Постигнатият успех се дължи на добрата комуникация с правоносителите, на ритмичната дейност на специализираната администрация в направление „Разпределение”, както и на активната дейност за сключване на реципрочни договори с еквивалентни на ПРОФОН дружества в чужбина, и тяхното ефективно изпълнение. За постигнатите добри резултати принос има и гъвкавата политика на ПРОФОН в страната, последен пример за която е решение от март тази година, за прилагане на отстъпка към действащите тарифи на сдружението за музикални телевизии с обем на музиката в общото програмно време над 60%, при сключване на дългосрочно споразумение със сдружението за уреждане на сродните права.

Сред другите отчетени успехи е и докладът на независимия одит за финансовата 2011г, който е завършил без сериозни забележки и с положителна оценка за финансово-счетоводната дейност на ПРОФОН.

Броят на членовете на ПРОФОН нарастна с още 8 члена, които бяха приети на Общото събрание, и сега членската маса на дружеството наброява 181 души.

Източник: ПРОФОН

Седем години, седем романа, едно издателство, една авторка, Сиела и Людмила Филипова.

Людмила Филипова ни изненадва с нова книга – Печатна грешка. Романът е един от първите, върху който авторката работи в продължение на 6 години. Той е по-различен от всичките й предишни книги, от всичко което читателят очаква от нея. Този път Людмила ни провокира със сатира, въпреки че светът почти не познава примери на жени писатели, извявали се в този жанр.

Печатна грешка е книгата, която не сте очаквали от Людмила Филипова, но е факт. Тя ще ви изненада, провокира и разсмее.

Печатната грешка превръща сериозното в смешно, реалността в измислица и Космоса в място за невероятни срещи. Палитра от думи и образи, които ще ви изстрелят на безумно забавно приключение до края на Вселената, Отвъдното и обратно в търсене на технология за вечен живот – и то с помощта само на една печатна грешка.

Официалната премиера на романа Печатна грешка ще бъде на 26.04 ( четвъртък) от 19.30 часа в столичния клуб Ялта. В същата вечер за първи път ще бъде излъчен и сатиричния видеотрейлър към книгата по идея и сценарий на Людмила Филипова, заснет от Novafilmvision и Molov Picture. Той ще се завърти и по екраните на веригата от кина АРЕНА.

На самата премиера Марта Вачкова, Людмила Филипова и други популярни лица ще умуват – могат ли жените да пишат сатира, имат ли чувство за хумор и дали това е предимно поле за изява на мъжете. Специален гост на премиерата ще бъде и дакелът Йода, герой от романа.

За първи път с излизането на романа ще се излъчи и късометражен сатиричен филм, в който участват Юлиян Вергов, Мирослав Костадинов (Миро), Милен Велчев, Христо Стоичков, Драго Симеонов, Деси Тенекеджиева, Венета Райкова, Иво Андреев, Ники Сотиров, Юлиана Дончева, Ива Дойчинова, Гери Гочева, Людмила Филипова, нещо като президент, 30 японци, катаджия и др.  По време на снимките участниците изпадат в различни ситуации, някои комични, други рискови – опитват се да откраднат част от реквизита на главната героиня, в случая самата Людмила Филипова, в ролята на щурата репортерка от щTV, която разследва мистериозното изчезване на колегата си синоптик Лефер Балкански, но бдителни полицаи спасяват част от гримовете и камуфлажното облекло. Футболният гений Христо Стоичков с охота дава интервю на репортерката и прави подробни коментари за финансовата криза, бъдещето на България и произхода на Господ, не къде да е, а в самия град Ловеч. Един от участниците в нашумелия филм „Стъклен дом”, актьорът Юлиян Вергов, едва не се осакатява при изпълнение на сложна каскада пред Народния театър, вживявайки се в новата си роля на герой от Печатна грешка. Бившият финансов министър Милен Велчев шашва младата репортерка от телевизия щТВ с чувството си за хумор и вселенските финансови анализи. Според него най-добрата инвестиция в момента е в масовото преселение в Отвъдното.
Ще видим Ники Сотиров в ролята на адвоката, чиято мисия е да спаси човечеството. Миро ще отговаря на въпросите с песни, а от Драго Симеонов ще научите водещите новини по телевизия щTV.

Кампанията ще бъде съпътствана от срещи на Людмила Филипова с читатели из цялата страната. Най-нетърпеливите ще имат възможност да следят какво се случва около книгата на специално създадения сайт www.pechatnagreshka.com както и на страницата на книгата във Фейсбук където могат да се включат в играта „ПЪТУВАЙ В ГЪРЦИЯ С ПЕЧАТНА ГРЕШКА“ и да спечелят едноседмична ваканция до Гърция за двама със съдействието на MOi Klub 

Източник:

Издателство Сиела

Трир, 10-11

На конференцията ще бъде анализирана засилващата се роля на Европейския съд в тълкуването на Закона за авторски права в ЕС и ще предостави на практиците в сферата на интелектуалната собственост, задълбочен анализ на знакови съдебни решения в сферата на авторското право и сродните му права.
Ключови теми
       Изчерпване на авторските права
       Взаимоосвързаност на законите за авторско право и конкуренция

       Изключения и ограничения в Директивата за информационното общество (2001/29), включително справедливи обезщетения за възпроизвеждане, копиране за лично ползване и възнаграждебия на авторите за публично заемане
       Концепцията за комуникация с обществеността

       Понятието оригиналност и обхвата на изключението за целта ма обществената сигурност: Европейски съд, Maria-Ewa Painer
       Бъдещето на ексклузивните лицензионни договори и достъпността на радиоразпръскването
       Авторските права срещу защитата на личната неприкосновеност в областта на електронните комуникации: отговорността на интернет доставчиците.

Език: английски, немски
Организатор: Florence Hartmann-Vareilles, ERA

За повече подробности и онлайн записване: ERA

Иван Чалъков е доцент по социология в Пловдивски университет “Паисий Хилендарски” и едновременно с това ръководи Групата за изследване на технологиите към Институт по социология при БАН. Изследователските му интереси са в областта на социология на науката и технологиите и икономика на техническата промяна. През периода 1993-1998 г. провежда етнографското изследване на Централната лаборатория по оптичен запис и обработка на информацията при БАН, където въвежда понятието за хетерогенна микро-oбщност, възвникваща върху отношенията на пасивност и отговорност между човешки и не-човешки участници. Резултатите са публикувани в книгата Да направиш холограма (книга за учените, светлината и всичко останало). София (Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998, 252 c.) През 1999 книгата получава втора награда на Национален фонд „Научни изследвания“ .

В някои среди академичното предприемачество все още е мръсна дума и за това има основания. След 1989 г. партийната номенклатура в науката в сътрудничество с нейните „надзорници” от Държавна сигурност създават първите spin-off фирми в БАН, Селскостопанска академия, ведомствените институти, университетите. Много от тези фирми са форма на „частно присвояване на публични активи”, прилагана тогава в икономиката. Чрез тях интелектуална собственост, ценно научно оборудване, опитно-промишлени инсталации и малки високотехнологични линии се прехвърлят към новите фирми които получават приходите, а институтите-майки поемат разходите. За разлика от останалата икономика обаче, в науката тази схема се оказа краткоживееща – след 1992 г. научните общности почти навсякъде сменя старите ръководства и прекратяват разграбването на активите. Под страх от уволнение са въведени забрани за участие в търговски дружества и сдружаване с частни фирми. Научните активи са спасени…

Тази история обаче е твърде опростена и скрива съществени страни на проблема за академичното предприемачество. За да го разберем, трябва да разгледаме най-малко още три процеса – трайното напрежение между фундаментална (наука заради самата наука) и приложна наука, прехода от административна към пазарна икономика и неговото отражение в науката, както и глобалната конкуренция между фирмите и иновациите като ресурс в тази конкуренция.

С напрежението между „чистите” и „приложни” учени се сблъсках преди години, когато млад учен в изследваната от мен холографска лаборатория сподели „…Технологията е най-висшата наука. Не че не оценявам фундаменталните изследвания, но наистина не харесвам чистата наука, науката сама за себе си. За мен истинското предизвикателство е да видя едно ново нещо да тръгне, да заработи“. Често макар от една и съща област, учените като че ли принадлежат към две различни „култури”. Едната изследва дивите природни същества и смята, че работата завършва с научните статии, описващи тези същества и техните свойства. За другата група обаче това е само първата стъпка към крайната цел – „опитомяването” на тези същества, вграждането им в продаваем продукт. Тези две култури може да се съчетават в една личност или в една научна общност, но могат и да са два враждуващи помежду си свята. В този смисъл „източването” на научните активи е само преходен момент в сагата на източно-европейската транзиция, маскиращ автентичния стремеж на част от учените да реализират сами своите научните резултати в полезни за хората и създаващи добавена стойност продукти и технологии. Стремеж, който няма нищо общо със спускани от сенчести структури нареждания „отгоре”.

Защото подобно на военните, чистата наука може да съществува само ако в нея непрекъснато се наливат ресурси отвън. Те се легитимират исторически по различен начин (античната науката възпитава младите в духа на „благото”, в ранната модерност да разчетеш „книгата на природата” е разновидност на библейската екзегеза), но заедно с това полезността на научното знание винаги е ключов легитимационен ресурс. Той не се отрича и от „чистите” учени, но те предпочитат да оставят тази задача на инженери и технолози.

В днешната глобална икономика основно конкурентно предимство са именно основаните на оригинални научни резултати иновации, а не евтината работна ръка и природните ресурси. Един от най-ефективните начини за ускоряване на прехода от научно откритие до иновация е ангажирането на самите учени в този процес -преливането на науката в бизнеса и обратно, се оказва средата, от която се раждат индустриите на 21 век. Изследванията показват, че е добре да се премахне бариерата между наука и икономика и винаги, когато имат желание, учените да могат да преминават през нея – да създават фирми или работят като консултанти в тях, да се връщат отново в научните звена и т.н. Този процес не гладък и безпроблемен, но страните, създали условия за това движение и научили се да го управляват, господстват в глобалната икономика.

Като анализират опита на тези страни, статиите показват традициите на академичното предприемачество в България, неговите съвременни тендеции и проблеми. Те регистрират факта на изостряне на напрежението между учените с предприемачески нагласи и тези, които остават в крепостта на „чистата” наука, през периоди на икономическа криза и поставят въпроса за търсенето на политически, институционални и финансови решения, които да позволят на учените да внедряват своите постижения без да се разделят с научната си организация. Решения, които да защитят както техните права, така и интересите на научните организации.

Данните са събрани в рамките проекта PROKNOW по 6-та Рамкова програма на ЕС. Авторите са били сътрудници на Групата за изследване на технологиите към бившия Институт по социология на БАН и като единствен източно-европейски партньор в консорциума, съставен от колеги от Германия, Франция, Великобритания, Нидерландия, Швейцария и Финландия.

Иван Чалъков, София, 20 май 2011

 Изказвам благодарност на Мими Василева и Венелин Петров за техните бележки и коментари

Сходни публикации от IP Bulgaria:

• СТИМУЛИРАНЕ НА ИНОВАЦИИТЕ ЧРЕЗ ДАНЪЦИ
• Значението на интелектуалната собственост за иновациите и трансфера на технологии
• Стартира обществения регистър на общоизвестните марки в България

Иван Чалъков е доцент по социология в Пловдивски университет “Паисий Хилендарски” и едновременно с това ръководи Групата за изследване на технологиите към Институт по социология при БАН. Изследователските му интереси са в областта на социология на науката и технологиите и икономика на техническата промяна. През периода 1993-1998 г. провежда етнографското изследване на Централната лаборатория по оптичен запис и обработка на информацията при БАН, където въвежда понятието за хетерогенна микро-oбщност, възвникваща върху отношенията на пасивност и отговорност между човешки и не-човешки участници. Резултатите са публикувани в книгата Да направиш холограма (книга за учените, светлината и всичко останало). София (Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998, 252 c.) През 1999 книгата получава втора награда на Национален фонд „Научни изследвания“ .

В някои среди академичното предприемачество все още е мръсна дума и за това има основания. След 1989 г. партийната номенклатура в науката в сътрудничество с нейните „надзорници” от Държавна сигурност създават първите spin-off фирми в БАН, Селскостопанска академия, ведомствените институти, университетите. Много от тези фирми са форма на „частно присвояване на публични активи”, прилагана тогава в икономиката. Чрез тях интелектуална собственост, ценно научно оборудване, опитно-промишлени инсталации и малки високотехнологични линии се прехвърлят към новите фирми които получават приходите, а институтите-майки поемат разходите. За разлика от останалата икономика обаче, в науката тази схема се оказа краткоживееща – след 1992 г. научните общности почти навсякъде сменя старите ръководства и прекратяват разграбването на активите. Под страх от уволнение са въведени забрани за участие в търговски дружества и сдружаване с частни фирми. Научните активи са спасени…

Тази история обаче е твърде опростена и скрива съществени страни на проблема за академичното предприемачество. За да го разберем, трябва да разгледаме най-малко още три процеса – трайното напрежение между фундаментална (наука заради самата наука) и приложна наука, прехода от административна към пазарна икономика и неговото отражение в науката, както и глобалната конкуренция между фирмите и иновациите като ресурс в тази конкуренция.

С напрежението между „чистите” и „приложни” учени се сблъсках преди години, когато млад учен в изследваната от мен холографска лаборатория сподели „…Технологията е най-висшата наука. Не че не оценявам фундаменталните изследвания, но наистина не харесвам чистата наука, науката сама за себе си. За мен истинското предизвикателство е да видя едно ново нещо да тръгне, да заработи“. Често макар от една и съща област, учените като че ли принадлежат към две различни „култури”. Едната изследва дивите природни същества и смята, че работата завършва с научните статии, описващи тези същества и техните свойства. За другата група обаче това е само първата стъпка към крайната цел – „опитомяването” на тези същества, вграждането им в продаваем продукт. Тези две култури може да се съчетават в една личност или в една научна общност, но могат и да са два враждуващи помежду си свята. В този смисъл „източването” на научните активи е само преходен момент в сагата на източно-европейската транзиция, маскиращ автентичния стремеж на част от учените да реализират сами своите научните резултати в полезни за хората и създаващи добавена стойност продукти и технологии. Стремеж, който няма нищо общо със спускани от сенчести структури нареждания „отгоре”.

