КОЛЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА АВТОРСКИ ПРАВА И МУЛТИТЕРИТОРИАЛНО ЛИЦЕНЗИРАНЕ

мултитероториално лицензиранеНа 11 юли 2012г., Европейската комисия публикува първия работен вариант на Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно колективното управление на авторското право и сродните му права и мултитероториално лицензиране на правата за използване онлайн на музикални произведения на вътрешния пазар. Всички заинтересовани страни са свободни да изразят мнението си за предложената директива и да дадат своите предложения за усъвършенстването и.

Защо Комисията прави това предложение?

Дейността на някои дружества за колективно управление на авторски права буди съмнения относно тяхната прозрачност, управление и разпореждане с възнагражденията, събрани от името на правопритежателите. Случаи на рискови инвестиции от определени дружества за колективно управление на авторски права с хонорари, които би трябвало да са за притежателите на права, подчертават липсата на контрол и начини за въздействие от страна на правопритежателите върху дейността на някои дружества за колективно управление на авторски права, което допринася за неточности във финансовото им управление и инвестиционните им решения.

Освен това, колективното управление на права е важно и за лицензирането на доставчиците на онлайн услуги (услуги за сваляне на музика, стрийминг услуги). Това важи най-вече за случаите, касаещи авторски права (правата на тези, които композират музиката или пишат текста). Доставчиците на онлайн услуги често искат да покрият множество територии и да разполагат с богат каталог от музика. Често тестват нови бизнес модели. Днес много дружества за колективно управление на авторски права не са готови за това: те нямат капацитета да обработват данните от доставчиците на услуги (като Spotify или Nokia Music) за сваляне на музика и стрийминг, или да свързват тези данни със своя репертоар от песни. Това може да доведе до неправилно фактуриране, двойно счетоводство, или понякога никакво фактуриране. За да се справят с това, дружествата за колективно управление на авторски права трябва да изградят подходящи бази данни, за да могат по-добре да проследяват своя собствен репертоар – едно от изискванията в законодателното предложение.

Резултатът е по-малко музикални услуги за потребителите в ЕС (по-конкретно в определени страни членки – Малта, Люксембург, Кипър, Словения, Унгария, Естония, Латвия, Литва, България, Гърция и Румъния), бавен растеж на иновациите и недобро разпределение на приходи за притежателите на права.

Защо Комисията предлага да се наложат правила за дружествата за колективно управление на авторски права?

Дружествата за колективно управление на права трябва да модернизират своето управление, за да отговорят на предизвикателствата на бързо променящата се цифрова икономика. Основен проблем е недостатъчната прозрачност и контрол върху начина, по който се управляват дружествата. Необходимо е те да предоставят по-ефективни услуги на правопритежатели и потребители (доставчици на услуги): по-добра събирателност и преразпределение на приходи, точно фактуриране и издаване на повече мултитериториални лицензи за натрупан репертоар.

Какви са конкретните цели на предложението?

Конкретните цели на предложението са:

  • да подобри начина на управление на всички дружества за колективно управление на авторски права чрез установяване на общи стандарти за управление, прозрачност и финансов мениджмънт;
  • да постанови минимални стандарти за мултитериториалното лицензиране чрез дружества за колективно управление на авторски права в музикални творби за предоставянето на онлайн услуги; 
  • да създаде условия, които могат да доведат до разрастване на легалното предлагане на музика онлайн.

Кой би имал полза от предложената Директива?

Правопритежатели, доставчици на услуги и потребители ще бъдат основните облагодетелствани от предложението.

За доставчиците на услуги би било по-лесно да уреждат авторските права (чрез намаляване разходите по сделките), ако дружествата за колективно управление на авторски права функционират добре и са адаптирани към предизвикателствата на 21-ви век. Това следва да улесни разгръщането на нови услуги, по-специално в сферата на онлайн услугите в рамките на единния пазар. Така, европейските потребители могат да се възползват от достъп до по-голямо разнообразие на творческо съдържание.

