ЗАКОН ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА

 

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с осъществяване на далекосъобщения.

Чл. 2. Целта на този закон е да се осигурят предпоставки за:

  1. развитие на далекосъобщителния пазар и насърчаване на конкуренцията;
  1. гарантиране на свободата и тайната на съобщенията;
  1. защита на интересите на потребителите на далекосъобщителни услуги;
  1. предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга;
  1. ефективно използване на ограничените ресурси;
  1. защита на обществения интерес и осигуряване на националната сигурност и отбраната на страната.

Чл. 3. Обществените отношения, свързани с осъществяване на далекосъобщения, се уреждат при спазване на следните принципи:

  1. законоустановеност;
  1. ефективност и прозрачност;
  1. предвидимост;
  1. обществено обсъждане;
  1. свеждане на регулаторното въздействие до минимално необходимото.

Чл. 4. Обществените отношения, свързани с осъществяване на далекосъобщения за граждански нужди, се регулират от държавата чрез независим специализиран държавен орган по реда на този закон.

Чл. 5. Далекосъобщения са пренасяне, излъчване, предаване или приемане на знаци, сигнали, писмен текст, изображения, звук или сведения от всякакъв вид чрез проводник, радиовълни, оптична или друга електромагнитна среда.

Чл. 6. Далекосъобщителна дейност е осъществяване на далекосъобщения чрез далекосъобщителни мрежи и/или чрез предоставяне на далекосъобщителни услуги.

Чл. 7. (1) Този закон не се прилага за осъществяване на далекосъобщителни дейности за собствени нужди на Народното събрание, Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба и за нуждите на органите на изпълнителната власт за управлението на страната, както и по отношение на вътрешното разпределение на честотите и определянето на повиквателните знаци за техните служебни радиовръзки.

(2) Ведомствата и службите по ал. 1 могат да използват обществените далекосъобщителни мрежи и услуги по реда на този закон.

Глава втора

УПРАВЛЕНИЕ НА ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИТЕ ДЕЙНОСТИ

Раздел I

Общи положения

Чл. 8. Управлението на далекосъобщителните дейности се осъществява от Министерския съвет, Съвета по националния радиочестотен спектър и министъра на транспорта и съобщенията.

Раздел IІ

Управление

Чл. 9. Министерският съвет приема подзаконовите нормативни актове, в случаите посочени в този закон.

Чл. 10. (1) Министерският съвет приема секторна политика в далекосъобщенията, в която определя държавната политика в тази област, и я обнародва в „Държавен вестник“.

(2) Секторната политика определя стратегията, принципите и етапите на развитие на сектор „Далекосъобщения“.

(3) Секторната политика се актуализира на всеки две години или на по-кратки периоди, като актуализацията се извършва по реда на приемането й.

Чл. 11. (1) Министерският съвет приема политика по планиране и разпределение на националния радиочестотен спектър и я обнародва в „Държавен вестник“.

(2) Министерският съвет приема Национален план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на националната сигурност и отбраната, както и за съвместно ползване между тях.

Раздел ІІІ

Съвет по националния радиочестотен спектър

Чл. 12. (1) Съветът по националния радиочестотен спектър към Министерския съвет разработва и предлага за приемане от Министерски съвет и провежда държавната политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър. В съвета участват като членове представители на Министерството на финансите, Министерството на икономиката, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Комисията за регулиране на съобщенията.

(2) Министерският съвет определя председател на съвета. Държавните органи и ръководителите на ведомствата по ал. 1 определят своите представители и осигуряват участието им в работата на съвета.

(3) Министерският съвет приема правилник за дейността на съвета по предложение на председателя му.

(4) Административното обслужване на съвета се извършва от ведомството, от което е председателят на съвета.

Чл. 13. (1) Съветът по националния радиочестотен спектър разработва Националния план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на отбраната и на сигурността, както и за съвместно ползване между тях, който се приема с решение на Министерския съвет.

(2) Националният план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на отбраната и на сигурността, както и за съвместно ползване между тях може да се актуализира всяка година или на по-кратки периоди, като актуализацията се извършва по реда на приемането му.

(3) Министерският съвет обнародва в „Държавен вестник“ Националният план за разпределение на радиочестотния спектър.

(4) Заинтересованите държавни органи и ръководители на ведомства съгласуват помежду си конкретното разпределение на радиочестотите и радиочестотните ленти, предвидени за съвместно ползване за граждански нужди, за нуждите на отбраната и на сигурността. При непостигане на съгласие въпросът се отнася до Съвета по националния радиочестотен спектър. Съветът се произнася с решение, което се предлага за утвърждаване от Министерския съвет.

(5) Съветът по националния радиочестотен спектър разглежда въпроси, свързани с електромагнитната съвместимост и при несъгласие между заинтересованите се произнася с решение, което се предлага за утвърждаване от Министерския съвет.

(6) Съветът по националния радиочестотен спектъринициира, организира и участва в разработването, съвместно със заинтересованите ведомства и държавни органи, на стратегии за преразпределение на радиочестотния спектър с цел осигуряване на честотен ресурс за нови технологии и услуги, които се приемат с решение на Министерския съвет.

Чл. 14. (1) Съветът по националния радиочестотен спектър, след съгласуване със заинтересованите държавни органи и ведомства, разрешава ползването на радиосъоръжения с конкретни радиочестоти и радиочестотни ленти с техните технически параметри, срока и мястото за ползването им на територията на Република България, от чужди държави и международни организации, когато това се налага за защита на техните интереси и сигурност или от поети от Република България международни задължения.

(2) В случаите по ал. 1 заявки за ползване на радиочестоти и радиочестотни ленти от чужди държави и международни организации се подават чрез съответното посолство или представителство до Съвета по националния радиочестотен спектър не по-късно от един месец преди началната дата за ползването им.

(3) В случаите, когато е необходимо издаването на лицензия по реда на този закон, Съветът по националния радиочестотен спектър уведомява Комисията за регулиране на съобщенията, която издава съответната лицензия и събира определените такси, освен ако в международен акт, по който Република България е страна, не е предвидено друго.

Раздел IV

Министър на транспорта и съобщенията

Чл. 15. Министърът на транспорта и съобщенията провежда държавната политика в далекосъобщенията въз основа на този закон, на секторната политика и на политиката по планиране и разпределение на националния радиочестотен спектър.

Чл. 16. Министърът на транспорта и съобщенията разработва и представя за приемане от Министерския съвет секторната политика в областта на далекосъобщенията.

Чл. 17. (1) Министърът на транспорта и съобщенията:

  1. разработва и издава наредба за видовете далекосъобщителни дейности, подлежащи на индивидуална лицензия и регистриране по обща лицензия;
  1. съхранява образци на криптографски ключове и материали в случай на използването им от далекосъобщителни оператори по ред и условия, определени в наредба на Министерския съвет;
  1. взема мерки за осигуряване на свободата и тайната на далекосъобщенията;
  1. представлява Република България в международните организации в областта на далекосъобщенията ;
  1. участва в работата на международните организации по стандартизация и членува в техническите комитети по стандартизация, имащи отношение към далекосъобщенията;
  1. издава предвидените от закона подзаконови нормативни актове съобразно неговата компетентност;
  1. издава разрешителни на радиооператорите от въздушната подвижна служба, въздушната подвижна спътникова служба, Световната морска система за бедствия и безопасност на морската подвижна служба и за морската подвижна спътникова служба. Осъществява международно координиране и регистриране на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и радиосъоръженията, които ги използват за нуждите на въздушна подвижна служба и въздушна подвижна спътникова служба;
  1. определя длъжностно лице за водене на регистър за издадените разрешителни по т. 7, който е публичен;
  1. определя с наредба условията и реда за разпределяне на повиквателните знаци на радиосъоръженията, работещи на територията на Република България.

(2) Преди издаване на подзаконовите нормативни актове, предвидени в този закон, министърът на транспорта и съобщенията публикува съобщение в централния и местния печат за разработените проекти, в което посочва мястото, откъдето заинтересованите лица могат да ги получат, и срока, в който могат да представят писмени становища по тях. Министърът на транспорта и съобщенията проучва становищата и ги приема или писмено мотивира решението си за неприемането им.

Чл. 18. Министърът на транспорта и съобщенията изпълнява дейности, свързани с:

  1. преструктуриране на отрасъл „Съобщения“;
  1. научни изследвания в областта на далекосъобщенията и информационните и комуникационните технологии;
  1. изграждане и развитие на информационното общество;
  1. евроинтеграцията;
  1. разпореждане с бюджетните средства за професионалните училища и за повишаване квалификацията на работещите в съобщенията;
  1. развитие на далекосъобщенията, информационните и комуникационните технологии.

Чл. 19. Министърът на транспорта и съобщенията упражнява правата на собственост на държавата в предприятията и търговските дружества от отрасъл „Съобщения“.

Раздел V

Агенция “Развитие на съобщенията и на информационните и комуникационните технологии“

Чл. 20. (1) Дейностите по подпомагане развитието на далекосъобщителната и пощенската инфраструктура и на информационните и комуникационните технологии се осъществяват от министъра на транспорта и съобщенията чрез Агенция „Развитие на съобщенията и на информационните и комуникационните технологии“, наричана по-нататък “агенцията”. Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

(2) Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на Агенцията се определят с устройствен правилник, който се приема от Министерския съвет.

Чл. 21. Средствата за подпомагане развитието на далекосъобщителната и пощенската инфраструктура и на информационните и комуникационните технологии постъпват по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията и се набират от:

  1. далекосъобщителни дейности:

а) 25 на сто от първоначалната, получена при тръжна процедура и допълнителната еднократна такса;

б) 40 на сто от таксата за ползване на радиочестотен спектър;

в) 30 на сто от таксата за ползване на номерационен капацитет;

г) 25 на сто от таксите за ползване на позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения;

  1. пощенска дейност – 45 на сто от лицензионните такси и таксите за регистрация за неуниверсални пощенски услуги;
  1. средства за съфинансиране на проекти за развитие на съобщенията, информационните и комуникационните технологии;
  1. дарения;
  1. лихви;
  1. други постъпления.

Чл. 22. (1) Средствата по чл. 21 се разходват за:

  1. финансиране на далекосъобщителни и пощенски проекти и проекти, конференции, семинари и други прояви и дейности в областта на съобщенията, информационните и комуникационните технологии;
  1. финансиране на проекти, свързани с управлението, отбраната и сигурността на страната в областта на далекосъобщенията;
  1. финансиране на научни проекти, изследвания и маркетингови дейностиза целите на далекосъобщенията, пощенските услуги, информационните и комуникационните технологии;
  1. освобождаване на радиочестотен спектър за граждански нужди;
  1. финансиране на проекти и дейности, определени в плановете за регионално развитие в областта на далекосъобщенията, пощенските услуги, информационните и комуникационните технологии;
  1. финансово подпомагане на проекти и дейности в областта на информационните и комуникационните технологии за целите на образованието и професионалното обучение;
  1. дейности, свързани с организацията и реализирането на далекосъобщителни и пощенски проекти и проекти в областта на информационните и комуникационните технологии;
  1. издръжка на администрацията на агенцията.

(2) Финансирането на дейностите по ал. 1, т. 1, 3, 5, 6 и 7 се извършва при спазване на принципите за състезателност, прозрачност и равнопоставеност.

(3) Агенцията изготвя годишен отчет за разходването на средствата по ал. 1, който се публикува в Информационния бюлетин и Интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията.

Глава трета

КОМИСИЯ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА

Раздел І

Конституиране

Чл. 23. (1) Комисията за регулиране на съобщенията е независим специализиран държавен орган – юридическо лице със седалище София и със самостоятелен бюджет.

(2) Комисията е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.

(3) Комисията за регулиране на съобщенията провежда секторната политика в далекосъобщенията, държавната политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър в частта за граждански нужди и секторната пощенска политика.

(4) Комисията за регулиране на съобщенията регулира и контролира осъществяването на далекосъобщенията по реда, предвиден в този закон, и предоставянето на пощенските услуги по ред, определен в Закона за пощенските услуги.

(5) Комисията за регулиране на съобщенията регистрира и контролира дейността по предоставяне на удостоверителни услуги, свързани с електронния подпис, по ред, определен в Закона за електронния документ и електронния подпис.

Чл. 24. (1) Комисията за регулиране на съобщенията е колегиален орган, който се състои от пет члена, включително председател и заместник-председател.

(2) Членове на комисията могат да бъдат само български граждани с висше образование, от които поне един правоспособен юрист и един икономист.

(3) Председателят на комисията се определя по решение на Министерския съвет със заповед на министър-председателя за срок от 5 години.

(4) Заместник-председателят и двама от членовете на комисията се избират с решение на Народното събрание за срок от 5 години.

(5) Един от членовете на комисията се назначава с указ на Президента на Република България за срок от 5 години.

(6) Броят на последователните мандати е не повече от два.

(7) Членовете на комисията имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение.

Чл. 25. (1) Членовете на комисията не могат да бъдат собственици, съдружници, управители (прокуристи), консултанти или членове на органи за управление на търговски дружества, държавни предприятия, сдружения и фондации.

(2) Членовете на комисията не могат да заемат друга платена длъжност, както и да получават възнаграждение по граждански договор освен в случаите, когато упражняват научна или преподавателска дейност.

Чл. 26. (1) Правомощията на членовете на комисията могат да бъдат прекратени преди изтичане на мандата в следните случаи:

  1. по тяхно искане;
  1. при установяване на несъвместимост с изискванията на този закон;
  1. когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;
  1. при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от три месеца;
  1. при смърт на лицето.

(2) При прекратяване на правомощията на член на Комисията за регулиране на съобщенията в срок до един месец от деня на прекратяване на правомощията компетентният орган определя, избира или назначава нов член до изтичане на съответния мандат.

Чл. 27. Възнагражденията на членовете на комисията се определят, както следва:

  1. на председателя – 95 на сто от основното възнаграждение на председател на постоянна комисия в Народното събрание;
  1. на заместник-председателя – 90 на сто от основното възнаграждение на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията;
  1. на останалите членове – 85 на сто от основното възнаграждение на. председателя на Комисията за регулиране на съобщенията.

Чл. 28. (1) Всеки член на Комисията за регулиране на съобщенията е длъжен да разкрие писмено пред комисията всеки съществен търговски, финансов или друг делови интерес, който той и/или членове на семейството му имат при вземане на конкретно решение.

(2) Съществен търговски, финансов или друг делови интерес е налице винаги за лицата по ал. 1, както и за лица, с които всяко от тях е икономически свързано, когато получат лицензия по този закон.

(3) При встъпване в длъжност членовете на Комисията за регулиране на съобщенията подават декларации, с които декларират наличието или липсата на обстоятелствата по ал. 1. В декларациите се вписват и имената и адресите на икономически свързани с тях или с членове на семействата им лица, както и деловите интереси, които са възникнали. Декларациите по тази алинея се съхраняват в специален публичен регистър при Комисията.

(4) Членовете на Комисията за регулиране на съобщенията подават най-малко веднъж на шест месеца декларации, съгласно изискванията на ал.3.

(5) Член на Комисията, който има непосредствен делови интерес при вземането на дадено решение, е длъжен да го заяви и да не участва в обсъждането и гласуването.

(6) Засегнатата страна, както и всеки заинтересован, може да поиска от Върховния административен съд да отмени взети в нарушение на предходната алинея решения.

(7) Една година след прекратяването на мандата членовете на комисията не могат да бъдат собственици, съдружници, управители (прокуристи), консултанти или членове на органи за управление на търговски дружества и държавни предприятия, лицензирани по този закон.

(8) В срока и при условията на ал. 7 членовете на комисията не могат да упражняват права по лицензии, издадени по реда на този закон, като еднолични търговци, или да бъдат управители или консултанти на такива търговски дружества, на които са издадени лицензии от Комисията за регулиране на съобщенията.

Чл. 29. Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията:

  1. представлява комисията или упълномощава лица, които да я представляват;
  1. организира и ръководи дейността на комисията;
  1. насрочва и ръководи заседанията на комисията;
  1. сключва, изменя и прекратява трудовите договори със служителите от администрацията, назначава и освобождава държавните служители от администрацията;
  1. контролира и отговаря за изпълнението на бюджета на комисията;
  1. информира обществеността за дейността на комисията чрез средствата за масово осведомяване.

Чл. 30. (1) Комисията за регулиране на съобщенията в своята дейност се подпомага от администрация, структурирана и организирана по реда на Закона за администрацията.

(2) Комисията за регулиране на съобщенията приема правилник, определящ устройството, дейността, организацията на работа и структурата на комисията и на нейната администрация, който се обнародва в „Държавен вестник“.

(3) Комисията за регулиране на съобщенията и служителите от администрацията получават допълнително възнаграждение към основното си възнаграждение за изпълнение на специфични функции по ред и условия определени във вътрешните правила за работната заплата.

(4) Средствата по ал. 3 се определят в размер на 25 на сто от годишния размер на средствата за работна заплата по бюджета на Комисията за съответната година и се включват в Закона за държавния бюджет за съответната година.