Защото подобно на военните, чистата наука може да съществува само ако в нея непрекъснато се наливат ресурси отвън. Те се легитимират исторически по различен начин (античната науката възпитава младите в духа на „благото”, в ранната модерност да разчетеш „книгата на природата” е разновидност на библейската екзегеза), но заедно с това полезността на научното знание винаги е ключов легитимационен ресурс. Той не се отрича и от „чистите” учени, но те предпочитат да оставят тази задача на инженери и технолози.

В днешната глобална икономика основно конкурентно предимство са именно основаните на оригинални научни резултати иновации, а не евтината работна ръка и природните ресурси. Един от най-ефективните начини за ускоряване на прехода от научно откритие до иновация е ангажирането на самите учени в този процес -преливането на науката в бизнеса и обратно, се оказва средата, от която се раждат индустриите на 21 век. Изследванията показват, че е добре да се премахне бариерата между наука и икономика и винаги, когато имат желание, учените да могат да преминават през нея – да създават фирми или работят като консултанти в тях, да се връщат отново в научните звена и т.н. Този процес не гладък и безпроблемен, но страните, създали условия за това движение и научили се да го управляват, господстват в глобалната икономика.

Като анализират опита на тези страни, статиите показват традициите на академичното предприемачество в България, неговите съвременни тендеции и проблеми. Те регистрират факта на изостряне на напрежението между учените с предприемачески нагласи и тези, които остават в крепостта на „чистата” наука, през периоди на икономическа криза и поставят въпроса за търсенето на политически, институционални и финансови решения, които да позволят на учените да внедряват своите постижения без да се разделят с научната си организация. Решения, които да защитят както техните права, така и интересите на научните организации.

Данните са събрани в рамките проекта PROKNOW по 6-та Рамкова програма на ЕС. Авторите са били сътрудници на Групата за иследване на технологиите към бившия Институт по социология на БАН и като единствен източно-европейски партьнор в консорциума, съставен от колеги от Германия, Франция, Великобритания, Нидерландия, Швейцария и Финландия.

Иван Чалъков, София, 20 май 2011

 Изказвам благодарност на Мими Василева и Венелин Петров за техните бележки и коментари

ACTA / BG 1

СТРАНИТЕ ПО НАСТОЯЩОТО СПОРАЗУМЕНИЕ,

КАТО ОТЧИТАТ, че ефективното прилагане на правата върху интелектуалната собственост е от Основно значение за поддържането на икономическия растеж във всички сектори на промишлеността и на световно равнище;

като ОТЧИТАТ също така, че разпространението на фалшифицирани пиратски стоки, както на услуги, с които се разпространява материал с нарушени права върху интелектуалната собственост, вреди на законната търговия на устойчивото развитие на световната икономика, причинява значителни финансови загуби на носителите на правата за предприятията, извършващи своята дейност в рамките на закона, като в някои случаи става Източник на приходи за организираната престъпност и създава други рискове за обществеността;

като ЖЕЛАЯТ да се борят срещу подобно разпространение посредством засилено международно сътрудничество и по-ефективно международно правоприлагане;

като ЦЕЛЯТ осигуряването на ефективни подходящи средства, допълващи споразумението ТРИПС, за прилагане на правата върху интелектуалната собственост, като се вземат предвид различията в съответните им правни системи и практики;

като ЖЕЛАЯТ да гарантират, че мерките процедурите за прилагане на правата върху интелектуалната собственост няма да се превърнат в препятствия пред законната търговия;

като ЖЕЛАЯТ да се борят срещу проблема с нарушаването на правата върху интелектуалната собственост, включително с нарушенията, извършвани в цифрова среда, по-специално по отношение на авторските сродните им права, по начин, който да гарантира равновесие между правата интересите на съответните носители на права, доставчици на услуги ползватели;

ACTA / BG 2

като ЖЕЛАЯТ да насърчават сътрудничеството между различните доставчици на услуги носители на права, с цел борба срещу нарушенията, извършвани в цифрова среда;

като ЖЕЛАЯТ настоящото споразумение да действа по взаимно допълващ начин с работата сътрудничеството в областта на международното правоприлагане, осъществявани в рамките на съответните международните организации;

като ПРИЗНАВАТ принципите, определени в Декларацията от Доха относно споразумението ТРИПС общественото Здраве, приета на 14 ноември 2 001 г. на четвъртата конференция на министрите на държавите от СТО;

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

ACTA / BG 3

ГЛАВА I УВОДНИ РАЗПОРЕДБИ И Общи ОПРЕДЕЛЕНИЯ

раздел 1 УВОДНИ РАЗПОРЕДБИ

ЧЛЕН 1 Връзка с Други споразумения

Нищо в настоящото споразумение НЕ представлява дерогация от задълженията на която и да е от страните по споразумението по отношение на друга страна по споразумението, поети по силата на съществуващиспоразумения, включително споразумението ТРИПС.

ACTA / BG 4

ЧЛЕН 2 Естество обхват на задълженията

1. Всяка страна по споразумението привежда в действие разпоредбите на настоящото споразумение. Всяка от страните по споразумението може да въведе в своето право по-широкообхватни норми за правоприлагане в областта на правата върху интелектуалната собственост от изискваните съгласно настоящото споразумение, при условие че ТОВА НЕ е в противоречие с разпоредбите на настоящото споразумение.Всяка страна по споразумението е свободна да определи подходящия метод за изпълнение на разпоредбите на настоящото споразумение в собствената си правна система и практика.

2. Нищо в настоящото споразумение не създава задължения по отношение на разпределянето на ресурсите между прилагането на правата върху интелектуалната собственост и правоприлагането по принцип.

3. Целите и принципите, установени в част I от споразумението ТРИПС, и по-специално членове 7 и 8 се прилагат съответно към настоящото споразумение.

ЧЛЕН 3

Връзка със стандартите относно достъпа до права върху интелектуална собственост техния обхват

1. Настоящото споразумение не засяга разпоредбите в правото на страните по него, уреждащи достъпа, придобиването, обхвата запазването на правата върху интелектуалната собственост.

ACTA / BG 5

2. Настоящото споразумение не създава никакви задължения за която и да е от страните по него за прилагане на мерки в случаите, в които дадено право върху интелектуалната собственост НЕ е защитено съгласно нейните законови подзаконови актове.

ЧЛЕН 4 Неприкосновеност на личния живот разгласяване на информация

1 . Нищо в настоящото споразумение не изисква от която и да е от страните по него да разгласява:

а) информация, чието разгласяване би било в противоречие с правото Инструменти Архив Форуми Абонамент, включително с правото за Защита на правото на неприкосновеност на личния живот, или с международни споразумения, по които тя е страна;

б) поверителна информация, чието разгласяване би попречило на правоприлагането или по друг начин би било в противоречие с обществения интерес, или

в) поверителна информация, чието разгласяване би нарушило законните Търговски интереси на конкретни държавни или частни предприятия

2 . Когато дадена страна по споразумението предоставя в писмена форма информация в съответствие с разпоредбите на настоящото споразумение, страната по споразумението, получила информацията, в съответствие със собственото си право практика, се въздържа да разгласява или да използва информацията за цели, различни от тези, за които е предоставена информацията, освен с предварителното съгласие на страната по споразумението, която предоставя информацията.

ACTA / BG 6

РАЗДЕЛ 2 Общи ОПРЕДЕЛЕНИЯ

ЧЛЕН 5 Общи определения

За целите на настоящото споразумение, освен ако НЕ е предвидено друго:

а) „ACTA“ означава Търговско споразумение за борба с фалшифицирането;

б) „Комитетът“ означава комитетът по ACTA, създаден съгласно глава V (Институционална уредба),

в) „компетентни органи“ включва съответните съдебни, административни или правоприлагащи органи съгласно правото на която да е от страните по споразумението

г) „стоки с фалшифицирани Търговски марки“ означава всякакви стоки, включително опаковки, носещи без разрешение Търговска марка, идентична с валидно регистрирана Търговска марка във връзка с тези стоки, или която НЕ може да бъде разграничена по основните си характеристики от подобна Търговска марка , и която следователно нарушава правата на притежателя на въпросната търговска марка съгласно правото на държавата, в която се прилагат процедурите, изложени в Глава II (Правна рамка за прилагане на правата върху интелектуалната собственост);

ACTA / BG 7

д) понятието „страна“ трябва да се разбира като носещо идентичен на посочения в Обяснителните бележки към споразумението за СТО смисъл;

е) „митнически транзит“ означава митническата процедура, по която стоки се транспортират под митнически контрол от едно митническо учреждение в друго;

ж) „дни“ означава календарни дни ;

з) „интелектуална собственост“ се отнася до всички Категории интелектуална собственост, които са предмет на раздели от 1 до 7 на част II от споразумението ТРИПС;

и) „транзитно преминаващи стоки“ означава стоки, които са в режим на митнически транзит или претоварване;

й) „лице“ означава всяко физическо или юридическо лице;

к) „стоки, чието авторско право е било обект на пиратство“ означава които и да е стоки, които са копия, направени без съгласието на носителя на правото или лицето, надлежно упълномощено от носителя на правото в държавата на производство, и които се произвеждат пряко или косвено от определен артикул, при което изготвянето на това копие би представлявало нарушение на авторско право или на свързано с него право според правото на държавата, в която се прилагат производствата, описани в глава II (Правна рамка за прилагане на правата върху интелектуалната собственост);

ACTA/bg 8

л) „носител на правата“ включва федерации или асоциации, които имат необходимата правоспособност, за да предявяват права върху интелектуална собственост;

м) „територия“, за целите на раздел 3 (Гранични мерки) от глава II (Правна рамка за прилагане на правата върху интелектуалната собственост), означава митническата територия и всички свободни зони1 на дадена страна по споразумението;

н) „претоварване“ означава митническата процедура, при която стоки се прехвърлят под митнически контрол от транспортното средство на внос към транспортното средство на износ в района на едно митническо учреждение, което е едновременно учреждението на внос и на износ;

о) „Споразумението ТРИПС“ означава „Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост“, включено като приложение 1В към Споразумението за СТО;

п) „СТО“ означава Световната търговска организация; и

р) „Споразумението за СТО“ означава споразумението от Маракеш за създаване на Световната търговска организация, подписано на 15 април 1994 г.,.

За по-голяма яснота страните признават, че „свободна зона“ означава част от територията на дадена страна по споразумението, в която всяка внесена стока по принцип се смята, по отношение на вносните мита и такси, като намираща се вън от митническата територия.

ACTA/bg 9

ГЛАВА II

ПРАВНА РАМКА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ПРАВАТА ВЪРХУ ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ

РАЗДЕЛ 1 ОБЩИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

ЧЛЕН 6 Общи задължения във връзка с прилагането

1. правоприлагане в своето право, които да позволяват ефективни действия срещу всякакво нарушение на правата върху интелектуалната собственост, обхванати от настоящото споразумение, включително и на бързи производства, с оглед предотвратяване на нарушения, както и на правни средства за възпиране на всяко последващо нарушение. Тези процедури се прилагат по такъв начин, че да се избегне създаването на препятствия пред законната търговия и да се осигурят предпазни механизми срещу злоупотребата с тях.

Всяка от страните по споразумението гарантира наличието на процедури по

ACTA/bg 10

2. Процедурите, приети, поддържани или прилагани в изпълнение на разпоредбите на настоящата глава, следва да бъдат справедливи и безпристрастни и да гарантират подходяща закрила на правата на всички участници в тях. Те не следва да са ненужно сложни или скъпо струващи, или да водят до неразумни ограничения във времето или неоправдани забавяния.

3. При прилагането на разпоредбите на настоящата глава всяка от страните по споразумението следва да взема предвид необходимостта от пропорционалност между тежестта на нарушението, интересите на трети лица и приложимите мерки, правни средства за защита и санкции

4. Никоя от разпоредбите на настоящата глава не трябва да се разглежда като изискваща от която и да е от страните по споразумението да търси отговорност от свои длъжностни лица за действия, предприети в изпълнение на техните служебни задължения.

РАЗДЕЛ 2 ГРАЖДАНСКОПРАВНИ СРЕДСТВА НА ПРИЛАГАНЕ1

ЧЛЕН 7 Достъп до гражданскоправни производства

1. Всяка от страните по споразумението осигурява достъп за носителите на правата до граждански производствавъв връзка с прилагането на всяко право върху интелектуална собственост, както е посочено в настоящия раздел.

Страна по споразумението може да изключи патентите и защитата на неразгласената информация от обхвата на настоящия раздел.

ACTA/bg 11

2. Дотолкова, доколкото всяко гражданскоправно средство за защита може да бъде постановено в резултат на административно производство по същество на дело, всяка от страните по споразумението предвижда,подобни производства да съответстват по същество на принципите, изложени в настоящия раздел.

ЧЛЕН 8: Съдебни нареждания

1. Всяка от страните по споразумението предвижда при гражданските производства във връзка с прилагането на права върху интелектуална собственост нейните съдебни органи да разполагат с правомощието да постановят дадено лице да преустанови нарушение и, inter alia, да разпоредят на това лице или, когато е целесъобразно, на трето лице, който е под юрисдикцията на съответния съдебен орган, да попречи на влизането в търговските канали на стоки, нарушаващи права върху интелектуална собственост.

2. Независимо от другите разпоредби на настоящия раздел страните по споразумението могат да ограничат използването на наличните правни средства за зашита от страна на правителства или трети лица, оправомощени от тях, без разрешение от носителя на права, до заплащането на възнаграждение, при условие че страната по споразумението спазва разпоредбите на част II от споразумението ТРИПС, отнасящи се конкретно до подобно използване. В останалите случаи се прилагат правните средства за защита съгласно настоящия раздел, а там, където тези средства не съответстват на правото на дадена страна по споразумението, следва да са налице установителни съдебни решения и съответни обезщетения.

ACTA/bg 12

ЧЛЕН 9

Обезщетение за вреди

1. Всяка от страните по споразумението следва да предвиди възможността в гражданското производство във връзка с прилагането на права върху интелектуална собственост нейните съдебни органи да разполагат с правомощието да постановят нарушителят, който съзнателно или имайки достатъчно основания да знае за това, е извършил действие, с което са нарушени права, да заплати на носителя на правото обезщетение за вредите в размер, компенсиращ вредата, понесена от носителя на правото в резултат на нарушението. При определяне размера на вредите, понесени вследствие на дадено нарушение на права върху интелектуална собственост, съдебните органи на дадена страна по споразумението са оправомощени inter alia да вземат предвид всякакви законови мерки за компенсации, за които носителят на правата претендира, като те могат да включват пропуснати ползи, възстановяване на стойността на търгуваните в нарушение стоки или услуги, измерена по пазарни цени, или по препоръчителната продажна цена на дребно.

