Закон за творческите фондове


law-240x192Отразена деноминацията от 5.07.1999 г. Законът влиза в сила от 1.05.1973 г.

Обн. ДВ. бр.27 от 3 Април 1973г., изм. ДВ. бр.20 от 9 Март 1979г., изм. ДВ. бр.153 от 23 Декември 1998г.

Чл. 1. Този закон урежда въпросите на творческите фондове, чиято цел е да съдействуват за всестранно развитие на творческата дейност и осъществяването на политиката в областта на културата, изкуството и науката в Народна република България.

Чл. 2. (1) (Доп. – ДВ, бр. 20 от 1979 г.) Творчески фондове се образуват към Съюза на българските писатели, Съюза на българските композитори, Съюза на българските художници, Съюза на българските филмови дейци, Съюза на българските журналисти, Съюза на артистите в България, Съюза на музикалните дейци в България, Съюза на научните работници в България, Съюза на архитектите в България, Съюза на преводачите в България и Комитета за култура.

(2) На всеки творчески фонд се открива отделна банкова сметка.

Чл. 3. (1) Средствата на творческите фондове се използуват за:

а) осигуряване необходимите материални условия за всестранно въздействие върху развитието на творческия процес за създаване произведения на литературата, изкуството и науката с високи идейни, художествени и научни качества и за усъвършенствуване на художественото майсторство;

б) провеждане мероприятия за популяризиране най-добрите произведения на литературата, изкуството и науката и най-високите постижения в областта на артистичното майсторство, за развитие на марксистко-ленинската теория и критика в областта на художественото и научното творчество;

в) провеждане мероприятия за морално и материално стимулиране на творците – конкурси, награди, поощрения и др.;

г) подпомагане творческата дейност на отделните творци на литературата, изкуството и науката чрез стипендии, специализации, творчески командировки и др.

(2) Средствата на творческите фондове при съюзите могат да се използуват и за:

а) уреждане домове и клубове за творческа работа;

б) организиране на стопански дейности, ателиета, колективи и други, свързани с осъществяване целите и задачите на творческите фондове и на съюзите, към които са създадени;

в) осигуряване издръжката на творческите съюзи, при които са създадени, включително и на тяхната администрация, печатни издания, строеж на собствени сгради, изложбени и други зали, творчески домове и домове за отдих, за връзки с чужбина и за провеждане на различни мероприятия за изпълнение на тяхната програма;

г) подпомагане нуждаещи се дейци на литературата, изкуството и науката, техните семейства или техни наследници.

Чл. 4. Средствата за творческите фондове се набират от следните източници:

а) отчисления в размер на 2% от брутните авторски, изпълнителски и други възнаграждения за творчески труд, изплащани на членове на творческите съюзи и на чуждестранни автори и изпълнители;

б) (изм. – ДВ, бр. 20 от 1979 г.) вноски от издателствата и други организации с издателска дейност върху продажната цена на всички издадени в страната произведения на литературата, изкуството и науката от български и чуждестранни творци – за оригинални произведения 3%, а за преводни произведения 4%;

в) вноски от издателствата и други организации с издателска дейност в размер на 5% върху продажната цена на всички издадени в страната произведения на литературата, изкуството и науката и от български и чуждестранни автори с погасени или незащитени по Закона за авторското право авторски права;

г) вноски от организациите, производители на грамофонни плочи и звукозаписи, в размер на 2% върху продажната цена на всички произведени в страната грамофонни плочи и звукозаписи, предназначени за търговско разпространение;

д) вноски от ДО „Българска кинематография“ в размер на 0,6% върху бруто приходите от продажбата на билети за прожекции в киномрежата в цялата страна;

е) вноски от филмопроизводствените студии в размер на 5% върху изплащаните авторски възнаграждения за всички видове сценарии, либрета, сценарни планове и текстове за филми;

ж) вноски от драматичните, оперните, оперетните, куклените и др. театри, от цирковете, от концертните, импресарските и други организации в размер на 4% върху бруто приходите от продажбата на билети за всички организирани от тях публични изпълнения;

з) вноски от заведенията за обществено хранене, в които се изпълнява музикална или друга програма, в размер на 0,2% върху стокооборота;

и) вноски от инвеститорите в размер на 0,15% върху стойността на архитектурната част на проектите за всички видове строителство, създадени в проектантските организации;

к) приходи от собствени стопански дейности, издателства, печатни органи, ателиета, галерии, магазини, концерти, спектакли и други мероприятия и прояви на творческите съюзи;

л) приходи от собствени имоти и влогове;

м) дарения и завещания;

н) приходи, предвидени от източници в други нормативни актове.