Раздел II

Правомощия

Чл. 31. Комисията за регулиране на съобщенията:

  1. извършва проучване и предоставя на Съвета за електронни медии информация относно техническите параметри, необходими за наземно радиоразпръскване на радио – и телевизионни програми за посочени от Съвета за електронни медии населено място, регион или за цялата територия на Република България, включително свободни радиочестоти, допустими мощности на излъчване, възможни точки на излъчване, както и друга необходима техническа информация;
  1. подготвя документите и извършва необходимите действия по издаване на лицензии, предвидени в този закон, одобрява и утвърждава предвидените в закона и/или индивидуалните лицензии задължителни документи;
  1. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии за далекосъобщителни дейности;
  1. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии за далекосъобщителна дейност чрез изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване, като информира своевременно Съвета за електронни медии с оглед стартиране на процедури за издаване, изменение, отнемане, прехвърляне и прекратяване на лицензии за радио- и телевизионна дейност по Закона за радиото и телевизията;
  1. издава лицензии за далекосъобщителна дейност за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване, след решение на Съвета за електронни медии;
  1. осигурява необходимите условия за далекосъобщителна дейност при морско и въздушно търсене и спасяване и информация за безопасност;
  1. организира предоставянето от международни организации на номера, адреси и имена за далекосъобщенията в Република България;
  1. разработва Националния номерационен план и разпределя номерата, адресите и имената за обществените далекосъобщителни мрежи между операторите, съобразно принципи, определени в наредбата по чл. 157. Националният номерационен план, както и промените в него, се обнародват в „Държавен вестник“;
  1. организира и контролира използването на номера, адреси и имена за далекосъобщенията в Република България;
  1. разработва и предоставя на министъра на транспорта и съобщенията проекти на нормативните актове, предвидени в този закон за приемане, съобразно неговата компетентност.
  1. разработва и внася в Министерския съвет за приемане нормативните актове, предвидени в този закон;
  1. информира обществеността и извършва обществени консултации и допитвания по важни проблеми на далекосъобщенията;
  1. регистрира и заличава регистрацията по обща лицензия за извършване на далекосъобщителни дейности;
  1. проучва съответните пазари с цел определяне на оператори със значително въздействие върху пазара;
  1. определя операторите със значително въздействие върху пазара и налага предвидените в този закон задължения за тях;
  1. възлага предоставянето на универсална услуга;
  1. определя операторите, които имат специално право на преминаване през чужд поземлен имот.

Чл. 32. (1) Комисията за регулиране на съобщенията има следните правомощия, свързани с управлението на радиочестотния спектър:

  1. управлява разпределения за граждански нужди радиочестотен спектър, като:

а) разработва регулаторната политика за управлението му;

б) разработва и публикува принципите за управление и разпределение на радиочестотния спектър;

в) предоставя за ползване радиочестоти и радиочестотни ленти на далекосъобщителните оператори, лицензирани по реда на този закон;

г) одобрява, дава предписания за изменения и допълнения на технически проекти или други задължителни документи, които са неразделна част от индивидуалните лицензии.

  1. осъществява международното координиране на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и радиосъоръженията, които ги използват. Международното координиране се извършва за всички радиослужби с изключение на въздушна подвижна служба и въздушна подвижна спътникова служба.
  1. осъществява предварително национално координиране и съгласуване с всички заинтересовани държавни органи и ведомства издаването на индивидуални лицензии на обществени далекосъобщителни оператори, ползващи ограничен радиочестотен спектър; осъществява националното координиране на радиочестотите и радиочестотните ленти и радиосъоръженията за граждански нужди, които ги използват, с всички заинтересовани ведомства. Координирането се извършва с цел осигуряване безопасността на въздухоплаването и корабоплаването. С цел защита на националната сигурност националното координиране се извършва и с органите, осигуряващи отбраната и сигурността на страната.
  1. регистрира в международните организации по далекосъобщения координираните радиочестоти и радиочестотни ленти и радиосъоръженията, които ги използват. Регистрациите се отнасят за всички радиослужби с изключение на въздушна подвижна служба и въздушна подвижна спътникова служба.
  1. издава разрешителни за правоспособност на радиооператори-любители;
  1. контролира правилното и ефективно използване на радиочестотния спектър за граждански нужди и/или източниците на радиосмущения в радиочестотния спектър за граждански нужди;
  1. контролира спазването на международно определените процедурни правила за радиослужбите;
  1. разпределя опознавателните знаци на предавателните радиосъоръжения на любителската радиослужба;
  1. осигурява условия за далекосъобщителна дейност за целите на морското и въздушното търсене и спасяване, както и за разпространяване на текуща информация за осигуряване безопасност на корабоплаването и въздухоплаването и сухопътния транспорт;
  1. участва съвместно с министъра на транспорта и съобщенията в работата на международните организации, свързани с управлението на радиочестотния спектър;
  1. разработва проекти на наредби, определящи процедурните правила и техническите параметри за работа на радиослужбите.

(2) При управлението на радиочестотния спектър за граждански нужди Комисията спазва принципите на прозрачност, равнопоставеност и публичност.

Чл. 33. Комисията за регулиране на съобщенията е национална организация по стандартизация пред Европейския институт за стандартизация в далекосъобщенията.

Чл. 34. (1) Комисията за регулиране на съобщенията води регистри за:

  1. издадените индивидуални лицензии;
  1. издадените удостоверения за регистрация по обща лицензия;

(2) Регистрите по ал. 1 са публични.

(3) Индивидуалните лицензии на обществените оператори са публични, с изключение на текстовете и приложенията към лицензиите, съдържащи:

  1. данни, свързани с националната сигурност и отбраната на страната;
  1. технически данни и параметри на мрежата;
  1. финансова информация, която е търговска тайна.

(4) Копия от лицензиите по ал. 3, с изключение на информацията по т. 1 – т. 3 се предоставят от Комисията за регулиране на съобщенията срещу заплащане на такса за административна услуга.

Чл. 35. Комисията за регулиране на съобщенията контролира спазването на:

  1. нормативните актове в областта на далекосъобщенията;
  1. принципите на ценообразуването;
  1. качеството на услугите;
  1. условията, предвидени в лицензиите.

Чл. 36. (1) При изпълнение на правомощието по чл. 31, т. 4, Комисията за регулиране на съобщенията разглежда възникнали проблеми относно достъп и взаимно свързване на мрежите им и/или наемане на линии, които произтичат от задължения, предвидени в закона по отношение на лицензирани оператори или от издадените им лицензии. Комисията се произнася с решение.

(2) Решенията по ал. 1 подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.

Чл. 37. (1) Комисията за регулиране на съобщенията може да изисква от всеки, който осъществява далекосъобщителни дейности, информация, необходима за изпълнението на регулаторните й дейности.

(2) Комисията за регулиране на съобщенията и нейната администрация са длъжни да не разпространяват информацията, получена по ал. 1, в случай че тя е търговска тайна.

Чл. 38. (1) При осъществяване на своите правомощия комисията се произнася с решения.

(2) Решенията на комисията подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.

Чл.39. (1) Комисията за регулиране на съобщенията може да създава консултативни структури във връзка с осъществяване на правомощията си.

(2) В решението за създаване на структури по ал.1 се определят техният ръководител и състав, редът за осъществяване на дейността им и техните функции и задачи.

Чл. 40. (1) Комисията за регулиране на съобщенията може да създава консултативни структури във връзка с осъществяване на правомощията си.

(2) В решението за създаване на структури по ал.1 се определят техният ръководител и състав, редът за осъществяване на дейността им и техните функции и задачи.

Чл. 41. Комисията за регулиране на съобщенията представлява Република България в международните организации на регулаторните органи в областта на далекосъобщенията.

Чл. 42. (1) Комисията за регулиране на съобщенията ежегодно изготвя и предоставя не по-късно от края на второто тримесечие на следващата година на Народното събрание, президента, Министерския съвет и Съвета за електронни медии доклад, който задължително съдържа:

  1. развитие на универсалната услуга и степен на задоволеност на пазара от тази услуга;
  1. разпределение на честотите за граждански нужди по услуги и механизми за ефективното им използване;
  1. разпределение на номерата от Националния номерационен план;
  1. анализ на пазара на далекосъобщителни дейности и услуги и перспективи на развитие;
  1. резултатите от анализите на пазара, извършени с цел изчисляване наличието на значително въздействие върху пазара за съответен оператор;
  1. състояние на конкуренцията в областта на далекосъобщенията и прилагане на принципите на ценовата политика.

(2) Анализът по ал.1, т. 5 се публикуват в едномесечен срок след изтичането на всяко тримесечие.

(3) При изготвяне на доклада Комисията за регулиране на съобщенията взема становище по ал. 1, т. 6 от Комисията за защита на конкуренцията.

(4) Комисията за регулиране на съобщенията публикува годишният доклад за дейността си в Информационния бюлетин и Интернет страницата на Комисията за регулиране на съобщенията.

Раздел ІІІ

Финансиране

Чл. 43. (1) Приходите по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията се набират от изпълнение на дейностите по този закон както следва:

  1. 5 на сто от окончателната тръжна цена, достигната при провеждане на търг за издаване на лицензия и от допълнителните еднократни лицензионни такси, платени от далекосъобщителни оператори при получаване на допълнителен радиочестотен спектър;
  1. 35 на сто от годишните такси за радиочестотен спектър;
  1. 30 на сто от годишните такси за ограничен ресурс – номерационен капацитет;
  1. 5 на сто от годишните такси за ограничен ресурс – позициите от геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения;
  1. първоначални лицензионни такси;
  1. лицензионни такси за контролиране изпълнението на лицензиите;
  1. регистрационни такси;
  1. такси за изменение на лицензиите;
  1. 20 на сто от глобите и имуществените санкции, предвидени в този закон;
  1. лихви по просрочени;
  1. дарения;
  1. приходи от административни услуги, предоставяни от комисията.

(2) Средствата по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията се разходват за финансиране на дейността на Комисията, включително проекти, свързани с регулирането и либерализирането на пазара, за капиталови разходи, осигуряване на ефективен и действен контрол, подобряване на материалната база, квалификация и обучение на кадрите.

Чл. 44. Комисията за регулиране на съобщенията изготвя ежегодно до 30 юни прогноза за приходите по чл.43, ал.1, т.1 – т.6.

Чл. 45. Комисията за регулиране на съобщенията съставя и публикува ежегодно до 30 май проект за очакваните приходи по чл. 43 и съответните разходи за осигуряване на дейността си за следващата година, който представя на министъра на финансите.

Чл. 46. (1) В случай, че очакваните приходи не покриват разходите за дейността на Комисията, разликата се осигурява от такси за контрол за изпълнение на лицензиите, които се заплащат от оператори, които осъществяват далекосъобщения въз основа на индивидуални лицензии.

(2) Размерът на таксите за контрол по ал. 1 се определя в съответствие с очакваните приходи от дейността на операторите по ал. 1 пропорционално разпределени между тях.

Глава четвърта

ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ ОПЕРАТОРИ

Раздел I

Общи разпоредби

Чл. 47. (1) Далекосъобщителните оператори са обществени и обособени.

(2) Обществен далекосъобщителен оператор е всяко лице, което осъществява далекосъобщения чрез обществена далекосъобщителна мрежа и/или осъществява далекосъобщения чрез предоставяне на далекосъобщителни услуги въз основа на индивидуална лицензия или регистрация по обща лицензия.

(3) Обособен далекосъобщителен оператор е всяко лице, което осъществява далекосъобщения чрез обособена далекосъобщителна мрежа за собствени нужди въз основа на индивидуална лицензия или регистрация по обща лицензия.

Раздел II

Далекосъобщителни оператори със значително въздействие върху пазара

Чл. 48. (1) Обществен оператор има значително въздействие върху пазара, ако притежава повече от 25 на сто от съответен далекосъобщителен пазар с определен териториален обхват.

(2) Комисията за регулиране на съобщенията може да определи, че оператор има значително въздействие върху пазара и при дял по-малък от 25 на сто от съответния пазар с определен териториален обхват , когато операторът самостоятелно или съвместно с друг оператор, с който са свързани лица, по смисъла на Търговския закон, има икономическа сила, предоставяща му възможността да следва поведение до съществена степен независимо от конкуренти и потребители поради :

  1. способността да оказва въздействие върху съответния пазар;,
  1. размера на дела на реализирания оборот в общия обем на съответния пазар;
  1. степента на въздействие върху средствата за достъп до крайните потребители,
  1. достъп а до финансови ресурси и натрупаният опит при предоставянето на услуги на съответния пазар.

(3) Комисията за регулиране на съобщенията може да определи, че оператор няма значително въздействие върху съответния пазар с определен териториален обхват и при дял по-голям от 25 на сто от съответния пазар, когато не са налице обстоятелствата по ал. 2.

(4) Оператор има значително въздействие върху пазара и на друг тясно свързан далекосъобщителен пазар, когато връзките между двата пазара са такива, че позволяват значително пазарно въздействие на оператора на единия пазар да оказва влияние върху другия пазар, като по този начин се засилва присъствието на оператора на този друг пазар

Чл. 49. (1) Редът и условията за определяне на далекосъобщителните оператори със значително въздействие върху пазара се уреждат с методика, която се изготвя от Комисията за регулиране на съобщенията, съгласувано с Комисията за защита на конкуренцията и се приема от Министерския съвет.

(2) При определяне на оператор със значително въздействие върху съответен пазар, Комисията за регулиране на съобщенията извършва проучване на съответния пазар. Проучването се публикува на Интернет страницата на Комисията за регулиране на съобщенията.

(3) За оператори със значително въздействие върху пазара могат да бъдат определени далекосъобщителни оператори по чл. 48, които осъществяват далекосъобщения чрез:

  1. фиксирани телефонни мрежи и предоставяне на фиксирани телефонни услуги;
  1. предоставяне на линии под наем, включително и по типове;
  1. мобилни далекосъобщителни мрежи.

(4) Решението на Комисията за регулиране на съобщенията за определяне на оператор със значително въздействие върху съответния пазар подлежи на незабавно изпълнение и може да бъде обжалван пред Върховния административен съд.

Чл. 50. Далекосъобщителните оператори предоставят на Комисията за регулиране на съобщенията необходимите документи и информация при извършване на проучването по чл. 49, ал. 2. При извършване на проучването операторите не могат да се позовават на служебна или търговска тайна.

Чл. 51. Комисията за регулиране на съобщенията въз основа на извършеното проучване на съответния пазар може да реши, че:

  1. пазарът е конкурентен, и не е необходимо налагането на задължения за оператор със значително въздействие върху пазара. В случай, че такива задължения вече съществуват, Комисията за регулиране на съобщенията може да ги ограничи или отмени;
  1. пазарът не е конкурентен и да наложи задължения за оператор със значително въздействие върху пазара В случай, че такива задължения вече съществуват, Комисията за регулиране на съобщенията може да продължи техния срок или да наложи нови задължения, съгласно изискванията на този закон.

Глава пета

ИЗВЪРШВАНЕ НА ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ

Раздел I

Общи разпоредби

Чл. 52. (1) Далекосъобщителни дейности се извършват свободно – без индивидуална лицензия и регистрация по обща лицензия когато:

  1. се осъществяват далекосъобщения чрез далекосъобщителни мрежи за собствени нужди без използване на радиочестотен спектър;
  1. се осъществяват далекосъобщения чрез радиосъоръжения и мрежи от радиосъоръжения за собствени нужди;
  1. се осъществяват далекосъобщения чрез предоставяне на услуги, освен в случаите по чл. 53, и при условия на реална конкуренция като при предоставянето им не се застрашава животът и здравето на населението, не се създават предпоставки за нарушаване целостта на мрежите, чрез които се предоставят и не се застрашават интересите на потребителите, сигурността и отбраната на страната.

(2) Редът и условията за извършване на далекосъобщения по ал. 1, т. 2 се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.

(3) Наредбата по ал. 2 може да съдържа само изисквания, свързани с опазване на живота и здравето на населението и несъздаване на смущения при ползване на радиочестотния спектър.

Чл. 53. (1) Далекосъобщителни дейности се извършват въз основа на регистрация по обща лицензия, когато се осъществяват далекосъобщения чрез:

  1. далекосъобщителна мрежа или радиосъоръжения за собствени нужди чрез използване на радиочестотен спектър за общо ползване, който се определя от Комисията за регулиране на съобщенията ;
  1. предоставяне на далекосъобщителна услуга – достъп до спътникови системи;
  1. обществена далекосъобщителна мрежа без използване на радиочестотен спектър.

(2) Далекосъобщителни дейности се извършват въз основа на индивидуални лицензии, когато се осъществяват далекосъобщения:

  1. чрез далекосъобщителна мрежа с предоставен индивидуално определен ограничен ресурс;
  1. чрез предоставяне на гласова услуга, достъп до гласова услуга и/или универсална услуга;
  1. чрез радиослужбите въздушна подвижна, радиолокация и радионавигация за управление на въздушното движение и осигуряване на аеронавигационно обслужване на полетите в гражданско въздушно пространство;
  1. чрез предоставяне на линии под наем, вкл. международни линии под наем;
  1. и е необходимо предоставяне на право на преминаване;
  1. и се възлагат специални задължения, когато лицензираният оператор е със значително въздействие върху пазара;
  1. чрез далекосъобщителна мрежа за морско търсене и спасяване и разпространение на текуща информация за осигуряване безопасността на корабоплаването и предоставяне на далекосъобщителни услуги;
  1. чрез далекосъобщителна мрежа за търсене и спасяване и разпространение на текуща информация за осигуряване безопасността на въздухоплаването.

(3) министърът на транспорта и съобщенията определя с наредба конкретните далекосъобщителни дейности, подлежащи на индивидуално лицензиране и регистриране по обща лицензия.

Чл. 54. (1) Изискванията за издаване на лицензии са еднакви за всички кандидати за един и същ вид далекосъобщителна мрежа и/или предоставяне на едни и същи далекосъобщителни услуги.

(2) Издаването на лицензии се осъществява при условия на равнопоставеност и прозрачност.

Чл. 55. (1) При издаване на лицензии не се ограничава броят на операторите, освен когато ресурсът по природни или технически причини е ограничен или ако в закон е предвидено друго.

(2) В случаите на издаване на лицензии при ползване на ограничен ресурс по ал. 1, Комисията за регулиране на съобщенията информира обществото чрез един национален ежедневник и чрез Интернет за причините, които налагат ограничението.

Раздел II

Издаване на индивидуални лицензии

Чл. 56. Индивидуални лицензии се издават на физически лица – еднолични търговци, на юридически лица и на дипломатически представителства и други организации със статут на дипломатически мисии. Индивидуалните лицензии за обособени мрежи за собствени нужди, които ползват радиочестотен спектър, се издават и на физически лица.

Чл. 57. (1) Индивидуална лицензия се издава от Комисията за регулиране на съобщенията въз основа на писмено заявление, към което се прилагат всички изискуеми документи.

(2) Комисията за регулиране на съобщенията разглежда постъпилото заявление и приложените към него документи в 30-дневен срок от постъпването им.

(3) При липсващи и/или нередовни документи, комисията уведомява писмено заявителя с искане в 7 – дневен срок, от получаване на уведомлението, да отстрани нередностите. В случай, че нередовностите не бъдат отстранени в посочения срок, заявлението не се разглежда и се анулира.

