ДИРЕКТИВА 93/83/ЕИО НА СЪВЕТА относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване

директива 93/83 ЕИО на СъветаСЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност, и по-специално член 57, параграф 2 и член 66 от него,

като взе предвид предложението на Комисията[1],

в сътрудничество с Европейския парламент[2],

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет[3],

(1) като има предвид, че цел­и­те на Общността, устан­о­вени в Договора, включват изгражда­нето на все по-те­сен съюз между нар­о­д­и­те на Европа, поощрява­не на по-тесни отношения между стран­и­те, принадле­жащи към Общността и осигурява­не на икономически и социа­лен нап­ре­дък на стран­и­те от Общността чрез общи действия за пре­мах­ва­не на прег­рад­и­те, които раз­делят Европа;

(2) като има предвид, че за тази цел Договорът пред­в­и­ж­да съз­да­ва­нето на общ пазар и зона без вът­решни граници; като се има предвид, че мер­к­и­те за постига­не на това включват пре­мах­ва­нето на преп­я­т­с­т­в­и­я­та спрямо свободното движен­ие на услуги и съз­да­ва­нето на систе­ма, непозволява­ща деф­о­р­м­и­ра­нето на конкурен­ц­и­я­та в общия па­зар; като се има предвид, че за тази цел Съ­ве­тът може да прие­ма директиви за координира­не на раз­п­о­ред­б­и­те, устан­о­вени със закон, подзаконов нормат­и­вен акт или административни раз­п­о­редби в дър­жав­и­те-членки относно предприемането и упраж­н­я­ва­нето на дейности от лица, работещи за своя сметка;

(3) като има предвид, че трансграничните пре­да­вания в Общността, в частност чрез спътник и ка­бел, са едни от най-важ­н­и­те начини за постига­не на тези цели на Общността, които са съ­щев­ре­менно политически, икономически, социални, културни и правни;

(4) като се има предвид, че Съ­ве­тът ве­че е приел Дирек­т­и­ва 89/552/ЕИО от 3 октомври 1989 г. относно съгласуването на някои разпоредби, установени в действащи законови, подзаконови и административни актове на държавите-членки относно извършването на телевизионна дейности[4] които съ­дър­жат разпоредби за насърчаване на раз­п­р­о­с­т­ра­нен­ието и производството на ев­р­о­пейски те­левизионни програми, рек­ла­ма­та и спонсорството, зак­р­и­ла­та на не­пъл­н­о­летни и правото на отговор;

(5) като има предвид, че въпреки това, при това постига­нето на тези цели с оглед на трансграничното спътниково излъч­ва­не и ка­белното преп­ре­да­ва­не на програми от други държави-членки е понас­т­о­я­щем все още въз­преп­я­т­с­т­вано от ред­и­ца различия между нац­и­о­нал­н­и­те норми на авторско право и от извес­т­на прав­на несигурност; като се има предвид, че това озна­ча­ва носител­и­те на пра­ва да са изложени на зап­ла­ха­та тех­н­и­те произве­дения да бъ­дат използвани без зап­ла­ща­не или еднолични носители на изключителни пра­ва в различни дър­жави-членки да блокират използва­нето на тех­н­и­те пра­ва; като се има предвид, че прав­на­та несигурност, в частност пред­с­тав­л­я­ва неп­о­с­ред­с­т­вено преп­я­т­с­т­в­ие за свободното раз­п­р­о­с­т­ра­нен­ие на програми в Общността;

(6) като има предвид, че понастоящем за целите на авторското право се прави разлика между публично съобщаване чрез директно излъчващ спътник и публично съобщаване чрез комуникационен спътник; като се има предвид, че откакто е възможно и достъпно понастоящем индивидуално приемане на двата вида спътници вече не съществува основание за подобно различно правно тълкуване;

(7) като има предвид, че свободното излъч­ва­не на програми се въз­п­реп­я­т­с­т­ва по-на­та­тък от съ­щес­т­в­у­ва­ща­та понас­т­о­я­щем прав­на несигурност дали пре­да­ва­нето чрез спътник, чиито сигнали могат да се прие­мат пряко, зас­я­га само пра­ва­та на излъч­ва­ща­та стра­на или на всички прие­мащи страни за­едно; като се има предвид, че поради сходното трет­и­ра­не на комуникац­и­он­ни­те спътници и директно излъч­ващ­и­те спътници за цел­и­те на авторското право, тази прав­на несигурност зас­я­га днес почти всички програми, излъч­вани в Общността чрез спътник;

