Авторско право върху музикални произведения

Според чл.2 от ЗАПСП, авторското право върху музикални произведения възниква със самото им създаване. Тези произведения могат да бъдат под материална форма- аудио касета, компакт диск или др., както и в нематериална форма.

Няма страна в света, в която да не се консумира музика, почти всички страни произвеждат разнообразни музикални форми и стилове. Музиката се създава и „употребява във всяка култура, следователно може да се каже, че музикалните произведения са най-достъпните за потребление продукти.

  • Автор, изпълнител, продуцент
  • Музиката в интернет
  • Живи изпълнения
  • Публично използване
  • Използване за радио и телевизия
  • Creative commons лицензии
  • Синхронизиране
  • Произведения освободени от авторски права

Различават се фолклорна и съвременна музика, химнове, маршове, в зависимост от стиловете, класическа музика, поп, рок, ар ен би, соул, блус, джаз и т.н.

Притежателите на права при музикалните произведения могат да се разделят на две групи:

  • Притежатели на авторско право;
  • Притежатели на сродни права

Обикновено се наблюдава наслагване на правата и наличие на няколко притежателя на тези права. Тук ще отделим внимание на:

Икономическите права на композитора

  • възпроизвеждането на музикалното произведение;
  • разпространение на музикалното произведение (на оригинала или на екземпляри от него);
  • публично представяне и изпълнение на музикалното произведение;
  • преработка на музикалното произведение;
  • излъчване по безжичен път или предаване чрез кабел;
  • внос и износ екземпляри от произведението

Икономическите права на артистите изпълнители

  • излъчването на неговото изпълнение по безжичен път, предаване чрез кабел или друго техническо средство, звукозаписването, възпроизвеждането на записите върху звуконосители или видеоносители и тяхното разпространение;
  • публично изпълнение, излъчването по безжичен път предаване чрез кабел или друго техническо средство на тези записи;
  • предлагането по електронен път на записаното изпълнение или част от него;
  • внос и износ на екземпляри от записа с изпълнението

Икономически права на продуцента на звукозаписи

  • възпроизвеждането на звукозаписа
  • разпространение на звукозаписа;
  • внос и износ на екземпляри от звукозаписа;
  • публично изпълнение;
  • излъчването по безжичен път предаване чрез кабел или друго техническо средство на звукозаписа;
  • предлагане на звукозаписа по електронен път

Икономически права на радио и телевизионните организации

  • -преизлъчване по безжичен път, предаване чрез кабел или друго техническо средство на програмата;
  • записването на програмата възпроизвеждането и разпространение на тези записи;
  • предлагането на достъп до програмата или част от нея по електронен път

Съществува един доста съществен недостатък в ЗАПСП, който пропуска правото на артистите изпълнители, продуцентите на звукозаписи и радио и телевизионните организации сами да използват своите изпълнения, звукозаписи, програми.

Икономически права на музикалният издател

  • право на запис;
  • право на изпълнение, копиране;
  • включване на произведението в ново, различно произведение

Сред различните видове права са правото на изпълнение и право на копиране или “print right’, механичните права и синхронизиращите права.

Механичните права се отнасят до:

  • възпроизвеждане и разпространение на музикалното произведение авторски права на звуков носител

Право на синхронизиране се отнася до:

  • правото на запис на музикалното произведение в синхронизиране с картините на аудиовизуално произведение, като филм, телевизионна реклама или видео продукция.

 

Музиката в интернет – потребителски нагласи

Съществуват безброй канали предлагащи разнообразие от музика. музикалните произведения са достъпни от безпрецедентен брой източници и е очевидно, че хората слушат и ценят музиката. все още е налице закупуване на музика 9включително и онлайн).

В проведено в края на 2010г. и началото на 2011г. проучване на Nielsen се дават отговори на въпросите за каква музика са готови да плащат потребители ЕТ. в изследването са използвани 26 664 онлайн потребители на 54 пазара по света.

В световен мащаб сред музикалните слушатели няма нито един канал, който да е използван повече от 60% от онлайн аудиторията, а всеки от известните музикални канали се използва от не повече от 20% от слушателите.

Най- разпространеният начин за слушане на музика е ‘гледането”- 57% от запитаните са гледали музикални видео клипове на компютрите си през последните три месеца на 2010 г.

Същевременно нараства значението на телекомуникационните устройства, които са използване за слушане на музика през компютър – 26%, през мобилен телефон – 21%, гледане на музикални видеоклипове през мобилен телефон – 23% и теглени на музикални апликации – 20%.

В обобщение потребителите използват множество устройства и източници за слушане на музика, затова индустрията трябва да продължава да се адаптира при това с бързи темпове, за да отговори на тези потребности и потребителски нагласи.