(4) Комисията за регулиране на съобщенията се произнася по заявлението в шест седмичен срок от постъпването му.

Чл. 58. Индивидуални лицензии за далекосъобщителни дейности, когато не се използва ограничен ресурс се издават без конкурс или търг.

Чл. 59. (1) Индивидуални лицензии за далекосъобщителни дейности, когато се използва ограничен ресурс се издават след провеждане на конкурс или търг.

(2) Индивидуални лицензии се издават без конкурс или търг, когато ресурсът е ограничен, в следните случаи:

  1. броят на кандидатите е по-малък или равен на броя на операторите, които могат да бъдат лицензирани за съответния свободен ограничен ресурс;
  1. на обществени далекосъобщителни оператори, на които е необходим ограничен ресурс, който не се използва пряко за предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги;
  1. за изграждане, поддържане и използване на обособени мрежи, като лицензията се издава на първия, заявил писмено искането си, съгласно разработените и публикувани от Комисията за регулиране на съобщенията принципи за управление и разпределение на ограничените ресурси;
  1. за нуждите на държавни органи;
  1. когато това е предвидено в закон;
  1. на дипломатически представителства и други организации със статут на дипломатически мисии;
  1. след решение на Съвета за електронни медии въз основа на проведен конкурс по реда на Закона за радиото и телевизията;
  1. за изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителни мрежи по чл. 53, ал. 2, т. 3 и 6.

Чл. 60. Допълнителен ограничен ресурс се предоставя без конкурс или търг на оператор на обществена далекосъобщителна мрежа при която се използва радиочестотен спектър, чрез изменение и допълнение на лицензията, когато поискалият оператор:

  1. има необходимост от такъв ресурс за разширяване, модернизиране и развитие на обществената си далекосъобщителна мрежа и
  1. е използвал ефективно вече предоставения му ограничен ресурс и
  1. има обществена далекосъобщителна мрежа, която допуска възможност за разширяване, модернизиране и развитие.

Чл. 61. (1) Индивидуална лицензия за далекосъобщителна мрежа и предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги с национално покритие не може да бъде издавана на лице или свързани с него лица по смисъла на Търговския закон, притежаващи друга лицензия за същия вид далекосъобщителна дейност.

(2) Индивидуална лицензия за далекосъобщителна мрежа и предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги не може да бъде издавана на лице или свързани с него лица по смисъла на Търговския закон, притежаващи лицензия с национално покритие за същия вид далекосъобщителна дейност.

Чл. 62. Условията и редът за издаване на индивидуални лицензии без конкурс или търг за определени далекосъобщителни дейности се определят в наредби на министъра на транспорта и съобщенията.

Раздел ІІI

Разпределение на радиочестотен спектър и позиции на геостационарна орбита

Чл. 63. Индивидуални лицензии за изграждане, поддържане и използване на обществени далекосъобщителни мрежи за предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги чрез ограничен ресурс се издават след провеждане на конкурс или търг.

Чл. 64. (1) Процедура за издаване на индивидуална лицензия за изграждане, поддържане и използване на обществена далекосъобщителна мрежа и /или предоставяне на обществена далекосъобщителна услуга чрез конкурс или търг се открива по инициатива на Комисията за регулиране на съобщенията или по искане на заинтересовани лица, когато за осъществяване на далекосъобщителната дейност е необходим ограничен ресурс.

(2) При постъпили искания от заинтересовани лица, Комисията за регулиране на съобщенията проучва необходимостта и техническите възможности за издаване на индивидуални лицензии и в срок до 6 седмици уведомява кандидатите за резултата.

(3) В случаите по ал. 1 и 2, Комисията за регулиране на съобщенията публикува съобщение най-малко в един национален ежедневник и в Интернет, в което обявява намерението си да издаде индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност, техническите параметри на свободния ограничен ресурс и срок, в който кандидатите могат да подават исканията си. Този срок не може да бъде по-малък от 30 дни.

(4) Когато след установяване броя на кандидатите съгласно ал. 3 и в случай, че техният брой е по-малък или равен на броя на лицата, които могат да бъдат лицензирани за далекосъобщителни оператори за свободния ограничен ресурс, Комисията за регулиране на съобщенията издава индивидуални лицензии на основание чл. 59, ал.2, т.1, а когато техният брой е по-голям – открива процедура за провеждане на търг или конкурс.

Чл. 65. (1) За провеждане на конкурса или търга, Комисията за регулиране на съобщенията определя комисия.

(2) Когато дейността предмет на лицензията може да засегне интересите на националната сигурност и отбраната на страната, като членове на комисията за провеждане на конкурса или търга участват и представители на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на отбраната, Министерство на транспорта и съобщенията и на Министерството на финансите.

(3) Всеки член на комисията е длъжен да разкрие писмено пред комисията всеки съществен търговски, финансов или друг делови интерес, който той и/или членове на семейството му имат при избора на даден кандидат.

(4) Задължението на лицата по ал. 3 се осъществява чрез подаване на декларация пред Комисията за регулиране на съобщенията, която съдържа имената и адресите на икономически свързани с тях или с членове на семействата им лица, както и за деловите интереси, които са възникнали или биха могли да възникнат. Декларациите се съхраняват в специален публичен регистър при Комисията за регулиране на съобщенията.

(5) Съществен търговски, финансов или друг делови интерес е налице винаги, когато лицата по ал. 3 или членове на техните семейства, както и лица, с които всяко от тях е икономически свързано:

  1. получават лицензия по този закон;
  1. бъдат назначени в органи на управление на кандидата, спечелил конкурса или търга, до една година от издаване на лицензията.

(6) Не може да участва в провеждането на конкурсната или тръжната процедура член на комисията, който има непосредствени икономически интереси при вземането на дадено.

(7) Комисията за регулиране на съобщенията с решение определя членовете на комисията, реда за провеждане на заседанията, начина на вземане на решенията, изготвянето на протоколи, възнагражденията за участие в комисията на външните експерти.

(8) В решението по ал. 7, Комисията за регулиране на съобщенията определя и резервни членове на комисията, които в случай на отвод по ал. 6 заместват основните членове.

Чл. 66. (1) Комисията за регулиране на съобщенията обявява конкурс или търг за издаване на индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност с използване на ограничен ресурс с решение.

(2) Решението по ал. 1 съдържа:

  1. предмет и вид на конкурса или търга;
  1. изисквания към лицата, които могат да участват;
  1. място, срок и ред за закупуване на конкурсни или тръжни книжа;
  1. срок и място за подаване на заявление за участие;
  1. размер и начин на плащане на депозит за участие;
  1. начална тръжна цена при обявяване на търг;
  1. дата, място и час на провеждане на конкурса или търга;
  1. други конкретни изисквания, свързани с процедурата на конкурса или търга.

(3) Конкурсните и тръжните документи по чл. 67 се разработват и утвърждават от Комисията за регулиране на съобщенията .

(4) Решението по ал. 1 се обнародва в “Държавен вестник”. Съобщение за обнародваното решение се публикува в централен и местен ежедневник в 3-дневен срок от обнародването.

Чл. 67. Конкурсните или тръжните документи съдържат:

  1. изисквания за осъществяване на дейността – предмет на конкурса или търга (темпове на развитие и/или на обслужване, качество на услугите, вид на използваната технология, задължения, свързани с отбраната и сигурността на страната, и др.);
  1. критериите за оценка, тяхната относителна тежест и механизма за оценяване;
  1. правилата за работа на комисията, определени с решението по чл. 65, ал. 1.

Чл. 68. (1) Конкурс се провежда, когато има необходимост от комплексна оценка за издаване на индивидуалната лицензия. Конкурсът може да бъде присъствен или неприсъствен с решение на комисията.

(2) Търг се провежда в случаите, когато характерът на дейността позволява нейното изпълнение от широк кръг лица и от по-съществено значение е размерът на предложената тръжна цена. Търгът може да бъде с явно или тайно наддаване.

Чл. 69. В 2-месечен срок от изтичането на срока за приемане на документите комисията за провеждане на конкурса или търга провежда конкурса или търга.

Чл. 70. (1) При конкурс предложенията се класират въз основа на комплексна оценка за удовлетворяване на конкурсните изисквания.

(2) При търг класирането на кандидатите се извършва според размера на предложената тръжна цена.

Чл. 71. (1) Комисията за провеждане на конкурса или търга в 7-дневен срок от приключване на конкурса или търга представя на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията доклад за извършената работа и за резултатите от класирането, както и цялата документация по проведения конкурс или търг.

(2) В 14-дневен срок от получаване на документите по ал.1, Комисията за регулиране на съобщенията взема решение за издаване на лицензия на кандидата, спечелил конкурса или търга.

(3) В решението по ал. 2 се разпорежда връщане на депозитите на участниците, които не са спечелили конкурса или търга. Депозитът на класиралия се на второ място кандидат се задържа до приключване или закриване на процедурата.

(4) В 3-дневен срок след произнасяне на решението по ал. 2, Комисията за регулиране на съобщенията го изпраща за обнародване в “Държавен вестник”, който го обнародва в 5-дневен срок.

(5) Решението по ал. 2 подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

Чл. 72. (1) В четиринадесет дневен срок от влизането в сила на решението по чл. 71, ал. 2 Комисията за регулиране на съобщенията издава индивидуална лицензия на спечелилия конкурса или търга.

(2) В индивидуалната лицензия спечелилият кандидат е обвързан с направените в конкурса или търга предложения.

Чл. 73. (1) В случай че одобреният кандидат се откаже от издаване на индивидуална лицензия и/или не плати предложената от него окончателна тръжна цена в срока и по начина, посочени в тръжните документи, тя се предлага на участника, класиран на второ място.

(2) При отказ и на втория участник процедурата се закрива без издаване на индивидуална лицензия.

(3) Депозитите на отказалите се кандидати да получат индивидуална лицензия не се връщат.

Раздел ІV

Заявление за издаване на индивидуална лицензия

Чл. 74. (1) Кандидатите за издаване на индивидуална лицензия без конкурс и търг подават писмено заявление в Комисията за регулиране на съобщенията по образец съгласно изискванията на наредбите по чл. 62.

(2) Всички документи са на български език в два еднообразни екземпляра

(3) Не се допуска издаване на индивидуална лицензия по ал.1 на лице, което:

  1. е обявено в несъстоятелност или е в производство за обявяване в несъстоятелност;
  1. се намира в ликвидация;
  1. е лишено от правото да упражнява търговска дейност;
  1. има парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган или задължение към осигурителни фондове, или към Комисията за регулиране на съобщенията;
  1. е с отнета лицензия за същата далекосъобщителна дейност в срока определен от Комисията за регулиране на съобщенията в решението за отнемане, в който не може да кандидатства за лицензия.

(4) Обстоятелствата по ал. 3, се удостоверяват с документ от съответния компетентен орган.

(5) Не се издава индивидуална лицензия когато;

  1. не е налице свободен ограничен ресурс;
  1. когато в нормативен акт не е предвидено издаването на такъв вид далекосъобщителна лицензия;
  1. чрез издаването на лицензията ще се застраши националната сигурност и отбраната на страната.

Чл. 75. (1) Процедурата за издаване на лицензия в случаите по чл. 64 започва с подаване на писмено заявление за участие в конкурса или търга, към което се прилагат:

  1. всички съдебни решения по партидата на кандидата и удостоверение за актуалното му състояние;
  1. доказателства за финансови възможности за изпълнение на дейността – годишен счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите, годишни данъчни декларации, банкови препоръки, документи за придобиване на дълготрайните активи и др.;
  1. технически проект и бизнес-план в съответствие с изискванията по чл. 67, т. 1;
  1. документ за внесен депозит или банкова гаранция за неговия размер;
  1. документи, издадени от съответните компетентни органи, удостоверяващи липсата на обстоятелствата по чл. 74, ал. 3;
  1. декларация за опазване на поверителността на информацията, която се съдържа в конкурсната или тръжна документация, документ, с който се доказва, че са платени конкурсната или тръжната документация, и други документи, свързани с предмета на конкурса или търга.

(2) Всички документи се подават на български език в два еднообразни екземпляра.

(3) При провеждане на таен търг към всеки пакет тръжни документи се прилага еднообразен плик за поставяне на предложението на кандидатите за тръжна цена.

(4) При липсващи и/или нередовни документи по ал. 1 заявителят се уведомява писмено с искане в 7 дневен срок от получаване на уведомлението да отстрани нередностите. В случай че пропускът не бъде отстранен в посочения срок, заявителят не се допуска до участие.

(5) Не се допуска до участие в конкурса или търга заявител, който не отговаря на изискванията по чл. 74, ал. 3:

Чл. 76. (1) Индивидуалната лицензия за далекосъобщителна дейност е със срок до 20 години. Срокът може да бъде продължен по съгласие на страните, като общата му продължителност не може да бъде над 35 години.

(2) След изтичане на общата продължителност на срока, при кандидатстване за нова лицензия за същата дейност, при равни други условия се предпочита лицето по ал. 1.

Раздел V

Съдържание на индивидуалната лицензия

Чл. 77. Индивидуалните лицензии за изграждане, поддържане и използване на обществени далекосъобщителни мрежи и/или предоставяне чрез тях на обществени далекосъобщителни услуги, както и индивидуалните лицензии за обособени далекосъобщителни мрежи съдържат всички или някои от следните условия:

  1. предмет и срок на лицензията, териториален обхват, предоставен ограничен ресурс;
  1. технически изисквания, на които да отговарят мрежите и съоръженията в тях;
  1. право на преминаване, ако е предоставено такова по реда и условията на чл.174, и срока на предоставянето;
  1. начин на определяне на лицензионни и други такси, срокове и начини на заплащане;
  1. забрана за насрещно (крос) субсидиране на други далекосъобщителни мрежи и услуги;
  1. задължение за предоставяне на услуги на всички потребители при условия на равнопоставеност и гарантиране, чрез специални мерки на достъп до услугите от инвалиди и лица със специални социални нужди;
  1. задължение за съгласуване с Комисията за регулиране на съобщенията на Общи условия за взаимоотношения с потребителите;
  1. аналитично счетоводно отчитане по отделните видове услуги;
  1. изисквания за качество на услугите;
  1. етапи на изграждане, развитие или разширяване на мрежата, срок на започване на дейността;
  1. задължение за гарантиране на надеждността при изграждането, поддържането и използването на далекосъобщителни мрежи и предоставянето на далекосъобщителни услуги в случай на природни бедствия или други извънредни обстоятелства;
  1. задължение за предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги и в случай на необходимост за националната отбрана и сигурност;
  1. допълнителни задължения, свързани с отбраната и сигурността на страната или при настъпване на бедствия и аварии;
  1. задължение за безплатно предоставяне на повиквания при извънредни обстоятелства чрез обществена далекосъобщителна мрежа, предоставяща гласова услуга;
  1. задължение за наемане на капацитет само от далекосъобщителни оператори;
  1. задължение за осигуряване на достъп до мрежата и свързване с други мрежи;
  1. задължение за депозиране пред министъра на транспорта и съобщенията на образец от криптографски ключ и криптографски материали при използване на криптографски средства;
  1. задължение за съдействие относно въвеждането в страната на основни европейски и международни далекосъобщителни стандарти;
  1. задължение за издаване на указател на абонатите;
  1. изисквания за гарантиране тайната на съобщенията;
  1. изискване за предоставяне на други далекосъобщителни оператори при условия на равнопоставеност на помещения, канали, право на преминаване, кули и други налични средства (съоръжения) при наличие на техническа или физическа възможност;
  1. изисквания за допускане на контрол по изпълнение на лицензията;
  1. условия за изменения, допълнения и прекратяване на лицензията;
  1. видове санкции и ред за налагането им;
  1. условия за спиране на лицензията;
  1. условия за отнемане на лицензията;
  1. конкретни ограничения по отношение на прехвърляне на акции и дялове от лицензирания;
  1. финансова вноска за предлагане на универсалната услуга;

29.специални условия във връзка с разпределението на номерата от националния номерационен план;

  1. специални условия за правилното и ефективно използване на радиочестотния спектър;
  1. специални условия за защита на околната среда;
  1. задължения за предлагане на универсална услуга ;
  1. условия, свързани с операторите, които имат значително въздействие върху пазара;
  1. специални условия във връзка с предлагането на линии под наем;
  1. далекосъобщителните мрежи, чрез които се разпространяват радио- и телевизионни програми по кабелен път съдържат и изискване за разпространение на националната програма на Българската национална телевизия и Българското национално радио. Националните програми на Българската национална телевизия и Българското национално радио се предоставят безвъзмездно за разпространение.
  1. други условия, свързани с индивидуалните лицензии за изграждане, поддържане и използване на обществени далекосъобщителни мрежи.

Чл. 78. Индивидуалните лицензии за един и същ вид далекосъобщителни мрежи и услуги съдържат еднакви по характер изисквания към операторите, освен ако в този закон е предвидено друго.

Раздел VI

Специфични изисквания към далекосъобщителните оператори

Чл. 79. (1) Лицензираният далекосъобщителен оператор, който предлага обществена гласова далекосъобщителна услуга, е длъжен при поискване, да предоставя на другите далекосъобщителни оператори, които предлагат обществени гласови далекосъобщителни услуги, възможност за достъп до данните за абонатите с цел предлагането на информационна услуга или издаването на указател с номерата за повикване на абонатите в подходяща за клиентите форма. Предоставянето може да е възмездно, като възнаграждението се определя според разходите за предоставяне на услугата.

(2) Лицензираният далекосъобщителен оператор, който предлага обществени гласови далекосъобщителни услуги, е длъжен при поискване, срещу възнаграждение, да предостави на всяко трето лице възможност за достъп до данните на абонатите с цел предлагането на информационна услуга или издаването на указател с номерата за повикване на абонатите в подходяща за клиентите форма.

Чл. 80. (1) Далекосъобщителните оператори, които предлагат обществени гласови далекосъобщителни услуги, включително и чрез обществени телефонни апарати, са длъжни да предоставят безвъзмездно на всеки потребител възможност за спешни повиквания.

