Закон за радиото и телевизията

Чл. 20. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Съветът за електронни медии е независим специализиран орган, който регулира медийните услуги в случаите и по реда, предвидени в този закон.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) При осъществяване на своята дейност Съветът за електронни медии се ръководи от интересите на обществото, като защитава свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на доставчиците на медийни услуги.

Чл. 21. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии е юридическо лице със седалище София и самостоятелен бюджет.

Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) В дейността си Съветът за електронни медии се подпомага от административно-технически служби, чиято структура и щат определя самостоятелно съобразно средствата, предвидени за съответната година.

Чл. 23. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии приема правилник за устройството и дейността си.

Чл. 24. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 47 от 2010 г., в сила от 22.06.2010 г.) Съветът за електронни медии се състои от 5 членове, от които 3 се избират от Народното събрание и 2 се назначават от президента на републиката.

(2) Решението на Народното събрание и указът на президента по ал. 1 влизат в сила едновременно.

Чл. 25. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Членове на Съвета за електронни медии могат да бъдат лица с българско гражданство, висше образование и опит в следните области: електронни медии, електронни съобщения, журналистика, право или икономика, и имат обществен авторитет и професионално признание.

Чл. 26. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Не могат да бъдат членове на Съвета за електронни медии лица, които са:

1. осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер;

2. еднолични търговци, собственици на капитала на търговски дружества, съдружници, управители, прокуристи или членове на ръководни и контролни органи на търговски дружества и кооперации;

3. били щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност.

Чл. 27. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) По време на своя мандат, а по т. 4 – две години след изтичането му, по т. 5 – една година след изтичането му, членовете на Съвета за електронни медии не могат:

1. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) да заемат друга платена длъжност по трудов договор;

2. да заемат изборни длъжности в държавни и общински органи, в ръководни органи на политически партии и коалиции и в синдикати;

3. да са членове на органи за управление, контрол или надзор на търговски дружества и кооперации;

4. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) да са консултанти или членове на органи за управление, контрол и надзор на доставчици на медийни услуги, както и да придобиват дялове и акции в тях и в рекламни агенции;

5. (доп. – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) да са консултанти или членове на органи за управление, контрол или надзор на организации с нестопанска цел – доставчици на медийни услуги;

6. (изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) да получават под каквато и да е форма възнаграждение от доставчик на медийни услуги, освен съгласно законодателството за интелектуална собственост.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Работодателите, които са в трудово правоотношение с лице, което става член на Съвета за електронни медии, са длъжни по негово искане да му разрешат неплатен отпуск за времетраенето на мандата му. След изтичането или прекратяването на мандата му те са длъжни да го възстановят на заеманата преди това длъжност, ако то пожелае това.

Чл. 28. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Преди встъпване в длъжност членовете на Съвета за електронни медии подписват декларация, в която потвърждават, че отговарят на изискванията по този закон. Декларациите се съхраняват в архива на Съвета за електронни медии.

Чл. 28а. (Нов – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.) Всеки член на Съвета за електронни медии и конкурсната комисия по чл. 116в е длъжен да разкрие писмено пред Съвета за електронни медии всеки частен интерес по смисъла на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Частен интерес е налице и винаги, когато лицата по ал. 1 или членове на техните семейства, както и лица, с които всяко от тях е икономически свързано:

1. (предишна б. „а“ – ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) предоставят медийни услуги по смисъла на този закон;

2. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г., предишна б. „б“ – ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) бъдат назначени в надзорни или управителни органи на доставчици на медийни услуги, предприятия, които предоставят електронни съобщителни услуги, или юридически лица с регистриран предмет „рекламна дейност“ или осъществяващи рекламна дейност.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.) Задължението на лицата по ал. 1 се осъществява чрез подаване на декларация до Съвета за електронни медии по реда на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Декларациите по тази алинея се съхраняват в специален публичен регистър при Съвета за електронни медии.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Член на Съвета за електронни медии, който има частен интерес при вземането на дадено решение, е длъжен да го заяви и да не участва в обсъждането и гласуването.

(5) Засегната страна, както и всеки заинтересован, може да иска от Върховния административен съд да отмени взетите в нарушение на предходната алинея решения.

Чл. 29. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 47 от 2010 г., в сила от 22.06.2010 г.) Членовете на Съвета за електронни медии се избират или назначават за срок шест години. Съставът на Съвета за електронни медии се обновява през две години от квотата на Народното събрание и през три години от квотата на президента.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 47 от 2010 г., в сила от 22.06.2010 г.) Едно лице не може да бъде член на Съвета за електронни медии повече от два мандата. Мандатите не могат да бъдат последователни.

(3) Членовете на Съвета за електронни медии изпълняват задълженията си до встъпването в длъжност на новите членове.

Чл. 30. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Мандатът на член на Съвета за електронни медии се прекратява предсрочно при освобождаване на лицето от длъжност или при смърт.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Освобождаването на член на Съвета за електронни медии се извършва с решение на Съвета за електронни медии:

1. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) при постъпване на писмено заявление, подадено до председателя на Съвета за електронни медии от лицето, което подава оставка;

2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от шест месеца;

3. при установяване на несъвместимост с изискванията на този закон;

4. (нова – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание „лишаване от свобода“ за умишлено престъпление;

5. (нова – ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.) при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) При предсрочно прекратяване на мандат на член на Съвета за електронни медии в срок до 1 месец от деня на смъртта или на решението по ал. 2 компетентният орган избира или назначава на негово място нов член до края на съответния мандат.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Предсрочно прекратяване на мандата по ал. 2, т. 1, 4 и 5 и при смърт се обявява пред Съвета за електронни медии от неговия председател.

Чл. 31. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) На първото си заседание членовете на Съвета за електронни медии избират от състава си председател за срок една година.

(2) Председателят:

1. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) представлява Съвета за електронни медии;

2. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) свиква заседанията на Съвета за електронни медии и ги ръководи;

3. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) подписва актовете на Съвета за електронни медии, взети в изпълнение на този закон;

4. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) осъществява връзките на Съвета за електронни медии с държавните органи и с доставчиците на медийни услуги, както и с международните организации в областта на медийните услуги;

5. (нова – ДВ, бр. 79 от 2000 г.) издава наказателни постановления за нарушения на разпоредбите на този закон;

6. (нова – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) подготвя заседанията на Съвета за електронни медии;

7. (нова – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) ръководи работата на административно-техническите служби;

8. (нова – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) контролира изпълнението на приетите актове.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

(4) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Освобождаването на председателя от поста му става с изтичане на едногодишния срок, за който е избран – автоматично, или по негово собствено желание – с решение на Съвета за електронни медии.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии по предложение на всеки един от неговите членове може да вземе решение за предсрочно прекратяване на мандата на председателя поради неизпълнение на неговите задължения.

(6) В решенията по ал. 4 и 5 се определя датата на следващото заседание, на което се провежда нов избор.

Чл. 32. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии:

1. (изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) осъществява надзор върху дейността на доставчиците на медийни услуги за спазването на този закон;

2. избира и освобождава генералните директори на БНР и БНТ;

3. утвърждава по предложение на генералните директори членовете на управителните съвети на БНР и БНТ;

4. (изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) дава становище при изготвяне на нормативни актове и при сключване на междудържавни споразумения в областта на медийните услуги;

5. дава становище по проекта за субсидия от държавния бюджет за БНР и БНТ;

6. утвърждава ежегодно извънбюджетната план-сметка на фонд „Радио и телевизия“;

7. (изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) организира изучаване на обществената оценка за дейността на доставчиците на медийни услуги и на техните медийни услуги;

8. дава становище относно измененията на размера на таксите за ползване на радио- и телевизионни услуги;

9. (доп. – ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г., доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) взема решения за издаване, изменение, отнемане, прехвърляне и прекратяване на лицензия за радио- и телевизионна дейност за създаване на програми, предназначени за разпространение чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване;

10. (изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) сезира компетентните органи за нарушения на нормативните актове при осъществяване на медийните услуги;

11. определя състава на управителния съвет на фонд „Радио и телевизия“, приема правилници за устройството и дейността на фонда и на управителния съвет и назначава изпълнителния директор на фонда;

12. (нова – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) може да издава задължителни указания на доставчиците на медийни услуги за спазване изискванията на чл. 33;

12а. (нова – ДВ, бр. 28 от 2011 г.) приема решения относно предавания, които са създадени и предоставени за разпространение в нарушение на изискванията на чл. 17, ал. 2 относно децата, чл. 17а, на споразумението по ал. 6 и критериите по ал. 5, като определя срок за отстраняване на констатираните нарушения не по-дълъг от три дни;

13. (нова – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г., доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) изисква от Комисията за регулиране на съобщенията информация относно техническите параметри, необходими за наземно аналогово радиоразпръскване на радио- и телевизионни програми за посочени от Съвета за електронни медии населено място, регион или за цялата територия на Република България, включително свободни радиочестоти, допустими мощности на излъчване, възможни точки на излъчване, както и друга необходима техническа информация;

14. (нова – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) провежда конкурс за определяне на радио- и телевизионен оператор, на който се издава разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване;

15. (нова – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) издава индивидуална лицензия за радио- и телевизионна дейност на спечелилия конкурса по т. 14 и уведомява Комисията за регулиране на съобщенията с оглед издаване на същото лице на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване;

16. (нова – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) води публичен регистър на:

а) радио- и телевизионни програми, които се разпространяват чрез кабелни електронни съобщителни мрежи, сателит и електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване;

б) радио- и телевизионни програми, които се разпространяват чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване;

в) медийни услуги по заявка;

г) предприятия, които разпространяват български и чуждестранни програми;

16а. (нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) извършва регистрация на радио- и телевизионни програми, изменя и заличава регистрация и издава удостоверения за регистрация;

17. (нова – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) съвместно с други органи представлява Република България в междудържавни и междуправителствени организации по въпроси, отнасящи се до електронните медии, и осъществява координиращи функции между държавните ведомства и неправителствени организации с оглед формулирането на обща политика по отношение на електронните медии;

18. (доп. – ДВ, бр. 79 от 2000 г., предишна т. 12 – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) взема други решения в изпълнение на правомощията си по този закон, и влезли в сила международни договори в областта на медийните услуги, по които Република България е страна.