Притежателите на права ще упражняват повече контрол над дружествата за колективно управление на авторски права и биха могли да упражняват информиран избор по отношение на това кой да управлява правата им. Докато по принцип притежателите на права могат да избират техните права да бъдат управлявани от всяко дружество за колективно управление на права, сега предлаганата Директива ще облече това в законова форма. По този начин, те ще могат да се възползват от всички предимства на Единния пазар. Освен това, увеличените възможности за бизнес и по-добре управляваните дружества за колективно управление на авторски права следва да доведат до повече приходи, разпределяни между правопритежателите. А това от своя страна е допълнителен фактор, стимулиращ творчеството.

Какви са очакваните въздействия върху дружествата за колективно управление на авторски права?

Първо, всички дружества за колективно управление на авторски права ще трябва да усъвършенстват своите стандарти за управление и прозрачност:

  • Те ще трябва да гарантират адекватно участие на притежателите на права в ключовия процес на вземане на решения.

  • Те ще трябва да гарантират адекватен финансов мениджмънт на приходите, събрани от името на притежателите на права, които представляват.

  • Те ще трябва да увеличат прозрачността си по отношение на притежател на права, други дружества за колективно управление на авторски права, доставчици на услуги и широката общественост.

Второ, дружествата за колективно управление на авторски права в музикални творби, за лицензирането на тези права за използване онлайн, ще подлежат на съвременни изисквания, адаптирани към дигиталната ера, като например подобрена способност за обработка на голям обем данни, точно идентифициране на творбите, използвани от доставчиците на услуги, бързо фактуриране към доставчици на услуги и навременно плащане към притежателите на права.

Как днес се лицензира музиката за използване в интернет? Какво ще се промени?

Днес, ако онлайн доставчик на музика като iTunes иска да предостави музикален трак за сваляне, той трябва да получи разрешение да го направи от три различни лица: автора на творбата (композитора и текстописеца), продуцента, както и изпълнителя. Дружествата за колективно управление на права управляват правата на автора. Именно действието на лиценза на авторските права за оналйн използване се очаква да се усъвършенства чрез предлаганата Директива.

Единен европейски лиценз – защо не?

Единното лицензиране би изисквало дружествата за колективно управление на авторски права да изтеглят своя репертоар за лицензиране на права онлайн към към централизирана организация. Това би довело до създаването на организация, която де факто е с монополни функции. Съществува висок риск по този начин да се ограничи конкуренцията, например чрез разпределяне на потребителите или фиксиране на цените. Такова поведение няма да бъде позволено от правилата за конкуренция в Договора за функциониране на ЕС.

Трябва да се има предвид, че днешните дружества за колективно управление на авторски права могат да издават лицензи за използване на музикални тракове на територията на ЕС. Проблемът е, че много от тях все още не го правят, или не го правят по акуратен и достатъчно бърз начин. Предложението има за цел да подобри тази ситуация. Например, френско дружество за колективно управление на права, което иска репертоарът му да бъде достъпен и в други държави, би имало четири избора:

  • Може да лицензира целия си репертоар за територията на целия ЕС или за определени страни членки по негов избор, ако може да се съобрази с новите изисквания на днешното предложение за ефективност и прозрачност.

  • Ако за дружеството е трудно да отговори на тези изисквания, то може да възложи бек-офис функцията на друга компанията, която напр. да управлява електронна база данни за френското дружество за колективно управление на права,

  • Ако за дружеството е трудно да отговори на изискванията, може да поиска, например от италианско дружество за колективно управление на права (което отговаря на изискванията и вече агрегира репертоар т.е. лицензира не само своя собствен репертоар, но и репертоара на други дружества) да лицензира репертоара от френски песни от негово име, за всички територии където италианското дружество лицензира собствения си италиански репертоар – независимо дали става въпрос за три държави или за 27. Това е агрегиране на репертоар.

