И за музиката в мола се плаща. Снимка: i a walsh (flickr)
Един от основните видове публичното използване на музикални произведения е музиката, използвана в заведения, хотели и търговски обеки. За да озвучава обектите си, търговското предприятие трябва да притежава разрешението на авторите, изпълнителите и продуцентите. Тъй като с помощта на тази музика то реализира печалба, по закон е задължено да изплати възнаграждение на създателите на произведението.
Това става чрез сключване на договор с Организация за колективно управление на права – Музикаутор за авторските и Профон – за сродните права. Организациите за колективно управление на права влизат в преговори и сключват с договори за изплащането на суми на годишна база в зависимост от вида бизнес, посетителски места и други фактори. Тарифите на ОКУП са общодостъпни и посочени на техните сайтове. Тези тарифи са определени в диалог между правоносители и ползватели.
ОКУП водят непрекъснати преговори и с Организации на ползватели, като успяват да сключат рамкови договори с тях, давайки на членовете им отстъпки от тарифите. Пример са сключените от ОКУП договори с Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) и Браншовата асоциация на ресторантьорите в София (БАРС).
Задължени да сключат договор с ОКУП са притежателите на:
– Хотели, курортни комплекси, мотели, вилни селища, пансиони;
– Спортно-развлекателни центрове;
– Заведения (ресторанти, кафенета, винарни, бирарии, пицарии, барове, кабарета и др.);
– Дискотеки, нощни клубове, барове с дансинг;
– Диджеи;
– Създатели на фонова музика;
– Търговски обекти (магазини, маркети, молове, базари, бензиностанции и др.);
– Центрове за услуги (бръснаро-фризьорски, фитнес и др.);
– Музикално-художествени прояви на открито, театрални и киносалони и др.;
– Музеи, галерии, постоянни художествени изложби и др. подобни;
– Транспортни възли и транспортни средства.
За да съберат парите и да ги разпространят правилно, организациите за колективно управление на права следят и изискват от търговските обекти списък с пусканата музика. Много често такъв не може да бъде предоставен и разпределението се прави по данни за средното пускане в ефир от други използвания. Т.е. изчислява се с наличните данни колко често се пускат актуалните песни по други канали и отчисленията се разпределят спрямо това, колко често се слуша песента по други начини на използване – телевизия, радио и др.
Въпреки, че според закона един такъв договор и последващото заплащане на услугата „музика в търговски обект” е задължително, организациите за колективно управление на права срещат трудности, свързани с нежеланието на ползвателите да плащат за авторски права, и понякога се налага да се потърсят правата на авторите, изпълнителите и продуцентите по съдебен път.
Важно! Възнаграждение за автори, изпълнители и продуценти се дължи, дори когато в заведението се пуска радио. Това е така по принципа на „всяко следващо използване” или – радиото заплаща за музиката, защото реализира печалби от реклами или субсидии, заведението също трябва да изплати възнаграждение, защото реализира печалби от дейността си.
Алтернативни музикални каталози
Освен с Музикаутор и Профон , търговските обекти в България имат право да сключат договор и да уредят авторските и сродни права с частна фирма, която предлага алтернативен каталог от песни. Рискът за тях е , че песните, присъстващи в тези каталози, най-често не са известни на широката публика, тъй като популярните изпълнители основно имат договор с големи музикани компании, които управляват правата си чрез ОКУП.
Произведенията, присъстващи в тези каталози често са с ниска музикална стойност или са подобие на популярни произведения по аранжимент и звучене. Разбира се качеството на музиката зависи от направата на каталога. Проектът marketradio.net например, предлага на търговските обекти музикален каталог само с българска авторска музика на неизвестни, но и на някои утвърдени български музиканти.
За сметка на по-непривлекателния за слушателите непопулярен репертоар, алтернативните музикални каталози струват по-малко средства на търговските предприятия и биват предпочитани, ако музиката не е толкова важна за дейността на обекта, а е по-скоро тиха, фонова музика.
За по-неизвестни и прохождащи музиканти участието в един такъв каталог може да им даде чуваемост на тяхното творчество и парични средства, с които да подпомогнат творческата си дейност.
Още информация:
http://www.bhra-bg.org/index.php?dejstvie=prophon
marketradio.net
akordbg.com