19. (нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) издава индивидуална лицензия за радио- и телевизионна дейност на радио- и телевизионни оператори за национални/регионални програми, които имат право да бъдат разпространявани от предприятие, получило разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с национален и/или регионален обхват;

20. (нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) определя вид и профил на лицензираните по т. 19 български телевизионни програми, които се разпространяват чрез мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване в случаите и по реда, определени в закон;

21. (нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) съгласува вида и профила на телевизионните програми, които се разпространяват чрез мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване по реда на този закон.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) В изпълнение на своите правомощия Съветът за електронни медии приема правилници, решения и декларации и дава становища в предвидените от закона случаи.

(3) (Нова – ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии приема и публикува списък на събитията с важно обществено значение и обезпечава мерки за защита на достъпа на аудиторията до отразяването им, така че оператор под юрисдикцията на Република България с придобити изключителни права за събития с важно обществено значение да упражнява тези права по такъв начин, че:

1. да не лиши значителна част от аудиторията в страната от възможността да следи тези събития на живо, изцяло или отчасти, а ако това е нужно или уместно, поради обективни причини от обществен интерес – чрез отразяване на тези събития след време, изцяло или отчасти, по безплатната телевизия;

2. да не лиши значителна част от аудиторията в държава-членка на Европейския съюз, или държава-страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия, от възможността да следи на живо, изцяло или отчасти, а ако това е нужно или уместно, поради обективни причини от обществен интерес – чрез отразяване след време, изцяло или отчасти по безплатната телевизия, на събитията с важно обществено значение съгласно разпоредбите, приети от тази друга държава, при условия на взаимност.

(4) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2011 г.) При неизпълнение на решението по ал. 1, т. 12а председателят на Съвета за електронни медии издава разпореждане по чл. 117, ал. 3, т. 3.

(5) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2011 г.) Съветът за електронни медии и Държавната агенция за закрила на детето разработват критерии за оценка на съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата, в съответствие с които се приема споразумението по ал. 6. Критериите се приемат, изменят и допълват от Съвета за електронни медии, съгласувано с Държавната агенция за закрила на детето.

(6) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г., предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г.) Съветът за електронни медии, доставчиците на медийни услуги и Държавната агенция за закрила на детето сключват ежегодно в срок до 31 март споразумение за защита на децата от съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено и/или социално развитие. Споразумението се публикува на интернет страниците на Съвета за електронни медии и на Държавната агенция за закрила на детето.

(7) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2010 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 28 от 2011 г.) Съветът за електронни медии предоставя на Европейската комисия и на независимите регулаторни органи на държавите – членки на Европейския съюз, в областта на медийните услуги информация, необходима за прилагането на Директива 89/552/EИО на Съвета от 3 октомври 1989 г. относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност.

Чл. 33. (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Съветът за електронни медии осъществява надзор върху дейността на доставчиците на медийни услуги само относно:

1. спазването на принципите по чл. 10 и на съотношението по чл. 19а, ал. 1 и 2;

2. (доп. – ДВ, бр. 28 от 2011 г.) спазването на изискванията на чл. 6, ал. 2 и 3 и чл. 17, ал. 2 и чл. 17а, както и на критериите по чл. 32, ал. 5 и споразумението по чл. 32, ал. 6;

3. отразяването на изборите на държавни органи и органи на местното самоуправление;

4. спазването на изискванията относно търговските съобщения;

5. съобразяването с нормите относно благотворителната дейност, спонсорството и продуктовото позициониране;

6. опазването на предвидените от закона тайни в медийните услуги;

7. спазването на изискванията за предаванията, насочени към децата;

8. информацията за решения на правораздавателните и другите държавни органи в предвидените от закона случаи;

9. защитата на правата на потребителите;

10. техническото качество на предаванията и програмите;

11. спазването на предвидените в закона, в лицензиите и във влезлите в сила международни договори, по които Република България е страна, ограничения;

12. спазването на условията на издадените лицензии и извършените регистрации.

Чл. 34. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии се свиква на заседания от председателя:

1. по негова инициатива, или

2. по искане на най-малко една трета от членовете му.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Поканата за заседанието съдържа проект за дневния ред на заседанието. Проектът се публикува и на интернет страницата на Съвета за електронни медии не по-късно от 24 часа преди заседанието.

Чл. 35. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г., предишен текст на чл. 35, изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Съветът за електронни медии провежда заседания, които са редовни, ако на тях присъстват толкова членове, колкото са необходими за вземане на решения по дневния ред. Решенията се вземат лично и присъствено с явно гласуване.

(2) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Заседанията на Съвета за електронни медии са публични. За определени точки от дневния ред съветът може да проведе закрито заседание, когато вземането на решение изисква обсъждане на защитена от закон информация.

(3) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Съветът за електронни медии огласява публично взетите решения във връзка с осъществяването на своите правомощия, включително начина, по който прилага закона, както и основанията за промяна на своята практика. В тридневен срок пълните протоколи от заседанията се публикуват на интернет страницата на Съвета за електронни медии. Решенията на Съвета за електронни медии са мотивирани.

Чл. 36. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) При вземане на решенията си членовете на Съвета за електронни медии се ръководят от принципите на:

1. колегиалност;

2. публичност и прозрачност;

3. независимост при обсъжданията и вземането на решения;

4. (изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) сътрудничество с държавните органи, доставчиците на медийни услуги и неправителствените организации с дейност в областта на медийните услуги или защитата на авторското право и сродните му права;

5. защита на интересите на зрителите и слушателите.

Чл. 37. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии взема решения с обикновено мнозинство от всичките членове.

(2) Решенията по чл. 31, ал. 1 и 5 и чл. 32, ал. 1, т. 3 се вземат с мнозинство две трети от всички членове.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Ако на три поредни заседания в продължение на един месец не се вземе решение по ал. 2, то се взема с обикновено мнозинство.

Чл. 38. (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) Решенията на Съвета за електронни медии подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2011 г.) Обжалването на решенията на Съвета за електронни медии за избор и освобождаване на членовете на управителните съвети и генералните директори на БНР и БНТ, както и на решенията по чл. 30, ал. 2, т. 2 и 3 и по чл. 32, ал. 1, т. 12а, не спира изпълнението им.

Чл. 39. (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Съветът за електронни медии представя за обсъждане в Народното събрание отчет за дейността си не по-късно от 31 октомври за първото полугодие и 31 март за второто полугодие на предходната година и го публикува на страницата си в интернет.

(2) Съветът за електронни медии ежемесечно издава информационен бюлетин, в който се публикуват взетите решения и актуални статии по проблемите на аудио-визуалната култура, резултатите от мониторинга на доставчиците на медийни услуги, както и проучванията на общественото мнение, поръчани от Съвета за електронни медии, издадените актове за установяване на административни нарушения, наказателните постановления и постановените при тяхното оспорване съдебни решения. Бюлетинът се публикува на страницата на Съвета за електронни медии в интернет.

Чл. 40. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии се финансира от фонд „Радио и телевизия“.

Чл. 41. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) За времето, през което изпълняват своите функции, членовете на Съвета за електронни медии получават месечно възнаграждение в размер, равняващ се на три средномесечни заплати на заетите лица в народното стопанство по данни на Националния статистически институт.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

(3) Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие на основата на средномесечната заплата за последния месец от предходното тримесечие.

Чл. 42. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия са юридически лица със седалище София.

(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия осъществяват оперативно управление върху имуществото – държавна собственост, което им е предоставено до влизането на този закон в сила.

Чл. 43. (Отм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

Чл. 44. (1) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Разпространението на радио- и телевизионните програми на БНР и БНТ се извършва чрез електронни съобщителни мрежи и/или съоръжения за наземно аналогово радиоразпръскване, които са собственост на БНР и БНТ, или въз основа на договор с предприятие, предоставящо електронни съобщителни услуги.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Държавата взема необходимите мерки за гарантиране разпространението на програмите на БНР и БНТ на цялата територия на страната при осъществяване на политиката в областта на електронните съобщения.

(3) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Българската национална телевизия и Българското национално радио осигуряват излъчването на националните си програми посредством спътник/спътници върху покритието на териториите на Европа и други континенти, на които има граждани с български произход по данни на Агенцията за българите в чужбина и чрез собствени изследвания.

(4) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Средствата за изпълнение на дейностите по ал. 1 се осигуряват от държавния бюджет.

(5) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Българската национална телевизия и Българското национално радио предоставят безвъзмездно националните и регионалните си програми на предприятия, осъществяващи електронни съобщения чрез кабелни електронни съобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми, както и за спътниково и наземно цифрово радиоразпръскване.

Чл. 45. (1) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Българското национално радио и Българската национална телевизия въвеждат и предлагат нови медийни услуги.

(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия създават условия за разпространение и прилагане на цифрови и други нови технологии в радио- и телевизионната дейност.

(3) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Държавата изпълнява задължението по чл. 44, ал. 2, като Съветът за електронни медии издава лицензии на БНР и БНТ за разпространение на програмите им чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване.

(4) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2009 г., в сила от 19.05.2009 г.) Държавата взема съответните мерки за гарантиране на необходимото цифрово оборудване за създаването на програми в съответствие с приложимите цифрови технологии.

Чл. 46. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия имат право да сключват договори за закупуване на готови аудио- и аудиовизуални произведения.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Българското национално радио и Българската национална телевизия могат да сключват договори с други доставчици на медийни услуги за доставка, препредаване или обмен на предавания и програми.

Чл. 47. (1) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Българското национално радио и Българската национална телевизия имат право сами да създават програми и предавания или да възлагат създаването им на независими продуценти, както и да участват в съвместни продукции.

(2) Продуценти на новини и актуално-публицистични предавания с политическа и икономическа тематика, разпространявани в програмите на БНР и БНТ, могат да бъдат само Българското национално радио и Българската национална телевизия.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Създаването на аудио- и аудио-визуални произведения от независими продуценти се извършва чрез конкурс и сключване на договор с БНР и БНТ.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Принципите на отношенията и редът за производство на съвместни продукции, за провеждане на конкурси и за сключване на договори с независимите продуценти се уреждат в правилник, приет от управителния съвет.

Чл. 47а. (Нов – ДВ, бр. 37 от 2009 г., в сила от 19.05.2009 г., отм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

Чл. 48. Българското национално радио и Българската национална телевизия имат право да включват безплатно в новините си репортажи и информации за събития, за които друг радио- или телевизионен оператор има изключителни права за отразяване, в съответствие със Закона за авторското право и сродните му права, като задължително обявяват източника на информация.

Чл. 49. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия създават национални и регионални програми; предавания за чужбина, включително за българите зад граница; предавания, предназначени за българските граждани, за които българският език не е майчин, включително и на техния език.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Регионалните програми отразяват събития от местно значение. Те се създават в регионалните радио- и телевизионни центрове и са предназначени както за населението от съответния регион, така и за участие в националните радио- и телевизионни програми.