2. Най-малко в случаите на нарушение на авторски или сродните им права и фалшифициране на търговска марка всяка от страните по споразумениетопредвижда в гражданското производство нейните съдебни органи да разполагат с правомощието да постановят нарушителят да заплати на носителя на правата получените от нарушителя ползи, дължащи се нарушението. Страните по споразумението могат да установят презумпцията, че размерът на ползите се равнява на размера на вредите, посочени в параграф 1.

ACTA/bg 13

3. Поне по отношение на нарушенията на авторски или сродните им права, защитаващи творби, звукозаписи и изпълнения, и в случаите на фалшифициране на търговски марки всяка от страните по споразумението следва също така да създаде или да поддържа система, в която са предвидени един или няколко от следните елементи:

а) предварително определени обезщетения за вреди; или

б) презумпции1 за определяне на размер на вредите, достатъчен за компенсиране на носителя на правата за понесените вследствие на нарушението вреди; или

в) поне за случаите на нарушени авторски права — допълнителни обезщетения.

4. Когато дадена страна по споразумението предвижда правното средство за защита, посочено в параграф 3, буква а), или презумпциите, посочени в параграф 3, буква б), тя следва да гарантира, че или нейните съдебни органи, или носителят на правата имат правото да изберат посоченото средство за защита или посочените презумпции като алтернатива на средствата за защита, посочени в параграфи 1 и 2.

5. Всяка от страните по споразумението следва да предвиди възможността нейните съдебни органи да са разполагат с правомощието да постановят, когато е целесъобразно, при приключването на гражданското производство във връзка поне с нарушение на авторско или сродните му права или с търговски марки, загубилата правния спор страна да заплати на спечелилата спора страна съдебните разноски или такси и съответните адвокатски хонорари, или всякакви други разноски съгласно предвиденото в правото на въпросната страна по споразумението.

Презумпциите, посочени в параграф 3, буква б), могат да включват презумпция, че размерът на вредите е равен на: i) количеството на стоките, които нарушават правото върху интелектуална собственост на носителя на въпросното право, което в действителност е било прехвърлено на трети лица, умножено по размера на ползата за единица стока, която би била продадена от носителя на правото в случай че не е имало нарушение; или ii) възнаграждение за използване на права с разумен размер; или iii) фиксирана сума, изчислена най-малко въз основа на елементи като размера на възнагражденията за използване на права или таксите, които биха били дължими, ако нарушителят е поискал разрешение да използва въпросното право на интелектуална собственост.

ACTA/bg 14

ЧЛЕН 10 Други правни средства за защита

1. Поне по отношение на стоките, чието авторско право е било обект на пиратство, и стоките с фалшифицирани търговски марки всяка от страните по споразумението трябва да предвиди възможността при гражданското производство, по искане на носителя на правата, нейните съдебни органи да разполагат с правомощието да постановят унищожаването на такива стоки в нарушение, освен при изключителни обстоятелства, без предоставяне на каквато и да било компенсация.

2. Също така всяка от страните по споразумението трябва да предвиди, че нейните съдебни органи разполагат с правомощия да разпоредят материалите и инструментите, преобладаващо използвани за производството или създаването на стоките в нарушение, да бъдат унищожени или изведени извън търговските канали, без неоснователно отлагане и без каквато и да било компенсация, по начин, свеждащ до минимум риска от по-нататъшни нарушения.

3. Дадена страна по споразумението може да предвиди правните средства, описани в настоящия член, да бъдат изпълнени за сметка на нарушителя.

ACTA/bg 15

ЧЛЕН 11 Информация във връзка с нарушения

Без да се засяга правото на страните по споразумението относно предоставянето на привилегии, защитата на поверителността на източниците на информация или обработката на лични данни, всяка страна по споразумението предвижда възможността в гражданското производство във връзка с прилагането на права върху интелектуална собственост нейните съдебни органи да разполагат с правомощието, при обосновано искане от страна на носителя на правата, да постановят нарушителят или предполагаемият нарушител да предостави на носителя на правата или на съдебните органи, поне за целите на събирането на доказателствен материал, информацията от значение, съгласно предвиденото в нейните приложими законови и подзаконови актове, намираща се в притежанието или под контрола на нарушителя или предполагаемия нарушител. Тази информация може да включва информация относно всяко лице, участвало в който и да е аспект на нарушението или предполагаемото нарушение и относно средствата за производство или каналите за разпространение на създадените в нарушение или в предполагаемо нарушение стоки или услуги, включително идентифицирането на трети лица, за които се твърди, че са замесени в производството и разпространението на такива стоки или услуги, и относно техните канали за разпространение.

ACTA/bg 16

ЧЛЕН 12 Временни мерки

1. Всяка от страните по споразумението предвижда нейните съдебни органи разполагат с правомощието да постановяват прилагането на незабавни и ефективни временни мерки:

а) срещу лице или, когато е целесъобразно, трето лице, попадащо под юрисдикцията на съответния съдебен орган, за предотвратяване извършването на нарушение по отношение на право върху интелектуалната собственост и по-специално с цел възпрепятстване на влизането в търговските канали на стоки, нарушаващи права върху интелектуална собственост.

б) за обезпечение на съответните доказателства относно предполагаемото нарушение.

2. Всяка от страните по споразумението предвижда нейните съдебни органи да разполагат с правомощието по целесъобразност да приемат временни мерки inaudita altera parte, и по- специално когато всяко забавяне би нанесло непоправима вреда на носителя на правата или когато е налице очевиден риск да бъдат унищожени доказателства. В производствата, провеждани inaudita altera parte, всяка от страните по споразумението предоставя на своите съдебни органи правомощия да действат незабавно в случаите на искания за налагане на временни мерки и да вземат решения без неоснователно забавяне.

ACTA/bg 17

3. Поне по отношение на случаите на нарушение на авторски и сродните им права и фалшифициране на търговски марки всяка от страните по споразумението предвижда възможността в гражданското производство нейните съдебни органи да разполагат с правомощия да постановят изземване или друг вид задържане на съмнителните стоки, както и на материалите и инструментите от значение за извършването на нарушение и, поне за случаите на фалшифициране на търговски марки — на оригиналите или копия на писмените доказателства, свързани с нарушението.

4. Всяка от страните по споразумението предвижда нейните органи да разполагат с правомощия да изискат от заявителя във връзка с временните мерки да предостави всички приемливи налични доказателства, с цел да бъде подкрепено в достатъчна степен предположението, че правото на заявителя е нарушено или че подобно нарушение непосредствено предстои, както и да разпоредят на заявителя да осигури обезпечение или еквивалентна гаранция, достатъчни да защитят ответника и да предотвратят злоупотреба. Подобно обезпечение или еквивалентна гаранция не следва излишно да препятстват използването на процедури за въвеждане на такива временни мерки.

5. Когато временните мерки бъдат отменени или когато изгубят действието си поради някакво действие или бездействие от страна на заявителя, или когато впоследствие се установи, че не е имало нарушение на права върху интелектуална собственост, съдебните власти следва да бъдат оправомощени да разпоредят на заявителя, по искане на ответника, да предостави съответно обезщетение на ответника на евентуалната вреда, причинена от тези мерки.

ACTA/bg 18

РАЗДЕЛ 3 ГРАНИЧНИ МЕРКИ1, 2

ЧЛЕН 13 Обхват на граничните мерки3

По целесъобразност, в съответствие с нейната вътрешна система за защита на правата върху интелектуалната собственост и без да се засягат изискванията на споразумението ТРИПС, за да прилага ефективно правата върху интелектуалната собственост по границите, дадена страна по споразумението следва да се стреми да не допуска неоснователна дискриминация между различните права върху интелектуална собственост и да избягва създаването на препятствия пред законната търговия.

Когато дадена страна по споразумението е премахнала по същество всички мерки за контрол върху движението на стоките през границата ? с друга страна, с която тя образува част от митнически съюз, от нея не следва да се изисква да прилага разпоредбите на настоящия раздел по тази граница

Подразбира се, че не съществува задължение да се прилагат предвидените в настоящия раздел процедури по отношение на стоки, предлагани на пазара в друга страна от носителя на правото или с негово съгласие. Страните по споразумението се споразумяват, че патентите и защитата на неразгласена информация не попадат в обхвата на настоящия раздел.

ACTA/bg 19

ЧЛЕН 14 Малки пратки и личен багаж

1. Всяка от страните по споразумението включва в обхвата на приложение на настоящия раздел стоките с търговски характер, изпращани в малки пратки.

2. Дадена страна по споразумението може да изключи от обхвата на приложение на настоящия раздел малки количества стоки с нетърговски характер, съдържащи се в личния багаж на пътниците.

ЧЛЕН 15

Предоставяне на информация от носителя на правата

Всяка от страните по споразумението разрешава на своите компетентни органи да поискат от носителя на правата да предостави информация от значение, за да помогне на компетентните органи при налагането на граничните мерки, посочени в настоящия раздел. Дадена страна по споразумението може също така да разреши на носителя на правата да предостави информация от значение на нейните компетентни органи.

ACTA/bg 20

ЧЛЕН 16 Гранични мерки

1. Всяка от страните по споразумението приема или поддържа процедури във връзка с вноса и износа на пратки, съгласно които:

а) нейните митнически органи да могат да действат по своя инициатива за да спрат временно освобождаването на съмнителни стоки; както и

б) когато е целесъобразно, даден носител на права да може да поиска от нейните компетентни органи да спрат освобождаването на съмнителни стоки.

2. Всяка страна по споразумението може да приема или поддържа процедури по отношение на съмнителни стоки, които са транзитно преминаващи или са в други ситуации, когато стоките се намират под митнически контрол, при който:

а) нейните митнически органи да могат да действат по своя инициатива за да спрат временно освобождаването или да задържат съмнителни стоки; и

б) когато е целесъобразно, даден носител на права да може да поиска от нейните компетентни органи да спрат временно освобождаването или да задържат съмнителни стоки.

ACTA/bg 21

ЧЛЕН 17 Заявление от страна на носителя на правата

1. Всяка от страните по споразумението предвижда нейните компетентни органи да изискват от всеки носител на права, който поиска прилагането на процедурите съгласно член 16 („Гранични мерки“), параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б), да предостави убедителни доказателства на компетентните власти за това, че според законодателството на страната, предвидила процедурите, е налице prima facie нарушение на неговото право върху интелектуалната собственост, както и да предостави достатъчно информация, с която би могло основателно да се очаква носителят на правото да разполага, за да могат съмнителните стоки да бъдат лесно разпознати от компетентните органи. Изискването за предоставяне на достатъчно информация не следва излишно да препятства използването на процедурите, описани в член 16 („Гранични мерки“), параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б).

2. Всяка от страните по споразумението предвижда възможността за подаване на заявления за спиране на освобождаването или за задържане на съмнителни стоки1, намиращи се под митнически контрол на нейната територия. Дадена страна по споразумението може да предвиди подобни заявления да се прилагат по отношение на повече на брой пратки. Дадена страна по споразумението може да предвиди възможността по искане на носителя на правата заявлението за спиране на освобождаването или за задържане на съмнителни стоки да може да се прилага по отношение на избрани входни и изходни пунктове, намиращи се под митнически контрол.

3. Всяка от страните по споразумението гарантира, че нейните компетентни органи уведомяват заявителя в рамките на приемлив срок дали са приели заявлението му. В случай че компетентните органи са приели заявлението, те също така уведомяват заявителя относно срока на валидност на заявлението.

Изискването за предвиждане на подобни заявления е свързано със задълженията за предвиждане на процедурите, посочени в член 16 („Гранични мерки“), параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б).

ACTA/bg 22

4. Дадена страна по споразумението може да предвиди в случаите, в които заявителят се е възползвал неправомерно от процедурите, описани в член 16 („Гранични мерки“), параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б), или в случаите, в които е налице основателна причина, нейните компетентни органи да разполагат с правомощия да отхвърлят, да спрат дадено заявление или да го обявят за недействително.

ЧЛЕН 18 Обезпечение или еквивалентна гаранция

Всяка от страните по споразумението предвижда нейните компетентни органи да разполагат с правомощия да изискват от всеки носител на права, който поиска прилагането на процедурите, описани в член 16 („Гранични мерки“), параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б), да предостави адекватно обезпечение или еквивалентна гаранция, достатъчни за да бъдат защитени ответникът и компетентните органи и да се предотвратят злоупотребите. Всяка от страните по споразумението предвижда подобно обезпечение или еквивалентна гаранция да не препятства излишно използването на описаните процедури. Дадена страна по споразумението може да предвиди възможността обезпечението да е под формата на депозит, предназначен да предпази ответника от евентуални загуби или вреди, дължащи се на спиране освобождаването или на задържане на стоките в случай, че компетентните органи установят, че стоките не са в нарушение. Дадена страна по споразумението може само при изключителни обстоятелства или въз основа на съдебно решение да разреши на ответника да придобие владение върху съмнителни стоки посредством внасяне на гаранция или друго обезпечение.

ACTA/bg 23

ЧЛЕН 19 Определяне на наличието на нарушение

Всяка от страните по споразумението приема или поддържа процедури, съгласно които нейните компетентни органи да могат да определят в рамките на разумен срок след започване на процедурите, описани в член 16 („Гранични мерки“), дали съмнителните стоки нарушават права върху интелектуална собственост.

ЧЛЕН 20 Средства за защита

1. Всяка от страните по споразумението предвижда нейните компетентни органи да разполагат с правомощието да разпореждат унищожаването на стоки вследствие установяване съгласно член 19 („Установяване на нарушение“) на това, че стоките са в нарушение. В случаите, в които такива стоки не бъдат унищожени, всяка от страните по споразумението гарантира, че, освен при изключителни обстоятелства, тези стоки се извеждат извън търговските канали, така че да се предотврати нанасянето на вреди на носителя на правата.