Чл. 5. (1) Министерският съвет разпределя източниците за набиране на средствата по чл. 4, букви „а“ до „и“, които се предоставят на съответния творчески фонд.

(2) Разпределението на източниците за средствата на творческите фондове се извършва, като се вземат предвид нуждите на съответните фондове, тяхната дейност, приносът на дейците на литературата, изкуството и науката – членове на съответните творчески съюзи – в развитието на различните дейности в областта на изкуството и културата, от които са предвидени вноски и отчисления за творческите фондове.

Чл. 6. (Отм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.).

Чл. 7. (1) На творческите фондове при съюзите могат да се отпускат допълнителни средства от творческия фонд при Комитета за култура за провеждане на специални мероприятия по искане на съответния творчески съюз.

(2) Решението за отпускане на допълнителни средства по предходната алинея се взема от Изпълнителното бюро на Комитета за култура. Тези средства не могат да превишават 25% от годишните постъпления във фонда към комитета.

Чл. 8. (1) Дейността и управлението на творческите фондове при съюзите се осъществяват от органи и по ред, които се определят в устави, приети от конгресите на съответните творчески съюзи.

(2) Управлението на творческия фонд при Комитета за култура се осъществява от Комитета за култура съгласно правилник, утвърден от Министерския съвет.

(3) Разпоредбите на уставите и правилника по набирането, изразходването и отчитането на средствата на фондовете се съгласуват с Министерството на финансите.

Чл. 9. За неизплащане на вноските и отчисленията за творческите фондове в определените срокове се дължи 1% лихва месечно.

Чл. 10. (1) За нарушаване разпоредбите на този закон виновните се наказват с глоба до 0,20 лв. по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Наказателните постановления се издават от председателя на Комитета за култура или от упълномощени от него длъжностни лица.

Чл. 11. (1) Този закон:

а) влиза в сила от 1 май 1973 г.;

б) отменя Закона за създаване на Фонд за творческо подпомагане на работниците по изкуството.

Активите и пасивите на фондовете-сметки: „Творческо подпомагане на писателите“, „Творческо подпомагане на художниците“ и „Творческо подпомагане на композиторите, музиколозите и концертиращите артисти“, създадени със закона от 1950 г., преминават от деня на влизането на този закон в сила към съответните творчески съюзи и се предоставят за стопанисване и управление на творческите фондове към тях;

в) не се отнася до фондовете на Комитета за култура, на Комитета за печата и на техните обединения, дирекции и други организации, създадени с други нормативни актове.

(2) До приемането на уставите за творческите фондове от конгресите на творческите съюзи техните управителни органи утвърждават временни устави, създадени по реда, установен в чл. 8 на този закон.

Изпълнението на закона се възлага на председателя на Комитета за култура.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за преименуване на Комитета за изкуство и култура в Комитет за култура

(ДВ, бр. 101 от 1977 г.)

Параграф единствен. Във всички закони, укази и други нормативни актове думите „Комитет за изкуство и култура“ и „председател на Комитета за изкуство и култура“ се заменят с „Комитет за култура“, съответно „председател на Комитета за култура“

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за деноминация на лева

(ДВ, бр. 20 от 1999 г., доп., бр. 65 от 1999 г., в сила от 5.07.1999 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 4. (1) (Доп. – ДВ, бр. 65 от 1999 г.) С влизането в сила на закона всички числа в стари левове, посочени в законите, влезли в сила преди 5 юли 1999 г., се заменят с намалени 1000 пъти числа в нови левове. Замяната на всички числа в стари левове с намалени 1000 пъти числа в нови левове се прилага и за всички закони, приети преди 5 юли 1999 г., които са влезли или ще влязат в сила след 5 юли 1999 г.

(2) Органите, приели или издали подзаконови нормативни актове, влезли в сила преди 5 юли 1999 г. и в които има числа в левове, да направят произтичащите от този закон изменения в тях така, че измененията да се прилагат от датата на влизането в сила на закона.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 7. Законът влиза в сила от 5 юли 1999 г.