(3) Територията на регионите, регионалните програмни схеми и участието на радио- и телевизионните центрове със собствени предавания при създаването на националните радио- и телевизионни програми се утвърждават от управителните съвети на БНР и БНТ.

Чл. 50. Българското национално радио и Българската национална телевизия изготвят програмната си политика в съответствие с изискванията за национални обществени оператори за радио- и телевизионна дейност.

Чл. 51. Българското национално радио и Българската национална телевизия са длъжни незабавно и безвъзмездно да предоставят при поискване програмно време за служебни съобщения на представители на държавни органи в случаи на бедствие или на непосредствена заплаха за живота, сигурността и здравето на населението или на отделни лица.

Чл. 52. (1) Право на обръщение по БНР и БНТ имат президентът на републиката, председателят на Народното събрание, министър-председателят, главният прокурор и председателите на Конституционния съд, на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд.

(2) По решение на Народното събрание БНР и БНТ са длъжни незабавно да предоставят програмно време за пряко предаване на пленарни заседания.

(3) Предоставянето на програмно време по ал. 1 и 2 е безвъзмездно.

(4) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) С цел осигуряване на публичност и прозрачност на дейността на Народното събрание БНТ предоставя програмно време на Народното събрание при условия и по ред, определени в договор.

Чл. 53. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия могат да дадат програмно време за обръщение към вярващите и за предаване на значими религиозни церемонии по искане от:

1. Българската православна църква;

2. други официално регистрирани вероизповедания.

(2) Условията и редът за предоставяне на програмно време по ал. 1 се определят в правилника за организацията и дейността на БНР и БНТ.

Чл. 54. Условията и редът за предоставяне на програмно време по БНР и БНТ при участие в предизборни кампании се определят със закон.

Чл. 55. (1) Органи на управление на Българското национално радио са:

1. управителният съвет на БНР;

2. генералният директор на БНР.

(2) Органи на управление на Българската национална телевизия са:

1. управителният съвет на БНТ;

2. генералният директор на БНТ.

Чл. 56. Генералните директори на БНР и БНТ и членовете на управителните съвети осъществяват своята дейност на основание на договори, с които им се възлага управлението.

Чл. 57. (1) Работодателят, който е в трудово правоотношение с лице по чл. 55, е длъжен да му разреши неплатен отпуск за времетраенето на съответния мандат. След изтичането или прекратяването на мандата той е длъжен да го възстанови на заеманата преди това длъжност.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Лицата по чл. 55, които към момента на избора или утвърждаването от Съвета за електронни медии са в трудово правоотношение с друг работодател, имат право да го прекратят при условията на чл. 325, т. 8 от Кодекса на труда.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Лицата по чл. 55, които към момента на избора или утвърждаването от Съвета за електронни медии заемат академични длъжности във висши училища или научни организации, имат право да продължат да извършват преподавателска или научна дейност по време на мандата си.

Чл. 58. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Управителните съвети на БНР и БНТ се състоят от по петима членове, утвърждавани от Съвета за електронни медии по предложение на съответните генерални директори.

(2) Управителните съвети на БНР и БНТ включват в състава си съответния генерален директор, който е председател на съвета по право.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) При отсъствие генералният директор на БНТ или БНР упълномощава член на управителния съвет да го замества.

Чл. 59. (1) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Членове на управителните съвети на БНР и БНТ могат да бъдат лица с българско гражданство, които имат местожителство на територията на страната, висше образование и професионален опит в областта на радио- и телевизионната дейност, на културата, журналистиката, аудиовизията, електронните съобщения, правото или икономиката.

(2) Не могат да бъдат членове на управителен съвет на БНР, съответно на БНТ, лица, които са:

1. осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер;

2. еднолични търговци, собственици, съдружници, управители, прокуристи или членове на ръководни и контролни органи на търговски дружества и кооперации;

3. били щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност.

Чл. 60. (1) Мандатът на управителните съвети на БНР и БНТ е 3 години.

(2) Едно лице може да бъде избирано в управителен съвет на БНР или в управителен съвет на БНТ за не повече от два мандата.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Едно лице не може едновременно да бъде член на управителните съвети на БНР и БНТ, както и да е член на един от тях и на Съвета за електронни медии.

Чл. 61. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Мандатът на член на управителен съвет се прекратява предсрочно от Съвета за електронни медии по предложение на съответния генерален директор на основанията за предсрочно прекратяване на мандат на член на Съвета за електронни медии.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

Чл. 62. Управителният съвет на БНР, съответно управителният съвет на БНТ:

1. определя основните насоки за развитие, обема и структурата на програмата;

2. (изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) приема правилници за структурата и организацията на дейността, за работната заплата, за заплащането на извънщатните сътрудници, за редакционната дейност, за рекламната дейност, за съхраняването и ползването на фондовете и за независимите и съвместните продукции;

3. (изм. – ДВ, бр. 37 от 2009 г., в сила от 19.05.2009 г.) определя основните насоки за развитие, обема и структурата на програмата и одобрява създаването на програми съвместно с други физически и юридически лица или радио- и телевизионни оператори по предложение на генералния директор на БНТ;

4. приема структурата и щатното разписание на служителите, условията и реда за сключване на договори с извънщатни сътрудници и журналисти;

5. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) приема проектобюджета и включената в него субсидия от държавния бюджет; след съгласуване със Съвета за електронни медии изпраща в Министерството на финансите проекта за субсидия за включването й в проекта за Закон за държавния бюджет;

6. приема бюджета и неговото разпределение, числеността на персонала, средната работна заплата и средствата за работна заплата;

7. приема отчета за изпълнение на бюджета;

8. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) по предложение на генералните директори взема решение за откриване и закриване на регионални центрове и определя техния статут, структура и управление, съгласувано със Съвета за електронни медии;

9. определя професионални изисквания към категории заети лица в радио- и телевизионната дейност;

10. утвърждава длъжностните характеристики на служителите;

11. утвърждава всички договори за реклама и спонсорство, както и всички други договори със стойност над посочената в правилниците за организация и дейност;

12. утвърждава сключването и прекратяването на трудовите договори на ръководни длъжностни лица в БНР, съответно в БНТ, и техните поделения съгласно списък на длъжностите, посочени в правилниците за организацията и дейността им;

13. решава други въпроси в кръга на своята компетентност.

Чл. 63. (1) Управителните съвети на БНР и БНТ се свикват на заседания от генералния директор:

1. по негова инициатива, или

2. по искане на най-малко двама от членовете на съвета.

(2) Поканата за заседанието съдържа проект за дневния ред на заседанието.

(3) Заседанията са редовни, ако на тях присъстват членове, достатъчни за вземане на решения по предварително обявения дневен ред.

Чл. 64. Управителните съвети на БНР и БНТ вземат решение с обикновено мнозинство от всички членове.

Чл. 65. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Членовете на управителните съвети получават от БНР, съответно от БНТ, за времето на мандата си месечно възнаграждение в размер на три четвърти от месечното възнаграждение на членовете на Съвета за електронни медии.

Чл. 66. (1) (Доп. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) За генерални директори на БНР, съответно на БНТ, се избират лица, отговарящи на изискванията за член на Съвета за електронни медии. За кандидатите за генерален директор на БНР се изисква не по-малко от петгодишен трудов стаж в радио, а за кандидатите за генерален директор на БНТ не по-малко от петгодишен трудов стаж в телевизия.

(2) Мандатът на генералните директори на БНР, съответно на БНТ, е 3 години.

(3) Генералните директори на БНР, съответно на БНТ, могат да бъдат избирани на същата длъжност за не повече от два последователни 3-годишни мандата.

Чл. 67. (1) (Предишен текст на чл. 67 – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Мандатът на генералния директор на БНР, съответно на БНТ, се прекратява предсрочно:

1. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) на основанията, предвидени за предсрочно прекратяване на мандат на член на Съвета за електронни медии;

2. ако се установи, че извършва или допуска извършването от други лица на груби или системни нарушения на разпоредбите относно принципите за осъществяване на дейността на радио- и телевизионните оператори.

(2) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) При предсрочно прекратяване на мандат на генерален директор и до провеждане на нов избор, който да се проведе в срок до три месеца, ръководството на съответната организация се възлага на лице, определено от Съвета за електронни медии и отговарящо на изискванията по чл. 66.

Чл. 68. (1) (Предишен текст на чл. 68 – ДВ, бр. 37 от 2009 г., в сила от 19.05.2009 г.) Генералният директор на БНР, съответно на БНТ:

1. провежда програмната политика;

2. осъществява оперативното ръководство на БНР, съответно на БНТ, и на тяхното имущество;

3. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) предлага на Съвета за електронни медии за утвърждаване членовете на управителния съвет и прави предложение до Съвета за електронни медии за предсрочното прекратяване на мандата им;

4. свиква и председателства заседанията на управителния съвет;

5. сключва и прекратява трудовите договори на служителите;

6. осъществява правата на работодател по Кодекса на труда;

7. представлява БНР, съответно БНТ, пред всички физически и юридически лица в страната и в чужбина;

8. организира съставянето на проектобюджета и го внася в управителния съвет за утвърждаване;

9. организира изпълнението, приключването и отчитането на бюджета и го внася за приемане от управителния съвет.

(2) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2009 г., в сила от 19.05.2009 г.) Генералният директор на БНТ избира физически и юридически лица или радио- и телевизионни оператори, с които създават съвместно радио- и телевизионни програми.

Чл. 69. Генералните директори на БНР и БНТ получават месечно възнаграждение в размер, равен на възнаграждението на председател на постоянна комисия на Народното събрание.

Чл. 70. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия съставят, изпълняват, приключват и отчитат самостоятелен бюджет.

(2) Управителните съвети на БНР и БНТ в рамките на бюджетите си утвърждават бюджет или бюджетна сметка за разходи на регионалните радио- и телевизионни центрове и другите структурни звена.

(3) В приход на бюджета на БНР и БНТ постъпват:

1. финансиране от фонд „Радио и телевизия“;

2. субсидия от държавния бюджет;

3. собствени приходи от реклама и спонсорство;

4. постъпления от допълнителни дейности, свързани с радио- и телевизионната дейност;

5. дарения и завещания;

6. лихви и други приходи, свързани с радио- и телевизионната дейност.