Събраните данни от изследването сочат, че:

–         60% от хората гледат музикални видеоклипове на компютъра си;

–         50%свалят музика през торенти;

–         между 20 и 30% качват музика от компютрите си в интернет;

–         повече от 20% гледат музикални видеоклипове на телефоните си;

–         около 20%качват музика в интернет чрез мобилно приложение;

–         20%- свалят или използват мобилно приложение за музика;

–         по-малко от 20% са платили за музика свалена от интернет;

–         по-малко от 105 са платили за свалянето на цял дигитален албум.

Музикални канали и готовност на потребителите за плащане на музика

Музика на CD иDVD

Десетилетия наред източникът за приходи на музикалната индустрия е физическият продукт. данните от гореспоменатото проучване сочат, че тази тенденция продължава – 42% от аудиторията, която се интересува от музика е заявила, че ще си купи CD иDVDс музика в следващите три месеца. процента е най-висок за хората от тихоокеанска Азия.

Онлайн музика

Вторият най-разпространен начин за слушане на музика е свалянето й от интернет. 22% от запитаните в световен мащаб заявяват, че най-вероятно ще платят за да изтеглят песен на своя компютър в следващите три месеца. по възрастови групи разпределението е следното: хората под 45 години 9най вече тези между 21 и 24 години)са по-склонни да платят за музика, а във възрастовата група над 45 години- по-малко от 20% биха платили за музика в интернет. Погледнато в световен мащаб, тегленето на музика през мобилен телефон не е толкова разпространено – 18%. най-висок процент положителни отговори има сред потребителите в тихоокеанска Азия – цели 45%.

Трафик услуги

В световен мащаб склонността на потребителите за плащане на трафик на услугите е еднаква- 15 5 и 17%. Само в средна и източна Африка са склонни да платят за трафика през мобилен телефон, отколкото през компютър. 

Видео услуги и социални мрежи

57% от запитаните в изследването са гледали музикално видео онлайн през последните три месеца. Само 20% от тях заявяват, че биха го гледали.

използването на социалните мрежи расте с огромни темпове. общо 37% от потребителите в изследването биха платили за тази услуга.Най-нисък е процента в Северна Америка и Европа – под 10%.

Мобилни приложения

Само 19% биха платили за музикални приложения, свалени от мобилният телефон. сумата, която са склонни да отделят е под 5 долара на месец, с изключение на северна Америка, където биха платили между 5 и 10 долара месечно.

Заключеният, които биха могли да се направят въз основа на проведеното изследване, е че потребителите активно слушат музика и са готови в определена степен да плащат за нея. Готовността за плащане зависи от фактори като възраст и регион.

Традиционните начини за слушане на музика все още се използват и са популярни. потреблението на музика е на-разпространено в интернет и усилията на музикалната индустрия в развитие на потенциали й точно в тази среда. Мобилните приложения за другият източник за приходи в музикалната индустрия .

Множеството източници на музика водят до липса на интеграция , което в определена степен затруднява генерирането на приходи за музикалната индустрия.

 Източник: 

 Nielsen music enterprises

 

Музикална индустрия в България

В България музикалният бизнес се развива от началото на 90 те години. до 1989 г. в България съществува държавен монопол на една национална звукозаписна компания с едно звукозаписно студио „Балкантон”. Правата на авторите са представлявани от Агенция „Музика” и едно национално радио. По време на икономически преход, с развитие на законодателството започва развитието на частни инициативи в областта на музикалното продуцентство , издателската и импресарската дейност. С тях стартират частните звукозаписни студия, концерти, видеоклипове, клубни изпълнения, промоции и други.

След приемането на закона за авторско право и сродните му права (ЗАПСП) през 1993 г. и регламентирането на дейността на организациите за колективно управление на права (ОКУП), съгласно чл. 40 от закона, нарастват броя на компаниите. произвеждащи лицензирани музикални продукти.

първата в България компания, представител на световна музикална компания, е основана през 1992 г. Така се поставя началото на легалния музикален пазар в България, който се превръща в основна движеща сила на борбата с музикалното пиратство у нас. Към момента на проведеното изследване в България присъстват 10 издателски компании.

В звукозаписната индустрия в България присъстват 42 компании, които издават и разпространяват лицензирани продукти на големи музикални лейбъли и продуцират български музикални изпълнители. 10 от най-изявените продуцентски и издателски компании членуват в българска асоциация на музикалните продуценти (БАМП). В Профон – организация за колективно управление на права членуват 52 продуценти на звукозаписи и артисти-изпълнители, от които 43 компании и 9 индивидуални лица.