(2) Далекосъобщителните оператори по ал. 1 са длъжни да оборудват обществените телефони допълнително със съоръжения за осъществяване на спешни повиквания, които позволяват на потребителя посредством опростено боравене и по възможност с индикация на местоположението на използваната телефонна клетка, да осъществява гласова връзка със службата за спешни повиквания. Спешните повиквания, чрез обществени телефонни апарати се осъществяват без използване на монети, жетони, карти или други платежни средства.

(3) Спешни повиквания се предоставят на абонати до прекратяване на договора с операторите по ал. 1 по реда на общите условия на договора с потребителите.

Чл. 81. Лицензираните обществени далекосъобщителни оператори, които осъществяват и друга търговска дейност, освен лицензираната, водят самостоятелна аналитична отчетност за приходите си от лицензираната дейност и ги записват отделно в отчета за приходите и разходите.

Раздел VІI

Изменение, допълнение, спиране, прехвърляне, прекратяване или отнемане на индивидуална лицензия

Чл. 82. (1) Изменения и допълнения на лицензиите могат да бъдат правени с мотивирано решение на Комисията за регулиране на съобщенията поради:

  1. непреодолима сила;
  1. причини, свързани с националната сигурност и отбраната на страната;
  1. промени във вътрешното законодателство и решения на международни организации, приети от Република България;
  1. причини, свързани с обществения интерес.

(2) Измененията и допълненията по ал. 1 се извършват след писмено уведомяване на лицензирания.

(3) Решението по ал.1 подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

Чл. 83. Лицензираният оператор може да отправи мотивирано искане до Комисията за регулиране на съобщенията за изменение и допълнение на лицензията. Комисията за регулиране на съобщенията проучва основателността на искането и преценява необходимостта от изменение и допълнение на лицензията.

Чл. 84. (1) Изпълнението на дейностите по лицензията може да бъде прекратено или спряно с решение на Комисията за регулиране на съобщенията:

  1. по мотивирано предложение на лицензирания, което е прието, когато изпълнението на лицензираните дейности стане невъзможно;
  1. по мотивирано искане на министъра на транспорта и съобщенията при обявяване в страната на режим “военно положение” или “положение на война”, когато потребностите го изискват;
  1. при възникване на опасност за националната сигурност или отбраната на страната в резултат изпълнението на една или повече от дейностите по лицензията;
  1. при смърт на лицензирания – физическо лице; в този случай наследниците могат в 3-месечен срок да заявят искането си пред Комисията за регулиране на съобщенията за изпълнение на дейността, като до произнасянето на комисията продължават да извършват дейността;
  1. при ликвидация или прекратяване на лицензираното юридическо лице и прекратяване на дейността на физическото лице – едноличен търговец.

(2) Изпълнението на всички дейности по лицензията може да бъде прекратено или спряно с решение на Комисията за регулиране на съобщенията, когато някоя от причините по ал. 1 налага това.

(3) Решенията по ал. 1 и 2, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, се мотивират и подлежат на незабавно изпълнение.

(4) Решенията по ал. 1 и 2 подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.

Чл. 85. (1) Действието на лицензия за изграждане на далекосъобщителна мрежа и предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги, чрез радиочестотен спектър, се прекратява с решение на Комисията за регулиране на съобщенията, когато лицензираният или свързани с него лица по смисъла на Търговския закон след провеждане на конкурс или търг, е спечелил лицензия за същия вид далекосъобщителна дейност с национално покритие.

(2) В решението по ал. 1 се определя срок за прекратяване на лицензията.

Чл. 86. При прекратяване или спиране на лицензията поради възникване на опасност за националната сигурност и отбраната на страната, с изключение на извънредни обстоятелства, като въвеждане на режим „военно положение“ или „положение на война“, както и при стихийни бедствия и аварии, на лицензирания се дължи обезщетение до размера на претърпените имуществени вреди, свързани с прекратяването или спирането.

Чл. 87. (1) Действието на индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност за използване на налична и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване се прекратява с решение на Комисията за регулиране на съобщенията след решение на Съвета за електронни медии за прекратяване на съответната лицензия за радио- и телевизионна дейност.

(2) Когато с решение на Комисията за регулиране на съобщенията се прекратява далекосъобщителната лицензия за наземно радиоразпръскване на основанията, предвидени в чл. 84, ал. 1, т. 1, 2 и 3, индивидуалната лицензия за радио- и телевизионна дейност, издадена на основание на Закона за радио и телевизия, се прекратява от Съвета за електронни медии след влизане в сила на решението на Комисията за регулиране на съобщенията .

Чл. 88. (1) Индивидуалните лицензии са лични.

(2) Индивидуалните лицензии, издадени без конкурс или търг на далекосъобщителни оператори, могат да се прехвърлят на трети лица след разрешение на Комисията за регулиране на съобщенията.

(3) В случай че индивидуалните лицензии са получени при условията на конкурс или търг, в първите 3 години от получаването им те не могат да се прехвърлят, освен ако лицензираният предварително е обявил намерението си за създаване на предприятие за изпълнение на лицензията, изцяло негова собственост. След изтичане на тригодишния период лицензиите могат да се прехвърлят на трети лица само със съгласието на Комисията за регулиране на съобщенията.

(4) Ограниченията по ал. 2 и 3 се прилагат и при прехвърляне на собствеността на търговските дружества и предприятията на физическите лица – еднолични търговци.

(5) Индивидуални лицензии за далекосъобщителна дейност за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване се прехвърлят след решение на Съвета за електронни медии на лицето, на което е прехвърлена съответната лицензия за радио- и телевизионна дейност.

(6) Не се допуска прехвърляне на индивидуална лицензия за далекосъобщителна мрежа и предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги с национално покритие на лице или свързани с него лица по смисъла на Търговския закон, които имат индивидуална лицензия с регионално или местно покритие за същата далекосъобщителна дейност.

(7) Не се допуска прехвърляне на индивидуална лицензия за далекосъобщителна мрежа и предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги с регионално или местно покритие на лице или свързани с него лица по смисъла на Търговския закон, които имат индивидуална лицензия с национално покритие за същата далекосъобщителна дейност.

Чл. 89. (1) Комисията за регулиране на съобщенията след отправяне на писмено предупреждение с определен срок може с мотивирано решение да постанови отнемане на лицензията при:

  1. съществено или системно нарушаване на този закон, на актовете по прилагането му или на условията на лицензията;
  1. финансова или техническа неспособност на лицензирания да извършва дейността си;
  1. действия на лицензирания, които застрашават националната сигурност или отбраната на страната или накърняват обществения интерес.

(2) Индивидуални лицензии за далекосъобщителна дейност за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване се отнемат от Комисията за регулиране на съобщенията след решение на Съвета за електронни медии за отнемане на съответната лицензия за радио- и телевизионна дейност.

(3) Комисията за регулиране на съобщенията отнема с решение лицензиите, ако в срока на писменото предупреждение по ал. 1 лицензираният не е отстранил нарушението.

(4) С решението за отнемане се определя срок, в който лицето не може да кандидатства за издаване на нова лицензия за същата дейност. Този срок не може да бъде по-малък от две години.

(5) Решенията по ал. 1 подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.

(6) Когато с решение на Комисията за регулиране на съобщенията се отнема далекосъобщителна лицензия за наземно радиоразпръскване на основанията, предвидени в ал. 1, индивидуалната лицензия за радио- и телевизионна дейност, издадена на основание на Закона за радио и телевизия, се отнема от Съвета за електронни медии след влизане в сила на решението на Комисията за регулиране на съобщенията.

Раздел VIIІ

Регистрация по Обща лицензия

Чл. 90. Общата лицензия определя условията, при които всеки, който желае и отговаря на тези условия, може да осъществява далекосъобщителни дейности. Далекосъобщителните дейности, които могат да се изпълняват въз основа на регистриране по обща лицензия се определят в съответствие с чл. 53, ал. 3.

Чл. 91. (1) Преди да издаде обща лицензия, Комисията за регулиране на съобщенията публикува проекта за обсъждане в един национален ежедневник и в Интернет и разглежда всички становища и възражения, направени по него.

(2) Общата лицензия влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“, ако в лицензията не е посочена дата.

Чл. 92. (1) Комисията за регулиране на съобщенията може да изменя условията на общата лицензия, ако това е в обществен интерес.

(2) Преди да измени условията на общата лицензия, Комисията за регулиране на съобщенията, публикува в един национален ежедневник и в Интернет съобщение, в което предлага изменението и излага мотивите за това, като дава възможност на заинтересованите лица да представят своите становища или възражения.

(3) Комисията за регулиране на съобщенията разглежда всички становища и възражения и приема тези от тях, които счита за целесъобразни.

Чл. 93. (1) Всяко лице, което желае да извършва далекосъобщителна дейност по обща лицензия, подава заявление за регистрация в Комисията за регулиране на съобщенията .

(2) Комисията за регулиране на съобщенията регистрира лицата, които отговарят на условията на общата лицензия, в 7-дневен срок.

(3) Комисията за регулиране на съобщенията издава удостоверение за направената регистрация на всяко лице, регистрирано по обща лицензия.

(4) Комисията за регулиране на съобщенията уведомява писмено в 3-дневен срок от регистрирането лицето по ал. 1.

(5) Правата и задълженията по изпълнението на далекосъобщителната дейност по обща лицензия възникват от момента на получаване на удостоверението за регистрация .

(6) В случаите, когато лицето не отговаря на условията, предвидени в общата лицензия, Комисията за регулиране на съобщенията с мотивирано решение отказва регистрацията и уведомява писмено лицето в 7-дневен срок..

(7) Решението по ал. 6 подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

Чл. 94. Общата лицензия съдържа част от изискванията, посочени в чл. 77, определени в зависимост от вида на извършваната далекосъобщителна дейност, която се извършва въз основа на регистриране.

Чл. 95. (1) Всяко лице, регистрирано по обща лицензия, е задължено да спазва условията, предвидени в общата лицензия.

(2) Комисията за регулиране на съобщенията с решение може да заличи регистрацията на всяко лице, работещо по обща лицензия, което нарушава условията й, ако след предупреждение от 30-дневен срок лицето не е преустановило нарушението и не е отстранило последиците.

(3) Решението по ал. 2 подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

Глава шеста

УНИВЕРСАЛНА ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНА УСЛУГА

Раздел І

Обхват

Чл. 96. (1) Универсалната далекосъобщителна услуга е услуга с определено качество, която се предоставя на всяко лице независимо от географското му местоположение и е на достъпна цена.

(2) Универсалната услуга включва предоставяне на всички или някои от следните услуги:

  1. свързване към фиксирана обществена телефонна мрежа във фиксирана точка от нея и достъп до фиксирани обществени телефонни услуги, осигуряваща възможност за осъществяване на селищни, междуселищни и международни повиквания;
  1. достъп до гласова услуга чрез обществени телефонни апарати;
  1. актуализиран телефонен указател и предоставяне на телефонни справочни услуги за номерата на абонатите на фиксираните и мобилните мрежи;
  1. безплатен достъп до услугите за спешни повиквания;
  1. осигуряване на услуги при специални условия и/или осигуряване на крайни устройства, където това е подходящо за инвалиди или потребители със специфични социални нужди.

Раздел ІІ

Определяне на оператори със задължение да предоставят универсалната услуга

Чл. 97. (1) Комисията за регулиране на съобщенията възлага на един или повече оператори да предоставят универсалната услуга, с цел осигуряването й на територията на цялата страна.

(2) Задължението за предоставяне на универсална услуга се възлага и определя с индивидуалните лицензии на обществените далекосъобщителни оператори на обществени фиксирани телефонни мрежи.

Чл. 98. (1) Комисията за регулиране на съобщенията възлага предоставянето на универсалната услуга на обществените далекосъобщителни след провеждането на конкурс. При провеждането на конкурса се спазват реда и условията, определени за провеждането на конкурс за издаване на индивидуална лицензия.

(2) За спечелил конкурса по ал.1 се определя операторът, който докаже финансови и технически възможности да предоставя универсална услуга по най-ефективен начин и на най-ниска цена, включително с минимална компенсация на разходите.

(3). Всеки оператор със значително въздействие върху пазара, който осъществява далекосъобщения чрез фиксирани телефонни мрежи и предоставяне на фиксирани телефонни услуги и чрез обществени телефонни апарати може да бъде задължен да осигурява предоставяне на универсалната услуга.

Раздел ІІI

Предоставяне на универсалната услуга

Чл. 99. (1) Операторите, които са задължени да предоставят универсална услуга по чл. 96, ал. 2, т. 1 удовлетворят всяко заявление за свързване към фиксираната обществена телефонна мрежа във фиксирана точка и за достъп до фиксирани обществени телефонни услуги.

(2) Свързването по чл. 96, ал. 2, т. 1 осигурява на потребителите предоставяне на гласова услуга, факсимилни съобщения и/или пренос на данни в гласовата честотна лента, чрез модем със скорост поне 2400 bit/s.

Чл. 100. (1) Справочна информация за телефонните номера на абонати на обществени далекосъобщителни мрежи се предоставя в съответствие с изисквания за защита на личните данни предвидени в този закон.

(2) Обществените далекосъобщителни оператори, предоставящи универсална услуга по чл. 96, ал. 2, т. 3, изготвят и актуализират ежегодно указатели на хартиен и/или електронен носител, в които включват телефонните номера и други лични данни на абонатите.

(3) Указателите по ал. 2 са обществено достъпни.

(4) На потребителите се осигурява достъп до телефонна справочна услуга за всички вписани номера на абонатите на мрежи.

(5) Обществените далекосъобщителни оператори, предоставящи универсална услуга, предоставят на инвалиди безплатно телефонни указатели. На потребители, които имат пълно или частично увредено зрение се предоставят детайлизирани сметки в достъпна форма. В зависимост от техническите си и финансовите възможности, операторите подготвят и предоставят безплатно на инвалиди подходящи алтернативни телефонни указатели .

Чл. 101. (1) Обществените далекосъобщителни оператори, предоставящи универсална услуга по чл. 96, ал. 2, т. 2, развиват равномерно и пропорционално на броя на населението на обслужваната територия мрежа от обществени телефонни апарати за осигуряване на достъп до гласова телефонна услуга.

(2) Обществените далекосъобщителните оператори по ал. 1 създават необходимите условия, за осигуряване на потребителите – инвалиди на подходящ достъп до гласовата телефонна услуга чрез обществени телефонни апарати.

(3) В индивидуалните лицензии на обществените далекосъобщителни оператори по ал. 1 се определят конкретни изисквания към качеството и етапите на развитие на мрежата и услугите.

Чл. 102. (1) Министерският съвет приема методика за реда и условията за определяне на достъпността на цената на универсалната услуга. С методиката се определя и цената на универсалната услуга.

(2) Комисията за регулиране на съобщенията разработва методиката по ал. 1 след обществено обсъждане.

Чл. 103. Обществените далекосъобщителни оператори предоставят публично информация за начина на определяне на нетните загуби и цената на универсалната услуга.

Чл. 104. Обществените далекосъобщителни оператори при наличие на техническа възможност (при тонално избиране и детайлизирано таксуване), могат да предлагат на потребителите да наблюдават и своевременно да ограничават ползването на някои нежелани за тях услуги, за да контролират самостоятелно разходите за услугите.

Чл. 105. Далекосъобщителните оператори осигуряват услугата при следните изисквания:

  1. да я предоставят при поискване от потребителите за свързване към определена крайна точка на обществената фиксирана телефонна мрежа, съобразно нейното техническо и технологично развитие;
  1. при предоставянето й да може да се използват жична или безжична технология;
  1. да я предоставят на достъпна цена, която потребителите могат да си позволят да платят;
  1. да я предоставят с добро качество, определено с конкретни изисквания в индивидуалните лицензии.
  1. да информират Комисията за регулиране на съобщенията през първото тримесечие на всяка календарна година за изпълнение на задължението от предходната година за предоставяне на универсалната услуга – покритие, качество, цени, разходи и приходи, свързани с предоставянето й.

Чл. 106. Далекосъобщителните оператори могат мотивирано да откажат предоставянето на универсалната услуга на потребителите в следните случаи:

  1. непреодолима сила по смисъла на Търговския закон;
  1. други причини, изрично уредени в общите условия за взаимоотношенията с потребителите.

Чл. 107. (1) Комисията за регулиране на съобщенията определя и публикува правила за определяне на размера на нетните загуби на далекосъобщителните оператори, които предоставят универсалната услуга и искат компенсация за нея.

(2) Системите по ал. 1 се одобряват от Комисията за регулиране на съобщенията.

(3) Резултатите след отчитане на разходите се одитират от независим одитор.

Раздел ІV

Компенсиране на нетните загуби за универсалната услуга

Чл. 108. Обществените оператори, които имат задължение да предоставят универсална услуга се компенсират за доказаните нетни загуби, изчислени по системата и при условията по чл. 107.

Чл. 109. (1) Средствата за компенсиране на нетните загуби за универсалната услуга се набират във Фонд за гарантиране на предоставянето на универсалната далекосъобщителна услуга (наричан по-нататък “фонда”).

(2) Фондът е юридическо лице със седалище София.

(3) Сметната палата упражнява контрол върху дейността на фонда.

(4) Фондът се освобождава от заплащането на държавни и местни данъци и такси само по операциите по компенсиране на нетните загуби за универсалната услуга. Средствата на фонда се съхраняват в Българска народна банка.

(5) Фондът се преобразува, прекратява и ликвидира със закон.

(6) Фондът се управлява от Управителен съвет, който се състои от 5 члена, включително председател, които се определят, както следва:

  1. председател – с решение на Комисията за регулиране на съобщенията.
  1. заместник-председател – с решение на Комисията за защита на конкуренцията.
  1. двама представители на обществени далекосъобщителни оператори, които предлагат достъп до фиксирана обществена телефонна мрежа и фиксирани гласови телефонни услуги – от съответните оператори.
  1. член – посочен от министъра на финансите.

(7) Управителният съвет на фонда се отчита ежегодно с доклад до Комисията за регулиране на съобщенията, Комисия за защита на конкуренцията, министъра на финансите и министъра на транспорта и съобщенията.