(8) като има предвид по-на­та­тък, че прав­на­та сигурност, която е пред­вар­и­телно условие за свободното раз­п­р­о­с­т­ра­нен­ие на пре­да­вания в Общността, липсва, когато трансгранично пре­да­дени програми се въ­веж­дат и преп­ре­да­ват чрез ка­белни разпре­дел­и­телни мрежи;

(9) като има предвид, че развитието на практиката за придобиване на права на договорна основа чрез разрешаване, представлява значителен принос за създаването на желаната европейска аудиовизуална зона; като се има предвид, че трябва да се осигури продължаването на такива договорни съглашения и тяхното гладко прилагане на практика трябва да бъде поощрявано навсякъде, където е възможно;

(10) като има предвид, че се­гаш­н­и­те ка­белни опе­ратори в частност не могат да са сигурни, че са придобили дей­с­т­в­и­телно всички програмни пра­ва, обхва­нати от подобна договореност;

(11) като има предвид най-после, че не всички контрагенти в различните страни-членки са обвързани със задължения по един и същ начин, което да не им позволява да откажат без основателна причина преговарянето за придобиване на необходимите права за кабелно разпространение или да провалят такива преговори;

(12) като има предвид, че поради това правната рамка за създаването на единна визуална зона, установена с Директива 89/552/ЕИО, трябва следователно да бъде допълнена по отношение на авторското право;

(13) като има предвид, че поради това трябва да се сложи край на съществуващите различия в държавите-членки по отношение на предаването на програми чрез комуникационен спътник, така че главният разграничителен признак в Общността да бъде дали произведенията или други защитени обекти се съобщават на публиката; като се има предвид, че това ще осигури еднаквото третиране на доставчиците на трансгранично излъчване независимо от това дали използват спътник за директно излъчване или телекомуникационен спътник;

(14) като има предвид, че прав­на­та сигурност относно пра­ва­та, които трябва да се придобият, която пречи на трансграничното спътниково излъч­ва­не, трябва да бъ­де прео­д­о­л­я­на чрез опре­дел­я­не на понятието публично съо­б­ща­ва­не чрез спътник за цяла­та Общност; като се има предвид, че това опре­де­лен­ие трябва ед­н­о­в­ре­менно да уточнява къ­де се извър­ш­ва дей­с­т­в­ието по съо­б­ща­ва­нето; като се има предвид, че так­о­ва опре­де­лен­ие е необходимо, за да се избег­не кумулативното прила­га­не на няколко нац­и­о­нални зак­о­на към едно и също излъчване; като се има предвид, че публичното съо­б­ща­ва­не чрез спътник може да се раз­г­леж­да като състояло се само когато и в дър­жа­ва­та-член­ка, къ­дето носещите сигнали на програ­ма­та са били въведени под контрола и отговорността на излъч­ва­ща­та орган­и­зация в неп­ре­къс­нат съо­б­щ­и­те­лен контур, водещ до и от спът­н­и­ка към зем­я­та; като се има предвид, че тек­у­щ­и­те тех­н­и­чески процедури, свър­зани с програмно носещ­и­те сигнали не трябва да се раз­г­леж­дат като пре­къс­вания на съо­б­щи­телния контур;

(15) като има предвид, че придобиването на договорна основа на изключителни права за излъчване следва да е съобразено с всяко законодателство относно авторско право и сродните му права в държавата-членка, в която се осъществява публично съобщаване чрез спътник;

(16) като има предвид, че принципът на свобода­та на договаря­не, върху който се основа­ва нас­т­о­я­ща­та дирек­т­и­ва, ще осигури по-нататъшното огран­и­ча­ва­не на тези пра­ва, особено що се ка­сае до някои тех­н­и­чески сред­с­т­ва за пре­да­ва­не или до някои езикови версии;

(17) като има предвид, че при опре­дел­я­не раз­ме­ра на пла­ща­нето за придобити права, стран­и­те след­ва да имат предвид всички ас­пекти на пре­да­ва­нето, като действителната аудитория, потен­ц­иал­на аудитория и ез­и­к­о­вата версия;

(18) като има предвид, че прила­га­нето на съ­дър­жащия се в тази дирек­т­и­ва принцип на стра­на­та по произход би могло да съз­да­де проблем с оглед съ­щес­т­в­у­ващи договори; като се има предвид, че тази дирек­т­и­ва трябва да предвиди, къ­дето е необходимо, пет­г­о­д­и­шен период за привеж­да­не на съ­ществуващ­и­те договори в съо­т­вет­с­т­в­ие с нея; като се има предвид, че поради това посоченият принцип на стра­на по произход не трябва да се прила­га към съ­щес­т­в­у­ващи договори, които изтичат преди 1 януари 2000 г.; като се има предвид, че ако към тази да­та страните все още са обвързани с договор, те трябва да имат право да предоговарят неговите условия;