2. По отношение на стоките с фалшифицирани търговски марки не е достатъчно само да се отстрани незаконно поставената търговска марка, освен в изключителни случаи, за да се разреши пускането на стоките по търговските канали.

3. Дадена страна по споразумението може да предвиди нейните компетентни органи да разполагат с правомощието да налагат административни наказания въз основа на установяване съгласно член 19 („Установяване на нарушение“) на това, че стоките са в нарушение.

ACTA/bg 24

ЧЛЕН 21 Такси

Всяка от страните по споразумението предвижда никоя от таксите за подаване на заявление, за съхранение или за унищожаване, които трябва да бъдат събирани от компетентните ? органи във връзка с описаните в настоящия раздел процедури, да не препятства излишно прибягването до посочените процедури.

ЧЛЕН 22 Разгласяване на информация

Без да се засяга правото на страните във връзка с неприкосновеността на личния живот и поверителността на информацията:

а) дадена страна по споразумението може да оправомощи своите компетентни органи да предоставят на носителя на права информация за конкретни пратки със стоки, включително описание и количество на стоките, с цел да им бъде оказано съдействие в откриването на стоки в нарушение;

ACTA/bg 25

б) дадена страна по споразумението може да оправомощи своите компетентни органи да предоставят на носителя на права информация за стоки, която включва следното, като това изброяване не е изчерпателно: описание и количество на стоките, име и адрес на изпращача, вносителя, износителя или получателя, и, ако са известни, държава на произход на стоките и име и адрес на производителя на стоките, с цел да им бъде оказано съдействие за установяването съгласно член 19 („Установяване на нарушение“);

в) освен ако дадена страна по споразумението не е предоставила на компетентните си органи правомощията, описани в буква б), поне в случаите на внесени стоки, при които нейните компетентни органи са иззели съмнителните стоки или са извършили установяване съгласно член 19 („Установяване на нарушение“), че стоките са в нарушение, страната по споразумението оправомощава своите компетентни органи да предоставят на носителя на права, в срок от тридесет дни1 от изземването или установяването, информация за тези стоки, която включва следното, като това изброяване не е изчерпателно: описание и количество на стоките, име и адрес на изпращача, вносителя, износителя или получателя, и, ако са известни, държава на произход на стоките и име и адрес на производителя на стоките.

По смисъла на настоящия член „дни“ означава „работни дни“. ACTA/bg 26

РАЗДЕЛ 4 НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ СРЕДСТВА НА ПРИЛАГАНЕ

ЧЛЕН 23 Престъпни деяния

1. Всяка от страните по споразумението предвижда наказателни производства и наказания, които да се прилагат поне в случаите на умишлено фалшифициране на търговски марки или пиратство на авторски или сродни на тях права в търговски мащаби1. За целите на настоящия раздел дейностите, развивани в търговски мащаб, включват поне извършването на търговска дейност с цел извличането на пряка или непряка икономическа или търговска изгода.

2. Всяка от страните по споразумението предвижда наказателни производства и наказания, които да бъдат прилагани в случаите на умишлен внос2 и местна употреба в търговията и в търговски мащаб на етикети или опаковки3:

а) на които е поставена без разрешение търговска марка, която е идентична с или не може да бъде различена от търговска марка, регистрирана на нейна територия;

Всяка от страните по споразумението разглежда умишления внос или износ на стоки с фалшифицирани търговски марки или на стоки, чието авторско право е било обект на пиратство, в търговски мащаб като противоправно поведение, подлежащо на наказателноправни санкции съгласно настоящия член. Дадена страна по споразумението може да изпълнява задълженията си във връзка с вноса или износа на стоки с фалшифицирани търговски марки или на стоки, чието авторско право е било обект на пиратство, като определи разпространението, продажбата или предлагането на такива стоки в търговски мащаб като противоправна дейност, подлежаща на наказателноправни санкции.

Дадена страна по споразумението може да изпълнява задълженията си във връзка с вноса на етикети или опаковки посредством въвеждането на мерки по отношение на разпространението. Дадена страна по споразумението може да изпълнява задълженията си по настоящия параграф посредством въвеждането на наказателни производства и наказания, които да бъдат налагани при опит за извършване на престъпление по отношение на търговска марка.

ACTA/bg 27

б) които са предназначени за използване в търговията със стоки или във връзка с услуги, които са идентични със стоки или услуги, за които е регистрирана такава търговска марка.

3. Дадена страна по споразумението може да предвиди наказателни производства и наказаания за случаите, в които това е целесъобразно, във връзка с неразрешеното копиране на кинематографски произведения при прожектиране в зала за представяне на филми, която по принцип е публично достъпна.

4. Страна по споразумението, която е предвидила наказателни производства и наказания за деянията, посочени в настоящия член, гарантира наличието на наказателна отговорност за помагачество и подбудителство в своето право.

5. Всяка от страните по споразумението приема такива мерки когато е необходимо, в съответствие със своите правни принципи, с цел установяване на отговорността, която може да е наказателна, на юридически лица за деянията, посочени в настоящия член, за които страната предвижда наказателни производства и наказания. Такава отговорност не засяга наказателната отговорност на физическите лица, които са извършили престъпните деяния.

ACTA/bg 28

ЧЛЕН 24 Наказания

За деянията, посочени в член 23 („Престъпни деяния“), параграфи 1, 2 и 4, всяка от страните по споразумението предвижда санкции, които включват лишаване от свобода и/или глоби1, достатъчно големи, за да послужат като възпиращо средство за извършването на бъдещи нарушения, в съответствие с размера на наказанията, налагани за престъпления със сходна тежест.

ЧЛЕН 25 Изземване, конфискация и унищожаване

1. За деянията, посочени в член 23 („Престъпни деяния“), параграфи 1, 2, 3 и 4, за които дадена страна по споразумението е предвидила наказателни производства и наказания, съответната страна предвижда нейните компетентни органи да разполагат с правомощието да разпоредят изземване на стоки с предполагаемо фалшифицирана търговска марка или на стоки, чието авторско право е било обект на пиратство, свързаните с това материали и средства, използвани при извършването на предполагаемото деяние, писмени доказателства, свързани с предполагаемото деяние, и активите, получени в резултат на действието, с което са нарушени права, или придобити пряко или косвено чрез него.

2. Когато дадена страна по споразумението изисква идентифицирането на артикулите, които подлежат на изземване като условие за издаване на разпореждането, посочено в параграф 1, тази страна не изисква артикулите да бъдат описани по-подробно от необходимото за идентифицирането им за целите на изземването.

Предполага се, че не съществува задължение за страните да предвиждат възможността за паралелно прилагане на лишаване от свобода и налагане на парични глоби.

ACTA/bg 29

3. За деянията, посочени в член 23 („Престъпни деяния“), параграфи 1, 2, 3 и 4, за които дадена страна е предвидила наказателни производства и наказания, съответната страна предвижда нейните компетентни органи да разполагат с правомощието да разпоредят конфискуването или унищожаването на всички стоки с фалшифицирана търговска марка или на стоките, чието авторско право е било обект на пиратство. В случаите, в които стоките с фалшифицирана търговска марка или стоките, чието авторско право е било обект на пиратство, не бъдат унищожени, компетентните органи гарантират, че освен при изключителни обстоятелства, тези стоки се извеждат извън търговските канали, така че да се предотврати нанасянето на вреди на носителя на правата. Всяка от страните по споразумението гарантира, че конфискуването или унищожаването на такива стоки се извършва, без нарушителят да получи компенсация от каквото и да било естество.

4. За престъпленията, посочени в член 23 („Престъпни деяния“), параграфи 1, 2, 3 и 4, за които дадена страна по споразумението е предвидила наказателни производства и наказания, съответната страна предвижда нейните компетентни органи да разполагат с правомощието да разпоредят конфискуването или унищожаването на материалите и средствата, основно използвани при създаването на стоки с фалшифицирана търговска марка или стоки, чието авторско право е било обект на пиратство, и, поне в случаите на тежки престъпления, на всички активи, получени в резултат на действието, с което са нарушени права, или придобити пряко или косвено чрез него. Всяка от страните по споразумението гарантира, че конфискуването или унищожаването на такива материали, средства или активи се извършва, без нарушителят да получи компенсация от каквото и да било естество.

5. За деянията, посочени в член 23 („Престъпни деяния“), параграфи 1, 2, 3 и 4, за които дадена страна по споразумението е предвидила наказателни производства и наказания, съответната страна може да предвиди нейните съдебни органи да разполагат с правомощия да разпоредят:

а) изземването на активи, чиято стойност съответства на тази на активите, получени в резултат на действието, с което предполагаемо са нарушени права, или придобити пряко или косвено чрез него; както и

ACTA/bg 30

б) конфискуването на активи, чиято стойност съответства на тази на активите, получени в резултат на действието, с което са нарушени права, или придобити пряко или косвено чрез него.

ЧЛЕН 26 Наказателно правоприлагане ex officio

Всяка от страните по споразумението предвижда за случаите, в които това е целесъобразно, нейните компетентни органи да могат да действат по собствена инициатива за започването на разследване или образуване на наказателно производство във връзка с престъпните деяния, посочени в член 23 („Престъпни деяния“), параграфи 1, 2, 3 и 4, за които дадена страна по споразумението е предвидила наказателни производства и наказания.

ACTA/bg 31

РАЗДЕЛ 5

ПРИЛАГАНЕ НА ПРАВАТА ВЪРХУ ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ В ЦИФРОВАТА СРЕДА

ЧЛЕН 27

Прилагане в цифровата среда

1. Всяка от страните по споразумението гарантира наличието на процедури за прилагане в своето законодателство, съгласно предвиденото в раздели 2 („Гражданскоправни средства на прилагане“) и 4 („Наказателноправни средства на прилагане“), които да позволяват ефективни действия срещу всякакво нарушение на права върху интелектуална собственост в цифровата среда, включително и на неотложни правни средства за защита за предотвратяване на нарушения, както и на правни средства за възпиране на всяко последващо нарушение.

2. В допълнение към разпоредбите на параграф 1, процедурите за прилагане на всяка страна се прилагат по отношение на нарушения на авторски или сродни на тях права, извършени посредством цифровите мрежи, което може да включва и незаконната употреба на средства за масово разпространение за целите на нарушението. Тези процедури се прилагат по такъв начин, че да се избегне създаването на препятствия пред законната дейност, включително и за електронната търговия и, в съответствие с правото на съответната страна по споразумението, да се спомогне за защитата на основни принципи като свобода на изразяване, право на справедлив процес и неприкосновеност на личния живот1.

Например, без да се засяга правото на дадена страна по споразумението, приемането или поддържането на режим, предвиждащ ограничения за отговорността или по отношение на наличните правни средства за защита срещу доставчици на онлайн услуги, като същевременно се осигурява защита на законните интереси на носителите на права.

ACTA/bg 32

3. Всяка от страните по споразумението се стреми да насърчава усилията за сътрудничество в рамките на бизнес общността, с цел ефективна борба с нарушенията по отношение на търговските марки и авторските или сродните на тях права, при същевременно запазване на законната конкуренция и, в съответствие със правото на съответната страна, защита на фундаментални принципи като свобода на изразяване, право на справедлив процес и неприкосновеност на личния живот.

4. Дадена страна по споразумението може да предвиди, в съответствие със своите законови и подзаконови норми, компетентните й органи да разполагат с правомощието да разпоредят на даден доставчик на онлайн услуги да предостави незабавно на носителя на правата информация, достатъчна за идентифициране на абонат, чийто достъп се предполага, че е бил използван за извършването на нарушение, когато носителят на правата е подал юридически допустима жалба, свързана с нарушение на права върху търговска марка или за нарушение на авторско или сродно право, и когато такава информация е необходима за целите на защитата или прилагането на тези права. Тези процедури се прилагат по такъв начин, че да се избегне създаването на препятствия пред законната дейност, включително пред електронната търговия и, в съответствие с правото на съответната страна по споразумението, да се спомогне за защитата на фундаментални принципи като свобода на изразяване, право на справедлив процес и неприкосновеност на личния живот.

5. Всяка от страните по споразумението осигурява адекватна правна защита и ефективни правни средства за случаите на заобикаляне на ефективни технологични мерки1, които се използват от автори, изпълнители или продуценти на звукозаписи във връзка с упражняването на правата им в техните творби, изпълнения или звукозаписи, и които ограничават действия по отношение на техните творби, изпълнения или звукозаписи, за които засегнатите автори, изпълнители или продуценти на звукозаписи не са предоставили разрешение или които не са разрешени от правото.

За целите на настоящия член „технологични мерки“ означава всяка технология, уред или компонент, който в нормалния ход на работата си е предназначен да предотврати или ограничи действия по отношение на произведения, изпълнения или звукозаписи, които не са разрешени от авторите, изпълнителите или продуцентите на звукозаписите, съгласно предвиденото в правото на съответната страна по споразумението. Без да се засяга обхватът на авторското право или сродните му права, предвидени в правото на съответната страна по споразумението, технологичните мерки се считат за ефективни, когато използването на защитените произведения, изпълнения или звукозаписи се контролира от авторите, изпълнителите или продуцентите на звукозаписите чрез прилагането на съответен контрол на достъпа или процес на защита като кодиране, смущаване (заглушаване) или на механизъм за контрол върху копирането, чрез който се постига целта за защита.

ACTA/bg 33

6. С цел да се осигури съответното ниво на правна защита и наличието на ефективните правни средства за защита, посочени в параграф 5, всяка от страните осигурява защита най- малко срещу:

а) в степента, в която такава е предвидена от нейното право:

2. i) непозволено заобикаляне на ефективна технологична мярка, извършено съзнателно или като има достатъчно основания да се знае за това; и
4. ii) публично разпространение посредством пускане на пазара на уред или продукт, включително компютърни програми, или на услуга, като средство за заобикаляне на ефективна технологична мярка; и
   

б) производството, вноса или разпространението на уред или продукт, включително компютърни програми, или предоставяне на услуга, който/която:

1. i) има за основно предназначение или е произведен(а) за целите на заобикаляне на ефективна технологична мярка; или
3. ii) има ограничено търговско значение извън целите за заобикаляне на ефективна технологична мярка.