(4) Субсидията от държавния бюджет е:

1. за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми; субсидията се определя на базата на норматив за час програма, утвърден от Министерския съвет;

2. целева субсидия за дълготрайни материални активи по списък, ежегодно утвърждаван от Министерството на финансите.

(5) Разходната част на бюджета се съставя по класификацията на разходите на държавния бюджет.

(6) Превишението на приходите над разходите в края на годината е преходен остатък и се включва към бюджета за следващата година.

Чл. 71. Българското национално радио и Българската национална телевизия подпомагат създаването и изпълнението на национална аудио-, съответно аудио-визуална продукция, като отделят за създаване на ново производство, както следва:

1. Българското национално радио отделя за създаване и изпълнение на български музикални и радиодраматични произведения не по-малко от 5 на сто от субсидията на държавния бюджет и фонд „Радио и телевизия“;

2. Българската национална телевизия отделя за българско филмово телевизионно творчество не по-малко от 10 на сто от субсидията на държавния бюджет и фонд „Радио и телевизия“.

Чл. 72. (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Търговските съобщения са аудио-визуални търговски съобщения и търговски съобщения в радиоуслуги.

Чл. 73. (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Аудио-визуални търговски съобщения са изображения със или без звук, предназначени да рекламират пряко или непряко стоки, услуги или репутация на физическо или юридическо лице, извършващо стопанска дейност, или да съдействат за популяризирането на кауза или идея, или да предизвикат друг ефект, желан от рекламиращия, придружаващи или включени в дадено предаване срещу заплащане или друго подобно възнаграждение или с цел осигуряване на самопромоция.

(2) Търговски съобщения в радиоуслуги са звукови съобщения, предназначени да рекламират пряко или непряко стоки, услуги или репутация на физическо или юридическо лице, извършващо стопанска дейност, или да съдействат за популяризирането на кауза или идея, или да предизвикат друг ефект, желан от рекламиращия, придружаващи или включени в дадено предаване срещу заплащане или друго подобно възнаграждение или с цел осигуряване на самопромоция.

Чл. 74. (Доп. – ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Реклама е форма на търговско съобщение, придружаващо или включено в аудио-визуално или радиопредаване срещу заплащане или подобно възнаграждение или с цел осигуряване на самопромоция на публично или частно предприятие или физическо лице във връзка с търговия, стопанска дейност, занаят или професия, имащо за цел да се популяризира доставянето на стоки и услуги, включително недвижима собственост, или на права и задължения, или да съдейства за популяризирането на кауза или идея, или да предизвика друг ефект, желан от рекламиращия срещу заплащане.

(2) Спонсорство е форма на търговско съобщение, състоящо се в принос от физическо или юридическо лице, което не се занимава с доставката на медийни услуги или със създаване на аудио/аудио-визуални произведения, към финансирането на медийни услуги или предавания с оглед популяризиране на неговото име, търговска марка, репутация, дейност или на неговите продукти.

(3) Телевизионен пазар или радиопазар е форма на търговско съобщение, което представлява всяко пряко предложение към аудиторията с цел предоставянето на стоки или услуги, включително недвижима собственост, права и задължения в аудио-визуално предаване или радиопредаване срещу заплащане.

(4) Позициониране на продукт е форма на търговско съобщение, което представлява включване или споменаване на продукт, услуга или търговска марка в самото предаване срещу заплащане или друго подобно възнаграждение.

(Наименованието „Раздел II Реклама“ зал. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

Чл. 75. (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Търговските съобщения трябва ясно да се разпознават като такива. Скритите търговски съобщения са забранени.

(2) Скрито търговско съобщение е представянето с думи, звук или картина на стоки, услуги, наименование, търговска марка или дейности на производител на стоки или доставчик на услуги в предавания, когато с това представяне доставчикът на медийни услуги цели осигуряването на реклама и то би могло да подведе аудиторията по отношение на своята същност, особено ако е направено срещу възнаграждение или подобно заплащане.

(3) Производителите на стоки и доставчиците на услуги не могат да оказват влияние върху редакционното съдържание.

(4) В търговските съобщения не трябва да се използват техники, действащи върху подсъзнанието. Техники за подсъзнателни внушения са индиректни методи, които не са обозначени като търговски съобщения и не се разпознават от аудиторията като такива, но могат да формират подсъзнателна психическа реакция и нагласа в аудиторията към представяните стоки и услуги.

(5) Търговските съобщения не трябва да:

1. засягат човешкото достойнство;

2. включват или насърчават каквито и да са прояви на дискриминация, основана на признаци като пол, раса или етнически произход, националност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация;

3. насърчават поведение, което застрашава здравето или безопасността;

4. насърчават поведение, което сериозно засяга опазването на околната среда.

(6) Забраняват се всички форми на търговски съобщения за цигари и други тютюневи изделия.

(7) Търговските съобщения за алкохолни напитки не трябва да са насочени специално към деца и не могат да насърчават прекомерната употреба на такива напитки.

(8) Забраняват се търговските съобщения за лекарствени продукти, които се отпускат само по лекарско предписание, или за лечение, което се назначава само по лекарско предписание, с изключение на случаите по чл. 248 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

(9) Търговските съобщения не трябва да:

1. създават опасност за физическа или морална вреда на децата;

2. убеждават пряко децата да закупят или да вземат под наем продукт или услуга, използвайки тяхната неопитност или доверчивост;

3. насърчават децата пряко да убедят родителите си или други лица да закупят рекламираните стоки или услуги;

4. злоупотребяват със специалното доверие, което децата имат в своите родители, учители или други лица;

5. показват безпричинно децата в опасни ситуации.

Чл. 76. (Доп. – ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Доставчиците на медийни услуги изготвят като част от етичния си кодекс правила по отношение на търговски съобщения, придружаващи или включени в детски предавания за храни и напитки, съдържащи хранителни съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект, по-специално съдържащи мазнини, трансмастни киселини, сол/натрий и захар, чийто прекомерен прием в хранителния режим не е препоръчителен.

(2) Доставчиците на медийни услуги се задължават да спазват нормите на Етичния кодекс на българските медии, разработен от Фондация „Национален съвет за журналистическа етика“, и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация, разработени от Сдружение „Национален съвет за саморегулация“.

(3) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2011 г.) Доставчиците на медийни услуги разработват като част от етичния си кодекс по ал. 1 правила за прилагане на критериите, приети по реда на чл. 32, ал. 5.

Чл. 77. (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Не се допуска разпространяването на търговски съобщения, съдържащи порнография или подтикващи към насилие и незачитане на човешкото достойнство, както и към поведение, което нарушава обществения ред и общоприетите морални норми. Не се допускат търговски съобщения с еротично съдържание с участие на деца или предназначени за тях.

Чл. 78. (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Доставчиците на медийни услуги уреждат включването на търговски съобщения в медийните услуги с писмени договори.

Чл. 79. (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Доставчиците на медийни услуги съдействат на Съвета за електронни медии за стриктното прилагане на закона, като при мотивирано искане му предоставят необходимите данни и документи за нуждите на регулирането.

Чл. 80. (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) В търговските съобщения не могат да се използват гербът, знамето и химнът на Република България, както и гласовете и образите на действащи журналисти – водещи на новини.

(2) Лицата по ал. 1 могат да участват в популяризирането на кауза или идея.

Чл. 81. (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Търговските съобщения за стоки и услуги, чието производство или търговия подлежат на лицензионен режим съгласно чл. 9, ал. 1, т. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност или за чиято реклама се изисква разрешение, могат да бъдат включвани в медийни услуги само след представяне на съответния лиценз или разрешение.

Чл. 82. (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Спонсорираните медийни услуги или предавания трябва да отговарят на следните изисквания:

1. тяхното съдържание, а при програмите – тяхната програмна схема, при никакви обстоятелства да не бъдат повлияни по начин, засягащ отговорността и редакторската независимост на доставчика на медийни услуги;

2. те да не насърчават пряко закупуването или наемането на стоки или услуги, особено чрез споменаване на тези стоки и услуги в предаванията;

3. зрителите да са ясно информирани за съществуването на споразумение за спонсорство;

4. ясно да се разпознават като такива по името, логото и/или друг знак на спонсора, като споменаване на неговите продукти или услуги или на техен отличителен знак по подходящ начин в началото, по време на и/или в края на предаванията.

(2) Медийните услуги или предавания не могат да бъдат спонсорирани от лица, чиято основна дейност е производството или продажбата на цигари и други тютюневи изделия.

(3) При спонсорирането на медийни услуги или предавания от производители или търговци с лекарствени продукти или от лечебни заведения може да се рекламира името или образът на спонсора, като не се допуска реклама на конкретни лекарствени продукти, които се отпускат само по лекарско предписание, или на лечение, което се назначава само по лекарско предписание.

(4) Не могат да бъдат спонсорирани новини и актуално-публицистични предавания за текущи събития.

(5) Не могат да бъдат спонсори на предавания политически партии и организации, както и религиозни организации.

(6) Забранено е показването на логото на спонсор в детски и религиозни предавания.

Чл. 83. (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Позиционирането на продукти в новини, религиозни предавания и в аудио-визуални медийни услуги на обществени доставчици е забранено.

(2) Позиционирането на продукти в детски предавания, включително в предавания по ал. 3, се забранява.

(3) Позиционирането на продукти е разрешено в кинематографични произведения, във филми и сериали, създадени за аудио-визуални медийни услуги, в спортни и в забавни предавания, както и в други предавания, които не са изрично посочени в ал. 1. Позиционирането на продукти в програмите на обществените доставчици е разрешено в кинематографични произведения, във филми и сериали, създадени за аудио-визуални медийни услуги.

(4) Не съставляват позициониране на продукти случаите, когато включването на продукт или услуга в дадено предаване не е извършено срещу заплащане, а е предоставено за нуждите на осигуряване на предаването с гардероб, реквизит, награди или други подобни и съответните продукти и услуги не са на значителна стойност.

(5) Значителна стойност по смисъла на ал. 4 е тази, която надвишава 5 пъти средната стойност на търговските съобщения, излъчвани в съответното предаване, съобразно предварително обявената тарифа на съответния доставчик на медийни услуги.

(6) Доставчиците имат право да обявят по подходящ начин предоставянето на стоки и услуги по ал. 4 във финалните надписи на съответното предаване.

Чл. 84. (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Предаванията, включващи позициониране на продукти, трябва да отговарят на следните изисквания:

1. тяхното съдържание, а при програми – тяхното подреждане в програмната схема, да не бъдат повлияни по начин, засягащ отговорността и редакционната независимост на доставчика на медийни услуги;

2. да не насърчават пряко закупуването или наемането на стоки и услуги, по-специално като рекламират изрично въпросните стоки или услуги;

3. да не изтъкват неоправдано съответния продукт;

4. зрителите да са ясно информирани за съществуването на позициониране на продукти.