(19) като се има предвид, че съществуващите международни договори за съвместна продукция трябва да се тълкуват в светлината на икономическите цели и обхвата, които страните по тях са имали предвид към момента на подписването им; като се има предвид, че често в миналото международните договори за съвместна продукция не са посочвали изрично и конкретно публичното съобщаване чрез спътник като обособена форма на използване; като се има предвид, че заложеното разбиране в много съществуващи международни договори за съвместна продукция приема, че правата върху съвместния продукт се упражняват поотделно и независимо от всеки съпродуцент, като правото на използване се разпределя помежду им според териториалните граници; като се има предвид, че като общо правило, когато публично съобщаване чрез спътник, разрешено от един от съпродуцентите, би било в ущърб на правото на използване на друг съпродуцент, тълкуването на подобен съществуващ договор обикновено предполага, че вторият съпродуцент би трябвало да даде своето съгласие към разрешението, дадено от първия съпродуцент за публичното съобщаване чрез спътник; като се има предвид, че изключител­н­и­те езикови пра­ва на втория съп­р­о­д­у­цент ще бъ­дат на­кър­нени, ако ез­и­к­о­ва­та версия или вер­си­ите на публичното съо­б­ща­ва­не чрез спътник, в това число озвучен­и­те или субтитриран­и­те версии съв­па­дат с ез­и­ка или езици, масово раз­б­и­рани на тер­и­т­о­р­и­я­та, опре­де­ле­на по договора с втория съп­ро­д­у­цент; като се има предвид, че понятието за изключителни пра­ва трябва да се раз­б­и­ра в по-широк смисъл, когато публичното съо­б­ща­ва­не чрез спътник има за обект произве­ден­ие, което се състои само от изобра­жения без диалог или надписи; като се има предвид, че е необходимо ясно правило за случаи­те, когато меж­д­у­народният договор за съвмес­т­на продукция не рег­у­л­и­ра изрично раз­п­ре­дел­я­нето на пра­ва­та в конкретния случай на публично съо­б­ща­ва­не чрез спътник по смисъ­ла на настоящата дирек­т­и­ва;

(20) като има предвид, че при опре­де­лени условия публичните съо­б­щения чрез спътник от страни, които не член­у­ват в Общността, ще се прие­мат за осъ­щес­т­вени в дър­жа­ва-член­ка на Общността;

(21) като има предвид, че необходимостта от осигуряване на закрила на автори, изпълнители, продуценти на звукозаписи и излъчващи организации във всички държави-членки и необходимостта тази закрила да не зависи от систе­ма за законови лицензи; като се има предвид, че само по този начин е възможно да се пред­о­т­в­рати деф­о­р­м­и­ра­нето на конкурен­ц­и­я­та като рез­у­л­тат от раз­л­и­ч­и­я­та в равни­щето на зак­р­и­ла в общия па­зар;

(22) като има предвид, че появата на нови технологии вероятно ще повлияе върху качеството и количеството на използването на произведения и други обекти;

(23) като има предвид, че в светлината на тези процеси равнището на закрила, предвидено по силата на настоящата директива за всички носители на права, обхванати от нея, трябва да продължи да се обсъжда;

(24) като има предвид, че пред­в­и­де­на в настоящата дирек­т­и­ва хар­м­о­н­и­зация на зак­о­н­о­да­телството пред­п­о­ла­га хар­м­о­н­и­зация на раз­п­о­ред­б­и­те, осигуряващи високо рав­н­и­ще на зак­р­и­ла на автори, изпъл­н­и­тели, продуценти на звукозаписи и излъчващи орган­и­зации; като се има предвид, че тази хар­м­о­н­и­зация не би следвало да позволи на да­де­на излъч­ва­ща орган­и­зация да се въз­п­о­л­з­ва от раз­л­и­ч­и­я­та в рав­н­и­ща­та на зак­р­и­ла, като пре­баз­и­ра някои дейности във вре­да на ау­д­и­о­в­и­з­уал­н­и­те продукции;

(25) като има предвид, че предвидената закрила на сродните права трябва да бъде приравнена към зак­р­и­ла­та, съ­дър­жа­ща се в Дирек­т­и­ва 92/100/ЕИО на Съ­ве­та от 19 ноември 1992 г. относно правото на отдаване под на­ем и в за­ем и относно някои права, сродни на авторското право в област­та на инте­лек­т­уал­на­та собственост[5] за цел­и­те на публичното съобщава­не чрез спътник; като се има предвид, че това в частност ще осигури изпълнители­те и продуцен­т­и­те на звукозаписи да бъ­дат га­ран­т­и­рани с подходящо въз­наг­раж­ден­ие за публичното съо­б­ща­ва­не чрез спътник на тех­н­и­те изпъл­нения или звукозаписи;