При прилагането на параграфи 5 и 6 никоя от страните не е задължена да изисква устройството на даден продукт на битовата електроника, телекомуникационен или компютърен продукт, или устройството и подбора на части и компоненти за него, да са насочени към преодоляването на конкретна технологична мярка, ако продуктът по никакъв друг начин не нарушава приетите от нея мерки за прилагане на тези параграфи.

ACTA/bg 34

7. С цел защита на представената в електронна форма информация за режима на правата1 всяка от страните по споразумението осигурява адекватна правна защита и ефективни правни средства срещу лица, за които е известно, че без разрешение извършват някое от следните действия, като знаят, или по отношение на гражданскоправните средства за защита съществуват разумни основания да се счита, че знаят, че могат да предизвикат, позволят или подпомогнат осъществяването или прикриването на нарушение на авторски или сродни на тях права, а именно:

а) премахване или изменяне на представена в електронен вид информация за режима на правата;

б) разпространяване, осъществяване на внос с цел разпространение, излъчване в ефир, съобщаване или публично разпространение на копия от творби, изпълнения или звукозаписи, като знае, че представената в електронна форма информация за режима на правата е била премахната или изменена без разрешение.

8. Като предвижда адекватна правна закрила и ефективни правни средства съгласно разпоредбите на параграфи 5 и 7, дадена страна по споразумението може да приеме или да поддържа подходящи ограничения или изключения от мерките за изпълнение на разпоредбите на параграфи 5, 6 и 7. Задълженията, въведени с параграфи 5, 6 и 7, не засягат правата, ограниченията, изключенията или забраните по отношение на нарушения на авторски или сродни на тях права съгласно правото на дадена страна по споразумението.

По смисъла на настоящия член „информация за режима на правата“ означава: а) информация, която служи за идентифициране на произведението, изпълнението

или звукозаписа; автора на произведението, изпълнителя на изпълнението или продуцента на звукозаписа; или носителя на права върху произведението, изпълнението или звукозаписа;

б) информация за условията на използване на произведението, изпълнението или звукозаписа; или

в) всякакви номера или кодове, представящи информацията, описана в букви а) и б) по-горе;

когато някой от тези информационни елементи се прикрепва към копие на произведение, изпълнение или звукозапис или се изобразява във връзка с представянето или публичното разпространение на дадена творба, изпълнение или звукозапис.

ACTA/bg 35

ГЛАВА III ПРАКТИКИ ПО ПРИЛАГАНЕ

ЧЛЕН 28 Експертен опит, информация и координация на местно равнище на прилагането

1. Всяка от страните по споразумението насърчава развиването на специализиран експертен опит в рамките на собствените си компетентни органи, отговорни за прилагането на правата върху интелектуалната собственост.

2. Всяка от страните по споразумението насърчава събирането и анализа на статистически данни и друга информация от значение относно нарушенията на права върху интелектуална собственост, както и набирането на информация относно най-добри практики за предотвратяване и борба с нарушенията.

3. Всяка от страните по споразумението по целесъобразност насърчава вътрешната координация и спомага за осъществяването на съвместни дейности на своите компетентни органи, отговорни за прилагането на правата върху интелектуалната собственост.

4. Всяка от страните по споразумението се стреми да насърчава по целесъобразност създаването и поддържането на формални и неформални механизми като консултативни групи, посредством които нейните компетентни органи могат да се запознаят с гледната точка на носителите на правата и други съответни заинтересовани лица.

ACTA/bg 36

ЧЛЕН 29 Управление на риска по границите

1. С цел да се увеличи ефективността на прилагането на правата върху интелектуалната собственост по границите, компетентните органи на дадена страна по споразумението могат:

а) да провеждат консултации със съответните заинтересовани лица и с компетентните органи на други страни по споразумението, отговорни за прилагането на правата върху интелектуалната собственост, с цел набелязване и борба със значими рискове и насърчаване на действия за смекчаването им; както и

б) да споделят информация с компетентните органи на другите страни по споразумението по отношение на прилагането на правата върху интелектуалната собственост по границите, включително споделяне на информация от значение за по-доброто идентифициране и набелязване за проверка на пратки, за които се предполага, че съдържат стоки в нарушение.

2. Когато дадена страна по споразумението изземе внесени стоки, които нарушават права върху интелектуална собственост, нейните компетентни органи могат да предоставят на страната на износ информацията, необходима за идентифициране на лицата и стоките, участващи в износа на иззетите стоки. Компетентните органи на страната на износ могат да предприемат действия срещу тези лица и изпращаните в бъдеще пратки в съответствие със законодателството на въпросната страна по споразумението.

ACTA/bg 37

ЧЛЕН 30 Прозрачност

С цел насърчаване на прозрачността при управлението на нейната система за прилагане на правата върху интелектуалната собственост, всяка от страните по споразумението приема съответни мерки, в съответствие със своето право и политики, за публикуването или предоставянето по друг начин на информация за обществeността относно:

а) наличните процедури съгласно нейното право за прилагане на правата върху интелектуалната собственост, нейните компетентни органи, отговорни за това прилагане и съществуващите звена за контакт, за оказване на съдействие;

б) съответните законови, подзаконови норми, влезли в сила съдебни решения и административни разпоредби с общо приложение, отнасящи се до прилагането на права върху интелектуална собственост; както и

в) нейните усилия за осигуряване на ефективна система за прилагане и защита на правата върху интелектуалната собственост.

ЧЛЕН 31 Обществена осведоменост

Всяка от страните по споразумението насърчава по целесъобразност приемането на мерки за засилване на обществената осведоменост относно значимостта на зачитането на правата върху интелектуалната собственост и относно вредното въздействие на нарушаването на правата върху интелектуалната собственост.

ACTA/bg 38

ЧЛЕН 32

Съображения от екологично естество при унищожаването на стоки в нарушение

Унищожаването на стоки, нарушаващи права върху интелектуална собственост, се извършва в съответствие със законовите и подзаконови актове в областта на опазването на околната среда на страната по споразумението, на чиято територия се извършва унищожаването.

ГЛАВА IV МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

ЧЛЕН 33 Международно сътрудничество

1. Всяка от страните по споразумението признава, че международното сътрудничество е от първостепенно значение за ефективната защита на правата върху интелектуалната собственост и че то следва да бъде насърчавано без оглед на произхода на стоките в нарушение на права върху интелектуална собственост, на местонахождението или националността на носителя на правата.

ACTA/bg 39

2. С цел борба с нарушенията на права върху интелектуална собственост, по-специално фалшифицирането на търговски марки или пиратство на авторски или сродни на тях права, страните по споразумението насърчават, когато това е целесъобразно, сътрудничеството между своите компетентни органи, отговорни за прилагането на правата върху интелектуалната собственост. Подобно сътрудничество може да включва сътрудничество по правоприлагане в областта на наказателното право и граничните мерки, попадащи в обхвата на настоящото споразумение.

3. Сътрудничеството по настоящата глава се провежда по начин, съвместим със съответните международни споразумения, и в съответствие със законите, политиките, разпределението на ресурсите и приоритетите по отношение на правоприлагането на всяка от страните по споразумението.

ЧЛЕН 34 Споделяне на информация

Без да се засягат разпоредбите на член 29 (Управление на риска по границите), всяка от страните по споразумението се ангажира да обменя с другите страни:

а) информация, която въпросната страна по споразумението събира съгласно разпоредбите на глава III („Практики по прилагане“), включително статистически данни и информация за най-добри практики;

б) информация относно нейните законови и подзаконови мерки, свързани със защитата и прилагането на правата върху интелектуалната собственост; както и

в) друга информация, по целесъобразност и съгласно взаимните договорености.

ACTA/bg 40

ЧЛЕН 35 Изграждане на капацитет и техническа помощ

1. Всяка от страните по споразумението се ангажира да предоставя, при поискване и при взаимно договорени условия, помощ за изграждането на капацитет и техническа помощ за подобряване на прилагането на правата върху интелектуалната собственост на други страни по настоящото споразумение и, когато е целесъобразно — на страните, които предстои да се присъединят към него. Изграждането на капацитет и техническата помощ могат да обхващат области като:

а) повишаване на обществената осведоменост относно правата върху интелектуалната собственост;

б) разработване и прилагане на вътрешно законодателство във връзка с прилагането на правата върху интелектуалната собственост;

в) обучение на длъжностни лица в областта на прилагането на правата върху интелектуалната собственост; както и

г) координирани дейности, провеждани на регионално и многостранно равнище.

2. Всяка от страните по споразумението се ангажира да работи в тясно сътрудничество с другите страни и, когато е целесъобразно, с други партньори, които не са страни по настоящото споразумение, за целите на прилагането на разпоредбите на параграф 1.

ACTA/bg 41

3. Дадена страна по споразумението може да изпълнява дейностите, описани в настоящия член, съвместно със съответните организации от частния сектор или международни организации. Всяка от страните по споразумението се стреми да избягва ненужното припокриване на дейностите, описани в настоящия член, с други дейности по международно сътрудничество.

ГЛАВА V ИНСТИТУЦИОНАЛНА УРЕДБА

ЧЛЕН 36 Комитет по ACTA

1. Страмоте по споразумението създават Комитет по ACTA. Всяка от страните е представена в Комитета.

2. Комитетът: а) извършва преглед на прилагането и на действието на настоящото споразумение; б) разглежда въпроси във връзка с развитието на настоящото споразумение;

в) разглежда всички предложени изменения в настоящото споразумение в съответствие с член 42 („Изменения“);

ACTA/bg 42

г) взема решения, в съответствие с параграф 2 от член 43 („Присъединяване“), за условията на присъединяване към настоящото споразумение на който и да е член на СТО; и

д) разглежда всякакви други въпроси, отнасящи се до прилагането и действието на настоящото споразумение.

3. Комитетът може да взема решения за:

а) създаването на ad hoc комитети или работни групи, които да подпомагат Комитета в изпълнението на неговите отговорности съгласно параграф 2 или да подпомагат страните, които предстои да се присъединят към споразумението, при поискване от тяхна страна в процеса на присъединяването им към настоящото споразумение в съответствие с член 43 („Присъединяване“);

б) искане на съвет от неправителствени лица или групи;

в) отправяне на препоръки във връзка с прилагането и действието на настоящото споразумение, включително посредством одобряване на ръководни насоки за най- добри практики в това отношение;

г) споделяне на информация и най-добри практики с трети страни относно намаляването на нарушенията по отношение на правата върху интелектуалната собственост, включително на техники за идентифициране и мониторинг на пиратството и фалшифицирането; и

д) предприемане на други действия в изпълнение на своите функции.

ACTA/bg 43

4. Всички решения на Комитета се вземат с консенсус, освен ако Комитетът с консенсус реши друго. Счита се, че Комитетът е взел решение по поставен пред него въпрос с консенсус, ако нито една от страните по споразумението, присъстващи на заседанието, на което решението е прието, не направи формално възражение срещу предложеното решение. Работният език на Комитета е английски и документите, изготвяни в процеса на неговата работа, са на английски език.

5. Комитетът приема свой процедурен правилник в разумен срок след влизане в сила на настоящото споразумение и приканва подписалите страни, които не са страни по настоящото споразумение, да участват в обсъжданията на този процедурен правилник в рамките на Комитета. Процедурният правилник:

а) се отнася до въпроси като председателството и домакинството на заседанията и изпълнението на организационни задачи от значение за настоящото споразумение и неговото действие; и

б) също така може да се отнася до въпроси като предоставянето на статут на наблюдател и всякакви други въпроси, които Комитетът счете за необходими за своето добро функциониране.

2. Комитетът може да изменя процедурния правилник.
4. Независимо от разпоредбите на параграф 4, през първите пет години след влизането в
   

сила на настоящото споразумение, решенията на Комитета за приемане или изменяне на процедурния правилник се вземат с консенсус от страните и подписалите страни, които не са страни по настоящото споразумение.

ACTA/bg 44

8. След изтичане на срока, посочен в параграф 7, Комитетът може да приема или изменя процедурния правилник с консенсус на страните по настоящото споразумение.

9. Независимо от разпоредбите на параграф 8, Комитетът може да реши, че приемането или изменянето на конкретно правило или процедура изисква консенсус на страните и подписалите страни, които не са страни по настоящото споразумение.

10. Комитетът заседава най-малко веднъж годишно, освен ако самият той не реши друго. Първото заседание на Комитета се провежда в рамките на разумен срок след влизане в сила на настоящото споразумение.

11. За по-голяма яснота се приема, че Комитетът не следва да упражнява контрол или надзор върху правоприлагането на национално или международно равнище или в областта на наказателното разследване на конкретни случаи на нарушаване на права върху интелектуална собственост.

12. Комитетът се стреми да избягва ненужното припокриване на своите дейности с други усилия, полагани на международно равнище във връзка с прилагането на правата върху интелектуалната собственост.

ACTA/bg 45

ЧЛЕН 37 Звена за контакт

1. Всяка от страните определя звено за контакт, което да работи за улесняване на контактите между страните по споразумението по всички въпроси от обхвата на настоящото споразумение.

2. По искане на друга страна по споразумението, звеното за контакт на дадена страна може да посочи подходяща институция или длъжностно лице, до които може да бъде адресирано запитването на отправилата запитване страна, и което при необходимост може да окаже съдействие за улесняване на контактите между съответните институция или длъжностно лице и отправилата запитване страна по споразумението.

ЧЛЕН 38 Консултации

1. Дадена страна по споразумението може да поиска писмено провеждането на консултации с друга страна по споразумението по всеки въпрос, отнасящ се до изпълнението на настоящото споразумение. Страната, до която е адресирана молбата, следва да се отнесе с внимание към искането, да предостави отговор и да осигури адекватна възможност за провеждане на консултации.

ACTA/bg 46

2. Консултациите, включително и конкретните позиции, заемани от страните участнички в консултациите, остават поверителни и не накърняват правата или позициите на която и да е от страните по споразумението в което и да е друго производство, включително и в производства в рамките на Договореността относно правилата и процедурите за уреждане на спорове, съдържаща се в приложение 2 към Споразумението за СТО.

3. Страните по споразумението, които участват в консултациите могат по взаимно съгласие да уведомяват Комитета за резултата от проведените между тях съгласно настоящия член консултации.

ACTA/bg 47

ГЛАВА VI ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

ЧЛЕН 39 Подписване

Настоящото споразумение остава открито за подписване от страна на участниците в преговорите за сключването му1 и от страна на всеки друг член на СТО, за което участниците могат да се съгласят с консенсус, от 1 май 2011 г. до 1 май 2013 г.