(2) Предавания, включващи позициониране на продукти, трябва да съдържат съответната идентификация в началото и в края на предаването, както и при подновяването на предаването след рекламна пауза, за да се избегне евентуално объркване от страна на зрителя. Това изискване не се прилага за предаване, което не е произведено или поръчано от самия доставчик на медийни услуги или от свързано с него лице.

(3) Предаванията не трябва да включват позициониране на:

1. цигари или тютюневи изделия или позициониране на подобни продукти и предприятия, чиято основна дейност е производството или продажбата на цигари и други тютюневи изделия;

2. конкретни лекарствени продукти, които се отпускат само по лекарско предписание, или на лечение, което се назначава само по лекарско предписание.

Чл. 85. (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Рекламата и телевизионният пазар трябва да са ясно разпознаваеми и да се различават от редакционното съдържание.

(2) Рекламата и телевизионният пазар трябва да са ясно отделени от другите части на предаването чрез визуални и/или звукови, и/или пространствени средства, без с това да се ограничава използването на нови рекламни техники.

(3) Единични рекламни спотове и спотове за телевизионен пазар, освен при предаването на спортни събития, са изключение.

Чл. 86. (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Когато рекламни и телепазарни спотове са разположени по време на предаванията, те не трябва да нарушават целостта на предаванията предвид естествените интервали, продължителността и естеството им и правата на носителите на права.

(2) Филми, създадени за телевизията (с изключение на отделни серии, сериали и документални филми), кинематографични произведения и новинарски предавания могат да бъдат прекъсвани от реклама и/или пазар по веднъж за всеки период с програмирана продължителност от най-малко 30 минути.

(3) Детски предавания могат да бъдат прекъсвани от спот за реклама и/или телевизионен пазар по веднъж за всеки период с програмирана продължителност от най-малко 30 минути, при условие че определената продължителност на предаването е по-голяма от 30 минути.

(4) Излъчването на реклама или телевизионен пазар не се допуска по време на национални чествания и религиозни служби.

(5) Не се допускат платени репортажи в новини.

Чл. 87. (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Забранява се телевизионният пазар на лекарствени продукти, за които се изисква разрешение за употреба съгласно Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, както и телевизионният пазар на лечебна дейност.

Чл. 88. (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Рекламата и телевизионният пазар за алкохолни напитки не трябва да:

1. бъдат насочени конкретно към деца или, в частност, да представят деца, употребяващи тези напитки;

2. правят връзка между употребата на алкохол и по-високи постижения или управлението на моторни превозни средства;

3. създават впечатлението, че употребата на алкохол допринася за социален или сексуален успех;

4. съдържат твърдения, че алкохолът има терапевтични качества или че има стимулиращ или успокояващ ефект, или че може да решава лични конфликти;

5. насърчават прекалената употреба на алкохолни напитки или да представят въздържанието или умереността в отрицателна светлина;

6. подчертават, че високото алкохолно съдържание е положително качество на напитките.

Чл. 89. (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Делът на рекламните спотове и спотовете за телевизионен пазар в даден едночасов период не може да надхвърля 12 минути.

(2) Алинея 1 не се прилага за съобщения, направени от оператора във връзка с неговите собствени програми, предавания и допълнителни продукти, свързани с тези предавания, промоция на европейски филми, както и за призиви за благотворителност и общественополезни каузи.

Чл. 90. (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Общото времетраене на рекламата за всяка отделна програма не може да надвишава:

1. за БНТ – 15 минути на денонощие и 4 минути на час;

2. за БНР – 6 минути на час.

(2) Българската национална телевизия има право да използва до една трета от общия обем на рекламното време за денонощието в часовия пояс от 19,00 до 22,00 ч.

(3) В програмите на извънстоличните центрове на БНР и БНТ, предназначени за регионално разпространение, общото времетраене на рекламата не може да надхвърля 6 минути на час.

(4) Ограниченията по ал. 1, т. 1 и 2 не се прилагат за рекламата, включена в предавания по време на отразяване на прояви на изкуството, културата и спорта с общонационално и международно значение. В този случай за времетраенето на рекламата се прилагат общите разпоредби.

Чл. 91. (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Прозорците за телевизионен пазар трябва да са ясно разпознаваеми като такива чрез визуални и звукови средства и да са с минимална непрекъсваема продължителност 15 минути.

Чл. 92. (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Разпоредбите на раздели I, II и III се прилагат съответно за телевизионни програми, посветени изключително на реклама и телевизионен пазар, както и за телевизионни програми, посветени изключително на самопромоция, като разпоредбите се тълкуват и прилагат съобразно естеството и характера на тези програми.

(2) Разпоредбите на чл. 86, ал. 1 относно спазването на авторските и сродните им права, на ал. 4 и 5, чл. 87 и 88 се прилагат съответно и за рекламата в радио и за радиопазара.

Чл. 93. (1) За финансиране на обществената радио- и телевизионна дейност се заплаща месечна такса въз основа на всеки регистриран електромер.

(2) Не се заплаща такса при електромер за трифазен ток, регистриран за производствени нужди.

(3) Лицата, които не притежават радио- и телевизионни приемници или не приемат радио- и телевизионни предавания, заявяват това с декларация, подадена пред съответната служба. Те се освобождават от заплащане на таксата по ал. 1 от деня на подаване на декларацията.

(4) (Обявена за противоконституционна относно думите „по всяко време“ – ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Съответната служба може по всяко време да извърши проверка за верността на декларацията. Ако се установи неверност на декларацията или лицето не допусне да се извърши проверка за верността на декларацията, таксата се дължи в двоен размер за цялото време от деня на подаване на декларацията.

Чл. 94. (1) Гражданите заплащат месечна такса по чл. 93 в размер 0,6 на сто от минималната работна заплата за страната, определена от Министерския съвет, за всеки регистриран електромер.

(2) Юридическите и физическите лица, осъществяващи търговска дейност, както и държавните и общинските организации заплащат месечна такса в размер 2,5 на сто от минималната работна заплата за страната, определена от Министерския съвет, за всеки регистриран електромер.

Чл. 95. Таксата по чл. 94 се заплаща заедно с дължимите суми за ползвана електрическа енергия по съответния за това ред чрез касите на електроснабдителните предприятия на „Националната електрическа компания“ – ЕАД.

Чл. 96. Освобождават се от заплащане на такси граждани с увреден слух или зрение с II група инвалидност.

Чл. 97. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Не се плаща такса при ползване на приемници и устройства от здравни заведения, детски домове и градини, образователни, социални и културни институции по списък, предложен от съответните министерства и ведомства и утвърден от Съвета за електронни медии, както и ако приемниците и устройствата се ползват като монитори.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Списъкът по ал. 1 се публикува в Информационния бюлетин на Съвета за електронни медии и периодично се актуализира.

Чл. 98. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Създава се фонд „Радио и телевизия“ към Съвета за електронни медии за финансиране на радио- и телевизионната дейност.

Чл. 99. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Фонд „Радио и телевизия“ се ръководи от управителен съвет, чийто състав се определя от Съвета за електронни медии.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Управителният съвет задължително включва по един представител на Министерството на финансите, на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на обществените радио- и телевизионни доставчици на медийни услуги и на търговските радио- и телевизионни доставчици на медийни услуги.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии приема правилници за устройството и дейността на фонд „Радио и телевизия“ и на неговия управителен съвет.

Чл. 100. Управителният съвет избира от състава си председател.

Чл. 101. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии назначава изпълнителен директор на фонд „Радио и телевизия“, който ръководи оперативната дейност на фонда.

(2) Изпълнителният директор не може да бъде член на управителния съвет.

Чл. 102. (Изм. – ДВ, бр. 93 от 2005 г.) (1) Средствата във фонд „Радио и телевизия“ се набират от:

1. събраните месечни такси за приемане на радио- и телевизионни програми;

2. първоначалните и годишните лицензионни, съответно регистрационни такси, събирани от Съвета за електронни медии;

3. лихви върху средствата, набирани във фонда;

4. дарения и завещания;

5. други източници, определени в закон.

(2) Лицензионните и регистрационните такси, събирани от Съвета за електронни медии, покриват административните му разходи за дейностите, свързани с лицензирането, регистрирането и надзора върху дейността за спазване на условията, предвидени в лицензиите, и на условията, при които е извършена регистрацията.

(3) Радио- и телевизионните оператори заплащат такси, както следва:

1. първоначална лицензионна такса, включително:

а) за проверка на редовността на документите;

б) за издаване на лицензията;

2. първоначална регистрационна такса, включително:

а) за проверка на редовността на документите;

б) за извършване на регистрацията и за издаване на удостоверение;

3. годишна такса:

а) за надзор върху дейността на лицензирания радио- и телевизионен оператор за спазването на закона и на условията, при които е издадена лицензията;

б) за надзор върху дейността на регистрирания радио- и телевизионен оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема;

4. такса за изменение и допълнение на лицензията, съответно за промени в регистрираните обстоятелства, включително:

а) за разглеждане на искането;

б) за извършване на промените;

5. такса за удължаване срока на лицензията;

6. такса за издаване на дубликат на лицензията, съответно на удостоверението за регистрация;

7. (нова – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) такса за издаване на удостоверение за вписване в регистъра по чл. 125к.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Размерът на първоначалната лицензионна, съответно регистрационна такса се определя съобразно необходимите административни разходи по подготовката и издаването на лицензията, съответно регистрацията.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Размерът на годишната такса се определя съобразно необходимите административни разходи на Съвета за електронни медии за надзора по спазването на условията за предоставянето на услугите по този закон въз основа на следните критерии:

1. брой на регистрираните жители, които могат да бъдат обслужени от лицензираната, регистрираната услуга или услугата по чл. 125ж;

2. териториален обхват на услугата;

3. вид на услугата.

(6) Размерът, сроковете и начините на заплащането на таксите по ал. 3 се определят с Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност, одобрена от Министерския съвет. Тарифата се внася в Министерския съвет от министъра на културата по предложение на Съвета за електронни медии.

(7) Таксите по ал. 3 се определят в съответствие със следните принципи:

1. равнопоставеност на радио- и телевизионните оператори;

2. пропорционалност по отношение на административните разходи;

3. насърчаване на конкуренцията и на предоставянето на нови услуги;

4. задоволяване потребностите на обществото от качествени радио- и телевизионни услуги.