(8) Решенията на Управителния съвет се взимат с обикновено мнозинство.

(9) Управителният съвет разработва и приема правилник за дейността си. В правилника се уреждат и въпросите за състава и възнагражденията на административния персонал на фонда, и за възнагражденията на членовете на Управителния съвет на фонда.

Чл. 110. (1) Средствата от фонда се изразходват за компенсиране на нетните загуби на обществените оператори, които са задължени за предоставянето на всички или някои от услугите по чл. 96, ал. 2.

(2) Предоставянето на услуги за спешни повиквания не се компенсира.

Чл. 111. (1) Заявленията за компенсиране на нетните загуби за универсалната услуга за предходната календарна година, включително доказателства за направените нетни загуби се представят от далекосъобщителните оператори пред Управителния съвет на фонда в 7-дневен срок от приключване на одита по чл. 107, ал. 3, но не по-късно от 30 юни на текущата година.

(2) В едномесечен срок от представяне на заявлението и доказателствата по ал. 1, Управителният съвет се произнася с решение относно размера на поисканата компенсация.

(3) В 7-дневен срок от получаване на заявлението по ал. 1, Управителният съвет може да изиска допълнително информация и/или доказателства от заявителите.

(4) В 7-дневен срок от уведомяването по ал. 3, заявителят представя изисканите допълнително информация и/или доказателства.

(5) В срок до 31 юли на текущата година, Управителният съвет се произнася с решение относно общия размер на дължимата компенсация на всички оператори, подали заявление по ал.1.

(6) Решенията по ал. 2 и 5 подлежат на обжалване пред Върховния административен съд. Решенията подлежат на незабавно изпълнение.

Чл. 112. (1) Средствата във фонда се набират от всички обществени оператори, които предлагат достъп до фиксираната обществена телефонна мрежа, фиксирани гласови телефонни услуги и достъп до гласова услуга чрез обществени телефонни апарати и имат дял над 5 на сто от общия оборот на тези пазари за предходната година.

(2) Операторите по ал.1 се определят от Комисията за регулиране на съобщенията до 30 юни на всяка календарна година, след анализ на пазарите за предходната година, по разработена и приета от комисията методика.

(3) Вноските на операторите се определят пропорционално на техните дялове в оборота на пазарите по ал. 1 и се отчитат като присъщи разходи за дейностите на тези оператори

(4) Вноските на отделните оператори се определят по размер в решението по чл. 111, ал. 5 и се превеждат във фонда в срок до 31 август на текущата година.

(5) Неспазването на срока по ал. 4 представлява съществено нарушение на лицензионните условия.

Чл. 113. (1) Компенсациите за предходната календарна година се плащат не по-късно от 30 септември на текущата година.

(2) Информацията, свързана с начина на определяне и размера на предоставената на съответния обществен оператор компенсация, се обнародва в “Държавен вестник”.

Глава седма

Достъп, взаимно свързване и линии под наем

Раздел I

Общи разпоредби

Чл.114. (1) Обществените оператори изграждат мрежите си, така че да могат да осигуряват достъп и възможност за взаимно свързване между мрежите си.

(2) Операторите могат да поискат сключване договор за достъп или взаимно свързване между мрежите си.

(3) Достъпът до мрежите или взаимното свързване между тях се осъществява въз основа на договор.

Чл.115. Операторите, които имат достъп и тези, които взаимно са свързали своите мрежи, са длъжни да опазват тайната на съобщенията в далекосъобщенията.

Раздел ІІ

Взаимно свързване

Чл.116. (1) Обществени оператори от една и съща категория, предоставящи чрез мрежите си възможност за комутируем и некомутируем пренос имат право и задължение за взаимно свързване между мрежите си.

(2) Оператори по ал.1 са следните категории:

  1. оператори, предоставящи далекосъобщителни услуги чрез фиксираните и/или мобилните си комутируеми мрежи, които управляват съоръженията за достъп до една или повече крайни точки на мрежата, определени с един или няколко номера от националния номерационен план;
  1. оператори, предоставящи услугата “линии под наем” до мястото на разполагане на крайното далекосъобщително устройство на потребителя;

Чл. 117. (1) Оператор по чл. 116 може да откаже взаимно свързване към мрежата си, когато предложи други сходни, в сравнение с исканото взаимно свързване, технически и търговски условия, тъй като исканото взаимно свързване е технически невъзможно и икономически необосновано.

(2) Отказът за взаимно свързване по ал. 1 се мотивира.

(3) Операторът, на когото е отказано взаимно свързване в случая по ал. 1 може да отнесе въпроса пред Комисията за регулиране на съобщенията. Комисията може да поиска допълнителни данни и документи, свързани с въпроса от двамата оператори и се произнася с решение в 30-дневен срок от постъпване на искането.

(4) Решението по ал. 3 подлежи на незабавно изпълнение и може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.

Чл. 118. Обществените оператори, които предоставят гласова услуга чрез фиксираните или мобилните си мрежи са длъжни да ги изграждат така, че услугите които се предоставят чрез тях да могат да бъдат ползвани от потребителите на други мрежи, свързани към техните.

Чл. 119. (1) Обществените оператори на фиксирани или мобилни мрежи, предоставящи гласови услуги, както и услугата “линии под наем” или “международни линии пад наем”, и определени от Комисията за регулиране на съобщенията като оператори със значително въздействие върху съответния пазар, не могат да отказват искане за взаимно свързване на обществени оператори. по чл. 1116, ал. 2.

(2) Операторите със значително въздействие върху пазара предоставят взаимно свързване при спазване на следните съществени изисквания:

  1. гарантиране на сигурността на работата на мрежата при непреодолима сила;
  1. запазване целостта на мрежата;
  1. осигуряване на взаимодействие между услугите;
  1. защита на личните данните.

Чл.120. Операторите по чл. 119 при взаимно свързване на мрежите си с тези на други обществени оператори:

  1. спазват принципа за равнопоставеност;
  1. осигуряват достъп до информация и спецификации, необходими за взаимното свързване при поискване от операторите;
  1. спазват търговската тайна и ползват информацията, получена от операторите само по предназначение.

Чл. 121. (1) Операторите по чл. 119 разработват Типово предложение за сключване на договор за взаимно свързване.

(2) Типовото предложение по ал. 1 задължително съдържа:

  1. описание на услугите по взаимното свързване за всяка от мрежите, условия и срокове за предоставянето им;
  1. изисквания за качество на взаимното свързване;
  1. местоположение на точките на взаимното свързване, условия и срокове за откриването или закриването им;
  1. условия за предоставяне на допълнителни услуги, свързани с взаимното свързване;
  1. условия за монтаж, ползване и поддържане на съоръженията по взаимното свързване;
  1. технически изисквания, интерфейси и протоколи за взаимодействие при взаимно свързване;
  1. условия за тестване на взаимното свързване;
  1. управление на трафика при взаимното свързване;
  1. изисквания за номериране, адресиране и за идентификация на линията на викащия;
  1. цени и начини на плащане;
  1. минимални срокове за уведомяване за изменение, допълнение и прекратяване на договора;
  1. части от договора, съдържащи търговска тайна.

(3) Типовото предложение се одобрява от Комисията за регулиране на съобщенията в 45 дневен срок от постъпването му в Комисията.

(4) Операторите по ал. 1 сключват договори за взаимно свързване въз основа на типовото предложение, осигуряват неговата актуалност и публична достъпност и го предоставят безвъзмездно при поискване.

(5) Операторът може да изменя Типовото предложение по реда на ал. 3.

Чл. 122. Комисията за регулиране на съобщенията може да задължи операторите по чл.119, ал.1 да изменят своите Типови предложения, в интерес на потребителите, по отношение на условия, предназначени да осигурят ефективна конкуренция, технически условия, условия, свързани с тарифите, предоставянето и ползването на услугата, съобразяване с определени стандарти, защита на околната среда и поддържане на качеството на услугите.

Чл. 123. (1) Операторите по чл. 119 определят цените за взаимно свързване, спазвайки принципите за прозрачност и равнопоставеност.

(2) Цените за взаимно свързване съдържат следните елементи:

  1. първоначалната цена, покриваща разходите по физическото взаимно свързване (оборудване, ресурси, тест за съвместимост);
  1. цени, покриващи разходите по текущата поддръжка на оборудването и ресурсите;
  1. разчетни цени, отнасящи се до изходящия трафика в двете посоки на взаимно свързаните мрежи, покриващи разходите по комутация и пренос и/или съобразени с модел, посочен от Комисията за регулиране на съобщенията и съобразен с действащата търговска практика;
  1. други цени за служебни и допълнителни услуги, като достъп до услугите за справки, запитване към оператор, събиране на данни за таксуване.

(3) Операторите по чл. 119, ал. 1 водят разделно счетоводство за разходите, свързани с дейностите по взаимното свързване и разходите, свързани с други далекосъобщителни дейности.

(4) Операторите по чл. 119, ал. 1 внедряват система за отчитане на разходите по елементи, така че цените за взаимно свързване на базата на разходите да могат да се установяват за всяка технически осъществима точка на взаимно свързване.

(5) Комисията за регулиране на съобщенията утвърждава системата за отчитане на разходите по ал. 4. Преди да утвърди системата, Комисията може да изиска становище от независим одитор.

(6) Разчетните цени за взаимното свързване по ал. 2, т. 3 имат необвързана структура, като искащият взаимно свързване да е задължен да заплаща само за услугата, която иска да му бъде предоставена.

Чл. 124. Комисията за регулиране на съобщенията може да поиска от операторите по чл. 118 да представят обосновка на цените за взаимно свързване и когато е необходимо да издаде задължителни указания за привеждането им в съответствие с тяхната разходоориентираност.

Чл. 125. Операторите по чл.116 , ал.2 и по чл.119, ал.1 изпращат договорите си за взаимно свързване в Комисията за регулиране на съобщенията в триседмичен срок преди влизането им в сила. Комисията, в интерес на потребителите, може да задължи операторите да изменят условията на тези договори.

Чл.126. Решенията на Комисията за регулиране на съобщенията по чл. 122 и чл. 124 подлежат на незабавно изпълнение и могат да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд.

Чл. 127. (1) При непостигане на съгласие в срок до 2 месеца относно условията и реда за взаимно свързване въпросът може да бъде представен в Комисията за регулиране на съобщенията,

(2) Комисията за регулиране на съобщения се произнася по въпроса с решение в тримесечен срок от постъпване на молбата.

(3) Решението подлежи на незабавно изпълнение и може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.

Раздел ІІІ

Специфичен достъп до мрежа и необвързан достъп до абонатна мрежа

Чл.128. (1) Специфичен достъп до мрежа е достъп до точки на мрежата, различни от нейните крайни точки.

(2) Необвързан достъп до абонатна мрежа е самостоятелно ползван достъп или съвместно ползван достъп до абонатната мрежа.

Чл. 129. (1) Операторите по чл.119, ал.1 не могат да отказват обосновано и технически необходимо искане за специфичен достъп до мрежата.

(2) Оператори на фиксирани мрежи, които предоставят фиксирани гласови услуги, не могат да отказват обосновано и технически необходимо искане за необвързан достъп до абонатната мрежа.

(3) Искания по ал.1 и ал.2 могат да бъдат отказани само по причините, посочени в чл. 117, ал.1 или когато могат да бъдат нарушени съществените изисквания по чл. чл. 119, ал.2.

(4) Отказът за достъп се мотивира.

(5) Операторите, получили отказ при искане за достъп могат да отнесат въпроса пред Комисията за регулиране на съобщенията по реда и в срока на чл. 117, ал.3.

Чл. 130. При предоставяне на специфичен достъп до мрежата и необвързан достъп до абонатната мрежа, операторите, задължени да предоставят този достъп:

  1. осигуряват помещение и оборудване за съвместно ползване, при условия на равнопоставеност между искащите достъпа;
  1. предварително обявяват свободния наличен капацитет от помещения и оборудване за съвместно ползване по т.1;

Чл. 131. (1) Операторите по чл. 129, ал.1 определят цените за специфичен достъп до мрежата, спазвайки принципите за прозрачност и разходоориентираност.

(2) Цените за специфичен достъп до мрежата са:

  1. първоначалната цена, покриваща разходите за осъществяване на специфичния достъп до мрежата (оборудване, ресурси, тест за съвместимост);
  1. цени, покриващи разходите по текущата поддръжка на оборудването и ресурсите;
  1. месечни цени отнасящи се до разплащане за трафика
  1. други цени за служебни и допълнителни услуги и допълнителни услуги, като достъп до услугите за справки, запитване към оператор

(3) Операторите по ал.1 водят разделно счетоводство за разходите, свързани с дейностите по предоставяне на специфичен достъп до мрежата и разходите, свързани с други далекосъобщителни дейности.

(4) Операторите по ал.1 внедряват система за отчитане на разходите по елементи, така че цените за специфичен достъп до мрежата на базата на разходите да могат да се установяват за всяка технически осъществима точка на достъп.

(5) Комисията за регулиране на съобщенията утвърждава системата за отчитане на разходите по ал. 4. Преди да утвърди системата, Комисията може да изиска становище от независим одитор. В случай, че системата за отчитане на разходите по ал. 4 не отговаря на изискванията за разходоориентираност, Комисията я връща на оператора със задължителни указания.

(6) Цените по ал. 2, т. 3 имат необвързана структура, като искащият достъп до мрежата или достъп до абонатната мрежа да е задължен да заплаща само за услугата, която иска да му бъде предоставена.

Чл. 132. (1) Операторите по чл. 129 ал.2 определят цените за необвързан достъп до абонатната мрежа, спазвайки принципите за прозрачност и разходоориентираност.

(2) Цените за необвързан достъп до абонатната мрежа са:

  1. първоначалната цена, покриваща разходите за осъществяване на необвързан достъп до абонатната мрежа (оборудване, ресурси, тест за съвместимост);
  1. цени, покриващи разходите по текущата поддръжка на оборудването и ресурсите;
  1. месечни цени за ползване на абонатната мрежа
  1. други цени за служебни и допълнителни услуги, като достъп до услугите за справки, запитване към оператор, събиране на данни за таксуване.

(3) Операторите по чл. 129, ал.2 водят разделно счетоводство за разходите, свързани с дейностите по предоставяне на необвързан достъп до абонатната мрежа и разходите, свързани с други далекосъобщителни дейности.

(4) Операторите по чл. 129, ал.2 внедряват система за отчитане на разходите по елементи, така че цените за необвързан достъп до абонатната мрежа на базата на разходите да могат да се установяват за всяка технически осъществима точка на достъп.

(5) Комисията за регулиране на съобщенията утвърждава системата за отчитане на разходите по ал. 4. Преди да утвърди системата, Комисията може да изиска становище от независим одитор. В случай, че системата за отчитане на разходите по ал. 4 не отговаря на изискванията за разходоориентираност, Комисията я връща на оператора със задължителни указания.

(6) Цените по ал. 2, т. 3 имат необвързана структура, като искащият достъп до абонатната мрежа да е задължен да заплаща само за услугата, която иска да му бъде предоставена.

Чл. 133. Комисията за регулиране на съобщенията може да поиска от операторите по чл. 129 ал. 1 и ал. 2 да представят обосновка на цените съответно за достъп до мрежата и достъп до абонатната мрежа и когато е необходимо да издаде задължителни указания за привеждането им в съответствие с тяхната разходоориентираност.

Чл. 134. Операторите по чл. 129, ал. 1 сключват договор за специфичен достъп до мрежата въз основа на Типовото предложение по чл.135.

Чл.135. (1) Операторите по чл.129, ал. 2 подготвят, публикуват и поддържат Типово предложение за сключване на договор за необвързан достъп до абонатна мрежа.

(2) Типово предложение по ал. 1 съдържа най-малко следното:

  1. начини за предоставяне на услугите (самостоятелно ползван или съвместно ползван достъп до абонатната мрежа);
  1. условия за предоставяне, ползване и прекратяване на достъпа
  1. получаване на информация от предоставящия достъп относно местоположението на физическия достъп;
  1. технически условия и спецификации на линиите за необвързания достъп до абонатната мрежа;
  1. изпитване;
  1. защита от смущения;
  1. цени и начин на разплащане;
  1. промени в начина за достъп;
  1. минимален срок на договора;
  1. минимални срокове за уведомяване за изменение, допълнение и прекратяване на договора;
  1. части от договора, съдържащи търговска тайна.

(3) Типовото предложения по ал.1 се одобрява от Комисията за регулиране на съобщенията преди публикуването му.

(4) Операторът по ал. 1 предоставят безвъзмездно Типовото предложение при поискване.

Чл. 136. Комисията за регулиране на съобщенията може да задължи операторите по чл.129, ал.2 да изменят своите Типови предложения, в интерес на потребителите, по отношение на условия, предназначени да осигурят ефективна конкуренция, технически условия, условия, свързани с тарифите, предоставянето и ползването на услугата, съобразяване с определени стандарти, защита на околната среда и поддържане на качеството на услугите.

Чл. 137. Операторите по чл.129, ал.1 и ал. 2 изпращат договорите си за достъп в Комисията за регулиране на съобщенията в триседмичен срок преди влизането им в сила. Комисията, в интерес на потребителите, може да задължи операторите да изменят условията на тези договори.

Чл.138. Решенията на Комисията за регулиране на съобщенията по чл. 136 и чл. 137 подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.

Чл.139. (1) При непостигане на съгласие в срок до 2 месеца относно условията и реда за осъществяване на специфичен достъп до мрежата и необвързан достъп до абонатната мрежа въпросът може да бъде представен в Комисията за регулиране на съобщенията.

(2) Комисията за регулиране на съобщения се произнася по въпроса с решение в тримесечен срок от постъпване на молбата.

(3) Решението подлежи на незабавно изпълнение и може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.

Раздел ІV

Линии под наем

Чл.140. Обществените оператори предоставят услугата предоставяне на линии под наем при спазване на принципите на обективност и прозрачност.

Чл.141. (1) Всяко лице може да поиска да му бъде предоставена услугата линия под наем.

(2) Услуга линия под наем се предоставя и препродава от лицензирани обществени оператори.