Австралия, Република Австрия, Кралство Белгия, Република България, Кралство Дания, Република Естония, Европейският съюз, Нова Зеландия, Федерална република Германия, Република Гърция, Ирландия, Кралство Испания, Италианската република, Канада, Република Кипър, Република Корея, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Малта, Кралство Мароко, Мексиканските съединени щати, Кралство Нидерландия, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Република Полша, Република Португалия, Румъния, Република Сингапур, Словашката република, Република Словения, Съединените американски щати, Република Унгария, Република Финландия, Френската република, Чешката република, Конфедерация Швейцария, Кралство Швеция и Япония.

ACTA/bg 48

ЧЛЕН 40 Влизане в сила

1. Настоящото споразумение влиза в сила тридесет дни след датата на депозиране на шестия инструмент за ратификация, приемане или одобрение от страна на тези от подписалите страни, които са депозирали съответните си инструменти за ратификация, приемане или одобрение.

2. Настоящото споразумение влиза в сила за всяка от подписалите го страни, депозирали своя инструмент за ратификация, приемане или одобрение, след депозирането на шестия инструмент за ратификация, приемане или одобрение, тридесет дни след датата на депозиране от страна на тази подписала страна на съответния ? инструмент за ратификация, приемане или одобрение.

ЧЛЕН 41

Оттегляне

Дадена страна по споразумението може да се оттегли от настоящото споразумение с писмено нотифициране до депозитаря. Оттеглянето поражда действие 180 дни след датата, на която депозитарят получи нотифицирането.

ACTA/bg 49

ЧЛЕН 42 Изменения

1. Дадена страна по споразумението може да предложи на Комитета изменения в настоящото споразумение. Комитетът решава дали да представи предложеното изменение пред страните за ратификация, приемане или одобрение.

2. Всяко изменение влиза в сила деветдесет дни след датата, на която всички страни са депозирали съответните си инструменти за ратификация, приемане или одобрение пред депозитаря.

ЧЛЕН 43 Присъединяване

1. След изтичането на срока, предвиден в член 39 (Подписване), всеки член на СТО може да подаде заявление за присъединяване към настоящото споразумение.

2. Комитетът взема решение относно условията за присъединяването на всеки кандидат.
4. Споразумението влиза в сила за кандидата тридесет дни след датата на депозиране на
   

инструмента за неговото присъединяване, въз основа на условията за присъединяване, посочени в параграф 2.

ACTA/bg 50

ЧЛЕН 44

Текстове на споразумението

Настоящото споразумение се подписва в един единствен екземпляр на английски, испански и френски език, като текстовете на всеки един от тези езици са еднакво автентични.

ЧЛЕН 45 Депозитар

Депозитар на настоящото споразумение е правителството на Япония.

В него той заявява : “Ако кажем „не“, процедурата приключва и споразумението е мъртво. То може да бъде предоговорено, но с този текст е приключено. За ново споразумение ще е нужно да се започне нова процедура, от предложение на Комисията за даване на мандат от Съвета за преговори, самите преговори, подписване и т.н. ”

На 1 март в ЕП ще се проведе семинар- обсъждане на споразумението АСТА.

За какво се отнася АСТА?

• С АСТА ще се подпомогне сътрудничеството между държавите за по-ефективна борба с нарушенията на правата върху интелектуалната собственост (ПИС).
• АСТА е от ключово значение за предприятията с бизнес в световен мащаб. Често много от тях са жертва на нарушения и кражби на техните авторски права, търговски марки, патенти, дизайни и географски означения, извършвани от организирани престъпни групи.
• Пример: автор, чиято книга е обект на пиратство извън ЕС, или модна къща, откриваща фалшификати на дрехите, които продава: АСТА ще хармонизира правилата, определящи какво може да се предприеме в такъв случай. Всеки, който притежава ПИС (от производителя на вино „Chianti“ до собственика на софтуер за развлечение), ще може по-лесно да се обръща към органите на съдебната власт и митническите и полицейските органи с оглед на защитата на правата си от фалшификатори или нарушители.
• Носителите на правата ще могат да разчитат на ефективни и до голяма степен общи правила по отношение на начина, по който се разглежда жалбата им. Това включва серия от практически аспекти: каква спешна защита може да получи носителят на правата, какви доказателства се събират и съхраняват, какво ще се случи с фалшифицираните стоки, след като са иззети?
• Защо ЕС подкрепя АСТА? Тъй като АСТА гарантира, че вече високите стандарти на ЕС за защита на интелектуалната собственост ще станат световни, като така ще се защитят работните места в Европа, и тъй като Европа губи повече от 8 милиарда евро на година заради фалшифицираните стоки на пазара ни.

  За какво не се отнася АСТА?

• АСТА не е основание за проверка, нито наблюдение на съобщенията на частните лица в интернет. То няма да доведе до цензура на уебсайтовете. АСТА не касае начина, по който гражданите използват интернет.
• АСТА няма да доведе до ограничения на основните права (например граничен контрол на преносимите компютри на пътниците във въздушния транспорт и наблюдение на интернет трафика). Спазването на основните права, като неприкосновеността на личния живот, свободата на изразяване и защитата на данните, е изрично посочено като основен принцип в Споразумението.
• С АСТА не се променя действащото законодателство на ЕС. То не създава нови права върху интелектуалната собственост, а касае процедурите и мерките с оглед както на защитата на съществуващите права, така и на действията при нарушения в големи размери, често извършвани от организирани престъпни групи.
• Ползите за хората и икономиката в ЕС
• Икономиката на ЕС може да остане конкурентоспособна само благодарение на иновациите, градивното мислене, качеството и изключителните права върху марките. Това са някои от нашите основни сравнителни предимства на световния пазар и те са защитени чрез ПИС.
• Защитата на ПИС означава защита на работните места в ЕС. По-стриктното прилагане на ПИС ще гарантира, че иновативните работни места ще останат в ЕС.
• Също така фалшифицирането генерира големи печалби за организираните престъпни групи и изкривява пазара чрез насърчаване на незаконните действия сред бизнеса.

Всяка година ЕС губи митнически приходи и данъци, възлизащи на няколко милиарда евро – цена, която в крайна сметка се заплаща от европейския данъкоплатец.

Последиците за икономиката на ЕС от фалшифицирането и пиратството

• Между 2005 г. и 2010 г. националните митнически органи в ЕС отчетоха утрояване на броя на фалшифицираните стоки, които влизат на пазара на ЕС.
• Статистическите данни, публикувани от Европейската комисия през юли 2011 г., показват силна тенденция към увеличение на броя на пратките, при които съществуват съмнения за нарушения на ПИС. През 2010 г. митниците са регистрирали около 80 000 случая, т.е. налице е почти удвояване на броя спрямо 2009 г. Повече от 103 млн. фалшиви продукта са били задържани на външната граница на ЕС.
• В проучване на ОИСР от 2009 г. във връзка със световното измерение на фалшифицирането и пиратството се посочва, че международната търговия с фалшифицирани стоки се е увеличила от малко над 100 милиарда USD през 2000 г. на 250 милиарда USD през 2007 г. Тази сума е по-голяма от националния БВП на около 150 държави.
• С АСТА не се променя законодателството на ЕС
• АСТА няма да промени законодателния корпус на ЕС, тъй като той е вече значително по-развит, отколкото сегашните международни стандарти.
• С АСТА ще се определят само редът и условията, при които бизнесът и гражданите могат да защитават правата си в съда, на границите или в интернет. С него не се създават нови ПИС, нито се определят тяхното придобиване, времетраене, обхват на защита, регистрация и др. Държавите, които са страни по АСТА, ще гарантират защитата на правата така, както са установени на национално ниво.

ACTA ще създаде затруднения за бедните държави при закупуване на евтини лекарства

• Няма нито една разпоредба в ACTA, която пряко или косвено би могла да засегне законната търговия с генерични лекарства или, по-общо, общественото здравеопазване в световен план.
• Напротив, Споразумението изрично се позовава на Декларацията от Доха за интелектуалната собственост и общественото здраве. Също така патентите са изключени от наказателните и граничните мерки в ACTA.
• Прозрачност

Окончателният текст на ACTA е достъпен за всички от ноември 2010 г. и вече беше предоставен на обществеността при преговорите. Текстът е също така достъпен на всички официални езици на ЕС на следната връзка.

• Европейската комисия организира четири конференции със заинтересованите страни по въпросите на ACTA (проведени на 23 юни 2008 г., 21 април 2009 г., 22 март 2010 г. и 25 януари 2011 г. в Брюксел), които бяха отворени за всички — гражданите, промишлеността, неправителствените организации и пресата.
• Преговорите по АСТА не бяха тайни. Обичайна практика е преговорите да са поверителни (иначе как би могло да се преговаря?), но има ясно разписани правила за начина, по който членовете на Европейския парламент (европейския демократичен представител) следва да бъдат информирани за подобни търговски преговори. Тези правила бяха стриктно спазвани.
• Комисарят по търговията Карел де Гухт участва в три пленарни дебата, отговори на множество писмени и устни въпроси и на две резолюции и една декларация на Европейския парламент, докато службите на Комисията организираха няколко специални информационни срещи както за членовете на Европейския парламент по време на преговорите, така и за международната преса.
• Кои са участващите страни?
• Австралия, Канада, Европейският съюз, Япония, Корея, Мексико, Мароко, Нова Зеландия, Сингапур, Швейцария и Съединените американски щати.
• Очаква се, че големите държави, изправени пред същите проблеми с фалшифицирането и пиратството, ще се присъединят към Споразумението на по-късен етап.

• Хронология на Споразумението
• През 2007 г. започна обсъждането на Споразумението. През юни 2008 г. стартираха официалните преговори и се проведоха седем кръга преговори.
• През ноември 2010 г. преговорите приключиха и понастоящем са в ход националните процедури на преговарящите страни във връзка с ратификацията. Окончателният текст е достъпен тук.
• Освен ЕС, Швейцария и Мексико, всички останали страни подписаха АСТА през декември 2011 г.
• ЕС подписа АСТА на 26 януари 2012 г. в Токио. ACTA съдържа разпоредби във връзка с прилагането на нормите на наказателното право — сфера, в която компетентността е поделена между ЕС и неговите държави-членки. Ето защо е необходимо Споразумението да се подпише и ратифицира от ЕС и всички негови 27 държави-членки.

• Какво предстои?

След подписването на АСТА от ЕС и неговите държави- членки, Европейският парламент ще бъде официално уведомен и ще започне своята процедура за одобрение. Това ще включва обсъждане в различни комисии (Комисията по международната търговия, Комисията по гражданските свободи, правосъдието и вътрешните работи и Комисията по правните въпроси) и евентуално ще се организира публично изслушване. Най-вероятно гласуването за одобрението ще се състои в края на лятото на 2012 г.

След като Европейският парламент даде одобрението си и след приключване на националните процедури по ратификация в държавите-членки, Съветът на министрите трябва да приеме окончателното решение за сключване на Споразумението. След това ще бъдат уведомени останалите страни, които са подписали АСТА, и Споразумението ще влезе в ила за ЕС.

Сходни публикации от IP Bulgaria:

• 10 мита за споразумението АСТА
• САЩ създават нова администрация за борба с фалшифицирането и анти-пиратството
• Глобална Мрежа за Борба с Фалшифицирането

В качеството си на министър на икономиката, енергетиката и туризма и вносител на решението от 16 ноември 2011 г. за одобряване подписването на АКТА от българския посланик в Токио, съм длъжен да ви информирам за решението и за предложението, което ще дам на утрешното заседание на Министерски съвет. Внасям в МС предложение за спиране на процедурата по сключване от страна на Р България на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането. Министърът на външните работи и аз ще координираме позицията на българската държава със страните–членки и институциите на ЕС относно формулирането на обща позиция по Споразумението АКТА. Казано с прости думи, по същество се спира участието на Р България в това споразумение. Това означава, че България няма да предприема никакви действия по АКТА, включително внасяне за ратификация, до изграждане на единна позиция на страните – членки като цяло.

В разгорялата се през последните дни дискусия, стана ясно, че българското общество не е готово да приеме механизми, които създават съмнения за посегателства срещу свободата на изразяване и свободата в интернет. Казвам съмнения, а не възможности. Защото дори съмненията са достатъчна причина един акт да не бъде добре приет от обществото. Дори намеците, че един подобен международен документ може да се окаже трамплин за полицейщина, вредят на България, на доброто име, на гражданското общество и дават лоша оценка за политическата система у нас. Независимо колко са основателни или не, ние не можем да даваме дори повод за такива съмнения.

През последните дни започна трескаво издирване и с помощта на медиите, което е в реда на нещата, на това кой е виновен, за да се окаже България набързо съгласна с подобно споразумение. Първо, искам да подчертая, че всичко това не се е случило набързо, защото процесът започва по предложение на Япония през 2006 г. На 23.10. 2007 г. Европейската комисия разпространява проект на мандат за преговори, който трябва да бъде одобрен от Съвета на Европейския съюз. Три дни по-късно, на 26 октомври 2007 г. Европейската комисия представя мандата в Комитета по търговска политика към Съвета на Европейския съюз, със санкцията на тогавашното ръководство на Министерството на икономиката и енергетиката. На 30.11.2007 г. МИЕ се обръща към Министерството на културата за становище, защото са водещо ведомство в Група 18, засягаща политиката в областта на културата, аудиовизията, закрилата на интелектуалната и индустриална собственост към Съвета по европейските въпроси в България. На 12.12.2007 г. мандатът е гледан в работна група „Интелектуална собственост“ към Съвета по европейските въпроси в България. Там е имало подробна дискусия. В края на февруари 2008 г. от Министерството на културата е изготвена рамкова позиция за одобрение на мандата на Европейската комисия. На 26 март 2008 г. изтича мълчаливата процедура на съгласувания между страните мандат за преговори. На 14 април 2008 г. решението за одобряване на мандата за Европейската комисия е прието формално от Съвета на Европейския съюз, с участието на български министър. От българска страна е участвал министър Нихат Кабил. Юни 2008 г. Европейският съюз официално се включва в преговорите по АКТА. По принцип от юни 2006 г. до октомври 2010 г. са проведени 11 кръга преговори. Държавите-членки бяха информирани устно и писмено, чрез Комитета за търговска политика на Съвета на Европейския съюз. В хода на обсъжданията разпоредбите на АКТА са разглеждани и съгласувани по отделните глави и от Министерството на културата, и от Министерството на правосъдието, и от Патентно ведомство, и от МИЕТ. Текстът е парафиран на 25 ноември 2010 г. АКТА беше предмет на обсъждане и на няколко публични обсъждания в Европейския парламент, който на 24 ноември 2010 г. излезе с резолюция в подкрепа на споразумението. От 2010 г. документът е публикуван на сайта на Европейската комисия на всички езици, включително и на български. Това мисля, че е изчерпателният отговор на тема колко на бързо и колко „потайно“ е минавало съгласуването на документа. Сега е редно да кажа няколко думи и по темата кой е виновен? Не е в стила ми поименно да изброявам, в рамките на тези години, кой е бил министър на икономиката, на културата, на правосъдието, на земеделието? От кои политически сили сме имали представители в Европейския парламент, как са гласували, кой е бил еврокомисар и дали е реагирал? Мисля че всичко това, днес няма значение, защото за всички сега е по-удобна позата на обвинители, които набързо са забравили доскорошното си битие.

