Традиционно българско знание

В България няма закон, който да регламентира пряко традиционните знания като такива. По своята същност, характеристики и особености, обусловени от Комитета по интелектуална собственост традиционни знания, генетични ресурси и фолклор,  традиционните знания на СОИС на практика могат да бъдат включени към нематериално културно наследство в законодотелството в България.

Това дава основание, част от тях, като:  художествено – изпълнителското изкуство, социалните обичаи, обреди и празненства, знания и обичаи, отнасящи се до природата, и традиционните занаяти, да бъдат включени като нематериално културно наследство в Закона за културното наследство, въпреки че според СОИС те представляват традиционни знания. Самият Закон за културното наследство е достъпен тук.

Според чл. 42(1) “Нематериално културно наследство са:”

  1.  Устни традиции и форми на изразяване, включително и езикът като носител на нематериално културно наследство;
  2. Художествено-изпълнителско изкуство;
  3. Социални обичаи, обреди и празненства;
  4. Знания и обичаи, които се отнасят до природата и вселената;
  5. Знания и умения, свързани с традиционните занаяти.”

Само по себе си, всичко, което е включено в този член на закона не следва да се възприема директно за традиционно знание. СОИС, в която и България е член, дава широка и тясна дефиниция на понятието „традиционни знания”, както и определя няколко критерия, на които следва да отговаря даденото умение, знание и т.н., за да може то да бъде определено като традиционно знание.

Самото управление на традиционните знания трябва да се извършва вътре в общността на произхода на знанията. Според българското законодателство, общността на произхода е държавата, а управлението се осъществява по реда на Закона за културното наследство, където достъпът и използването са свободни. От гледна точка на традиционните знания, този произход може да се окаже и твърде широк.

Когато става дума за използване извън общността на произхода, то това използване се подчинява на специално прието законодателство в областта на традиционните знания, където е предвидено sui generis право, което указва режима за достъп до тях, режимът за използването им от външни за общността членове, както и режим за разпределение на приходите от това използване.

Според СОИС традиционните знания имат икономическа полезност, а също и икономически потенциал, който ги превръща в икономически ресурс. Ето защо според българското законодателство износът на тези от тях, обявени за национално историческо наследство е недопустим, с изключение на случаите, когато износът е временен и е за целите на разпространяването на българската култура и бит пред чуждестранна публика или за целите на реставрирането им. Временният износ винаги се извършва в рамките на строго определни срокове.

Традиционните знания, които не са вписани като национално богатство, могат да бъдат изнасяни от страната със съответния сертификат.

Традиционните знания в областта на народното художествено творчество.

Народните  художествени занаяти включват:

  • собствените традиционни знания за производство на произведения на народното художествено творчество;
  • традиционни знания, израз на познания за генетични ресурси, чрез представянето им под определена форма;
  • произведения на народно-художествени занаяти;
  • фолклор – вербални и музикални творби, обичаи и нрави.

Връзката им с генетичните ресурси се основава на използването на традиционни знания в тази област. Под генетични ресурси се има предвид биологичното разнообразие, традиционната медицина и методи за лечение. Тук се включват акопунктура, ароматерапия, баене, леене на куршум, иглотерапия, билколечение и др.

Според СОИС, традиционните знания могат да бъдат закриляни по три начина: чрез системата на индустриалната собственост, чрез системата на авторското право и в някои страни – чрез т.нар. sui generis право.

Според българското законодателство, традиционните знания могат да бъдат закриляни чрез системата на индустриалната собственост или тази на авторското право, но не и чрез sui generis правото, което все още не е развито в България.

Кои са вариантите за закрила на народните занаяти според българското законодателство?

Първият от тях е свързан със защита чрез системата на индустриалната собственост.

Регистрирането и използването на търговска марка може да повиши разпознаваемостта на автентични народни занаяти сред потребителите, а също и да увеличи стойността им. Посредством регистрацията се осигурява на притежателя изключителното право да забрани на трети лица да използват идентична или сходна марка, която може да доведе до объркване потребителите за идентични или сходни стоки и услуги. Системата за закрила на търговски марки също така предвижда забрана за регистриране на заблуждаващи макри. Що се касае до самите народни занаяти, тази система би забранила на даден производител да регистрира търговска марка за своите стоки, която погрешно създава впечатлението, че тези стоки произлизат от една конкретна общност.  Използването на сертификатна марка също е възможност за защита на традиционните занаяти. Наличието на такава марка означава, че стоките са сертифицирани от собственика на марката и отговарят на определени стандарти или характеристики, като географски произход, начин на производство и качество.

Използването на търговска марка  може да помогне на местните общности да отличават своите занаяти от чужди такива, а също и да промотират, както самите занаяти, така и занаятчиите както в държавата, така и в международен план. Това може да подобри икономическата им позиция и  да служи като гаранция за това, че те ще получат честна и справедлива възвръщаемост от своите усилия. Наличието на сертифицираща марка може да повиши обществената осведоменост и  да увери потребителите за автентичността на  стоките,  които купуват.  Факт е обаче, че наличието на регистрирана търговска марка или надписи за автентичност не могат да предотвратят продажбата на имитации, но може да ги обезкуражи посредством разграничаването на истинските традиционни занаяти.