Пазарът на музикална продукция в страната се разширява,паралелно с подобряването на икономическите показатели за страната, увеличаване на покупателната способност на населението, по-успешното правоприлагане на законодателството в резултат, на което се увеличава събираемостта по договорите, сключени между ползвателите на музикална продукция и организациите за колективно управление на авторски права- Профон и Музикаутор). Развитието на звукозаписните компании и музикалните продуценти през последните години се характеризира с преструктуриране на дейността, на някои фирми –  от издателска и продуцентска дейност към лансиране на собствени медии ( радиостанции и специализирани кабелни телевизионни канали).

Вертикално интегрирана музикална компания – Пайнер

Това е единствената музикална компания в България, която има затворен цикъл на производство. дейността и включва продуциране, звукозапис ( аудио и видео касети, DVD), дистрибуция, печатарска дейност (обложки и плакати), импресарско звено (концерти и турнета), звено монтаж и управление на сцената, два телевизионни канала, снимачни екипи за производството ма музикални и видеоклипове.

фирмата притежава 10 дискотеки в страната, всички служители са на трудов договор, а авторските права се притежават от компанията, която дава възможност фирмата да продава търговска марка Пайнер. От около 80% от използват авторска музика, около 20% кавър версии. За Пайнер Мюзик работят около 1000 души външни изпълнители. Според някои оценки пазарният дял на фирмата надхвърля 50%.  За 2005 г. компанията надминава по продажби всички останали фирми на българският пазар.

Източник:

 

[xa_acc style=”xa-style1″ ][xa_slide title=”Колективно управление в областта на музикалните творби” icon=”check”]

 

Един от най- добрите начини да се обясни концепцията и практиката на колективното управление е да се вземе примера на колективното управление на музикални творби. Днес в условията огромно потребление на музика, закрилата на правото на публично изпълнение и правото на излъчване на творби на композитори, писатели на песни, и преводачи зависи от връзката между музикалните продуценти и потребителите на музика.

  • В областта на музикалните творби (творби на модерния джаз, класическа, симфонична музика, поп и блус музика, включително инструментална и вокална музика), колективното управление на права се базира на основата на три елемента:
    • предоставяне на документация;
    • лицензиране;
    • дистрибуция.

[/xa_slide]

[xa_slide title=”Колективно управление в областта на музикалните творби” icon=”check”]

 

Авторско право върху музикални произведенияКолективно  управление на авторски права при публично изпълнение и механичен запис

В България ОКУП управляваща публично изпълнение и механичен запис, е Музикаутор.

Музикаутор е дружество на композитори и автори за управление на авторски права при публично изпълнение и механичен запис. Създадено е през 1992 г. от 104 български композитори и автори в София. Представлява повече от хиляда и двеста български творци и авторите от над 90 страни в света по силата на двустранни договори за взаимно представителство с 39 сродни авторски дружества от чужбина. Музикаутор е член на Международната конфедерация на дружествата на композитори и автори CISAC и на Международното бюро на дружествата. управляващи правата за механичен запис и възпроизвеждане BIM.

Музикаутор е дружество за колективно управление на авторски права. Той разрешава от името на творците, които представлява, публичното изпълнение, излъчването или възпроизвеждането на произведенията им под формата на запис, договаря се с потенциалните ползватели размера на авторските възнаграждения за използването на произведенията, събира тези възнаграждения и ги разпределя между носителите на права.

Всеки композитор, автор на текст, преводач, хореограф или автор на литературно произведение, което може да се изпълнява публично или да се записва и който приема устава на дружеството, може да стане негов член.

Всеки автор, който желае да се присъедини към Музикаутор трябва да подаде молба до Управителния съвет и да подпише договор с дружеството, за да му предостави управлението на своите права за публично изпълнение и механичен запис.

Всеки две години Общото събрание на членовете на дружеството избира Управителен съвет, състоящ се само от творци. Оперативното ръководство на дейността на дружеството е поверено на Изпълнителен директор, който се избира и назначава от Управителния съвет.

В България разрешението за публично изпълнение на живо и чрез запис за излъчване по безжичен път или предаване чрез кабел или друго техническо средство на музикални и, които са били вече разгласени, се дава писмено от автора или от упълномощена от него ОКУП на базата на договори за публично изпълнение (чл. 58 от ЗАПСП).

Колективно управление на правото на публично изпълнение

Договори за публично изпълнение

При разрешаването за публично изпълнение се сключват два договора.