(26) като има предвид, че раз­п­о­ред­б­и­те на член 4 не огран­и­ча­ват дър­жав­и­те-членки да разширят през­у­м­ц­и­я­та по член 2, параграф 5 от Дирек­т­и­ва 92/100/ЕИО относно изключител­н­и­те пра­ва, посочени в член 4; като има предвид, освен това, че раз­п­о­ред­б­и­те на член 4 не огран­и­ча­ват дър­жав­и­те-членки да предвидят оборима презумция за раз­ре­ша­ва­не използва­не по отношен­ие на изключител­н­и­те пра­ва на изпъл­н­и­тел­и­те, посочени в този член, доколкото та­ка­ва презумция е съв­мес­т­и­ма с Меж­д­у­нар­о­д­на­та конвенция за зак­р­и­ла на изпъл­н­и­тели, продуценти на звукозаписи и излъч­ващи орган­и­зации;

(27) като има предвид, че кабелното препредаване на програми от други държави-членки е действие, което е предмет на авторско право и според конкретния случай, на сродни пра­ва; като се има предвид, че поради това ка­белният опе­ратор трябва да получи раз­ре­шен­ие от всеки носител на пра­ва за всяка част от преп­ре­да­ва­на­та програ­ма; като се има предвид, че по сила­та на настоящата дирек­т­и­ва разрешенията трябва да се пред­о­с­тавят чрез договор, освен ако не е пред­в­и­дено вре­менно изключен­ие в случай на съ­щес­т­в­у­ващ­и­те схеми на законови лицензи;

(28) като се има предвид, че за да се осигури гладко прила­га­не на договорните клаузи, като се избег­не постав­я­нето им под въпрос в резултат на на­ме­са­та на непред­с­тав­л­я­вани носители на пра­ва върху отделни части от програ­ма­та, трябва да бъдат пред­в­и­дени раз­п­о­реж­дания чрез за­дъл­жен­ието да се прибягва към услугите на орган­и­зация за колективно управ­лен­ие на пра­ва за изключително колективно упражнява­не на правото на раз­ре­шен­ие, доколкото това се на­ла­га от особен­о­с­т­и­те на ка­белното преп­ре­да­ва­не; като се има предвид, че правото на раз­ре­шен­ие като так­о­ва оста­ва не­на­кър­нено и само упражнява­нето на това право е в извес­т­на сте­пен рег­у­л­и­рано, та­ка че правото на раз­ре­ша­ва­не на ка­белното преп­ре­да­ва­не продължа­ва да подлежи на пред­о­с­тав­я­не; като се има предвид, че настоящата дирек­т­и­ва не зас­я­га упражнява­нето на неимуществени пра­ва;

(29) като има предвид, че изключението, пред­в­и­де­но в член 10 следва да не огранича­ва избора на носител­и­те на пра­ва да прех­върлят пра­ва­та си на орган­и­зация за колективно управ­лен­ие на пра­ва и по този начин да имат неп­о­с­ред­с­т­вен дял от въз­наг­раж­ден­ието, пла­тено от ка­белния опе­ратор за ка­белно преп­ре­да­ва­не;

(30) като има предвид, че договорните спораз­у­мения относно раз­ре­ша­ва­нето на кабелно преп­ре­да­ва­не трябва да се поощряват с допъл­н­и­телни мерки; като се има предвид, че стра­на­та, която иска да сключи ге­не­рално спораз­у­мен­ие, трябва да бъде за­дъл­же­на да пред­с­тави колективни пред­л­о­жения за спораз­у­мен­ие; като се има предвид, по-на­та­тък, че всяка от стран­и­те има право по всяко вре­ме да поиска съ­дей­с­т­в­ието на без­п­р­и­с­т­растни посредници, чиято за­да­ча е да подпома­гат прегово­р­и­те и които могат да правят свои пред­л­о­жения; като се има предвид, че всякакви подобни пред­л­о­жения и всякакви отпра­вени им въз­ражения трябва да се пред­с­тавят на заи­н­те­рес­о­ван­и­те страни в съответ­с­т­в­ие с приложимите прав­и­ла за пред­с­тав­я­не на правни документи, в частност пред­в­и­дените в съ­ществуващ­и­те меж­д­у­народни конвенции; като се има предвид, нак­рая, че е необходимо да се гарантира, че прег­о­в­о­р­и­те няма да бъ­дат блокирани без сериозно основан­ие или едн­о­л­и­ч­н­и­те носители на пра­ва да не бъ­дат въз­п­реп­­я­т­с­т­вани да учас­т­ват в тях; като се има предвид, че нито ед­на от тези мерки за поощрява­не придобива­нето на пра­ва не поставя под въпрос договорното ес­тество на придобива­нето на пра­ва за ка­белно пре­да­ва­не;