  • Или накрая, френското дружество за колективно управление на права може да създаде филиално дружество напр. с шведско, британско или датско дружество за колективно управление на права. Този нов филиал ще агрегира и лицензира в рамките на множество територии, френския, шведския, британския и датския репертоар.

Важно е да се отбележи, че ако полско дружество за колективно управление на права, поиска неговия полски репертоар да бъде лицензиран за множество държави от италианското дружество за колективно управление на права от примера по-горе, което агреагира своя собствен и френския репертоар, или френско-шведско-британско-датския филиал, който също агрегира репертоар и го лицензира на множество територии, те не могат да откажат да го направят.

Освен това, ако дружество за колективно управление на права не извършва никакво мултитериториално лицензиране, посредством някой от четирите гореописани метода, то тогава притежателите на права, които то представлява биха имали правото да предоставят своите онлайн права за музикални творби на друго дружество за колективно управление на права или друга организация, която да извърши мултитериториално лицензиране от тяхно име, или да го направят сами, без да губят членството си в първоначалното дружество за колективно управление на права. Тези мерки ще гарантират, ченито един национален репертоар музика няма да остане затворен на една територия.

Ключови мерки за подобряване управлението на дружествата за колективно управление на авторски права

Първо и преди всичко, притежателите на права трябва да бъдат свободни да изберат дружество за колективно управление на права, което да управлява техните права (или категории права или видове творби) независимо от в коя държава е учредено дружеството за колективно управление на права или местонахождението му. Правопритежателите трябва да са свободни да прекратяват оторизацията, която са дали на дружество за колективно управление на права за управление на техните права или да оттеглят само част от правата. Дружества за колективно управление на авторски права не трябва да проявяват дискриминация между носителите на права.

Второ, общото събрание на членовете на дружество за колективно управление на права трябва да вземе решение по ключовите въпроси в рамките на дружеството за колективно управление на права. По-специално, те трябва да избират и освобождават директорите на дружеството, да вземат решение по ключови политики като например разпределянето и инвестирането на събраните приходи, както и правилата за отчисления от събраните приходи.

Трето, тъй като общото събрание обикновено се свиква веднъж годишно, дружествата за колективно управление на авторски права трябва да създадат надзорна функция, която да наблюдава действията на управлението в интерес на притежателите на права. Надзорът може да се извършва в рамките на борда от съвет с членове без изпълнителни правомощия или чрез отделен надзорен борд.

И накрая, висшето ръководство на дружеството за колективно управление на права трябва да се увери, че дружеството се управлява по благонадежден и разумен начин, използвайки сигурни административни, счетоводни и контролни процедури.

Как ще се подобри финансовия мениджмънт на дружествата за колективно управление на авторски права?

Тъй като дружествата за колективно управление на авторски права събират и управляват приходи, които в крайна сметка принадлежат на притежателите на права, те трябва да установят стабилни практики за управление на финансите. По-конкретно, те трябва да съхраняват и управляват тези суми отделно от собствените си активи и да не могат да ги използват за своята сметка. Трябва да осигурят и достатъчно прозрачност за всяко отчисление, което правят. Дружествата за колективно управление на авторски права трябва редовно и надлежно да изплащат възнаграждения на правопритежателите – не по-късно от една година след края на финансовата година, в която сумите са били усвоени.

Какво ще означава по-голямата прозрачност за притежателите на права, потребителите и обществеността?

Притежателите на права могат да ги упражняват, само ако имат достатъчно информация от ръководството на дружеството за колективно управление на права. Следователно, дружествата за колективно управление на авторски права трябва да предоставят на правопритежателите и на други дружества за колективно управление на авторски права, от чието име те управляват права съгласно договор за представителство, подробна информация за събраните приходи и съответните отчисления.

Прозрачността спрямо потребителите също трябва да се подобри; те трябва да могат да получават информация за стандартни лицензионни договори, приложимите тарифи и репертоара, който дружеството за колективно управление на права представлява.

