Колективно управление в областта на литературните произведения

Колективно управление на правото на възпроизвеждане чрез копиране          

Копирането беше първото най- важно технологично развитие след парижката редакция на Бернската конвенция от 1971 г. Неотдавна появата на цветното копиране откри пътища за възпроизвеждане чрез копиране на закриляни произведения.

От правна гледна точка на репрографията, най-важното е че правото на възпроизвеждане съгласно Бернската конвенция е изключително право, което не може да бъде ограничавано чрез разрешаване на свободно използване, освен в случаите, които се определят от конвенцията. В доклад към Бернската конвенция се казва, че не се разрешава изобщо възпроизвеждане, ако то би увредило нормалното използване на произведението. Когато се разрешава от международните конвенции и разрешенията са въведени в националните законодателства може закриляната творба да се използва свободно без позволението на притежателя срещу заплащане. За изплащането на тези суми следят ОКУП.

В частните домове се ползват машини, които по-рядко копират защитени произведения, отколкото машините в библиотеките и сходни места, където закриляните произведения са много на брой. В този смисъл е установено, че само колективното управление може да бъде ефикасно средство за закрила на творби.

В областта на масивната репрографска употреба ОКУП задължително събират и разпределят възнаграждения. Има различни техники за подпомагане на колективното управление. Едни от тях са системата на колективният лиценз и договорите с клаузи за компенсации.

В скандинавските държави законът обхваща колективните споразумения за използването на творби, и закриля правата на онези автори, които не се представляват от ОКУП. Споразумения сключени между ОКУП и ползватели  на базата на свободни преговори, се обвързват със закона с цел да се изплащат индивидуалните възнаграждения на онези притежатели на права, които не се представляват от ОКУП.

ОКУП действащи в областта на репрографското право оторизират ползвателите да копират творби след, което изплащат дължимите възнаграждения на притежателите на права. ОКУП разпределят възнагражденията първо на националите притежатели на права и сключват реципрочни договори с чуждестранните притежатели на права за изплащане на техните възнаграждения. Международната организация за правото на възпроизвеждане е IFRRO и свързва всички национални ОКУП в областта на правото на възпроизвеждане чрез копиране.

В САЩ е създаден тип център за лицензиране на авторски права (Сopyright Clearence Cente – ССС). Организацията е създала оригиналната система за събиране на възнаграждения. При нея издателите установяват такси за копиране, които се отпечатват в списанията, като се посочва, че копия могат да бъдат направени за лична употреба, ако посочените такси се заплатят в ССС. След това такси се препращат на индивидуалните издатели, които разпределят определена част от таксите на авторите в съответствие с договорите с тях.

С навлизане на дигиталната технология ситуацията генерално се промени. Защитени материали могат да се съхраняват, прехвърлят в дигитална форма чрез бинарен код съставен от нули и единици. С навлизането на компютърната технология стана възможно временното съхраняване на закриляни материали, временното им изобразяване на екран и други действия, които породиха много въпроси. Проблемът със съхраняването на творби в дигитална форма беше обсъждан още през 1982 г., където се поясни, че такова съхранение е възпроизвеждане, което по- късно се потвърди с ДАП (Договор за авторско право)  на СОИС.

Организации на издателите

В някои държави от западна Европа дейностите на ОКУП обхващат не само закрилата на правата и интересите на авторите, но и интересите на издателите, особено в случаите на управление правото на изпълнение и механичните права. В такива ситуации издателите на музикални творби взимат активна роля в дейността на ОКУП, бидейки членове на управителните съвети на тези организации.

Главният предмет на дейност на организациите на издателите се състои в закрилата на интересите на издателската индустрия, както и промоцирането на издателската дейност. Целта на такива организации е да стимулира издателската дейност в световен мащаб.

Някои от организациите на издателите имат програми позволяващи на техните членове да бъдат подпомагани при управляване на собствените им компании или да участват в правителствената политика по въпроси касаещи книгоиздаването.  Организациите на издателите се стараят да увеличат интереса на публиката по отношение на приносът на книгите в културен, социален и икономически аспект.