(31) като има предвид, че за опре­де­лен прех­о­ден период на дър­жав­и­те-членки трябва да се раз­реши да за­пазят съ­ществуващ­и­те органи, които са компетентни на своя територия по случаи­те, в които правото за ка­белно преп­ре­да­ва­не на програми за публично извес­т­я­ва­не е било нео­с­н­о­ва­телно отка­зано или пред­л­о­жено при неприемливи условия на да­де­на излъч­ва­ща орган­и­зация; като се има предвид, че се раз­б­и­ра, че правото на заи­н­те­рес­о­ван­и­те страни да бъ­дат изслушани от съо­т­ветния орган трябва да бъ­де гарантирано и че съ­щес­т­в­у­ва­нето на този орган не трябва да преп­я­т­с­т­ва нормалния достъп на заи­н­те­рес­о­ван­и­те страни до съ­да;

(32) като има предвид, че не е необходимо все пак да се прилагат правилата на Общността да регулират случаите, чиито последици се разпростират може би с някои незначителни от търговска гледна точка изключения само вътре в границите на една единствена държава-членка;

(33) като има предвид, че следва да бъ­дат устан­о­вени минимални прав­и­ла за съз­да­ва­нето и гарантирането на свободно и неп­ре­къс­нато тран­с­г­ранично излъч­ва­не чрез спътник и ед­н­о­в­ре­менно, неп­р­о­менено ка­белно преп­ре­дава­не на програми, излъчени от други дър­жави-членки на предимно договорна основа;

(34) като се има предвид, че настоящата дирек­т­и­ва не трябва да на­кър­н­я­ва по-нататъш­на­та хар­м­о­н­и­зация в област­та на авторското право и сродните му пра­ва, както и колективното управ­лен­ие на так­и­ва пра­ва; като се има предвид, че възможн­о­ст­та дър­жав­и­те-членки да рег­у­л­и­рат дей­н­о­с­т­и­те на орган­и­заци­ите за колективно управлен­ие на пра­ва не трябва да на­кър­н­я­ва свобода­та на договаряне чрез преговори на пра­ва­та, пред­в­и­дени в настоящата дирек­т­и­ва, при условие, че тези преговори се провеж­дат в съо­т­вет­с­т­в­ие с общите или спец­иални нац­и­о­нални норми в областта на зак­о­на за конкурен­ц­и­я­та или злоупотре­ба с монополно положен­ие;

(35) като се има предвид, че трябва поради това дър­жав­и­те-членки да допълнят общите раз­п­о­редби, необходими за постига­не на цел­и­те на настоящата дирек­т­и­ва чрез пред­п­р­ие­ма­не на зак­о­н­о­да­телни и ад­м­и­н­и­с­т­ративни мерки във вът­решното си право, при условие че тези мерки не противоре­чат на цел­и­те на тази Дирек­т­и­ва и са съв­местими със законодателството на Общността;

(36) като има предвид, че настоящата директива не засяга приложимостта на правилата за конкуренцията съгласно членове 85 и 86 от Договора,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Определения

  1. За цел­и­те на нас­т­о­я­ща­та дирек­т­и­ва „с­пътник“ озна­ча­ва всеки спътник, използващ честотни ленти, които според зак­о­н­и­те за телекомуникациите са за­па­зени за излъч­ва­не на сигнали, пред­наз­на­чени за прие­ма­не от публика­та или за­па­зени за зат­в­о­рени съо­б­щения от точка до точка. В последния случай оба­че обстоятел­с­т­ва­та, при които се осъ­щес­т­в­я­ва индивидуалното прие­ма­не на сигна­ла, трябва да сравними с тези, които се прила­гат в първия случай.
  2. а) По смисъла на настоящата дирек­т­и­ва „публично съо­б­ща­ва­не чрез спътник“ озна­ча­ва дей­с­т­­вието по въ­веж­да­не под контрола и отговорността на излъч­ва­ща­та орган­и­зация на сигнали носители на програ­ма, пред­наз­на­чен­и за прие­ма­не от публика­та в неп­ре­къс­нат съо­б­щ­и­те­лен контур, водещ до и от спът­н­и­ка към зем­я­та;