В рамките на българската политическа традиция не очаквам никой да поеме т.нар. вина за присъединяването ни към АКТА. Затова мога спокойно да заявя пред вас днес, че аз поемам отговорността. На 16 ноември 2011 г. Министерски съвет одобри решенията на Съвета на Европейския съюз за подписване и одобряване на АКТА. То бе съгласувано с всички министерства, а аз бях вносител на окончателното споразумение за одобрение. Смятам че подцених въпроса и не се проведе в рамките на Министерски съвет, по моя вина, достатъчно широка дискусия. Казвам всичко това, защото трябва да е ясно, че част от политиката в България трябва да е и носенето на отговорност. Именно за това точно аз и ръководеното от мен министерство ще внесем предложението, за което ви казах в началото. Добре е това да чуят и всички онези, които се опитват да тичат пред вятъра, забравяйки доскорошните си отговорности по темата, в опит да извлекат политически дивиденти и да се представят за борци за граждански права. Без да се оправдавам, искам да припомня, че от самото начало твърдя, че съм песимист по отношение на регулация, която чрез санкции, а не чрез пазарни методи, се опитва да защити една индустрия, която не е успяла да се адаптира в цифровата ера. Никога едни авторски права не може и не бива да бъдат поставяни над общочовешки права. Мисля, че с днешна дата става много по-ясна репликата ми, че страната ни е подписала в Токио под условие. Премиерът показа диалогичност като прие още в началото представители на протестиращите и стана инициатор на настоящите ни действия. Аз участвах в изслушване пред три парламентарни комисии в присъствието на всички заинтересовани страни. Ето днес, чувате предложението, което вече съгласувах с министър-председателя и ще внеса в Министерски съвет, което да бъде подписано с истинско мастило. Сигурен съм, че ако Министерски съвет приеме това предложение, премиерът Борисов ще има волята и самочувствието да защити в Брюксел автентичната българска позиция.

Министерство на икономиката, енергетиката и туризма

Основното положение върху което е организирана закрилата на авторското право е неговият изключителен характер. Тази изключителност означава, че единствено авторът може да извършва действия по използване на произведението. Същевременно, предоставената закрила има предел и се ограничава от закона в името на други по-висши права и интереси. Преди всичко, това са културните права и интереси на обществото за достъп до постижения на науката и изкуството, до знания и други общочовешки ценности.

Закрилата на авторското право е ограничена, а не безгранична привилегия. Ограничаването се проявява както по отношение на срока за който се признава правото, така и по отношение на неговото упражняване. Отвъд пределите на авторското право е възможността за свободно използване на авторски произведения. „Свободно”, означава използване на произведението без да се иска съгласие и без да се търси разрешение за това от неговия автор. В този смисъл, ограниченията се явяват специални изключения от правилото, че никой освен авторът или лицето, получило разрешение от него, не може да използва закриляни авторски произведения.

Ограничения на авторското право са предвидени в международни договори и в европейски директиви, по-специално в Директива 2001/29/ЕО[1]. По своята същност, ограниченията са посегателство върху изключителните права на автора. Затова регламентирането им винаги е било предмет на дълги дискусии, трудно постигани компромиси и се урежда на основата на внимателна преценка за основателността на всяко предвидено ограничаване на правото.

Като правни средства, ограниченията на авторското право върху произведения са допуснати заради необходимостта от намирането на правилно съотношение между интересите на обществото за достъп до културни, научни и други творчески постижения – от една страна и правата на авторите на такива произведения – от друга. Ограничаването на авторското право се мотивира от целта която се преследва при свободното използване на произведения от членовете на обществото и затова именно целта е в основата на преценката за допустимост на ограниченията.

Основното имуществено правомощие на автора, подложено на ограничения е правото на възпроизвеждане. Причина за това е непрекъснатото навлизане в употреба на нови средства за възпроизвеждане, което поддържа актуален проблемът за преодоляване на конфликта между правата на авторите и интересите на потребителите. Търсените решения са подчинени на идеята за съчетаване на предимствата, които новите способи за възпроизвеждане дават на потребителите, на културните, научните и  образователните организации, с интересите на авторите. Решенията не трябва да допускат контролът от страна на притежателите на авторско право да стане препятствие по пътя на интелектуалното развитие на обществото.

„Тройното правило”

Най-новите възможности на съвременната техника, както и непрестанният стремеж на обществото към просперитет, доведоха до разширяване на ограниченията на авторското право със засягането и на други правомощия, освен правото на възпроизвеждане. За недопускането на злоупотреби и прекомерно разширяване на ограниченията на авторското право, което би обезсмислило закрилата му, те се уреждат в редица международни договори и в българския авторскоправен закон чрез т.нар. тройно правило[2], известно още и като „троен тест” или „тристепенен тест”. Съгласно това правило, свободното използване на произведения е възможно само когато са изпълнени едновременно три условия[3]:

-         свободното използване да е сведено до специални случаи, които са посочени в закон;

-         свободното използване да не пречи на нормалното използване на произведенията;

-         свободното използване да не уврежда законните интереси[4] на авторите и други притежатели на авторско право.

Тройното правило е достатъчно гъвкаво и позволява различни в своята конкретност, но основани на общ принцип решения за ограничаване на авторското право. Същевременно, чрез заложените в него три изисквания за допустимост на свободното използване, то се явява надеждна защита срещу злоупотреба с него.

Законът допуска ограничения на авторското право на основание конкуриращи го права и интереси. Преди всичко това са всеобщо признати и конституционно закрепени права, като правото на ползване от културните и научните постижения, правото на образование, правото на информиране и пр. Случаите на свободно използване са посочени в чл. 24 и 25 на Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/, с което се изпълнява първото условие по тройния тест. Те могат да се разделят на две големи групи, на основание допълнителни изисквания – свободното използване да е в частен интерес и с възнаграждение или да е в обществен интерес и без възнаграждение.

            Свободно използване в частен интерес със заплащане на възнаграждение

Съвременната техника направи възможно бързото и лесно изготвяне на копия на произведения от различни носители (печатни, магнитни, електронни), от интернет или от предавания на радио- и телевизионни организации, посредством репрографско възпроизвеждане („ксерокопиране”), презаписване, „сваляне” от мрежата и др. Копирането на публично достъпни произведения безспорно има значим принос в разпространението на знания и култура, но също така безспорно е, че осъществяването му в големи мащаби накърнява интересите на притежателите на права върху произведенията които се копират. Противоречивите интереси на двете страни – притежателите на авторски права върху произведения и потребителите, трябва да се приведат в съответствие, да се примирят чрез взаимно приемливо решение. Абсолютизирането, било на авторското право, било на свободното използване на произведения са крайни и неефективни решения, силно засягащи интересите на една от страните. Конкретната формула на решението трябва да съобрази голям брой фактори като, степен на социално и икономическо развитие, равнище на образованието, науката и културата в обществото, държавната политика за тяхното насърчаване и др.

Върху конкретния избор на решение силно влияние оказват и чисто прагматични съображения. Новите технически средства направиха възможно индивидуалното изготвяне на копия от произведения във всеки копирен център и дори в домашни условия от широк кръг лица. При тази ситуация, притежателят на авторско право практически няма възможност да упражни контрол върху възпроизвеждането. Но копирането замества купуването, и когато се извършва в големи мащаби, това сериозно засяга доходите на правопритежателите и силно накърнява техните интереси. Затова е прието те да се ползват от обща компенсация за сметка на отчисления от цената на техническите носители за изготвяне на копия. Така законът дава решение на проблема с уреждането на законовата лицензия на авторското право и компенсационното възнаграждение при свободното използване на произведения. При съществуващата реалност на масово изготвяне на копия на закриляни произведения, това е едно приемливо решение за постигане на справедливо равновесие между противоречиви интереси на страните със средства на закона.

Законовата лицензия на авторското право е уредена в чл. 25, ал. 1 на ЗАПСП. Според него „Без съгласието на носителя на авторското право, но при заплащане на справедливо компенсационно възнаграждение[5] е допустимо:

1. възпроизвеждането с нетърговска цел на отпечатани произведения, с изключение на нотни материали, върху хартия или друг подобен носител чрез репрографиране или друг способ, осигуряващ подобен резултат;
2. възпроизвеждането на произведения, независимо върху какъв носител, от физическо лице за негово лично ползване, при условие, че не се извършва с търговска цел.”[6]

Внимателният прочит на двата текста показва, че се касае за ограничаването на едно и също авторско правомощие – правото на възпроизвеждане. Развитието на техническите средства направи възможно изготвянето на копия от какъвто и да е материален носител, което прави архаично и ненужно специалното уговаряне от закона за способа на възпроизвеждане на произведение – по репрографски или друг начин.  Определящ и в двата случая е крайният резултат – направата на копие на произведение.

Условията при които ЗАПСП допуска законовата лицензия на авторското право са:

-         възпроизвежданото произведение да е станало общодостъпно чрез публикуване или друг способ на разгласяване[7];

-         разгласяването да е станало по правомерен начин[8];

-         направеното копие или копия от произведението да не се използват с търговска цел;

-         да не се засягат неимуществените права на автора, чието произведение се възпроизвежда[9];

-         да се компенсира засягането на имуществените права на автора и по-конкретно – правото му на възпроизвеждане.

Въпросите за възнаграждението при свободното възпроизвеждане на произведения са уредени в чл. 26 на ЗАПСП. Законът установява процента за формиране на възнаграждението и базата за определянето му, механизмите за неговото събиране и разпределяне и други формални въпроси.

Възнаграждението се дължи от производителите и от вносителите на празни звуконосители и видеоносители. Неговият размер е от 1 до 1,5 на сто от доставната стойност на съответните носители, като конкретният му размер се определя ежегодно по договаряне между сдружения на организации за колективно управление на различни категории авторски права и представителни организации на лицата, задължени за плащането. Възнагражденията се изплащат на съответните сдружения – това, което управлява правата за възпроизвеждане по репрографски начин и това, което управлява правата за звукозаписване и видеозаписване.  Тридесет на сто от събраните средства се отчисляват и превеждат по сметка на Националния фонд „Култура”, а останалите средства се разпределят между организациите-членове на сдруженията за изплащане на възнаграждения на правоносителите.

Между носителите на права, събраните средства за възнаграждение се разпределят в съотношение:

-         50 на сто за авторите и 50 на сто за издателите – при репрографско възпроизвеждане;

-         50 на сто за авторите и по 25 на сто за продуцентите и за артистите – при възпроизвеждане чрез звукозаписване и видеозаписване.

Механизмът регламентиран със закона замества липсващото договорно уреждане на отношенията свързани с възнаграждението при възпроизвеждане на авторски произведения. Размерът и начинът на определянето му се основават на формални, а не на пазарни принципи и критерии. По тази причина, възнаграждението се явява не същинско, а компенсационно, заместващо реално дължимото. То се предоставя на автора не като възнаграждение за неговия труд или за отстъпването на правото да се възпроизведе негово произведение, а като компенсация за принудата да търпи ограничаване на авторското си право.

Регламентираният механизъм на компенсационното възнаграждение изглежда справедлив като схема, но не е работещ инструмент. Причините са както липсващи елементи в модела, така и трудности от практическо естество. Законът не дава правило за разпределяне на събраните средства между организациите-членове на сдруженията. Проблем се явява и отчетността. Засега няма начин за набиране на достоверна информация за възпроизвежданите произведения в публични тиражорни, а още по-малко – в домашни условия.

Свободно използване в обществен интерес без заплащане на възнаграждение

В чл. 24, ал. 1 на ЗАПСП са посочени 15 случая на свободно използване  на произведения без да се дължи възнаграждение за това. В своята пълнота те са представени в Приложение. Уредените от закона случаи на свободно използване са твърде различни по отношение обекта на използване, действията по използване и условията за тяхното извършване. Обединяващото в това многообразие са целите заради които е допуснато свободното използване на закриляни авторски произведения, а именно – научни, образователни, информационни.

Всеки от законово уредените случаи на свободно използване има особености, които не могат да се представят кратко и същевременно достатъчно пълно в този ограничен по обем материал. Затова ще се спрем само на тези от тях, които ограничават правото на автора за възпроизвеждане на неговите произведения.

На първо място в дългия списък на действия по свободно използване е поставено възпроизвеждането на произведения като част от техническия процес, позволяващ предаване в мрежа или друго позволено използване (т. 1). Това действие се включи в ЗАПСП с измененията от 2002 година. То отразява единственото задължително ограничение на авторското право от чл. 5, ал. 1, т. 1 на Директива 2001/29/ЕО. Много тежкият и прекален откъм уговорки текст на закона се отнася до предаване на произведение в цифрова среда, в частност чрез интернет. Защото не е възможно да се предостави достъп до произведение в глобалната мрежа, ако то не се копира.

Условията при които законът допуска възпроизвеждане с оглед осигуряването на интернет достъп до произведение са много. Част от тях са формулирани неясно или  са трудно установими, което поставя под съмнение точното им и еднакво спазване. Ще опитаме да компенсираме тези недостатъци с разбираеми текстове за конкретните условия. Възпроизвеждането:

-         трябва да е временно и да има преходен или инцидентен характер;

-         трябва да е неделима и важна част от технологичния процес на предоставяне на информация в цифрова среда, без което процесът не може да се осъществи;

-         не трябва да има самостоятелно икономическо значение;

-         може да се осъществява единствено за да направи възможно предаването в мрежа или друго разрешено използване.

