Сродни права

[xa_acc style=”xa-style1″ ][xa_slide title=”Същност на сродните права” icon=”check”]

С понятието „сродни права“ се означават правата на определени групи лица, които посредничат между авторите и публиката при довеждане на авторски произведения до зрители и слушатели. Пълното наименование на тези права е „права, сродни на авторските“, възприето поради сходството им с авторските права. Сродни права се признават на:

  • артистите за техните артистични изпълнения
  • продуцентите на звукозаписи за продуцираните от тях записи
  • продуцентите на филми за продуцираните от тях записи на филми и други аудиовизуални произведения
  • радио- и телевизионните организации за техните програми

Общото между четирите групи носители на сродни права е че довеждат произведенията на авторите до крайните потребители, до публиката. Всеки от посредниците има свой принос в процеса на подготовка на произведенията за потребление и доставянето им на потребителите в годен за потребление културен продукт. Без техните усилия и инвестиции, много произведения биха си останали при техните създатели. Сродните права са признати именно за да защитят интересите на тези, които се включват в процеса по реализация на авторски произведения и затваряне на културния процес при потребителите.

[/xa_slide]

[xa_slide title=”Правна уредба на сродните права” icon=”check”]

Закрилата на сродните права се урежда с международни договори и от националното законодателство. Договори на СОИС, ратифицирани от Р България са:

  • Конвенцията на СОИС за закрила на артистите изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации, известна като Римска конвенция;
  • Конвенция за закрила продуцентите на звукозаписи срещу неразрешеното възпроизвеждане на техните звукозаписи, известна като Женевска конвенция;
  • Договорът за изпълненията и звукозаписите и др.?Основен закон в България, уреждаш отношенията в областта на сродните права е Законът за авторското право и сродните му права от 1993 г. От 2007 г. част от вътрешното право на страната ни стана и правото на Общността. Сред директивите на ЕО в областта на сродните права могат да се посочат:
  • Директива 92/100/ЕО за правото на наем и правото на заем и за някои сродни права в областта на интелектуалната собственост;
  • Директива 93/83/ЕИО за координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към излъчване чрез спътник и препредаване чрез кабел;
  • Директива 93/98/ЕИО за хармонизирането на срока на закрила на авторското право и някои сродни права;
  • Директива 2001/29/ЕО за хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество и много други.

Възникване на сродните права?Сродните права възникват автоматично, в момента на създаване на закриляния обект – изпълнение, запис, програма. За признаването на сродните права и ползването им от закрила, не е необходимо извършването на никакви допълнителни действия като вписване, регистриране и др.под.

[/xa_slide]

[xa_slide title=”Съдържание на сродните права” icon=”check”]

Сродните права са комплексни по своя характер. Те включват имуществени (икономически) правомощия и едно или две неимуществени.?Неимуществено право на артисти, продуценти и излъчващи организации е правото на име/наименование. То им осигурява възможност да изискват тяхното име да бъде посочвано, съобщавано или по друг начин огласявано при използване на изпълнението, съответно на записа или програмата. Допълнително неимуществено право, признато само на артистите е правото им да изискват запазване целостта и неизменяемостта на своите записани изпълнения. Конкретното съдържание на имуществените правомощия зависи от вида на закриляния обект и по-точно – от възможните действия по неговото използване.