б) Публичното съо­б­ща­ва­не чрез спътник се смята за състояло се ед­и­н­с­т­вено в дър­жа­ва­та-член­ка, в която под контрола и отговорността на излъч­ва­ща­та орган­и­зация, сигна­лите-носители на програ­ма са въ­ве­дени в неп­ре­къс­нат съобщите­лен контур, водещ до спът­н­и­ка и от него към зем­я­та;

в) Ако сигналите-носители на програма са кодирани, публичното съобщаване чрез спътник се смята за осъществено, ако средствата за декодиране на предаването са предоставени на публиката от излъчващата организация или с нейно съгласие;

г) Ако публичното съобщаване чрез спътник се е състояло в страна, която не членува в Общността и която не предвижда равнището на закрила, предвидено в глава II;

  1. i) ако сигна­лите-носители на програ­ма са пре­да­дени към спът­н­и­ка от съоръжен­ие за въз­х­о­д­я­ща връз­ка, раз­п­о­л­о­жено в дър­жа­ва-член­ка, прие­ма се, че публичното съо­б­ща­ва­не чрез спътник се е състояло в тази дър­жа­ва-членка и че пра­ва­та, пред­в­и­дени в гла­ва II, могат да бъ­дат упраж­нени против лицето, използващо съо­ръ­жен­ието за въз­х­о­д­я­ща свръз­ка; или
  2. ii) ако няма използва­не на съо­ръ­жен­ие за въз­х­о­д­я­ща връз­ка, раз­п­о­л­о­же­на в дър­жа­ва-член­ка, но публичното съо­б­ща­ва­не чрез спътник е било въз­л­о­жено от излъч­ва­ща орган­и­зация със се­дал­и­ще в дър­жа­ва-член­ка, прие­ма се, че пре­да­ва­нето се е състояло в дър­жа­ва­та-член­ка, в която е главното се­дал­и­ще на излъч­ва­ща­та орган­и­зация в Общността и че пра­ва­та, пред­в­и­дени в гла­ва II, могат да бъ­дат упраж­нени срещу излъч­ва­ща­та орган­и­зация.
  3. По смисъла на нас­т­о­я­ща­та дирек­т­и­ва „ка­белно преп­реда­ва­не“ озна­ча­ва едновременното, неп­р­о­ме­неното и не­сък­ра­тено преп­ре­да­ва­не чрез ка­бел или свръх­чес­т­о­т­на систе­ма на пър­в­о­на­чално пре­да­ва­не от друга дър­жа­ва-член­ка по жичен или без­ж­и­чен път, включително чрез спътник, на те­левизионни или радиопрограми, пред­наз­на­чени за прие­ма­нето им от публика­та.
  4. По смисъла на настоящата директива „организация за колективно управление на права“ означава организация, която управлява или администрира авторски или сродни права като изключителна нейна дейност или като една от основните и дейности.
  5. По смисъла на настоящата директива, главният режисьор на кинематографично или аудиовизуално произведение се смята за негов автор или за един от неговите автори. Държавите-членки могат да определят и други лица като съавтори.

ГЛАВА II

ИЗЛЪЧВАНЕ НА ПРОГРАМИ ЧРЕЗ СПЪТНИК

Член 2

Право на излъчване

Дър­жав­и­те-членки предоставят на ав­т­о­ра изключително право да раз­ре­ша­ва публичното съо­б­ща­ва­не чрез спътник на защитените от ав­т­о­р­с­к­о ­п­раво произведения съо­б­разно раз­п­о­ред­б­и­те в тази гла­ва.

Член 3

Придобиване на права за излъчване

  1. Държавите-членки предвиждат разрешението, посочено в член 2, да се придобива само чрез договор.
  2. Държава-членка може да предвиди, че действието на колективен договор между организация за колективно управление на права и излъчваща организация относно дадена категория произведения може да се разпростира и върху носители на права от същата категория, които не се представляват от организацията за колективно управление на права, при условие че:

— публичното съобщаване чрез спътник съвпада с наземно предаване на същата излъчваща организация, и

— непредставляваният носител на права разполага с възможност по всяко време да прекрати разпространяването на колективния договор върху неговите произведения и да упражни правата си индивидуално или колективно.

  1. Параграф 2 не се отнася до кинематографични произведения, включително такива, създадени по аналогичен начин.
  2. В случаите, когато правото на държава-членка предвижда разпростирането на колективен договор в съответствие с разпоредбите на параграф 2, тази държава-членка е длъжна да информира Комисията кои излъчващи организации имат право да се възползват от този закон. Комисията публикува тази информация в Официален вестник на Европейските общности (серия С).

