внимание при проектирането на едно такова документиране.

Такива бази данни и регистри на традиционни знания и генетични ресурси, разработени от държави членки на СОИС, можете да намерите на следния адрес: http://www.wipo.int/tk/en/resources/db_registry.html

Спорове, свързани с традиционните знания

Възможно е да възникнат спорове между притежателите на традиционни знания и умения и ползвателите, относно собствеността и контрола, достъпа и разпределянето на ползите от тези традиционни знания. Тези спорове са относително комплексни, тъй като освен правни, повдигат и културни и етични въпроси. СОИС препоръчва при възникването на подобни спорове извънсъдебно решаване на споровете и по-конкретно медиацията и арбитража. Центърът по арбитраж и медиация на СОИС оказва съдействие в решаването на спорове, свързани с художественото и културно наследство. Освен това има и разработени специални правила за медиация, в тясно сътрудничество с Международния съвет на музеите.

Декларация на ООН за правата на коренното население

През последните десетилетия се открояват редица постижения на науката и медицината, до които всъщност се е достигнало посредством контактуване с определени малки местни общности или коренно население на дадена територия. Традиционните знания, които тези общности притежават и разкриват пред редица изследователи са довели до напредъка на изследователската дейност, но и до икономическото облагодетелстване на редица заинтересовани лица и институции. Въпреки това, редки са случаите, когато въпросната общност е била облагодетелствана под каквато и да е форма за разкриването на тези традиционни знания. Това провокира през 2007г. създаването на Декларацията на обединените нации за правата на коренното население.

В Чл. 31 от тази декларация се признава правото на коренното население срещу всякакви форми на дискриминация и цели да насърчи взаимното уважение и хармонични взаимоотношения между местните народи. Член 31 гласи, че „коренното население има правото да поддържа, контролира, опазва и развива своята интелектуална собственост върху културното си наслдство, традиционните знания и формите на културно изразяване.” Самата декларация можете да намерите тук.

Не винаги обаче правата и интересите на дадената общност, споделила своите традиционни знания, остават неоценени и невъзнаградени. Подобен е случаят с растението “arogyapacha“, за което научаваме благодарение на местното население – племето Кани, на Западните Гати, област Керала, Индия. Самото растение има анти-стрес и имуностимулиращи свойства, а също така увеличава издръжливостта, облекчава умората, помага за контрол на тумори и активира естествените защитни сили на организма. Изследователят Д-р Пушпангадан създава от него краен продукт, който наричат „Jeevani“, което означава „дарител на живот.“ Д-р Пушпангадан (Dr Pushpandagan) и неговия екип не приемат за даденост ролята, която традиционните знания на племенната общност изиграват в тяхното откриване на укрепващия и ободрителен ефект на растението “arogyapacha“ и сключват спогодба за споделяне на ползите с племето Кани. Ето защо през Ноември 1997г. с помощта на Изследователския институт към тропическата ботаническата градина е образуван тръст, състоящ се от 9 члена на племето Кани. Сред целите на този тръст са:

увеличаване на благосъстоянието и развитието на хората от племето Кани;
изготвяне на регистър на биологичното разнообразие;
документиране на базата от традиционни знания на племето;
насърчаване на устойчивото използване и опазването на биологичните ресурси.
Част от средствата от тръста са използвани за различни проекти, сред които инсталиране на телефонна кабина и създаване на застрахователна схема за племето.

Народните занаяти като традиционни знания

Темата за народните занаяти е обект на анализ от Комитета по интелектуална собственост, традиционни знания, фолклор и генетични ресурси към Световната организация по интелектуална собственост.

Традиционното занаятчийството изисква да имаш специализирани традиционни техники, умения и знания, като голяма част от тях се предават от поколение на поколение. В тези традиционни занаяти се вписват определен, свързан с културното наследство дизайн, стил и вид, а също и традиционни знания, необходими, за да можеш да ги упражняваш.

Традиционните знания са важен културен, социален и исторически актив за цялото общество, което ги поддържа, упражнява и развива. Тези традиционни знания имат икономически аспект, защото могат да бъдат използвани за получаване на приходи и стимулиране на икономическото развитие. Това е така, защото могат да бъдат използвани от икономическа гледна точка.