  • артистите имат изключителното право по отношение на своите изпълнения на живо, да разрешават тяхното записване, излъчване по безжичен път, предаване и препредаване по кабел, а по отношение на записаните си изпълнения – да разрешават тяхното излъчване по безжичен път, предаване и препредаване по кабел, публично изпълнение, предлагане на достъп в интернет, внос и износ на екземпляри от записа;
  • продуцентите на звукозапис имат изключителното право по отношение на своите записи да разрешават тяхното възпроизвеждане в екземпляри, разпространението, вносът и износът на тиражираните екземпляри, публичното изпълнение на записите, излъчването им по безжичен път, предаването и препредаването им по кабел и предлагането на достъп до тях в интернет;
  • продуцентите на първоначалния запис на филм и друго аудиовизуално произведение имат по отношение оригинала на филма и копията, получени в резултат на този запис изключителното право да разрешават тяхното възпроизвеждане в екземпляри, публичното прожектиране, излъчването по безжичен път, предаването и препредаването по кабел, разпространениео им, предлагането на достъп в интернет, вноса и износа на екземпляри, превеждането, дублирането и субтитрирането;
  • радио- и телевизионните организации имат изключителното право да разрешават по отношение на излъчената или предадено от тях програма нейното преизлъчване по безжичен път, предаването й по кабел, записването, възпроизвеждането и разпространението на записи от програмата и предлагането на достъп до програмата в интернет.

[/xa_slide]

[xa_slide title=”Времетраене на сродните права” icon=”check”]

Срокът за който се признават сродните права е ограничен по време. Той е определен със закон и не може да се съкращава или удължава. Като правило срокът е 50 години, изчисляван от началото на годината, която следва годината на настъпване на определено събитие:

  • при артистичните изпълнения – публикуването на записа на изпълнението, а когато записът не е бил публикуван или изпълнението не е било записано – неговото изпълнение;
  • при звукозаписите – разгласяването на звукозаписа, а когато той не е разгласен – от осъществяването му;
  • при филмите и други аудиовизуални произведения – от разгласяването на филма, а когато той не е бил разгласен – от създаването му;
  • при програмите на радио- и телевизионните организации – от първото излъчване или предаване на програмата.

[/xa_slide]

[xa_slide title=”Отстъпване на сродни права” icon=”check”]

Притежателите на сродни права могат сами да извършват действията от съдържанието на правото за използване на изпълнение, запис и програма или да разрешават на други лица използването им по един, няколко или всички възможни начини. Разрешението се дава с договор, сключван между притежателя на сродно право и ползвател. Договорът е възмезден, като възнаграждението между страните се уговаря свободно.?В случаите когато индивидуалното договаряне между притежателите на сродни права и ползвателите практически е невъзможно или е силно затруднено поради големия брой на притежателите на права, на ползвателите и на обектите за използването на които се дава разрешение, договарянето се извършва на колективна основа с посредничеството на Организации за колективно управление на права.

[/xa_slide]

[xa_slide title=”Международни и български организации в областта на сродните права” icon=”check”]

  • В областта на музикалните произведения:
    • Международно бюро за управление на механичните права (BIEM): www.biem.org;
    • Междунарона Федерация на Музикантите (FIM);
    • Международна федерация на звукозаписващата индустрия International Federation of the Phonographic Industry (IFPI):www.ifpi.org;
    • International Federationof Reproduction Rights Organization (IFRRO): www.ifrro.org;
    • Асоциация на независимите музикални компании /Indipendent Music Companies Association (IMPALA): www.impalasite.org;
    • БАЗИ българска асоциация на звукозаписната индустрия;
    • Профон – дружество за колективно управление на правата на продуцентите на звукозаписи в България, www.prophon.org;
    • Българска изпълнителска асоциация (БИА);
    • Българска асоциация на музикалните продуценти (БАМП) www.bamp-bg.org/;
    • АртПроМузика сдружение на артисти-изпълнители, продуценти на звукозаписи и радио- и телевизионни организации за колективно управление на права, сродни на авторското;
    • Европейска агенция за защита на изпълнителските продуцентските и авторските права;
    • НАЗИП национална асоциация за защита на изпълнителските права;
    • БГАУТОР Сдружение продуценти, артисти и автори за колективно управление на авторски права
  • В областта на сценичните произведения
    • Юсаутор сдружение за защита на авторски и сродни права www.iusauthor.com;
    • Артистаутор дружество за колективно управление и защита правата на артистите
  • В областта на филмите
    • Асоциация на българските филмови продуценти;
    • АЖИКОА Европа асоциация за колективно управление на аудиовизуални произведения в Европа

[/xa_slide][/xa_acc]