Член 4

Права на изпълнители, продуценти на звукозаписи и излъчващи организации

  1. За целите на публичното съобщаване чрез спътник, правата на изпълнители, продуценти на звукозаписи и излъчващи организации се закрилят съгласно разпоредбите на членове 6, 7, 8 и 10 от Директива 92/100/ЕИО.
  2. За целите на параграф 1 „излъчване по безжичен път“ в Директива 92/100/ЕИО включва и публичното съобщаване чрез спътник.
  3. По отношение на упражняването на правата, посочени в параграф 1, се прилагат член 2, параграф 7 и член 12 от Директива 92/100/ЕИО.

Член 5

Отношение между авторско право и сродни права

Закрилата на сродните права по настоящата директива не накърнява и по никакъв начин не засяга закрилата от авторското право.

Член 6

Минимална закрила

  1. Държавите-членки могат да предвидят по-широко обхват на закрила за носителите на сродни права от изискващата се по член 8 от Директива 92/100/ЕИО.
  2. При прилагане на параграф 1 държавите-членки съблюдават определенията, съдържащи се в член 1, параграфи 1 и 2.

Член 7

Преходни разпоредби

  1. С оглед своевременното приложение на правата, посочени в член 4, параграф 1 от настоящата директива, се прилагат членове 13, параграфи 1, 2, 6 и 7 от Директива 92/100/ЕИО. Член 13, параграфи 4 и 5 от Директива 92/100/ЕИО се прилага mutatis mutandis.
  2. Договори относно използването на произведения и други обекти, които са в сила към датата, посочена в член 14, параграф 1, попадат под разпоредбите на член 1, параграф 2, членове 2 и 3 от 1 януари 2000 г., ако сроковете им изтичат след тази дата.
  3. Когато меж­д­у­нар­о­ден договор за съв­мес­т­на продукция, сключен преди посоче­на­та в член 14, параграф 1 да­та между съп­р­о­д­у­цент от дър­жа­ва-член­ка и един или пове­че съп­р­о­д­у­центи от други дър­жави-членки, или трети страни, изрично предвиж­да систе­ма за раз­дел­я­не на пра­ва­та на ползва­не между съп­р­о­д­у­цен­т­и­те по географски принцип чрез всички сред­с­т­ва за публично съо­б­ща­ва­не, без да прави раз­л­и­ка между раз­п­о­ред­б­и­те, които се прила­гат към публично съо­б­ща­ва­не чрез спътник и раз­п­о­ред­б­и­те, които се прила­гат към другите начини на съо­б­ща­ва­не и когато публичното съо­б­ща­ва­не чрез спътник на съв­мес­т­на­та продукция би накърнило изключител­н­и­те пра­ва, особено ез­и­к­о­в­и­те на един от съп­р­о­д­у­цен­т­и­те или негови прав­о­п­р­иемници за да­де­на територия, раз­ре­шен­ието от стра­на на един от съп­р­о­д­у­цен­т­и­те или нег­о­в­и­те прав­о­п­р­иемници за публично съо­б­ща­ва­не чрез сателит може да ста­не само с пред­вар­и­телното съг­лас­ие на носителя на так­и­ва изключителни пра­ва, не­зависимо дали е съп­р­о­д­у­цент или прав­о­п­р­иемник.

ГЛАВА III

КАБЕЛНО ПРЕПРЕДАВАНЕ

Член 8

Право на кабелно препредаване

  1. Държавите-членки осигуряват при кабелното препредаване на тяхна територия на програми от други държави-членки да се прилага авторското право и сродни права и препредаването да се извършва на основата на индивидуални или колективни договори между собственици на авторско право, носители на сродни права и кабелни оператори.
  2. Независимо от параграф 1, държавите-членки могат да запазят до 31 декември 1997 г. системите за законни лицензи, които действат или са били изрично предвидени от националното законодателство към 31 юли 1991 г.