На своя сайт, дружествата за колективно управление на авторски права ще трябва да оповестяват информация за своята структура и финансов мениджмънт. Що се отнася до структурата им, те ще трябва да публикуват своя статут, условия за членство, наличните механизми за разрешаване на спорове и др. По отношения на финансовия мениджмънт, те ще трябва да изготвят и публикуват годишен доклад, включително подробни отчети, финансова информация и специален доклад за използването на сумите, удържани за целите на социални, културни и образователни нужди.

Защо са предвидени различни механизми за решаване на спорове за притежатели на права, членове и потребители?

Споровете между правопритежателите или членовете и дружеството за колективно управление на права най-често засягат упълномощаването от страна на правопритежателите, техните права да се управляват от дружество за колективно управление на права, условията за членство, отчисленията или събирането, или разпределението на хонорари. Тези спорове често могат да се решат в рамките на дружеството за колективно управление на права посредством механизъм за aмеханизъм за разглеждане на жалби или извън дружеството, чрез съд, медиация или други форми на разрешаване на спорове. Предложението не ограничава страните членки в избора им на механизъм, стига той да е ефективен и да осигурява навременно разрешаване на конфликта.

Споровете между дружества за колективно управление на авторски права и потребители засягат основно лицензионни условия, тарифи или отказ за предоставяне на лиценз. В тези случаи, решение на спора може да се постигне само чрез an независим и безпристрастен орган за разрешаване на спорове, т.e. чрез медиация, арбитрация или съд. От друга страна, поради спецификата на мултитериториалното лицензиране, предложението предвижда представяне на свързани спорове пред алтернативни органи за разрешаване на спорове (например арбитражи). Това обаче не пречи на страните да се обърнат към съда.

Мултитериториално лицензиране

Лицензът за мултитериториално лицензиране на авторски права за музикално произведение се предоставя от дружество за колективно управление на права, което включва авторски (например на композитори и текстописци) права над музикални произведения за използване онлайн (например за доставчик на услуги, който предлага стрийминг) и което покрива територията на повече от една страна членка (и евентуално на целия ЕС).

Доставчиците на онлайн услуги, които използват музикални произведения в повече от една страна членка, като например музикални услуги, които позволяват на потребителите да свалят музика или да я слушат в стрийминг режим, както и други услуги, даващи достъп до филими или игри, в които музиката е важен елемент, трябва първо да придобият правото да използват тези творби.

Тези права са есклузивното право за възпроизвеждане и есклузивното права за комуникация с аудиторията на музикални творби, което включва и правото те да бъдат направени публични. Докато продуцентите (които често имат правата на изпълнители) и музикалните издатели имат склонността да управляват своите права индивидуално, музикалните автори основно разчитат на дружества за колективно управление на авторски права, които им предлагат услуги за колективно управление.

Всеки доставчик на услуги, който иска да предостави на потребителите онлайн услуга на мултитериториална база сред страните членки на ЕС, включваща широк избор от музикални произведения, ще трябва да агрегира права за творби от различни правопритежатели и дружества за колективно управление на авторски права.

Всяко дружество за колективно управление на права, отговарящо на минималните стандарти за качество ще може да предоставя мултитериториални лицензи за авторски права на музикални творби за използване онлайн. Все пак, може да бъде възможно, предвид нуждата от инвестиции в подходящо ICT оборудване и обработка на данни (например бази данни) някои дружества за колективно управление на авторски права да решат да не правят такива инвестиции. Всички дружества за колективно управление на авторски права ще имат при всички положения възможност да агрегират своя репертоар с репертоара на дружество за колективно управление на права, което отговаря на минималните стандарти за качество и е ангажирано с агрегирането на репертоари (т.е., лицензира не само своя репертоар).

На дружествата ще бъде позволено да възлагат услуги с мултитериториални лицензи, които то предоставя, без да се нарушава отговорността им към притежателите на права, доставчиците на онлайн услуги или други дружества за колективно управление на авторски права.

Етикети: , , , , , , ,