(8) Лицензираните радио- и телевизионни оператори заплащат еднакви лицензионни такси при еднакъв вид и обхват на лицензираната радио- и телевизионна дейност.

(9) Приходите от таксите по ал. 3 се администрират от Съвета за електронни медии.

Чл. 103. (1) Средствата от фонд „Радио и телевизия“ се разходват за:

1. финансиране на БНР и БНТ;

2. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) финансиране на Съвета за електронни медии;

3. финансиране на проекти с национално значение, свързани с внедряване и използване на нови технологии в радио- и телевизионната дейност;

4. финансиране на значими културни и образователни проекти;

5. финансиране на проекти и дейности, предназначени да разширят разпространението на радио- и телевизионните програми по население и/или територия;

6. управлението на фонда;

7. „Националната електрическа компания“ – ЕАД, във връзка със събирането на таксите по чл. 93.

(2) Финансирането на БНР и БНТ е:

1. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) за подготвяне, създаване и разпространение на национални и регионални програми по норматив за час програма, определен от Съвета за електронни медии по предложение на БНР и БНТ;

2. целево финансиране за дълготрайни материални активи.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии открива извънбюджетна сметка в Българската народна банка за съхраняване на средствата на фонд „Радио и телевизия“.

Чл. 104. Превишението на приходите над разходите в края на годината е преходен остатък и се използва през следващата година по предназначение.

Чл. 105. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г., доп. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Радио- и телевизионна дейност за създаване на програми, предназначени за разпространение чрез електронни съобщителни мрежи, когато се ползва индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, се осъществява въз основа на индивидуални лицензии, издадени от Съвета за електронни медии при условията и по реда на този закон.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) За осъществяване на радио- и телевизионна дейност могат да кандидатстват:

1. физически лица – еднолични търговци, и юридически лица, регистрирани по българското законодателство;

2. юридически лица, регистрирани по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Българското национално радио и Българската национална телевизия осъществяват радио- и телевизионна дейност като национални обществени оператори въз основа на лицензии, издадени без конкурс, или въз основа на регистрации.

(4) Не могат да кандидатстват за издаване на лицензии:

1. (изм. – ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) юридически лица, на които е отказано или е отнето разрешението за извършване на застрахователна дейност;

2. юридически лица, в които юридическите лица по т. 1 или съдружниците или акционерите в тях притежават дялово участие;

3. (доп. – ДВ, бр. 79 от 2000 г.) физически лица-еднолични търговци и юридически лица, които не могат да докажат собствеността на имуществото си или на капитала, по чл. 6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари;

4. (доп. – ДВ, бр. 79 от 2000 г.) юридически лица, в които физически лица-едноличните търговци и юридическите лица по т. 3 или съдружниците или акционерите в тях притежават дялово участие;

5. (доп. – ДВ, бр. 79 от 2000 г.) физически лица-еднолични търговци и юридически лица, които през последните пет години, предхождащи кандидатстването за лицензия, са обявени в несъстоятелност или са в производство за обявяване в несъстоятелност или в ликвидация;

6. юридически лица, в които като съдружници или акционери участват лица, включени в списъка по чл. 3, ал. 1 от Закона за информация относно необслужвани кредити;

7. (доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г., отм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

8. (отм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.)

9. (отм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.)

10. (нова – ДВ, бр. 79 от 2000 г.) еднолични търговци и юридически лица, които през последната година, предхождаща кандидатстването за лицензия, са получили отказ за същия вид лицензирана дейност или издадена по този закон лицензия им е била отнета.

(5) (Нова – ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии възлага проверката по ал. 4 на съответните компетентни органи.

(6) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Кандидатите за лицензия трябва да предоставят на Съвета за електронни медии следните документи съгласно изискванията на този член:

1. (изм. – ДВ, бр. 10 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) удостоверение за актуално състояние, а чуждестранните лица – съответния документ, издадени не по-рано от един месец преди датата на подаване на заявлението по чл. 111;

2. документи, доказващи произхода на капитала за последните три години назад, включително заверен счетоводен отчет, считано от датата на подаване на документите;

3. списък на медийните предприятия, в които са акционери или съдружници.

(7) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2009 г., в сила от 19.05.2009 г., отм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

Чл. 106. (1) Лицензията е лична.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Прехвърляне на лицензия се допуска от Съвета за електронни медии при спазване на изискванията към лицата за първоначално лицензиране.

(3) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) При прехвърляне на лицензия за радио- и телевизионна дейност, издадена по реда на чл. 116, 116а, 116б, 116в и 116г, Съветът за електронни медии в 14-дневен срок уведомява Комисията за регулиране на съобщенията.

(4) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) В 10-дневен срок от уведомлението по ал. 3 Комисията за регулиране на съобщенията прехвърля разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване на лицето, на което е прехвърлена съответната лицензия за радио- и телевизионна дейност, при спазване на условията и реда по чл. 121, ал. 2 и чл. 122 от Закона за електронните съобщения.

Чл. 107. (Отм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

Чл. 108. При представяне на документите за получаване на лицензии по чл. 111 кандидатите декларират, че не притежават дялове, акции или друг вид права за участие в радио- и телевизионни оператори над допустимия размер според антимонополното законодателство на Република България.

Чл. 109. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) Лицензиите се издават за срок до 15 г. Срокът може да бъде продължен с решение на Съвета за електронни медии по искане на лицензирания, като общата му продължителност не може да бъде над 25 г.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Срокът на разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване трябва да отговаря на срока на лицензията по този закон.

Чл. 110. (1) Лицензията за радио- и телевизионна дейност съдържа:

1. наименованието (фирмата) и седалището на радиооператора или телевизионния оператор;

2. вида (обществен или търговски);

3. датата на издаване на лицензията;

4. началната дата на разпространение на програмата;

5. обхвата на разпространение (национален, регионален, местен);

6. срока на лицензията;

7. (доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) техническите и други изисквания към програмите включително изисквания за предоставяне на програмите за разпространение в некодиран вид.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) В лицензията се включват задължения за спазване изискванията на чл. 6, ал. 2 и 3 и принципите за осъществяване на радио- и телевизионна дейност по чл. 9, ал. 1 и чл. 10, включително период и график за постигане на предвидените в чл. 19а, ал. 1 и 2 съотношения.

Чл. 111. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г., предишен текст на чл. 111 – ДВ, бр. 10 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Кандидатите за лицензия за радио- и телевизионна дейност подават писмено заявление до Съвета за електронни медии, към което прилагат:

1. учредителен акт;

2. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) удостоверение за търговска регистрация или документи, удостоверяващи създаването на юридическото лице, издадени не по-рано от един месец преди датата на подаване на заявлението;

3. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

4. предложение за способ на разпространение на програмите;

5. декларация по чл. 108;

6. декларация, че не са налице обстоятелства по чл. 105, ал. 4;

7. доказателства за финансовите възможности за изпълнение на дейността;

8. програмен проект, програмна концепция, програмен профил, програмна схема, списък на допълнителни радио- и телевизионни услуги;

9. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) предварителни договори за отстъпени авторски права за защитени произведения в програмите и за отстъпени сродни права за предоставяне за разпространение на чужди програми.

(2) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Към документите по ал. 1 кандидатите за издаване на лицензия за радио- и телевизионна дейност прилагат задължително:

1. документи, доказващи произхода на капитала за последните три години, включително заверен финансов отчет, считано от датата на подаване на документите;

2. документи, удостоверяващи структурата на капитала и разпределението на собствеността в него;

3. списък на медийните предприятия, в които са акционери или съдружници.

(3) (Нова – ДВ, бр. 10 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Заявлението и документите по ал. 1 и 2 се подават на български език.

Чл. 112. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии извършва проверка за редовността на подадените документи по чл. 111.

(2) При констатиране на пропуски и недостатъци в документите по чл. 111 на кандидатите се дава 7-дневен срок за отстраняването им, като срокът тече от уведомяването. Ако пропуските и недостатъците не бъдат отстранени до изтичане на срока, документите на кандидата не се разглеждат.

Чл. 113. (Отм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

Чл. 114. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Членовете на Съвета за електронни медии и неговите служители, както и членовете на конкурсната комисия, са длъжни да опазват тайната на информацията, съдържаща се в документите на кандидатите.

Чл. 115. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г., отм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.)

Чл. 116. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г., в сила от 12.02.2010 г.) За осъществяване на радио- и телевизионна дейност чрез използване на налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване се издава лицензия след провеждане на конкурс.

(2) Процедурата за провеждане на конкурс се открива по искане на заинтересовано лице или по инициатива на Съвета за електронни медии. В искането, отправено до Съвета за електронни медии, лицето може да посочи желаната точка на излъчване и териториален обхват.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г., доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Съветът за електронни медии в 14-дневен срок от постъпване на искането по ал. 2 писмено изисква от Комисията за регулиране на съобщенията информация относно техническите параметри, необходими за наземно аналогово радиоразпръскване на радио- и телевизионни програми за населено място, регион или за цялата територия на Република България, включително свободните радиочестоти, допустимите мощности на излъчване, възможните точки на излъчване, както и друга необходима техническа информация.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г., доп. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Комисията за регулиране на съобщенията представя на Съвета за електронни медии своето решение по запитването в срок до три месеца, а когато е необходимо международно координиране на радиочестотите и радиочестотните ленти, както и техническите характеристики на радиосъоръженията, които ще ги използват – в срок до 8 месеца, спазвайки изискванията за ефективното използване на радиочестотния спектър.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) При наличие на свободен радиочестотен спектър, съобразно запитването, Комисията за регулиране на съобщенията прилага към решението по ал. 4 проект на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър.

Чл. 116а. (Нов – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) В 14-дневен срок от получаване на отговора Съветът за електронни медии взема решение за откриване на конкурс или конкурси съобразно наличния свободен радиочестотен спектър.

(2) Решението по ал. 1 се обнародва в „Държавен вестник“ и съдържа датата, мястото и часа на провеждане на конкурса, срока и мястото на подаване на заявление за участие, мястото, срока и реда за закупуване на конкурсните книжа.

(3) Конкурсните книжа съдържат:

1. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) проект на разрешение по чл. 116, ал. 5 със съответен териториален обхват съобразно наличния свободен индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър;

2. искани темпове на развитие и/или на обслужване;

3. изисквания за опазване на околната среда;

4. изисквания за качество;

5. изисквания, свързани с творческите, финансови и технически възможности и опит;

6. критерии за оценка и тяхната относителна тежест при определяне на комплексната оценка, при спазване на изискването за приоритет на оценката на програмния проект.