Чл.142. Обществени оператори със значително въздействие върху пазара предоставят услугата при спазване и на следните принципи:

  1. публично известни и обективни условия за достъп до и ползване на услугата
  1. равнопоставеност на потребителите, освен в случаите на предоставяне на услугата за нуждите на управлението, отбраната и сигурността на страната;
  1. гарантиране тайната на далекосъобщенията и запазване поверителността на личните данни на потребителите;
  1. обективни и публично известни цени, съобразени с разходите по предоставяне на услугата, еднакви при едни и същи технически характеристики и параметри на линиите.

Чл.143. (1) Обществените оператори предоставят услугата по ред и условия, определени с Наредба, разработена от Комисията за регулиране на съобщенията и приета от Министерския съвет.

(2) С наредбата по ал. 1 се определя минимален пакет от типове линии под наем с хармонизирани технически изисквания, които обществените оператори със значително въздействие върху пазара са задължени да предоставят на своите потребители.

(3) Обществените оператори със значително въздействие на пазара изготвят и предоставят за одобрение на Комисията за регулиране на съобщенията “Типово предложение за договор за предоставяне на линии под наем”.

(4) Типовото предложение съдържа най-малко:

  1. техническите изисквания;
  1. качествeни показатели;
  1. условията за поддържане и ремонт на съоръженията;
  1. цени и реда за заплащане на услугата;
  1. условия за свързване на съоръжения и крайни устройства към линиите под наем.

(5) Операторите публикуват Типовото предложение.

(6) Операторите по ал. 1 сключват договор за предоставяне на линии под наем въз основа на Типовото предложение, осигуряват неговата актуалност и публична достъпност и го предоставя безвъзмездно при поискване.

Чл.144. (1) Предоставянето на линии под наем от обществените оператори със значително въздействие върху пазара се осъществява при спазване на следните съществени изисквания:

  1. Гарантиране на сигурността в работата на мрежата при извънредни ситуации, като климатични условия, земетресение, наводнение, светкавици или пожар:
  1. запазване целостта на мрежата;
  1. осигуряване на взаимодействие между услугите;
  1. защита на данните.

(2) Операторите със значително въздействие върху пазара могат да откажат предоставянето на линия под наем само на основание опасност от нарушаване на съществените изисквания по ал. 1.

(3) Отказът по ал. 2 се мотивира писмено.

(4) Операторите със значително въздействие върху пазара могат да въведат временни ограничения върху предоставянето на линии под наем, когато:

1.крайни устройства, свързани към линия под наем не съответствуват на съществените изисквания по Закона за техническите изисквания към продуктите;

  1. се извършват дейности по поддържане и развитие на мрежата.

(5) При въвеждане на временни ограничения операторите уведомяват потребителите по подходящ начин и във възможно най-кратък срок.

(6) В случаите по ал. 4, т. 1 операторът може да преустанови предоставянето на наета линия до изключване на съответното крайно устройство.

Чл.145. (1) Всяко лице, получило отказ за предоставяне на линия под наем от минималния пакет може да постави въпроса пред Комисията за регулиране на съобщенията.

(2) Комисията за регулиране на съобщенията се произнася с решение.

(3) Решението по ал.2 може да се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд.

Чл.146. За нуждите на отбраната и сигурността на страната, операторите със значително въздействие върху пазара предоставят с приоритет линии под наем. При липса на техническа възможност, операторите уведомяват незабавно компетентните органи по отбраната и сигурността.

Чл.147. (1) Операторите със значително въздействие върху пазара могат да предоставят линии под наем извън обхвата на минималния пакет по договаряне с потребителите, при условия на публичност на техническите характеристики.

(2) Договорите за предоставяне на линии под наем по ал. 1, включително и договорените цени се предоставят за сведение на Комисията за регулиране на съобщенията.

Чл.148. (1) Комисията за регулиране на съобщенията периодично, но не по-малко от един път годишно, извършва и публикува проучване на пазара на наети линии и потребностите на пазара от типове линии извън минималния пакет.

(2) На база на проучването по ал.1, Комисията за регулиране на съобщенията, след консултации с операторите, публикува списъци с типове линии под наем, които подлежат на включване в минималния пакет и сроковете за това включване.

Глава осма

ОБЩИ УСЛОВИЯ ЗА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА С ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

Чл. 149. (1) Обществените далекосъобщителни оператори, които предоставят далекосъобщителни услуги разработват общи условия за взаимоотношенията си с потребителите.

(2) Операторите по ал.1 предоставят услуги на всички потребители при условия на равнопоставеност и нямат право да създават предимства за отделни потребители или група от тях по отношение на една и съща услуга.

Чл. 150. (1) Общите условия са задължителни за операторите и потребителите и са неразделна част от индивидуалния договор между тях.

(2) Общите условия задължително съдържат:

  1. идентификационни данни на оператора (наименование по последна съдебна регистрация, номер/дата на издадената индивидуална лицензия, седалище и адрес на управление);
  1. описание на предоставяните услуги, качество на обслужване, в частност качество на преноса, срокове за активиране на услугите;
  1. структура на цените, начини и срокове за заплащането им, определеното от Комисия за регулиране на съобщенията задължение на оператора за публично оповестяване на актуалните тарифи;
  1. права и задължения на страните по договора, условия за прекратяването и продължаването му;
  1. условия за проста препродажба на услуги;
  1. условия за съвместно ползване на услуги;
  1. условия за взаимно свързване с обществени и обособени далекосъобщителни мрежи и за поддържане на качество на обслужване “от край до край”;
  1. задължение на оператора за предварително писмено уведомяване за прекъсвания и влошено качество в предоставянето на услугите при извършването на профилактични прегледи и ремонти на съоръженията от мрежата или развитие на мрежата; уведомяването съдържа и срока на прекъсването или влошеното качество на услугата, както и искане за достъп до помещения на потребителя;
  1. задължение на оператора за публично оповестяване на адрес и/или телефон за контакт за уведомления за повреди и предоставяне на информация на потребителите;
  1. задължение на оператора за уведомяване на потребителите относно ограниченията и изискванията на лицензията, свързани с отбраната и сигурността на страната, както и при бедствия и аварии;
  1. процедури за разглеждане и произнасяне по жалби, молби и предложения на потребителите; задължение на оператора за уведомяване на потребителите за правото им да отправят жалби и до Комисията за регулиране на съобщенията при нарушение на условията на лицензията от страна на оператора; задължение на оператора да води регистър на постъпилите жалби, молби и предложения, причините и основателността им и предприетите действия след разглеждането им;
  1. отговорности, обезщетения и неустойки при неизпълнение на общите условия от някоя от страните по сключения индивидуален договор;
  1. ред и условия за спиране на услугата при неплащане на дължимите суми или при договорни нарушения от страна на потребителите, свързани с ползване на услугата;
  1. ред за изменение на общите условия;

Чл. 151. (1) Общите условия за взаимоотношенията с потребителите не могат да съдържат неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия.

(2) Потребителите на обществени далекосъобщителни услуги ползват правата по Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия.

Чл. 152. (1) Обществените далекосъобщителни оператори внасят общите си условия за съгласуване в Комисията за регулиране на съобщенията в 2-месечен срок от въвеждане в експлоатация на мрежата.

(2) В случай, че общите условия не съответстват на изискванията на този закон и на други нормативни актове, както и на условията на лицензията, Комисията за регулиране на съобщенията уведомява операторите по ал. 1, като дава задължителни указания и срок за отстраняване на недостатъците.

(3) След отстраняване на недостатъците, операторите по ал. 1 внасят повторно общите си условия в Комисията за регулиране на съобщенията.

(4) Комисията за регулиране на съобщенията съгласува общите условия в едномесечен срок от първоначалното или повторното им внасяне, съгласно ал. 3.

(5) Операторите публикуват общите си условия в едномесечен срок след съгласуването им по начин, определен от Комисията за регулиране на съобщенията.

Чл. 153. (1) Изменение на съгласувани общи условия си извършва по реда на чл. 152.

(2) Изменение на общите условия може да бъде извършено по инициатива на Комисията за регулиране на съобщенията, оператора или на потребителите.

(3) В случаите по ал. 2 далекосъобщителният оператор е длъжен да направи изменените общи условия публични по реда на чл. 152, ал. 5.

Чл. 154. (1) Комисията за регулиране на съобщенията разработва и приема типови общи условия за взаимоотношенията между операторите на обществени кабелни далекосъобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни сигнали, и потребителите.

(2) Операторите по ал. 1 разработват общите си условия в съответствие с типовите и ги представят в Комисията за регулиране на съобщенията в двумесечен срок от въвеждане в експлоатация на мрежата.

(3) В случай, че общите условия по ал. 2 не съответстват на изискванията на този закон и на други нормативни актове, както и на условията на лицензията, Комисията за регулиране на съобщенията дава задължителни указания и срок за отстраняване на недостатъците.

Глава девета

НОМЕРА, АДРЕСИ И ИМЕНА В ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА

Чл. 155. Националният номерационен план представлява разпределението на номерата използвани в обществените далекосъобщителни мрежи за идентификация, маршрутизация и таксуване. Номерата от Националния номерационен план са ограничен ресурс.

Чл. 156. (1) Националният номерационен план се разработва от Комисията за регулиране на съобщенията при спазване принципите на обективност, пропорционалност, прозрачност и навременност и при отчитане на националните и обществени интереси.

(2) При разработването на плана по ал.1 се прилагат международните препоръки, стандарти, спецификации и договорености и се осигурява ефективно използване на номерационното пространство.

(3) Националният номерационен план се обнародва в “Държавен вестник”.

Чл. 157. Принципите, правилата и процедурите по разпределение и използване на номера, адреси и имена се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 158. (1) Оператори на обществени далекосъобщителни мрежи, които ползват номера от Националния номерационен план, осигуряват възможност на абонатите си да запазват номерата си при промяна на адреса си и/или при смяна на оператора с оператор, предоставящ същия вид услуга.

(2) Комисията за регулиране на съобщенията може в издаваните лицензии да не налага задължението по ал.1 или да го ограничи в границите на едно населено място, когато с това не се засягат съществено конкуренцията на съответните пазари,интересите на абонатите и е неприложимо по технически причини.

Чл. 159. Операторите, определени като оператори със значително присъствие на пазара на фиксирани телефонни услуги, осигуряват възможността всеки потребител да може да избира оператора на преносната среда за осъществяване на междуселищни и международни разговори:

  1. за всяко едно повикване;
  1. на абонаментен принцип.

Глава десета

РАДИОЧЕСТОТЕН СПЕКТЪР И ПОЗИЦИИ на ГЕОСТАЦИОНАРНАТА ОРБИТА

Чл. 160. (1) Радиочестотният спектър и позициите на геостационарната орбита са ограничен ресурс.

(2) Ефективното и без смущения използване на радиочестотния спектър се осигурява в съответствие с международни споразумения по които Република България е страна и се реализира чрез държавната политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър, Националния план за разпределение на радиочестотния спектър и принципите за управление и разпределение на радиочестотния спектър за граждански нужди.

Чл. 161. Радиочестотният спектър се разпределя на радиочестоти и радиочестотни ленти по радиослужби и държавни органи и ведомства, които ги ползват в Националния план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на отбраната и националната сигурност, както и за съвместно ползване между тях.

Чл. 162. Позициите на геостационарната орбита за Република България се определят от международни споразумения.

Чл. 163. Радиочестотният спектър се разпределя на радиочестоти и радиочестотни ленти от 9 kHz до 1000 GHz.

Чл. 164. Разпределението на радиочестотния спектър и позициите на геостационарната орбита се осъществява въз основа на ефективното и без смущения използване на радиочестотния спектър при съобразяване с интересите на националната отбрана и сигурността на страната и обществения интерес.

Чл. 165. (1) Използването на позициите на геостационарната орбита и на радиочестотите и радиочестотните ленти, разпределени за граждански нужди, се извършва след предоставянето им за ползване от Комисията за регулиране на съобщенията по реда на този закон.

(2) Използването на радиочестотите и радиочестотните ленти, разпределени за граждански нужди в радиочестотните ленти за съвместно ползване, се извършва след предоставянето им за ползване от Комисията за регулиране на съобщенията по реда, предвиден в чл. 32, ал.1, т. 3.

(3) Радиочестотите и радиочестотните ленти, разпределени само за нуждите на отбраната и националната сигурност в Националния план за разпределение на радиочестотния спектър, се ползват без изрично разрешение, освен в случаите по чл. 14.

Чл. 166. Комисията за регулиране на съобщенията упражнява контрол за ефективното и без смущения използване на:

  1. радиочестотите и радиочестотните ленти за граждански нужди;
  1. радиочестотите и радиочестотните ленти, разпределени за граждански нужди в радиочестотните ленти за съвместно ползване.

Чл. 167. За осигуряване на безопасността на въздухоплаването и корабоплаването и с цел защита на националната сигурност и отбраната, предоставянето за ползване на радиочестотите и радиочестотните ленти се осъществява след национално и международно координиране.

Глава единадесета

ИЗГРАЖДАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНА ИНФРАСТРУКТУРА

Раздел І

Изграждане на далекосъобщителна инфраструктура

Чл. 168. (1) Изграждането на далекосъобщителната инфраструктура се извършва по ред, определен в Закона за устройство на територията и при спазване изискванията на нормативните актове по строителството и правилата за контрол и приемане на строителните и монтажни работи.

(2) Правилата за изграждане на далекосъобщителни мрежи и съоръжения, включително изискванията за безопасност се уреждат с наредби, издадени от министъра на транспорта и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(3) По време на строителство на далекосъобщителните мрежи и съоръжения, далекосъобщителните оператори предприемат мерки за опазване на околната среда, недопускане на щети или тяхното ограничаване и недопускане на затруднение при ползването на имотите по предназначение по време на работите.

(4) Далекосъобщителните оператори след завършването на дейностите по ал.3 отстраняват за своя сметка всички нанесени щети.

Чл. 169. (1) Далекосъобщителните оператори създават и поддържат специализирани карти, регистри и при възможност информационни системи за изградената от тях далекосъобщителна инфраструктура.

(2) Копия от специализираните карти и данни от регистрите и информационните системи по ал.1 се представят в Агенцията по кадастъра.

(3) Съдържанието на специализираните карти и регистри и условията и редът за създаването и поддържането им се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 170. В проектите на сградите се предвижда изграждането на канали за кабели, осигуряващи достъп до далекосъобщителните мрежи, в това число кабелните мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми, които се изграждат едновременно със сградата.

Раздел ІІ

Съгласуване на извършването на строителни работи

Чл. 171. (1) Всяко лице, което предприема строителни работи в поземлени имоти – публична държавна и ли общинска собственост, е длъжно предварително да поиска писмена информация от съответните служби по кадастъра за разположението на далекосъобщителните мрежи и съоръжения в района на работите и при необходимост дауточни начина на опазването им с операторите – техни собственици. Исканата информация се предоставя в 14-дневен срок.

(2) Процедурата по ал.1 не се прилага при спешни работи за отстраняване на последиците от аварии и природни бедствия. В тези случаи извършващият е длъжен незабавно да уведоми съответните оператори.

(3) В случаите, когато с оглед на предстоящите работи се налага изместване на далекосъобщителни мрежи и съоръжения, лицата по ал. 1 договарят изместването с далекосъобщителните оператори преди извършване на строителните работи. Изместването се извършва по реда на Закона за устройство на територията.

Чл. 172. (1) При издаване на визи за проекти за строителство в поземлени имоти по чл. 171, ал. 1, в които вече има изградени далекосъобщителни мрежи и съоръжения, съответните компетентни органи взимат под внимание тяхното разположение и технически параметри.

(2) Ако поради изпълнено впоследствие строителство се наложи част от обществена далекосъобщителна мрежа да бъде снабдена със защитни средства, то разходите по тази защита се поемат от собственика (ползвателя) на имота.

Чл. 173. (1) Когато лице, в чийто частен урегулиран поземлен имот са изградени обществени далекосъобщителни мрежи или съоръжения, поиска да извърши преустройство или ново строителство, то е длъжно да уведоми писмено далекосъобщителния оператор, ако това налага изместване на съоръжението. Далекосъобщителният оператор извършва изместването за своя сметка в срок и по начин, договорени с лицето.

(2) При проблем във връзка с изместването, лицата по ал.1 могат да отнесат въпроса пред Комисията за регулиране на съобщенията за разрешаване. Комисията за регулиране на съобщенията определя срок, в който операторът следва да извърши изместване на мрежата или съоръжението.

Раздел ІІІ

Право на преминаване

Чл. 174. (1) Когато е необходимо изграждането на нови и/или развитие на съществуващи обществени далекосъобщителни мрежи и съоръжения да се извършва в поземлени имоти държавна или общинска собственост, оператор на обществена далекосъобщителна мрежа има право на преминаване като получава разрешение от компетентните държавни или общински органи.

(2) Когато е необходимо изграждането на нови и/или развитие на съществуващи обществени далекосъобщителни мрежи и съоръжения да се извършва в поземлени имоти, които са частна собственост, оператор на обществена далекосъобщителна мрежа има право да премине като условията за реализиране на правото на преминаване през имота се договарят със собственика му.

(3) Оператор на обществена далекосъобщителна мрежа обезщетява собственика за всички щети, причинени в имота му във връзка с извършените от него работи, и възстановява за своя сметка състоянието на имота в съответствие с неговото предназначение или обичайното му използване.

(4) Ако страните не постигнат споразумение при реализиране на правото на преминаване по ал. 2, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда.

Раздел ІV

Право на ползване на техническата инфраструктура публична собственост

Чл. 175. (1) Обществените далекосъобщителни оператори имат право да ползват съществуващата техническа инфраструктура публична държавна или общинска собственост – пътища, мостове, тунели, улици, тротоари и други с техните сервитутни ивици за изграждане, разширение и експлоатация на далекосъобщителни мрежи и съоръжения, в съответствие с предвижданията на подробните устройствени планове, при наличие на техническа и физическа възможност и след получаване на разрешение от органите, които ги стопанисват, като осигуряват техническа безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети.