Следва да се има предвид, че правото на възпроизвеждане и правото за предоставяне на достъп до произведение в интернет са две отделни самостоятелни правомощия на автора, които се реализират посредством различни действия. Допуснатото от закона свободно възпроизвеждане за целите на предаването на произведение в цифрова среда по никакъв начин не засяга интернет правото на автора, т.е. правото му за предоставяне на достъп до произведението в такава среда. Международните договори, европейските директиви и националният закон не съдържат (поне засега) разпоредби, ограничаващи интернет правото със случаи на свободно използване. То запазва изключителния си характер и може да се упражни само от автора на произведението или с негово разрешение.

Важно значение и широка приложимост имат следващите два случая на свободно използване, уредени в закона, а именно:

-         използването на цитати от произведения на други лица при критика или обзор (т. 2) и

-         използването на части от произведения или на неголям брой произведения в други произведения за анализ, коментар или друго изследване с научна и образователна цел (т. 3).

И в двата случая се касае за възпроизвеждане на чужди произведения или на части от тях, т.е. за цитиране по определени поводи. Няма да коментираме несъвършенствата на законовата уредба на цитирането, а ще опитаме да изведем основни положения за него като една от често срещаните форми на свободно използване на произведения.

Условията при които законът допуска цитирането и изискванията към него са:

-         произведението да е доведено до потребителите по правомерен начин, независимо чрез публикуване или друг способ на разгласяване;

-         цитирането да е с научна или с образователна цел, или с цел информиране;

-         при цитирането да се посочва произведението и името на автора, освен ако те не са известни на цитиращия;

-         цитирането трябва да съответства на обичайната практика;

-         обемът на цитатите трябва да е оправдан от целта на цитирането[10].

Друг случай на свободно използване на произведения е тяхното възпроизвеждане посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод (т. 10, ал. 1 на чл. 24 на ЗАПСП). Условията за допустимост на свободното възпроизвеждане по този начин са:

-         произведението да е разгласено;

-         разгласяването да е извършено правомерно, т.е. от автора или с негово съгласие;

-         целта на възпроизвеждането да не е комерсиална.

Специални случаи на свободно използване на произведения уреждат разпоредбите на т. 9 и 11 от ал. 1 на чл. 24 на ЗАПСП. Те признават правото на общодостъпни библиотеки, образователни заведения, музеи и архивни учреждения да възпроизвеждат произведения, намиращи се в техните колекции, както и да предоставят достъп на физически лица до тях. Условията за свободното извършване на тези действия са:

-         възпроизвежданите произведения да са разгласени;

-         разгласяването на произведенията да е станало по правомерен начин;

-         възпроизвеждането на произведенията да има образователна цел или да е с цел тяхното съхраняване, а осигуряването на достъп до произведенията да е с научна цел;

-         възпроизвеждането на произведенията и осигуряването на достъп до тях да няма търговска цел или търговски характер.

            Някои допълнения във връзка с режима на свободното използване

Разглеждането на двете групи случаи на свободно използване уредени в закона – в частен интерес със заплащане на компенсационно възнаграждение и в обществен интерес без заплащане на възнаграждение, позволяват да се направи важен извод за режима на авторското право върху произведения. А именно че, свободното използване ограничава не самото съдържание на авторското право, а неговата изключителност и упражняването му като изключително. Правото за използване на произведение се запазва за автора и той може да го упражнява в пълен обем, т.е. за всички способи на използване, но при известни ограничения по отношение на изключителния му характер. Тази изключителност не се отнася до разрешеното от закона свободно използване. От приложното поле на авторското право са изключени уредените от закона случаи на свободно използване. Но това не означава, че ограничаването например на правото за възпроизвеждане лишава автора от възможността да го упражнява за случаите които не попадат в обхвата на свободното използване. Той може да сключи договор с издател на когото да отстъпи правото за възпроизвеждане на своето произведение, както и да забрани неговото възпроизвеждане, когато то не се извършва под формата на свободно използване.

Уредбата на закона всъщност поделя упражняването на авторското право между потребителите – за случаите на свободно използване и между автора – за всички останали случаи. Първите извършват действия по използване на произведение по силата на специално ограничено оправомощаване от закона, което не ги прави притежатели на авторското право. Те го упражняват само тогава и само дотолкова, когато и доколкото законът ги е оправомощил. Извън случаите на свободно използване, авторът упражнява правата си в пълен обем.

С уреждането в ЗАПСП на специалните случаи на свободно използване се удовлетворява първото условие за допустимост на ограниченията на авторското право по тройното правило. Заедно с него обаче, трябва да са изпълнени и останалите две, а именно: да не се пречи на нормалното използване на произведението и да не се увреждат неоснователно законните интереси на авторите и на други притежатели на авторското право. Основен проблем при съобразяването на тези две условия е преценката за допустимост по критериите „нормално използване”[11] и „неоснователно увреждане”. При отсъствието на еднозначност за разбирането им, те могат да се тълкуват, и то широко. По тази причина тройното правило, независимо от предимствата си, оставя голяма неопределеност по отношение на своето съдържание и практическа приложимост. При различни тълкувания, в сила ще е даденото от съда.

Свободното използване е допустимо при още едно условие, което не е обхванато от тройното правило. То се формира по-късно, във връзка с цифровите технологии и възможността за използване на технически средства за защита на произведения, представени в цифров формат. Съгласно чл. 25а, ал. 1 на ЗАПСП, свободното използване „не може да се извършва по начин, който е съпроводен с премахване, повреда, унищожаване или разстройване на технически средства за защита.” Авторът на произведение е в правото си да използва технически средства за защита, за да го предпази от неправомерно използване. Но тези средства ще възпрепятстват и разрешеното свободно използване. Така, признатите права за свободно използване на произведения няма да могат да се упражнят и ще останат негарантирани.

За решаването на проблема, законът предвижда възможност за добросъвестните ползватели, да поискат от притежателя на правото да им осигури достъп до произведението в степен, оправдана от целта[12]. Случаите на свободно използване за които може да се направи такова искане обаче, са силно ограничени и покриват малка част от разрешените от закона случаи на свободно използване[13]. Освен това, самата формулировка на разпоредбата е такава, че оправомощава за искане на достъп, но не задължава за осигуряването му до защитени с технически средства произведения. При тази ситуация, не може да се счита, че е създаден механизъм за преодоляване на противоречието между двата вида права признати със закона – на авторите – за правото им да използват технически средства за защита на своите произведения срещу неразрешен достъп, и на членовете на обществото – за правото им на свободно използване на закриляни произведения.

Вместо заключение

Свободното използване на произведения има важно значение за социалното, културното и научното развитие на обществото. Това е и главната причина за допускането му. Същевременно е ясно, че то засяга интересите на авторите и  ограничава правата им. Ето защо, свободното използване следва да се урежда много внимателно, с отчитане интересите и на създателите и на потребителите на авторски произведения, а правилата трябва да са точни, ясни, работещи и гарантирани.

Струва ни се, че нашият законодател не се е отнесъл достатъчно сериозно към решаването на тази задача. Приложен е най-лесният подход – реципирането на добри образци. Като основа е послужила Директива 2001/29/ЕО. Тя сочи голям брой възможни случаи на свободно използване, но урежда като задължителен само един от тях. Всички останали са препоръчителни и е оставена свобода на държавите членки на ЕС да преценят целесъобразността от въвеждането им в националното законодателство, както и начина по който да бъдат регламентирани.

Прибързаното и формално отношение към задължението, както и недобрият превод на разпоредби от директивата, са причина за много проблеми и недоразумения. Прекомерността на включените в ЗАПСП случаи на свободно използване не е признак за европеизация или високо равнище на хармонизиране на авторскоправния ни закон с правото на Европейския съюз. Същевременно, формалният подход е причина и за пропуски. Така например, извън случаите на свободно използване са останали такива често практикувани свободни действия като преводът на чуждо произведение за лично ползване. Всичко това, в комбинация с непрецизната и непълна уредба на условията за свободно използване, създава неработещи правила и поражда недоверие към авторскоправния закон като регулатор на отношенията при създаването, използването и защитата на авторски произведения.

[1] Директива 2001/29 на Европейския парламент и Съвета за хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, Официален вестник на Европейската общност, 22 юни 2001.

[2] За първи път правилото е формулирано в чл. 9, ал. 2 на Бернската конвенция при нейното ревизиране от Стокхолмската конференция през 1967 г. То е резултат от продължителни дискусии за ограничаване на правото на възпроизвеждане и е уредено не като задължително правило, а като възможност за възприемането му от държавите членки на конвенцията.

[3] Чл. 23 на Закона за авторското право и сродните му права.

[4] В оригиналната формулировка на правилото в чл. 9, ал. 2 на Бернската конвенция се използва изразът „неоснователно накърняване на законните интереси на автора”. Уточнението за основателността, възприето и в чл. 10, ал. 1 на Договора за авторското право /ДАП/ на СОИС от 1996 г. е необходимо, защото по същество, всяко ограничаване на права накърнява интересите на правопритежателя. Това налага отграничаване на основателното от неоснователното увреждане на интереса. Българският законодател е пренебрегнал това важно уточнение. 

[5] Компенсационните възнаграждения са въведени най-напред в Германия през 1965 г. През 1980 г. те са уредени в Австрия, а скоро след това и в Унгария, Франция, Норвегия, Швеция и други страни.

[6] Свободното използване чрез възпроизвеждане за лично ползване не се допуска за компютърните програми (чл. 25, ал. 2 на ЗАПСП).

[7] По смисъла на § 2, т.1 на ЗАПСП, разгласяването е „довеждането на произведението със съгласието на неговия автор за първи път до знанието на неограничен кръг лица, независимо от формата и начина по който се осъществява това”. Разгласяването може да се осъществи чрез публикуване на произведението и предоставянето му на потребителите на материален носител – книга, списание, аудио- и видеокасета, CD, както и чрез нематериален носител – изпълнение пред публика („на живо”), излъчване в ефир, предаване по кабел, предоставяне чрез интернет мрежата и др.  

[8] ЗАПСП е пропуснал да уреди това условие, което несъмнено е важно и не е подразбиращо се.

[9] Това условие също не е уредено от ЗАПСП, но приемаме, че то се подразбира.

[10] Обемът на цитатите трябва да се преценява във всеки конкретен случай както по отношение на произведението от което са взети, така и по отношение на това в което са включени. А в случаите когато новото произведение конкурира старото, трябва да се прецени и въздействието на цитирането върху неговата реализация, когато има такова въздействие. 

[11] Така например, в дискусиите по дефиниране на тройното правило на Стокхолмската конференция от 1967 г. за ревизиране на Бернската конвенция, а и в специалната литература, се застъпва становището, че ако възпроизвеждането на закрилян обект засяга нормалното му използване, то е недопустимо по принцип и не може да се ползва от предвидените ограничения на правото на възпроизвеждане.

[12] Съгласно чл. 25а, ал. 2 на ЗАПСП.

[13] Само 6 от общо 17 случая на свободно използване, а именно по т. 3, 9, 10, 12 и 13 от ал. 1 на чл. 24 (т.е. свободно използване без заплащане на възнаграждение) и т. 1 от ал. 1 на чл. 25 (т.е. свободно използване със заплащане на компенсационно възнаграждение при възпроизвеждане на произведение по репрографски начин).

                                                                                                                                 Приложение

Свободно използване на произведения без заплащане на възнаграждение

(чл. 24 на ЗАПСП)

Чл. 24. (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:

1. временното възпроизвеждане на произведения, ако то има преходен или инцидентен характер, няма самостоятелно икономическо значение, съставлява неделима и съществена част от техническия процес и се прави единствено с цел да позволи:

а) предаване в мрежа чрез посредник, или

б) друго разрешено използване на произведение;

2. използването на цитати от вече разгласени произведения на други лица при критика или обзор при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно; цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта;
3. използването на части от публикувани произведения или на неголям брой произведения в други произведения в обем, необходим за анализ, коментар или друг вид научно изследване; такова използване е допустимо само за научни и образователни цели при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;
4. използване като текуща информация в периодичния печат и другите средства за масово осведомяване на речи, отчети, проповеди и други или на части от тях, произнесени на публични събрания, както и на пледоарии, произнесени в съдебни процеси, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;
5. възпроизвеждането от средствата за масово осведомяване на вече разгласени статии по актуални икономически, политически или религиозни теми, в случай че такова използване не е било изрично забранено, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;
6. възпроизвеждане по фотографски, кинематографичен или аналогичен на тях начин, както и чрез звукозаписване или видеозаписване на произведения, свързани с актуално събитие, за да бъдат тези произведения използвани от средствата за масово осведомяване в ограничен обем, оправдан от целите на информацията, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;
7. използване на произведения, постоянно изложени на улици, площади и други обществени места, без механично контактно копиране, както и излъчването им по безжичен път или предаването им чрез кабел или друго техническо средство, ако това се извършва с информационна или друга нетърговска цел;
8. публичното представяне и публичното изпълнение на публикувани произведения в учебни или в други образователни заведения, ако не се получават парични постъпления и не се заплащат възнаграждения на участниците в подготовката и реализирането на представянето или изпълнението;
9. възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;
11. предоставянето на достъп на физически лица до произведения, намиращи се в колекциите на организации по смисъла на т. 9, при условие че се извършва за научни цели и няма търговски характер;
12. временното записване на произведение от радио- и телевизионни организации, на които авторът е отстъпил правото да използват произведението, осъществено със собствени технически средства и за нуждите на собствените им предавания в рамките на полученото разрешение; записи, които имат важна документална стойност, могат да бъдат съхранени в официален архив;
13. използването на произведения за целите на националната сигурност, в съдебно или административно производство или в парламентарната практика;
14. използване на произведения по време на религиозни церемонии или на официални церемонии, организирани от публичната власт;
15. използване на сграда, която е произведение на архитектурата, или на план на такава сграда с цел реконструкцията й.

(2) Разпоредбите на ал. 1 не се отнасят до компютърните програми. За тях се прилагат разпоредбите на чл. 70 и 71.