(4) Конкурсът се провежда не по-рано от 30 дни от обнародване на решението по ал. 1. В случай, че се обявяват няколко конкурса, съобразно наличния свободен радиочестотен спектър, те се провеждат едновременно.

(5) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Когато в тримесечен срок от получаване на отговора по чл. 116, ал. 4 Съветът за електронни медии не вземе решение за откриване на конкурс или конкурси съобразно наличния свободен радиочестотен спектър, Комисията за регулиране на съобщенията може след консултация със Съвета за електронни медии в съответствие с държавната политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър да предложи преразглеждане на целите, за които е предоставен ограниченият ресурс.

Чл. 116б. (Нов – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Кандидатите за получаване на лицензията за радио- и телевизионна дейност подават заявление за участие в конкурса, към което прилагат следните конкурсни документи:

1. документите по чл. 111;

2. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) предварителен технически проект за използване на налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване, съобразен с конкурсните книжа;

3. проект на бизнесплан за осъществяване на дейността;

4. декларация за опазване на поверителността на информацията, която се съдържа в конкурсните книжа;

5. доказателствени документи за заплатени конкурсни книжа;

6. други документи, свързани с конкурсната процедура.

Чл. 116в. (Нов – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г.) Съветът за електронни медии определя председател и състав на експертна комисия за провеждане на конкурса, в която задължително се включват членове на Съвета за електронни медии и на Комисията за регулиране на съобщенията. В комисията могат да участват и експерти от други заинтересовани ведомства и организации. Председателят на Съвета за електронни медии издава заповед за назначаване на експертната комисия. Членовете на комисията подписват декларация за поверителност на информацията, станала им известна при провеждането на конкурса.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Съветът за електронни медии въз основа на конкурсните документи, критериите по чл. 116а, ал. 3, т. 6, доклада на експертната комисия и комплексна оценка за най-пълно удовлетворяване на конкурсните изисквания класира кандидатите и взема решения за издаване на лицензия за радио- или телевизионна дейност и на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване от Комисията за регулиране на съобщенията на кандидата, класиран на първо място.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Лицензия за радио- и телевизионна дейност за територията на Република България не се издава на лице или свързани с него лица по смисъла на Търговския закон, които притежават лицензии от същия вид, за радио- и телевизионна дейност с регионален или местен обхват, освен ако те не се откажат от нея, с изключение на случаите по чл. 49 или при наземно цифрово радиоразпръскване.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) В тридневен срок от влизане на решението по ал. 2 в сила Съветът за електронни медии уведомява Комисията за регулиране на съобщенията. В 10-дневен срок Съветът за електронни медии издава лицензия за радио- и телевизионна дейност и Комисията за регулиране на съобщенията издава разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване.

Чл. 116г. (Нов – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) В случай, че в 10-дневен срок от решението на Съвета за електронни медии одобреният кандидат се откаже от издаването на лицензията за радио- и телевизионна дейност и разрешението по чл. 116в, ал. 4, те се предлагат на участника, класиран на второ място.

(2) При отказ и на втория участник процедурата се закрива.

Чл. 116д. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Радио- и телевизионна дейност за създаване на програми, предназначени за разпространение чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване, се осъществява въз основа на лицензия, издадена от Съвета за електронни медии по реда на този закон.

(2) Лицензията по ал. 1 дава право програмите да се разпространяват от предприятие, на което е издадено разрешение от Комисията за регулиране на съобщенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване на териториалния обхват, посочен в разрешението.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Предприятието по ал. 2 има право да разпространява лицензирани радио- и/или телевизионни програми, които са с вид и профил:

1. определени от Съвета за електронни медии по реда на чл. 116ж;

2. съгласувани със Съвета за електронни медии по реда на чл. 116з.

Чл. 116е. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Процедурата за издаване на лицензия за радио- и телевизионна дейност за национални/регионални програми, които могат да бъдат разпространявани чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване, се открива по искане на заинтересовано лице или по инициатива на Съвета за електронни медии, или на Комисията за регулиране на съобщенията.

(2) Съветът за електронни медии с решение обявява процедура за издаване на лицензия по ал. 1 на страницата си в интернет и в „Държавен вестник“. В решението се посочват срокът и мястото за подаване на заявление.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Кандидатите за издаване на лицензия прилагат към заявлението по ал. 2 и доказателства за възможностите за създаване на качествена собствена продукция, както и проект на бизнесплан за осъществяване на дейността, а тези, които не са вписани в регистъра по чл. 125к, прилагат и документите по чл. 111.

(4) В 7-дневен срок от изтичане на срока по ал. 2 председателят на Съвета за електронни медии определя експертна комисия, в която задължително се включват трима членове на Съвета за електронни медии и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията.

(5) Членовете на експертната комисия по ал. 4 разглеждат постъпилите искания за издаване на лицензия въз основа на следните критерии:

1. оригиналност и разнообразие на програмата;

2. възможности за създаване и предоставяне на собствена продукция;

3. степен на готовност и етапи за цялостно (24-часово) разпространение на програмата;

4. доказан опит като радио- или телевизионен оператор.

(6) Експертната комисия предлага на Съвета за електронни медии да издаде или откаже издаването на лицензия за всеки от кандидатите.

(7) При приемане на решението за издаване или отказ за издаване на лицензия Съветът за електронни медии се ръководи от следните принципи:

1. гарантиране на правото на информация на гражданите в Република България;

2. създаване на благоприятни условия за многообразие на медийната среда и за плурализъм;

3. съхранение на националната идентичност.

(8) Броят на лицензиите не е ограничен.

(9) Съветът за електронни медии се произнася в 30-дневен срок от определянето на експертната комисия по ал. 4 с решението по ал. 7, като в 10-дневен срок от приемането му Съветът за електронни медии издава лицензии за телевизионна дейност.

Чл. 116ж. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) Съветът за електронни медии мотивирано с решение определя вид и профил на лицензираните български телевизионни програми или радиопрограми, които задължително се разпространяват чрез мрежите за наземно цифрово радиоразпръскване.

(2) Броят на програмите по ал. 1 не може да бъде по-голям от две програми за всяка електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване.

Чл. 116з. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) В едномесечен срок от издаването на разрешение по реда на Закона за електронните съобщения предприятието по чл. 116д, ал. 2 предлага на Съвета за електронни медии вида и профила на лицензираните радио- и/или телевизионни програми, които ще разпространява чрез електронните съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване.

(2) В едномесечен срок от внасянето на предложението по ал. 1 Съветът за електронни медии провежда консултации с предприятието, като взема предвид предложените вид и профил на програмите и се ръководи от принципите по чл. 116е, ал. 7.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) В 7-дневен срок от изтичането на срока по ал. 2 Съветът за електронни медии мотивирано с решение съгласува вида и профила на лицензираните радио- и/или телевизионни програми, които ще се разпространяват чрез мрежите за наземно цифрово радиоразпръскване.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Непроизнасянето в срока по ал. 3 се приема за съгласуване на предложените от предприятието вид и профил на програмите, които ще разпространява чрез мрежите за наземно цифрово радиоразпръскване.

Чл. 116и. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) Предприятие, на което е издадено разрешение от Комисията за регулиране на съобщенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване, не може да бъде радио- и телевизионен оператор.

(2) Ограничението по ал. 1 се прилага и по отношение на свързани лица по смисъла на Търговския закон с предприятието по ал. 1.

Чл. 117. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г., предишен текст на чл. 117 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Надзорът за спазването на този закон и за изискванията по лицензията се осъществява от съответните длъжностни лица на Съвета за електронни медии.

(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При изпълнение на служебните си задължения длъжностните лица по ал. 1 имат право:

1. на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон или на законодателството на държавите – членки на Европейския съюз, въвеждащи изискванията на Директива 89/552/ЕИО на Съвета за извършване на телевизионно радиоразпръскване, последно изменена от Директива 97/36/ЕО на Европейския парламент и Съвета, независимо от формата на документа;

2. да разпоредят на всяко лице да предостави сведения за нарушения по т. 1, които са му известни;

3. да извършват проверки на място.

(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Председателят на Съвета за електронни медии има право да:

1. разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението по ал. 2, т. 1;

2. изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението по ал. 2, т. 1 и, ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние;

3. разпореди прекратяване или забрана на всяко нарушение по ал. 2, т. 1 и, ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване или забрана на нарушението обществено достояние.

Чл. 118. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) При констатиране на нарушения Съветът за електронни медии в срок един месец е длъжен да разгледа и обсъди представените документи и да вземе решение относно налагане на имуществена санкция по този закон и/или отнемане на лицензията.

Чл. 119. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) При констатиране на промяна на дейността на лицензиран радио- или телевизионен оператор от обществен в търговски Съветът за електронни медии взема решение за прекратяване на лицензията.

(2) Лицето по ал. 1 може да кандидатства за лицензия като търговски радио- и телевизионен оператор.

(3) Лицето по ал. 1 има право да поиска изменение на лицензията си тогава, когато се налага промяна на характера на дейността му в търговска.

Чл. 120. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) В случаите по чл. 119 Съветът за електронни медии взема решение за изменение или прекратяване на лицензията.

Чл. 121. (1) (Предишен текст на чл. 121 – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Лицензията се прекратява със:

1. изтичането на срока;

2. отнемането й;

3. (доп. – ДВ, бр. 79 от 2000 г.) прекратяването на юридическото лице или смърт на физическото лице-едноличен търговец;

4. (нова – ДВ, бр. 79 от 2000 г.) предсрочно по искане на лицензианта.

(2) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) При прекратяване на лицензията за радио- и телевизионна дейност, издадена по реда на чл. 116, 116а, 116б, 116в и 116г, Съветът за електронни медии изисква от Комисията за регулиране на съобщенията прекратяване на разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване.

Чл. 122. Лицензията се отнема при:

1. груби нарушения на принципите на радио- и телевизионната дейност;

2. (изм. – ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) системни нарушения на разпоредбите по чл. 6, ал. 2 и 3, чл. 9, ал. 1, чл. 10, чл. 19а, ал. 1, 2 и 4 и чл. 19б;

3. установяване на неверни данни в декларациите по чл. 111.

Чл. 123. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) Отнемане на лицензия на радио- и телевизионен оператор се извършва от Съвета за електронни медии с мотивирано решение. Отнемането се извършва след отправяне на писмено предупреждение с определен срок за отстраняване на нарушението. Отнемането става във всички случаи след налагане на две имуществени санкции за едно и също нарушение.