(2) Когато след изграждането на далекосъобщителни мрежи и съоръжения се установи, че те пречат на експлоатацията или разширението на елементи на съществуващата техническа инфраструктура, съответният собственик или администрация уведомяват обществените далекосъобщителни оператори, които изместват далекосъобщителните мрежи и съоръжения за своя сметка.

(3) Когато даден участък на техническата инфраструктура загуби значението си на елемент от тази инфраструктура, далекосъобщителният оператор изгубва съответното право на ползване.

Чл. 176. Изградените от обществените далекосъобщителните оператори далекосъобщителни мрежи и съоръжения, необходими за осъществяване на дейността им, са тяхна собственост.

Чл. 177. Представителите на далекосъобщителните оператори и длъжностните лица, които осъществяват контрол по този закон, имат право да преминават през имотите, в които са разположени далекосъобщителните мрежи и съоръжения и да извършват дейности в тях, свързани с експлоатацията или контрола им при условията на чл.194 от ЗУТ.

Чл. 178. Редът, по който обществените далекосъобщителни оператори осъществяват дейностите по чл. 175, ал. 1 се определя в съвместна наредба на министъра на транспорта и съобщенията и на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Раздел V

Съвместно ползване на далекосъобщителни съоръжения и помещения

Чл. 179. (1) В случаите, когато съществуват изградени далекосъобщителни мрежи и съоръжения от един обществен далекосъобщителен оператор, Комисията за регулиране на съобщенията насърчава съвместното им ползване и от други обществени далекосъобщителни оператори.

(2) В случаите, когато поради причини за опазване на околната среда, за спазване на териториалните устройствени планове или други технически причини или когато не е договорено право на преминаване през поземлен имот, не могат да се изградят нови мрежи или съоръжения в поземлен имот и/или да се използва съществуващата техническа инфраструктура от даден обществен далекосъобщителен оператор и съществуват изградени далекосъобщителни мрежи и съоръжения от друг обществен далекосъобщителен оператор, Комисията за регулиране на съобщенията посредничи на страните за постигане на споразумение за съвместно ползване.

(3) Условията за съвместното ползване на съоръжения и помещения и начинът на разпределяне на разходите при съвместното ползване в случаите по ал. 1 и 2 са предмет на техническо и финансово договаряне между страните.

Чл. 180. (1) Операторите със значително въздействие върху пазара, определени по реда на чл. 49, при предоставяне на съоръженията си за съвместно ползване от други оператори са длъжни да спазват следните принципи:

  1. равнопоставеност на операторите и прозрачност при предоставяне на съвместно ползване;
  1. публичност на условията и сроковете за сключване на договор за съвместно ползване.

(2) Операторите със значително въздействие върху пазара са длъжни да водят отделно счетоводство за предоставяните услуги по ал. 1.

Чл. 181. Комисията за регулиране на съобщенията изготвя правила за реда и условията за съвместното ползване на съоръжения и помещения и начина на разпределяне на разходите при съвместното ползване. Правилата се публикуват за публично обсъждане и консултации с всички заинтересовани страни, след което се приемат от Комисията за регулиране на съобщенията.

Чл. 182. (1) В случаите, когато не бъде постигнато споразумение по чл. 179, ал. 3 спорът може да бъде отнесен до Комисията за регулиране на съобщенията. Комисията за регулиране на съобщенията разглежда въпроса по реда на глава пета, като се съобразява с разпоредбата на чл. 180 и:

  1. техническата и икономическата възможност за инсталиране или изграждане на нови съоръжения, като отчита и състоянието на конкуренцията на съответния пазар;
  1. възможността за съвместно ползване на съоръженията, отчитайки наличния свободен капацитет;
  1. вложените от далекосъобщителния оператор – собственик на съоръженията инвестиции;
  1. необходимостта да стимулира развитието на конкуренцията на съответния пазар.

Глава дванадесета

ОСИГУРЯВАНЕ НА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА ПРИ КРИЗИ ОТ НЕВОЕНЕН ХАРАКТЕР И ПРИ ВЪВЕЖДАНЕ НА РЕЖИМ “ВОЕННО ПОЛОЖЕНИЕ” ИЛИ РЕЖИМ “ПОЛОЖЕНИЕ НА ВОЙНА”

Чл. 183. Условията и редът за използване на далекосъобщителните мрежи прикризи от невоенен характер и при въвеждане на режим „военно положение“ или режим „положение на война“ се определят от министъра на транспорта и съобщенията съгласувано със съответните компетентни органи.

Чл. 184. (1) Далекосъобщителните оператори оказват съдействие за осигуряване на далекосъобщения при кризи от невоенен характер и при въвеждане на режим „военно положение“ или режим „положение на война“.

(2) Задълженията, изискванията и ограниченията, свързани с отбраната и сигурността на страната, се определят в издаваните индивидуални и общи лицензии.

Чл. 185. При обявяване в страната на режим „военно положение“ или режим „положение на война“ министърът на транспорта и съобщенията по предложение на компетентен орган може да поиска Комисията за регулиране на съобщенията да спре действието на издадените индивидуални лицензии, както и да забрани използването на радиосъоръжения и на радиочестотен спектър за граждански нужди.

Чл. 186. (1) Българската телекомуникационна компания използва, модернизира и поддържа в готовност за осигуряване на далекосъобщения при кризи от невоенен характер и при въвеждане на режим „военно положение“ или режим „положение на война“ далекосъобщителни обекти с отбранително предназначение и инсталирани мощности за военно време, които са елемент от системата за национална отбрана и сигурност.

(2) Далекосъобщителните обекти по ал.1 и земята, върху която са построени, могат да се отчуждават, ликвидират, отдават под наем или обременяват с вещни тежести след решение на Министерския съвет.

(3) Далекосъобщителните обекти по ал.1 и инсталираните военновременни мощности могат да се използват в мирно време за граждански нужди по ред и условия, определени от Министерския съвет.

(4) Средствата за изграждане, поддържане, реконструкция и модернизация на обектите и мощностите по ал. 1 се осигуряват от държавния бюджет, от Българската телекомуникационна компания и от други източници по ред и условия, определени от Министерския съвет.

Глава тринадесета

ОСИГУРЯВАНЕ НА УСЛОВИЯ ЗА ПРИХВАЩАНЕ НА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД

Чл. 187. Обществените далекосъобщителни оператори осигуряват възможност за прихващане на далекосъобщения в реално време, възможност за непрекъснато наблюдение, както и достъп в реално време до данни, свързани с дадено повикване. В случай че тези данни не могат да бъдат предоставени в реално време, те се предоставят на специализирано звено по чл. 122 от Закона за Министерството на вътрешните работи, във възможно най-краткия срок след приключване на разговора.

Чл. 188. (1) Обществените далекосъобщителни оператори предоставят за своя сметка един или няколко прихващащи интерфейса, от които прихванатите далекосъобщения могат да бъдат предадени към съоръженията на специализирано звено по чл. 122 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

(2) Специализираното звено по чл. 122 от Закона за Министерството на вътрешните работи и обществените далекосъобщителни оператори съгласуват изискванията към прихващащите интерфейси и другите въпроси, свързани с тях по ред и условия, определени в наредба на министъра на вътрешните работи. Съгласуваните изисквания се представят на Комисията за регулиране на съобщенията за включване в лицензията на съответния оператор.

Чл. 189. Обществените далекосъобщителни оператори предоставят данни, свързани с повикването и съдържанието на това повикване по начин, позволяващ установяване на точно съответствие между данните за повикването и съдържанието на повикването.

Чл. 190. В случай че обществените далекосъобщителни оператори предприемат кодиране, компресиране или криптиране на прихванатите далекосъобщения, те ги предоставят на специализирано звено по чл. 122 от Закона за Министерството на вътрешните работи в първоначалния им вид.

Чл. 191. Обществените далекосъобщителни оператори са длъжни да осигурят възможност за предаване на прихванатите далекосъобщения към съоръженията на специализирано звено по чл. 122 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чрез фиксирани или комутируеми връзки.

Чл. 192. Прихващането се осъществява по начин, който изключва възможност за незаконна намеса и осигурява опазване на информацията, свързана с прихващането. Прихващаните далекосъобщения се получават само от специализираното звено по чл. 122 от Закона за Министерството на вътрешните работи. .

Чл. 193. Преди осъществяване на прихващане, въз основа на законно основание за това, специализирано звено по чл. 122 от Закона за Министерството на вътрешните работи изисква от обществените далекосъобщителни оператори:

  1. данни за установяване на самоличността на абоната, номер или друг идентификационен признак на далекосъобщителната услуга;
  1. информация за услугата и характеристиките на далекосъобщителната система, използвани от обекта на прихващане, и предоставяни от далекосъобщителни оператори;
  1. информация за техническите параметри на преноса до съоръженията на специализирано звено по чл. 122 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Глава четиринадесета

ТАЙНА НА СЪОБЩЕНИЯТА И ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА

Раздел І

Тайна на съобщенията в далекосъобщенията

Чл. 194. (1) Обществените далекосъобщителни оператори са длъжни да гарантират тайната на съобщенията.

(2) Операторите по ал. 1 са длъжни да не разпространяват информацията или данните, които са им станали известни при предоставяне на далекосъобщителната услуга.

(3) Когато операторът по ал. 1 при предоставяне на услугата научи съдържанието на съобщението или други лични данни, той е длъжен да не ги разпространява.

Чл. 195. Задълженията по чл. 194 се отнасят и за служителите на далекосъобщителния оператор, които имат достъп до такава информация или биха могли да получат достъп. Тези лица носят наказателна отговорност в случай на нарушаване на задълженията си.

Чл. 196. Тайната на съобщенията обхваща съдържанието на услугата, включително лицата, които са участвали и лицата, взели участие при опита за осъществяване на връзка.

Чл. 197. (1) Общественият далекосъобщителен оператор е длъжен да предприема технически и организационни мерки, за да гарантира тайната на съобщенията, както и незаконната намеса в тях.

(2) Забранено е проследяването, записването и съхраняването на съобщения, предназначени за други лица. Не може да се разкрива съдържанието на такива съобщения на трети лица дори, когато приемането е станало случайно.

(3) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага за случаите по глава тринадесета.

Раздел ІІ

Защита на личните данни

Чл. 198. (1) Обществените далекосъобщителни оператори могат да събират, обработват и използват лични данни за физическите лица и индивидуални данни за юридическите лица, когато те са предназначени за предоставяне на обществена далекосъобщителна услуга.

(2) Данните по ал. 1 обхващат личните данни за физическите лица по смисъла на Закона за защита на личните данни, индивидуалните данни за юридическите лица, както и данни, пряко свързани с предоставяне на далекосъобщителни услуги, както следва:

  1. данни, необходими за предоставяне на далекосъобщителни услуги – трафични данни:

а) номер на викащ абонат или потребител и номер на викан абонат или потребител, идентификационен номер на съответното крайно устройство от страна викащ и страна викан, код за достъп, номер на карта, когато се използват карти за електронно разплащане, местоположение на мобилен абонат или потребител, когато се използват мобилни крайни устройства;

б) начало и край на повикването, определени с дата и време, с точност до секунда при наличие на техническа възможност и/или обем на пренесените данни, когато това е необходимо за определяне на дължимите такси;

в) вида на далекосъобщителната услуга, използвана от потребителя;

г) крайните точки на фиксираните връзки и начало и край на тяхното използване, определени с дата и време, с точност до секунда при наличие на техническа възможност;

д) други данни, необходими за изграждане и поддържане на повикването;

е) данни за целите на таксуването и формирането на цените, като зони, вид на връзката, време на ползване.

  1. данни, необходими за разплащане при предоставяне на далекосъобщителни услуги и при формиране на абонатните сметки, както и за доказване на тяхната достоверност, включващи данните по т. 1, както и следните данни:

а) данни за абоната – име и адрес на абоната;

б) вид на използваната линия или далекосъобщителна услуга;

в) общ брой таксуващи единици, начислени за периода на изготвяне на сметката при регулярна сметка;

г) обем пренесени данни;

д) общо дължима сума за съответния период;

е) информация, свързана с избрания от абоната начин на плащане и извършените и дължими плащания;

ж) информация за промени в ползването на услугата – забрана за ползване, възстановяване след забрана.

Чл. 199. Обществените далекосъобщителни оператори не могат да поставят предоставянето на далекосъобщителни услуги в зависимост от предоставянето на данни, които не се изискват, за която и да е от предоставяните услуги или в зависимост от съгласието на потребител или абонат, данните му да бъдат използвани за други цели.

Чл. 200. (1) Обществен далекосъобщителен оператор, който е събрал и обработил трафични данни за целите на дадено повикване, e длъжен след приключване на повикването или връзката да изтрие тези данни или да ги направи анонимни, освен ако те са непосредствено необходими за осъществяване на ново повикване.

(2) Обществен далекосъобщителен оператор може да съхрани данните за формиране на абонатните сметки след приключване на повикването или връзката, като преди съхраняването изтрие последните три цифри на номера на викащия и на номера на викания, до приключване на периода, през който данните от таксуването могат да бъдат изисквани, оспорени и да се осъществи плащане.

(3) Обществен далекосъобщителен оператор може да използва данните по ал. 2 за проучване, доколкото предоставяните далекосъобщителни услуги удовлетворяват потребностите на пазара, само с писмено съгласие от страна на абоната. Данните за викания абонат се деперсонифицират.

Чл. 201. (1) Обработването на трафичните данни и данните от таксуване, се извършва от лицата, които се занимават с управление на трафичните данни и данните от таксуване, запитвания на клиентите, установяване на злоупотреби и маркетинг на далекосъобщителните услуги, и които се намират под непосредственото ръководство на обществения далекосъобщителен оператор.

(2) Лицата по ал. 1 имат достъп само до необходимите за съответната дейност данни.

Чл. 202. Обществените далекосъобщителни оператори са длъжни да предоставят на Комисията за регулиране на съобщенията и на компетентните органи, трафичните данни, поискани от тях във връзка с разрешаване на спорове.

Чл. 203. (1) По искане на абоната трафичните данни, които са събрани и обработени от обществения далекосъобщителен оператор:

  1. се съхраняват в пълен обем; или
  1. се изтриват напълно не по-късно от момента на изпращане на сметките.

(2) Когато данните са съкратени, съгласно чл. 200, ал. 2, или са изтрити, общественият далекосъобщителен оператор не е длъжен да предоставя тези данни като доказателство при оспорване на сметката.

Чл. 204. Обществените далекосъобщителни оператори могат да събират, обработват и използват лични и индивидуални данни за целите на техническото обслужване, включително откриване и отстраняване на неизправности, неправилно ползване на съоръжения, обезпокоителни повиквания и оценка на качеството на предоставяне на услугите, както следва:

  1. данни на абонати или потребители и/или трафични данни и/или данни за повикванията за откриване, локализиране и отстраняване на неизправности и грешки в далекосъобщителните мрежи;
  1. данни на абонати или потребители и данните за повикванията с цел откриване и преустановяване на незаконно използване на обществените далекосъобщителни мрежи и съоръжения, когато има основание да се счита, че такива действия се извършват и това е изложено писмено от засегнатата страна или от компетентен орган;
  1. данни за повиквания с цел откриване и проследяване на обезпокоителни повиквания, при наличие на заявка от засегнатия абонат за предприемане на мерки от оператора.

Чл. 205. (1) Обществените далекосъобщителни оператори информират своевременно Комисията за регулиране на съобщенията , когато събират и обработват данни по реда на чл. 204.

(2) При събиране на данни по реда на чл. 204 обществените далекосъобщителни оператори информират лицата, обект на тези действията във възможно най-кратък срок, освен ако по този начин ще се възпрепятства постигането на целите по чл. 204.

Чл. 206. (1) Обществените далекосъобщителни оператори на мобилна или фиксирана телефонна мрежа са длъжни да предоставят функциите „идентификация на линията на викащия“ и „идентификация на свързаната линия“ при наличие на техническа възможност за това.

(2) Когато не е налице техническа възможност за предоставяне на услугата по ал. 1 Комисията за регулиране на съобщенията съвместно с далекосъобщителния оператор определя ред и срок за въвеждане на тези функции.

(3) Обществените далекосъобщителни оператори, предоставящи функцията „идентификация на линията на викащия“, осигуряват безплатно възможност на абонатите и потребителите да осъществяват с общодостъпни средства от своите крайни устройства:

  1. активиране/деактивиране на функцията за всяко повикване;
  1. активиране/деактивиране на функцията за съответната линия.

(4) При предоставяне на услуги за осъществяване на спешни повиквания, обществените далекосъобщителни оператори гарантират, че услугата „идентификация на линията на викащия“ не може да бъде деактивирана нито за всяко повикване поотделно, нито за съответната линия.

(5) Редът и условията за предоставяне и ползване на функциите „идентификация на линията на викащия“ и „идентификация на свързаната линия“ се определят в наредба на министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 207. (1) Обществените далекосъобщителни оператори, които изготвят и публикуват телефонни указатели в печатна или електронна форма включват безплатно в телефонните указатели името, адреса и телефонния номер на абоната. В телефонния указател могат да бъдат включени и допълнителни данни, ако абонатът е поискал това.

(2) Обществените далекосъобщителни оператори, които публикуват телефонни указатели в електронен вид, ползвани включително и чрез Интернет или друга мрежа, са длъжни да осигурят достъп до съответния телефонен номер само при пълно и точно въведен минимален обем от данни. Предоставянето на достъп до данни само по въведен телефонен номер се забранява.

(3) Абонатът има право да откаже включване на част или на всички данни в телефонен указател.

(4) Абонатът има право да поиска заличаване изцяло или частично или промяна на данните си в телефонен указател. Данните се заличават или изменят при издаване на нов или допълнение на съществуващ телефонен указател.

(5) Абонатът може да поиска в телефонния указател да бъде включена и допълнителна информация за други лица, ползващи съвместно линията, ако те са дали предварително писмено съгласието си за това.

(6) Редът и условията за издаване на телефонни указатели, включително работа с базите данни, тяхното прехвърляне и ползване се уреждат в наредба на министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 208. (1) Обществените далекосъобщителни оператори, които са длъжни да предоставят справочни услуги, предоставят тези услуги въз основа на публикуван печатен или електронен телефонен указател.