Традиционните техники, необходими за произвеждане на самите произведения на занаятите, много лесно могат да бъдат имитирани. Това имитиране се отнася не до самите техники, а до крайния продукт, който обикновено не притежава същите качества, репутация и дори е в пъти по-евтин.

Комитетът търси предложения и решения, които да помогнат в защитата срещу това имитиране. Той води дискусии за начина, по който може да се създаде защита и да се ограничи неправомерното използване. Вариантите, които съществуват са няколко. Този, който се обсъжда е свързан със закрилата, която може да бъде предоставена посредством sui generis правото. Някои страни са разработили свой собствен вариант на тази система, но целта на комитета е да се проследи връзката между самата система на интелектуалната собственост и проблемите, възникващи за традиционните знания.

Казус от практиката на СОИС е свързан с коренно население на Панама т.нар. Kuna. Това са малки общности, обитаващи политически автномни околии в Панама и някои малки села в Колумбия. Световната организация за интелектуална собственост организира през 2005 година, двудневен семинар в Панама, в който вземат участие 100 представители на тази общност, основно жени. Целта на семинара е била да се анализират проблемите и успехите на практикуващите народни за коренното население занаяти, а също и възможностите, които им дават инструментите на интелектуалната собственост, за закрила на произведенията от тези занаяти. Самият семинар се провежда във време, в което евтини и некачествени имитации на практика ощетяват правата и интересите на въпросните занаятчии.

Допълнително се цели запознаване на определено общности с новоприетият в Панама Закон 20 за колективните права на коренното население за опазване и защита на тяхната културна идентичност и техните традиционни знания за интелектуалната собственост.

На семинара, представители на правителството на Панама официално представят на представителите на населението Куна, специални етикети, които са първи по рода си и ще служат за означаване на т.нар. мола. Тя представлява текстилни панели, специално произведени от жени занаятчийки от общността Куна. Занаятчиите използват техника, наречена обратна апликация, за да създадат молите, които традиционно пришиват към своите блузи, но и продават като отделни декоративни панели. Няколко слоя цветен плат се зашиват заедно, а самият дизайн се създава като се срежат и се изложат основните слоеве. Правителството на Панама работи с Куна от 1990 година в опитите си да намери начини да защити молите от неоторизирано копиране.

Ето защо, целта на тези етикети ще бъде да докаже автентичността на стоките.

Тези мерки са необходими поради наличните на пазара евтини и некачествени имитации на мола, които развалят имиджа на оригиналния продукт. Автентичните мола, се произвеждат чрез специфична техника и методи, което може да отнеме между две и четири седмици. Последиците от наличните имитации оказват много силен негативен ефект върху жените от общността, тъй като приходите от продажбата на тези продукти са единствени за тях. Още повече, самото културно наследство на общността Куна е застрашено.

Въпреки това предложените етикети не могат сами по себе си да предотвратят наличието на имитиращи продукти, но могат да служат за обозначаване на традиционния занаят, с което е възможно някои купувачи да пожелаят да платят повече, но да притежават нещо автентично.

Артфестивали (фестивали на изкуствата)

СОИС отделя много голямо внимание на така наречените артфестивали, поради тяхнта специфика и все по-нарастващо обществено, културно и икономическо значение.

Темата за фестивалите на изкуствата и защитата на традиционни знания, използвани и демонстрирани по време на фестивала, чрез ситемата на интелектуалната собственост е широко дискутирана от Комитета по интелектуална собственост, традиционни знания, генетични ресурси и фолклор. Комитетът разглежда тези фестивали от няколко гледни точки.

От културна гледна точка, фестивалите на изкуствата предлагат съпреживяване на един уникален момент от идентичността на общността и осигуряват възможност за съживяване и запазване на културните практики.

От социална гледна точка, тези фестивали целят насърчаване на по-широко разбиране на конкретната общност, чрез предаването на знания и обмяната на опит.