Първият е между ОКУП и автора. Този договор се сключва от момента, когато авторът е бил приет като член на организацията. Налице е договор за поръчка, комбиниран с договор за представителство. Вторият договор е между ОКУП и ползвателят. За България ОКУП е “Музикаутор”. С този договор се предоставя с едни глобален акт правата за публично изпълнение върху всички произведения на всички членове и на членовете на всички чуждестранни дружества, с които има сключен договор за взаимно представителство.

Досегашната практика на Музикаутор при определяне на възнагражденията е сведена до следните няколко типа:

  • при публично изпълнение на концерти и рецитали – процент от бруто прихода;
  • при публично изпълнение в дискотеки, барове, ресторанти и други- глобални суми определени за всяка календарна година;
  • при излъчване по радио и телевизия – в процент от бруто приходите на съответната радио или телевизионна организация. При БНТ и БНР се определя от размера на държавната субсидия. При частните радио станции се определя от рекламна дейност;
  • при предаване по кабел – според броя на абонатите;
  • при озвучаване на хотелски стаи – в глобални суми в зависимост от броя на озвучените стаи.

Колективно управление на правото на възпроизвеждане и разпространение на звукозаписи

Договори за възпроизвеждане и разпространение на звукозаписи

ОКУП сключва договор от името на своите членове, договори с продуцент. Всички членове на Музикаутор при встъпването си в дружеството сключват договор, с който  прехвърлят правото дружеството да разрешава:

  • записването на техните произведения върху звуконосители, възпроизвеждането на екземпляри от звукозаписа и разпространяването им;
  • свързване на музика с текст.

Със същият договор авторът упълномощава организацията

  •  да преговаря с ползватели и да сключва с тях договори за използване на произведенията, които са предмет на договора, като уговаря авторските възнаграждения;
  •  да събира дължимите възнаграждения;
  •  да представлява автора пред съда и другите правораздавателни органи.

Вторият договор се сключва от ОКУП с продуцентските фирми. Договора не се различава от договора между продуцент и автор. Най- изгодната алтернатива при сключването на такива договори е авторът да сключи договор за първоначален запис с продуцент. Възлов момент тук е дали авторът ще отстъпи изключителни или неизключителни права. Ако авторът желае да отстъпи правото за първоначален запис на продуцент на изключителна основа, тогава това право не трябва да е било отстъпено изключително на ОКУП. Оттам нататък правото за размножаване на произведението на екземплярите, продуцента ще получи от организацията за колективно управление.

Колективно управление на сродни продуцентски и изпълнителски права

Всички стопански субекти на територията на България, които осъществяват публично изпълнение на звукозаписи или музикални видеоклипове, медиите, които осъществяват радио и телевизионна дейност следва да уреждат сродните продуцентски и изпълнителски права. Производителите или вносителите на празни звуконосители и видеоносители и апарати, предназначени за записване дължат на правоимащите компенсационно възнаграждение. Според закона за авторско право и сродните му права музикалните продуценти могат да членуват в ОКУП. Най- голямата действаща ОКУП на територията на България е Дружество за колективно управление на продуцентски права – Профон.

Членовете й са прехвърлили на договорно основание на Профон правото да договаря условията за използване, да събира дължимите за това възнаграждения и да ги разпределя в съответствие със Закона, Устава и вътрешните правила за разпределение.
Законът за авторско право и сродните му права постановява, че продуцентите на звукозаписи и записи на музикални аудио-визуални произведения и артистите изпълнители имат право на възнаграждение за вторичното използване на техни записи и инкорпорирани в тях изпълнения в случаите на публично изпълнение, излъчване по безжичен път (включително и чрез сателит), предаване чрез кабел или друго техническо средство, кабелно препредаване, предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до записа или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях.
Дружество за колективно управление на правата на продуцентите на звукозаписи Профон, действа от името и в защита на интересите на продуцентите на звуко/видеозаписи и на представляваните от тях изпълнители, събира дължимите възнаграждения при осъществяване на вторично използване.

Трите групи право имащи- авторите, артистите изпълнители и продуцентите, допринесли за създаването на произведението, придобиват в резултат на това, правото да получават възнаграждение за използването му, включително и възнаграждение за вторично използване. Авторите (композитори, текстописци, аранжори и музикални издатели) се представляват от дружество Музикаутор.

Продуцентите и представляваните от тях артисти изпълнители за издадените албуми са представени от Профон.

[/xa_slide][/xa_acc]

Български музикални телевизии

ММ, ТВ Планета, FAN TV, THE VOICE, HIP HOP TV

Български радиостанции

Радио Едно, Джаз ФМ, Радио Фреш, FM +, Радио романтика, Класик FM, Радио Веселина, БГ Радио, Радио Витоша, Радио Експрес, Радио MIXX, Радио Браво