Географското означение може да се използва за стоки, които са с конкретен географски произход, а също и притежават качества, репутация и  характеристики, които се дължат на мястото на произход. Тези продукти често са резултат от традиционни процеси, умения и знания, които се предават от поколение на поколение в дадения регион. Ето защо занаятчийските произведения, за чието създаване са използвани природни ресурси с качества, които се дължат на техния географски произход, могат да бъдат регистрирани като географски означения.

Въпреки това географските означения не предоставят защита на самото познание и ноу – хау необходими за практикуване на занаята.  Регистрираното  географско означение може да е пречка пред трети лица да произвеждат стоки, които нямат нужното качество и характеристики под неговото име.
Законът за защита на конкуренцията от своя страна служи за възпиране на нелоялни търговски практики и в тази връзка може да се окаже полезен инструмент в битката с невярната и подвеждаща информация относно произхода.

Пред занаятчиите стои възможността да закрилят и външния вид на своите продукти. Дори в самия Закон за промишения дизайн в България дефиницията за продукт, чийто дизайн се закриля е „всяко изделие, получено по промишлен или занаятчийски начин”. Защитата на промишления дизайн обаче не разрешава регистрирането на дизайн, който произлиза от  техническите характеристики на продукта. Някои страни именно поради тази причина са изключили произведенията на занаятите от тази закрила.

Системата на индустриална собственост предвижда и закрила чрез патентоване. Важно е да кажем, че на патентоване в случая подлежат инструментите и процесите за създаване на самите продукти, в случаите, когато те отговарят на изискванията за световна новост, изобретателска стъпка и промишлена приложимост.

Тъй като става въпрос за знания и умения, които се предават от поколение на поколение и които не всеки е способен да усвои, тези знания и умения могат да бъдат третирани като ноу хау. За да бъде тази информация ноу хау тя следва да бъде конфиденциална или пазена в тайна, трябва да има икономическа ценност, но също така следва да бъдат предприети стъпки за нейното опазване. Само по себе си това е трудно постижимо, тъй като общностите, които практикуват отделните занаяти в голяма част от случаите го правят публично с цел провокиране на любопитство и интерес у самите потребители и случайни минувачи, като крайната им цел е подтикване към желания за покупка.

Втората възможност за закрила на народните занаяти е посредством системата на авторското право

Що се касае до защитата посредством авторското право, произведенията на занаятчиите могат да бъдат закриляни ако са оригинални и притежават определелни качества. Самите народни художествени занаяти попадат в закриляните обекти на авторското право в българския Закон за авторското право и сродните муправа. Закрилата в този случай е пряка. Авторското право възниква за самото произведение, но не и за традиционния начин, по който то е създадено.

Друга възможност за закрила на народните занаяти е чрез бази данни, при които, авторското право възниква за авторът, който е събрал компилацията, а за инвеститорите остава правото да използват базата данни, но единствено за целите, за които е създадена.

Такава база данни в България, при която възникват авторски права за събралия компилацията, е т. нар. „Живите човешки съкровища”. Създаването на тази база данни цели да насърчи носителите на нематериално културно наследство да практикуват дейностите си и да предават знанията и уменията на следващите поколения. През 2012 година в категорията „Традиционни занаяти, домашни дейности и поминъци – килимарство”, са включени и чипровските килими например, които са спечелили златни медали на изложенията в Лондон, Брюксел, Анверс, Лиеж, Пловдив и влизат в колекциите на много европейски музеи. И до днес чипровските килими се произвеждат само ръчно и с естествени влакна.

kukeriФестивалът „Сурва”

Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва”, е най-голямата изява на традиционни народни игри и обичаи с маски на Балканите. Той популяризира древни варианти на ергенска обредност, част от българската фолклорна традиция. По своята същност, фестивалът е среща и надпревара на маскарадни групи от всички етнографски райони в България и гости от Европа, Африка и  Азия. Организира се от 1966 година, от 1975 година има статут на международен фестивал, а през 1995 година Перник е приет за член на федерацията на европейските карнавални градове.

Как са защитени традиционните знания на участниците във фестивала и как са защитени интересите на организаторите на фестивала?

На името на община Перник има регистрирана марка „Международен фестивал на маскарадните игри “Сурва”-Перник”, за клас 41 от Ницската класификация, а именно Образование; обучение; развлечение, спортна и културна дейност, но така регистрирана, тази марка не би могла да защити интересите на участниците във фестивала, техните традиционни знания или дори сувенирите и рекламните им материали.

Регистрирана е самата дума, но не и изображение, въпреки, че за целите на рекламата се използва лого. Има също така домейн име, http://www.surva.org/.

На интернет страницата е наличен акредитационен формуляр за журналисти, чрез който те се задължават да предоставят копие от заснетия материал за архива на общината.

Фестивалът Сурва също така от 2012 година е вписан в Националната представителна листа на елементите на нематериалното културно наследство по Националната система „Живи човешки съкровища – България”. Сурва е вписана в категорията Традиционни празници и обреди (http://www.treasuresbulgaria.com/main.php?act=features&rec=2829).

Автор:  Димитрина Папагалска