(2) Съветът за електронни медии отнема лицензията, ако в срока по ал. 1 лицензираният не е отстранил нарушението.

(3) С решението за отнемане се определя срок, в който лицето не може да се кандидатира за нова лицензия и който не може да бъде по-малък от две години.

Чл. 123а. (Нов – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 05.02.2002 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) При отнемане на лицензия за радио- и телевизионна дейност, издадена по реда на чл. 116, 116а, 116б, 116в и 116г, Съветът за електронни медии уведомява Комисията за регулиране на съобщенията, която в 10-дневен срок прекратява издаденото разрешение за ползване на ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване.

Чл. 124. (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2000 г.) С отнемането на лицензията лицензиантът е длъжен да преустанови радио- и телевизионната си дейност.

Чл. 125. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) Не по-късно от шест месеца преди изтичането на срока на лицензията лицензиантът следва да заяви намерение за продължаване срока на лицензията.

(2) Съветът за електронни медии разглежда искането за продължаване срока на лицензията по ал. 1 и в срок до три месеца преди изтичането на срока на лицензията взема решение по искането и писмено уведомява лицензианта.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) В случаите на положително решение на Съвета за електронни медии по ал. 2, когато лицензията е издадена по реда на чл. 116, 116а, 116б, 116в и 116г, Съветът за електронни медии уведомява Комисията за регулиране на съобщенията, която в 10-дневен срок продължава срока на издаденото разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване.

Чл. 125а. (Нов – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) Лица, които желаят да създават радио- или телевизионни програми, подлежат на регистрация при спазване на следните общи изисквания:

1. (изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) спазване принципите на чл. 10;

2. зачитане на човешкото достойнство;

3. (изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) осигуряване на определеното съотношение в рамките на годишното програмно време, предназначено за европейска продукция, както и за произведения, създадени от независими продуценти;

4. (изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) закрила на децата;

5. спазване на авторските и сродните права съгласно действащото законодателство;

6. предоставяне на информация на Съвета за електронни медии.

(2) Желаещите да се регистрират подават пред Съвета за електронни медии заявление, към което прилагат документите по чл. 111.

(3) Съветът за електронни медии се произнася по заявлението за регистрация с решение в 14-дневен срок от постъпване на заявлението. При регистрацията не могат да се поставят ограничения, свързани с обхвата на разпространение на програмата. При непълнота и нередовност на документите се прилага чл. 112, ал. 2.

(4) Съветът за електронни медии може да откаже регистрация, когато:

1. за лицето са налице обстоятелства по чл. 105, ал. 4, или

2. представените програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема противоречат на разпоредбите на закона, или

3. нередовностите по ал. 3 не бъдат отстранени в срок.

(5) Въз основа на решението по ал. 3 на заявителя се издава удостоверение за регистрация, което съдържа:

1. наименованието (фирмата) и седалището на радио- или телевизионния оператор;

2. наименованието на програмата и способа за разпространението й;

3. вида – обществен или търговски;

4. програмния профил;

5. началната дата за разпространение на програмата.

(6) Регистрираният оператор е длъжен да уведомява Съвета за електронни медии за условията, мястото и начина на разпространението, програмното време, както и за всяка промяна в тях в 14-дневен срок от настъпването й.

(7) Регистрациите са безсрочни.

Чл. 125б. (Нов – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г., отм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

Чл. 125в. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Предприятие, което разпространява български и чуждестранни програми, се задължава да предоставя на Съвета за електронни медии на всеки 6 месеца актуализиран списък на разпространяваните програми и документите, свързани със:

1. придобиване на правата за разпространение на програмите;

2. придобиване на правата за разпространение на произведенията, звукозаписите и записите на аудио-визуални произведения, включени в разпространяваните програми.

Чл. 125г. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2009 г., отм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

Чл. 125д. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) Съветът за електронни медии с решение заличава регистрацията, когато са:

1. установени нарушения на изискванията на чл. 125а, ал. 1;

2. възникнали обстоятелства по чл. 125а, ал. 4, т. 1.

(2) Съветът за електронни медии с решение може да заличи регистрацията, когато:

1. регистрираната програма не се разпространява за период, по-дълъг от 12 последователни месеца от вписването в регистъра или по което и да е време след регистрацията;

2. са възникнали обстоятелства по чл. 125а, ал. 4, т. 2;

3. (изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) операторът не изпълни задълженията си по чл. 125а, ал. 6 или чл. 125к, ал. 2.

(3) Регистрацията се заличава, ако след предупреждение от 30-дневен срок операторът не е отстранил посочените в ал. 2 обстоятелства.

Чл. 125е. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) Съветът за електронни медии посочва с решение причините и целите, за които изисква информацията по чл. 125а, ал. 1, т. 6 за всеки отделен случай.

(2) При предоставяне на информацията по ал. 1 радио- и телевизионните оператори писмено определят изрично коя част от предоставената информация представлява търговска тайна.

(3) Съветът за електронни медии приема правила за реда за достъп и работа с информацията по ал. 2.

(4) Членовете на Съвета за електронни медии и служителите на администрацията са длъжни да не разпространяват информацията по ал. 2.

(5) В случаите, когато информацията по ал. 1 се изисква във връзка с членството на Република България в Европейския съюз, Съветът за електронни медии изисква от получателите на информацията да спазват търговската тайна съобразно ал. 2.

Чл. 125ж. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Лицата, които имат намерение да осъществяват медийни услуги по заявка, уведомяват за това Съвета за електронни медии.

(2) Лицата по ал. 1 подават до Съвета за електронни медии уведомление по образец, което съдържа:

1. идентификационни данни на лицето, което осъществява медийни услуги по заявка – наименование (фирма), седалище и адрес на управление и съответния единен идентификационен код;

2. предоставяни медийни услуги по заявка;

3. кратко описание и основни параметри на осъществяваните медийни услуги по заявка;

4. териториален обхват;

5. телефон, факс, електронен адрес, адрес за кореспонденция и лице за контакти;

6. предполагаема дата за започване предоставянето на медийните услуги.

(3) Уведомлението по ал. 2 се подава на български език.

(4) В случай на непълнота на уведомлението в 7-дневен срок от получаването му Съветът за електронни медии писмено уведомява лицето да отстрани непълнотите.

(5) Съветът за електронни медии вписва лицето в регистъра по чл. 125к в 14-дневен срок от датата на получаване на уведомлението или от отстраняването на непълнотите.

Чл. 125з. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) При прекратяване осъществяването на медийните услуги по заявка лицето уведомява Съвета за електронни медии.

Чл. 125и. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Лицето, осъществяващо медийни услуги по заявка, може да поиска писмено от Съвета за електронни медии издаване на удостоверение за вписване в регистъра, за което заплаща еднократна административна такса.

(2) Съветът за електронни медии издава удостоверението по ал. 1 в 7-дневен срок от постъпване на искането.

Чл. 125к. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Съветът за електронни медии поддържа публичен регистър.

(2) В регистъра по ал. 1 се обособяват 5 самостоятелни раздела:

1. първи раздел, който включва български радио- и телевизионни програми, които могат да бъдат разпространявани на територията на Република България чрез кабел и сателит;

2. втори раздел, който включва чуждестранните програми, които могат да бъдат разпространявани на територията на Република България чрез кабел и сателит:

а) създадени в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

б) създадени от чуждестранни лица, различни от лицата по буква „а“;

3. трети раздел, който включва лицензирани радио- и телевизионни програми, разпространявани чрез:

а) налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване;

б) електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване;

4. четвърти раздел, който включва медийните услуги по заявка;

5. пети раздел, който включва предприятията, които разпространяват български и чуждестранни програми.

(3) Програми, които не са предназначени предимно или изключително за българска аудитория, но се разпространяват чрез електронни съобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване, които са на територията на Република България, подлежат на регистрация и се включват в първи раздел на публичния регистър по ал. 1, т. 1.

(4) В регистъра по ал. 2, т. 1, 2 и 3 се включват следните данни:

1. данните по чл. 125а, ал. 5;

2. данни за юридическите и физическите лица, упражняващи контрол върху управлението на оператора;

3. данни за органите на управление, включително персонален състав, на доставчиците на медийни услуги;

4. обстоятелства, свързани с търговски обезпечения, подлежащи на вписване.

(5) В регистъра по ал. 2, т. 4 се включват следните данни:

1. идентификационни данни – наименование (фирма), седалище и адрес на управление на юридическото лице или на физическо лице – едноличен търговец, което осъществява медийни услуги по заявка след подаване на уведомление;

2. предоставяните медийни услуги по заявка;

3. основни параметри на осъществяване на медийните услуги по заявка;

4. териториален обхват, където това е приложимо;

5. телефон, факс, електронен адрес, адрес за кореспонденция и лице за контакти;

6. дата на започване предоставянето на медийни услуги.

(6) В регистъра по ал. 2, т. 5 се включват:

1. данни за юридическите и физическите лица, упражняващи контрол върху управлението на предприятието;

2. данни за органите на управление на предприятието, включително персонален състав;

3. телефон, адрес, електронен адрес, адрес за кореспонденция и лице за контакти;

4. списък на разпространяваните програми, съответно в цифров и аналогов пакет, ако предприятието поддържа два отделни пакета;

5. срокът, до който предприятието има отстъпени права за разпространение на съответната програма;

6. териториален обхват, за който предприятието има отстъпени права за разпространение на съответната програма.

Чл. 125л. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Регистърът по чл. 125к е публичен и се публикува на интернет страницата на Съвета за електронни медии.

(2) При промяна на вписаните в регистъра обстоятелства по ал. 1 регистрираният оператор е длъжен да заяви промяната в Съвета за електронни медии в 30-дневен срок от настъпването й.

(3) Лице, осъществяващо медийни услуги по заявка, уведомява Съвета за електронни медии за всяка промяна на данните от уведомлението по чл. 125ж, ал. 2 в 14-дневен срок от настъпването на промяната.

(4) Данните по чл. 125к, ал. 6, т. 1 и 2 се събират служебно от Съвета за електронни медии въз основа на наличната информация в търговския регистър и публичните регистри, водени от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения. Данните по чл. 125к, ал. 6, т. 3, 4, 5 и 6 се предоставят от предприятията заедно с информацията по чл. 125в.

(5) При промяна на предоставените по ал. 4 данни предприятията в 14-дневен срок от настъпване на промяната уведомяват Съвета за електронни медии.