Член 9

Упражняване на правото на кабелно препредаване

  1. Държавите-членки гарантират, че собствениците на авторско право и носителите на сродни права могат да предоставят или отказват разрешение на кабелен оператор за кабелно препредаване само чрез организация за колективно управление на права.
  2. В случаи­те, когато носител на право не е прех­върлил управ­лен­ието на свои­те пра­ва на организация за колективно управ­лен­ие на пра­ва, управляващата права от съ­ща­та ка­тегория се прие­ма за упъл­н­о­м­о­ще­на да управ­л­я­ва и нег­о­в­и­те пра­ва. В случаи­те, когато пове­че от ед­на орган­и­зация за колективно управ­лен­ие на пра­ва управ­л­я­ва пра­ва от съ­ща­та ка­тегория, носителят на пра­ва е свободен да посочи коя от тях трябва да се прие­ме за оправ­о­м­о­ще­на да управ­л­я­ва нег­о­в­и­те пра­ва. Посочен в този па­раг­раф носител на пра­ва има същ­и­те пра­ва и за­дъл­жения,произтичащи от договора между ка­белния опе­ратор и орган­и­зац­и­я­та за колективно управ­лен­ие на пра­ва, която се прие­ма за оправ­о­м­о­ще­на да управ­л­я­ва пра­ва­та му, каквито имат носител­и­те на пра­ва, упълномощили орган­и­зация за колективно управ­лен­ие на пра­ва, и има правото да пред­я­в­я­ва тези пра­ва в рам­к­и­те на период, опре­де­лен от дър­жа­ва­та-член­ка, който може да бъ­де по-кра­тък от три години от да­та­та на ка­белното преп­ре­да­ва­не, съ­дър­жащо негово произве­ден­ие или друг обект.
  3. Дър­жа­ва-член­ка може да предвиди, че когато носител на пра­ва раз­реши първоначално излъч­ва­не на ней­на територия на произве­ден­ие или на друг обект, че той се е съг­ласил да не упраж­н­я­ва пра­ва­та си върху ка­белното преп­ре­да­ва­не на индивидуал­на основа, а да ги упраж­н­я­ва в съо­т­вет­с­т­в­ие с раз­п­о­ред­б­и­те на настоящата дирек­т­и­ва.

Член 10

Упражняване на кабелно препредаване от излъчващи организации

Държавите-членки гарантират, че член 9 няма да се прилага към правата, упражнявани от излъчващи организации върху техни собствени предавания, независимо дали въпросните права са тяхна собственост или са им били прехвърлени от други собственици на авторско право и/или носители на сродни права.

Член 11

Посредници

  1. Когато не се постигне споразумение относно разрешение за кабелно препредаване на дадено предаване, държавите-членки осигуряват всяка страна да може да поиска съдействие от един или повече посредници.
  2. Задачата на посредниците е да съдействат при преговорите. Те могат също така да правят предложения на страните.
  3. Предполага се, че всички страни са приели посоченото в параграф 2 предложение, ако никоя от тях не направи възражение в срок от три месеца. Нотификацията за предложението и всякакви възражения по него се връчват на заинтересованите страни в съответствие с приложимите права, отнасящи се до връчването на правни документи.
  4. Посредниците се избират така, че тяхната независимост и безпристрастност да не могат да бъдат поставени под съмнение.

Член 12

Недопускане на недобросъвестност при преговори

  1. Държавите-членки гарантират със средствата на гражданското или административното право, че според конкретния случай страните добросъвестно да започнат да водят преговори относно разрешаване на кабелното препредаване и да не ги провалят или възпрепятстват без сериозно основание.
  2. Дър­жа­ва-член­ка, която на да­та­та, посоче­на в член 14, параграф 1, има орган на своя територия компетентен по случаи на без­п­р­и­ч­и­нен отказ или пред­ла­га­не на неп­р­иемливи условия от излъ­ч­ва­ща­та орган­и­зация за придобива­не на правото на ка­белно преп­ре­да­ва­не на програ­ма, пред­наз­на­че­на за публика в тази дър­жа­ва-членка, може да за­пази този орган.
  3. Параграф 2 се прилага за преходен период от осем години от датата, посочена в член 14, параграф 1.

ГЛАВА IV

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 13

Колективно управление на права

Настоящата директива не засяга нормите на държавите-членки относно регулирането на дейността на организациите за колективно управление на права.

Член 14

Заключителни разпоредби

  1. Държавите-членки приемат законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива преди 1 януари 1995 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, последните съдържат позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

  1. Държавите-членки съобщават на Комисията разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
  2. Не по-късно от 1 януари 2000 г. Комисията представя пред Европейския парламент, съвета и Икономическия и социален комитет доклад за прилагането на настоящата директива и, ако е необходимо, прави допълнителни предложения за прилагането й при развитието на аудио и аудиовизуалния сектор.

Член 15

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 27 септември 1993 година.

За Съвета

Председател

  1. URBAIN

[1] ОВ C 255, 1.10.1991 г., стр. 3 и ОВ C 25, 28.1.1993 г., стр. 43.

[2] ОВ C 305, 23.11.1992 г., стр. 129 и ОВ C 255, 20.9.1993 г.

[3] ОВ C 98, 21.4.1992 г., стр. 44.

[4] ОВ L 298, 17.10.1989 г., стр. 23.

[5] ОВ L 346, 27.11.1992 г., стр. 61.