От икономическа гледна точка, те могат да генерират в дългосрочен план финансови облаги и да създадат възможности за развитие на бизнес и отваряне на работни места.

Много е важно ефективното управление на интелектуалната собственост от страна на организаторите на фестивали на изкуствата, за да бъдат защитени интересите на участниците във фестивала и техните традиционни знания. Ето защо Световната организация по интелектуална собственост си сътрудничи с организаторите на културните мероприятия за разработването и прилагането на правилни стратегии за управление и справяне с различни проблеми, свързани с традиционни знания, които могат да се проявят при такива събития.

„Фестивалът на тихоокеанските изкуства” (Festival of Pacific Arts) се провежда веднъж на четири години, а през 2012 година домакин на събитието са били Соломоновите острови. По време на фестивала над 3000 посетители се запознават с традиционна музика, танци и представления на различни културни общности, като достъпът до фестивала е свободен, а разходите на гостуващите общности се поемат от страната домакин.

Световната организация по интелектуална собственост има практика да си сътрудничи с организаторите на културни мероприятия за разработване на стратегия, свързана с интелектуалната собственост. И в този конкретен случай, организаторите на фестивала са се обърнали към организацията с молбата да предложат подходящо управление на интелектуалната собственост и традиционните обичаи и празненства.

Това, което представителят на СОИС констатира при проведеното проучване и посещение е следното. Изпълнителите и артистите са най-важната част от фестивалите на изкуствата. Техните умения и начин на представяне са това, което създава интересът към фестивалите и гради тяхната репутация. Ако не са взети необходимите мерки за защита на интелектуалната собственост, самите артисти и техните изпълнения може да бъдат обект на неразрешено използване от трети лица. Форми на това неразрешено използване са например:

Видео клипове на традиционни танци в промо клипове на туристически кампании;
CD-та с нелегално записани оригинални песни, които са вдъхновени от традиционната музика;
Реплики на традиционни костюми, които са направени по определен методи, предавани от поколение на поколение в съответната общност;
Ритуално рисуване на лица, които са използвани извън контекста на фестивала или по друг неразрешен начин;
Продажба на картички и сувенирни стоки, съдържащи изображения на традиционни танци.

Ето защо, прилагането на стратегия за управление на интелектуалната собственост и по-конкретно на традиционни знания е от изключително значение. В случая обаче, Законът за авторското право на Соломоновите острови не предвижда имуществени и неимуществени права за артистите изпълнители. Първото нещо, което представителят на СОИС препоръчва е този закон да бъде обновен именно в това направление в най-кратки срокове. Освен тази промяна, необходимо е и акредитиране на определени медии, които да получат изключителното право да заснемат и да излъчват фестивала. Всяка чуждестранна медия, изявила желание да излъчи фестивала, ще трябва писмено да изложи своите интереси и намерения за изполване на записания материал, за да може да бъде сключен договор, предвиждащ и съответното възнаграждение.

Законодателството на Соломоновите острови предвижда също така получаването на специално разрешение, включително от Министър-Председателя, ако някой желае да проведе проучване на културните общности на територията на страната или желае да заснеме снимков или видео материал.

По препоръка на специалиста, организаторите създават лого на фестивала, под което продават произведенията на изкуството на фестивала, с което се защитават от имитатори, но следва и да го регистрират, за да могат да упражняват своето изключително право.

Предлага се също така ограничаване на вноса на стоки – имитации, а също и да се предприемат законодателни изменения с оглед признаване на наличието на права за съответните носители на традиционни умения, практикуващи обредите и танците например.

За да се постигнат желаните резултати, следва да се използва микс от инструменти на интелектуалната собственост, сред които закрила чрез регистриране на търговски марки и авторско право, които следва да се използват в комбинация с договори, протоколи и условия за достъп. Всичко това изгражда една рамка, с която се защитава интелектуалната собственост в този фестивал както и защитава от неправомерно използване на традиционните знания.

Когато се изгради тази рамка, организаторите на фестивали с основание могат да очакват да увеличат приходите си. Приходите се увеличават чрез предоставянето на права за излъчване, спонсорски договори и договори за продажба на стоки, свързани с фестивала и др.