(2) Операторът по ал. 1 е длъжен да осигури справка за съответния телефонен номер само при пълно и точно подаден минимален обем от данни. Предоставянето на достъп до данни само по съобщен телефонен номер се забранява.

(3) Редът и условията за предоставяне на справочни услуги се уреждат в наредба на министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 209. За неуредените в тази глава положения се прилагат съответно разпоредбите на Закона за защита на личните данни.

Глава петнадесета

РАДИОСЪОРЪЖЕНИЯ И КРАЙНИ ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ УСТРОЙСТВА

Чл. 210. Пускането на пазара на радиосъоръжения и крайни далекосъобщителни устройства с оценено съответствие, е свободно.

Чл. 211. (1) Лице, което пуска на пазара радиосъоръжение, което не може да се пуска в действие на територията на Република България, или може да се пуска в действие след издадена индивидуална лицензия или регистрация по обща лицензия уведомява Съвета по националния радиочестотен спектър и Комисията за регулиране на съобщенията най-малко четири седмици преди пускането му на пазара.

(2) Уведомлението по ал. 1 съдържа:

  1. наименование и адрес на лицето, пускащо радиосъоръжението на пазара;
  1. данни за техническите характеристики на радиосъоръжението;
  1. идентификационен номер на лицето, оценило съответствието на радиосъоръжението със съществените изисквания по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите;
  1. дата и подпис.

Чл. 212. (1) Ограничения за пускане в действие на радиосъоръжения могат да се въвеждат само от съображения:

  1. за ефективно и без смущения използване на радиочестотния спектър, разпределен съгласно Националния план за разпределение на радиочестотния спектър;
  1. за опазване на живота и здравето на хората;
  1. свързани с националната сигурност и отбраната на страната.

(2) Комисията за регулиране на съобщенията, съгласувано със Съвета по националния радиочестотен спектър разработва списък на радиосъоръженията, за които са въведени ограничения за пускане в действие, който се приема с решение на Министерския съвет. Решението се обнародва в “Държавен вестник”.

(3) Списъкът по ал. 2 съдържа радиосъоръжения, които не могат да се пускат в действие и радиосъоръжения, които могат да се пускат в действие след издаване на индивидуална лицензия или регистрация по обща лицензия.

(3) Специфичната маркировка за идентификация на радиосъоръженията, за които са въведени ограничения за пускането им в действие, се определя в наредба на Министерския съвет, по предложение на Комисията за регулиране на съобщенията.

Чл. 213. (1) Операторите на обществени далекосъобщителни мрежи не могат да отказват свързване на крайни далекосъобщителни устройства към съответните интерфейси поради технически съображения, когато те са оценени за съответствие по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите.

(2) Когато крайни далекосъобщителни устройства, оценени за съответствие със съществените изисквания, причиняват сериозни повреди на мрежата, създават вредни смущения, пречат на мрежата или на функционирането й или не се използват съгласно предназначението им, операторът на мрежата има право да отказва включването им, да ги изключва или да прекратява предоставянето на услугите чрез тях, след като е извършил всички необходими технически проверки. В този случай операторът незабавно уведомява Комисията за регулиране на съобщенията и Държавната агенция по стандартизация и метрология.

(3) При спешни случаи операторите могат да изключват дадено крайно далекосъобщително устройство, ако защитата на мрежата изисква то да бъде незабавно изключено и ако на потребителя може веднага и без разходи за него да му бъде предложено друго решение за свързване към мрежата.

(4) В случаите по ал. 3 операторите незабавно уведомяват Комисията за регулиране на съобщенията .

Чл. 214. (1) Операторите на обществени далекосъобщителни мрежи, преди да предложат своите услуги, публикуват технически спецификации на интерфейсите за свързване на крайните далекосъобщителни устройства към техните мрежи и периодично ги актуализират.

(2) Техническите спецификации по ал. 1 позволяват проектирането на крайни далекосъобщителни устройства, които да могат да използват всички предоставяни услуги през съответния интерфейс. Те включват всички необходими данни, позволяващи на производителите да извършват, по свой избор, изпитвания за приложимите съществени изисквания към крайните далекосъобщителни устройства.

(3) Операторите на обществени далекосъобщителни мрежи изпращат на Комисията за регулиране на съобщенията информация за техническите спецификации на интерфейсите по ал. 1 в обем и вид, определени от нея.

(4) Комисията за регулиране на съобщенията контролира изпълнението на задълженията на операторите по ал. 1, поддържа база данни за техническите спецификации на интерфейсите и осигурява публикуването на информация за тях на Интернет-страниците на Комисията за регулиране на съобщенията и Министерството на транспорта и съобщенията.

Чл. 215. (1) Радиосъоръжения и крайни далекосъобщителни устройства, включващи съоръжения, използвани за криптографиране на далекосъобщения, се внасят, разпространяват и използват след разрешение от министъра на вътрешните работи.

(2) Условията и редът за издаване на разрешения по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет, предложена от министъра на вътрешните работи.

Глава шестнадесета

ЦЕНИ И ТАКСИ

Раздел І

Цени

Чл. 216. (1) Обществените оператори определят цени за предоставяните от тях услуги съобразно изискванията на този закон.

(2) Цените с публикуват от операторите, по начин определен в лицензиите им.

Чл. 217. (1) Цените на далекосъобщителните услуги се определят от обществените оператори съобразно търсенето и предлагането им, при осигуряване на равнопоставеност на потребителите, отчитайки вида на използваната технология, категориите абонати и обема на трафика.

(2) Обществените оператори могат да определят ценови пакети за услуги, когато се осигурява правото на потребителя за ползване на услугите и извън ценовия пакет.

(3) Обществените оператори могат да предоставят отстъпки за ползвани услуги при публично известни условия, когато:

  1. се ползват от всеки, който отговаря на предварително оповестените условия за тяхното предоставяне; и
  1. цената на предоставяната услуга не е под нивото на разходите по предоставянето й.

4) Преди публикуването им цените на далекосъобщителните услуги се представят за сведение в Комисията за регулиране на съобщенията.

Раздел ІІ

Регулирани цени

Чл. 218. (1) Комисията за регулиране на съобщенията регулира цените, определени от операторите със значително въздействие върху пазарите на услугите от съответния пазар.

(2) Комисията за регулиране на съобщенията предоставя информация за цените на услугите по ал. 1 на Националната комисия по търговията.

Чл. 219. (1) Цените на услугите по чл. 218, ал. 1 се определят от обществените оператори въз основа на разходите по предоставянето им, изчислени по одобрена от Комисията за регулиране на съобщенията система за отчитане на разходите.

(2) Цените по ал. 1 не могат да:

  1. съдържат компоненти, основаващи се единствено на значителното въздействие върху пазара на оператора;
  1. съдържат отстъпки, които нарушават възможностите за конкуренция от страна на други обществени оператори за съответната услуга;
  1. създават предимства за отделни потребители на същата или сходна услуга;
  1. бъдат под нивото на разходите по предоставянето им съгласно ал. 1 за срок не по-дълъг от 2 месеца, но не повече от три месеца в рамките на една календарна година.

Чл. 220. (1) Операторите по чл. 218 ал. 1 представят за одобрение на Комисията за регулиране на съобщенията системата за отчитане на разходите в 120-дневен срок от определянето им за оператори със значително въздействие върху съответния пазара.

(2) Комисията за регулиране на съобщенията в двумесечен срок от постъпването й, одобрява системата по ал. 1. Преди одобрението след консултации със съответните оператори Комисията за регулиране на съобщенията може да изиска изменения в нея, които не застрашават съществено финансовата жизнеспособност на оператора.

(3) Операторът публикува основните елементи на одобрената система за отчитане на разходите и ежегодно публикува разчетите, по които определя цените по чл. 219, ал.1 на услугите.

(4) Операторите по ал. 1 ежегодно публикуват анализ на степента на прилагане на принципите за разходоориентираност и за разделно счетоводство за съответните предлагани от тях услуги.

Чл. 221. (1) Операторите представят за съгласуване в Комисията за регулиране на съобщенията цените на услугите един месец преди публикуването им заедно с документите по ценообразуване.

(2) Комисията за регулиране на съобщенията съгласува цените в срока по ал. 1.

(3) В случай, че цените не отговарят на изискванията на чл. 219, ал. 1 Комисията за регулиране на съобщенията задължава операторите да преработят цените.

(4) Комисията за регулиране на съобщенията прилага формата на регулиране по чл. 222, когато операторите не преработят цените в едномесечен срок .

(5) Комисията за регулиране на съобщенията може да поиска не по-често от един път на 2 месеца да бъде доказана разходоориентираността на съгласувани вече цени.

Чл. 222. (1) Комисията за регулиране на съобщенията регулира и цените на далекосъобщителните услуги, за които е установено, че се предоставят при злоупотреба с господстващо положение или при нелоялна конкуренция по смисъла на Закона за защита на конкуренцията.

(2) Комисията за регулиране на съобщенията след съгласуване с Комисията за защита на конкуренцията регулира цените, като определя граници на цените за срок до 6 месеца.

Раздел ІII

Такси

Чл. 223. (1) Лицензионните и регистрационни такси покриват административните разходи на Комисията за регулиране на съобщенията за дейностите, изпълнявани по този закон.

(2) Таксите за ограничен ресурс осигуряват ефективното му използване.

Чл. 224. (1) Всички лицензирани оператори заплащат лицензионни такси по начин, определен в условията на лицензиите.

(2) Държавните органи по чл. 59, ал. 2, т. 4 не заплащат лицензионни такси.

(3) Лицензионните такси са:

  1. първоначална – при издаването на лицензията, включваща разходи за подготовката й. При провеждане на търг за издаване на лицензията първоначалната лицензионна такса е в размер на окончателната тръжна цена, която съдържа и първоначалната лицензионна такса по смисъла на ал. 4.
  1. годишна – за контролиране изпълнението на лицензиите – процент от годишните брутни приходи без ДДС;
  1. допълнителна еднократна – при предоставяне на допълнителен радиочестотен спектър на оператори на обществени далекосъобщителни мрежи, необходим за разширяване, развитие или модернизиране на мрежите си;
  1. такса за изменение и допълнение на лицензията.

(4) Размерът на първоначалната лицензионна такса за издаване на индивидуална лицензия се определя, като се имат предвид административните разходи по издаването й, включващи :

  1. труд и материали;
  1. пропорционално разпределена развойна и консултантска дейности анализ на съответния пазар, свързана с издаването на лицензията;
  1. честотно планиране,и международна национална и международна координация.

(5) Таксата по ал. 3, т. 2 се плаща на тримесечни вноски до 15-о число на месеца, следващ тримесечието. Вноската за четвъртото тримесечие е изравнителна и се заплаща до 15 дни след срока, определен със Закона за счетоводството за изготвяне на годишния финансов отчет. Внесените през годината вноски се изравняват на базата на предоставено от лицензирания оператор копие от заверения му от независимия финансов одит годишен финансов отчет заедно с приложенията към него.

(6) Лицензираните оператори, които осъществяват и друга търговска дейност освен лицензираната, водят аналитична счетоводна отчетност за приходите си от лицензираната дейност и ги записват отделно в отчета за приходите и разходите.

Чл. 225. (1) Всички лицензирани оператори заплащат годишни такси за ползване на ограничен ресурс от радиочестотния спектър и от позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения.

(2) Всички оператори заплащат годишни такси за ползване на ограничен ресурс от Националния номерационен план.

(3) Размерите на таксите по ал. 1 се определят въз основа на един или повече от следните критерии:

  1. брой на регистрираните жители, които могат да бъдат обслужени от лицензираната дейност;
  1. териториален обхват, предвиден в лицензията;
  1. мощност на изхода на предавателя;
  1. заемана честотна лента;
  1. брой на използваните радиостанции;
  1. брой на използваните радиочестотни канали;
  1. вид на радиочестотния канал (радиочестотна лента) – симплексна/дуплексна;
  1. вид на лицензираната дейност;
  1. брой на използваните радиомрежи;
  1. предназначение на радиостанциите и мрежите.

(4) Таксите по ал. 1 се плащат на четири равни вноски до края на месеца, предхождащ тримесечието.

Чл. 226. (1) Всички регистрирани оператори по обща лицензия заплащат първоначална регистрационна такса.

(2) Размерът на първоначалната регистрационна такса се определя в зависимост от административните разходи по регистрацията и изготвяне и издаване на общата лицензия.

Чл. 227. (1) Размерът на таксите, предвидени в този раздел, сроковете и начинът на плащането им се определят в Тарифа за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията, приета от Министерския съвет по предложение на комисията.

(2) В Тарифата по ал. 1 се определя и размера на таксите за административни услуги, предоставяни от Комисията за регулиране на съобщенията.

(3) Таксите се определят по реда на ал. 1 в съответствие със следните принципи:

  1. равнопоставеност на операторите;
  1. пропорционалност по отношение на административните разходи;
  1. насърчаване на конкуренцията;
  1. осигуряване на оптимално използване на радиочестотния спектър;
  1. задоволяване потребността на обществото от качествени далекосъобщителни услуги.

(4) Лицензираните оператори заплащат еднакви лицензионни такси при еднакъв вид и обем на лицензираната дейност.

Чл. 228. (1) Лицензионните такси, предвидени в лицензии за далекосъобщителна дейност, се разпределят, както следва:

  1. първоначалната, получена при тръжна процедура, и допълнителната еднократна такса:

а) 25 на сто за осигуряване на средствата по чл. 21;

б) 5 на сто по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията;

в) 70 на сто в приход на републиканския бюджет;

  1. първоначалната и годишната такса – по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията;
  1. таксата за ползване на радиочестотен спектър:

а) 40 на сто за осигуряване на средствата по чл. 21;

б) 35 на сто по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията;

в) 25 на сто в приход на републиканския бюджет.

(2) Таксата за ползване на номерационен капацитет се разпределя, както следва:

  1. 30 на сто за осигуряване на средствата по чл. 21;
  1. 30 на сто по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията;
  1. 40 на сто в приход на републиканския бюджет.

(3) Таксите за ползване на позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения, се разпределят, както следва:

  1. 25 на сто за осигуряване на средствата по чл. 21;
  1. 5 на сто по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията
  1. 70 на сто в приход на републиканския бюджет.

(4) Таксите за изменение и допълнение на лицензията постъпват по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията.

Чл. 229. (1) Таксите за осъществяване на далекосъобщителна дейност постъпват по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията и в тримесечен срок след получаването им се преразпределят по реда на чл. 228

(2) Не се дължат такси по реда на този раздел от дипломатически представителства и други организации със статут на дипломатически мисии за техни собствени цели.

(3) Лицензиите издавани по силата на чл. 14, ал. 3 се издават на посолствата и на дипломатически представителства и други организации със статут на дипломатически мисии. Лицензионните и други такси се заплащат съгласно тарифата за таксите на Комисията за регулиране на съобщенията.

Глава седемнадесета

КОНТРОЛ

Чл. 230. (1) Контролът върху далекосъобщителните дейности, налагането на наказания за нарушения на закона и лицензиите, издадени за далекосъобщителни дейности, се осъществява от Комисията за регулиране на съобщенията.

(2) Контролът за пускане в действие на крайните далекосъобщителни устройства и радиосъоръженията се осъществява от Комисията за регулиране на съобщенията .

(3) Взаимодействието между Комисията за регулиране на съобщенията , Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Комисията за регулиране на съобщенията за защита на конкуренцията във връзка с осъществяване на контрола върху далекосъобщенията се урежда в съвместно издадена инструкция.

Чл. 231. (1) Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията оправомощава със заповед служители от администрацията на Комисията за регулиране на съобщенията , които извършват проверки, при които съставят констативни протоколи и установяват нарушения с актове за установяване на административни нарушения.

(2) Служителите по ал. 1, задължително се застраховат срещу злополука, настъпила при или по повод изпълнение на служебните задължения, със средства от бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията.

Чл. 232. (1) Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията или друго изрично оправомощено от него лице може да издава заповеди, с които да спира до отстраняването на нарушенията извършването на далекосъобщителни дейности, осъществявани в нарушение на закона, подзаконовите нормативни актове и лицензионните условия.

(2) Със заповедите по ал. 1 може да се наложи и принудителна административна мярка запечатване на обекти и/или съоръжения, послужили при извършването на далекосъобщителни дейности, осъществявани в нарушение на закона, подзаконовите нормативни актове и лицензионните условия.

(3) Заповедите по ал. 1 подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.

Чл. 233. (1) При установено административно нарушение оправомощените по чл. 231 служители съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Въз основа на актовете по ал. 1, председателят на Комисията за регулиране на съобщенията или изрично оправомощен от него служител от администрацията на Комисията за регулиране на съобщенията издава наказателни постановления или резолюции за прекратяване на административно-наказателното производство.

(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(4) Наказателни постановления, с които се налага глоба или имуществена санкция в размер до 500 лева, не подлежат на обжалване.

Чл. 234. (1) При установяване на нарушенията по реда на чл. 233, ал. 1 актосъставителите могат да изземват и задържат веществените доказателства, свързани с установяване на нарушението по реда на чл. 41 от Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Иззетите веществени доказателства подлежат на отнемане в полза на държавата с наказателно постановление или резолюция по реда на чл. 20 и 21 от Закона за административните нарушения и наказания, когато са осъществени съставите на нарушения по съответните административно-наказателни разпоредби.

(3) Отнетите в полза на държавата вещи се съхраняват в помещения, специално предвидени за това, до изтичането на една година от влизането в сила на резолюцията, наказателното постановление или на съдебното решение, с което то е потвърдено.

(4) След изтичането на този срок отнетите вещи подлежат на унищожаване по ред, предвиден в наредба на Министерския съвет, предложена от Комисията за регулиране на съобщенията. Отнетите в полза на държавата вещи или части от тях, които могат да бъдат използвани, без да се нарушават законите и установените технически стандарти в страната, могат да се предоставят на учебни заведения с учебна цел, на болници или други служби с решение на Комисията за регулиране на съобщенията .

Чл. 235. (1) В изпълнение на своите функции оправомощените служители на Комисията за регулиране на съобщенията имат право:

  1. на свободен достъп в подлежащите на контрол обекти;
  1. да проверяват документите, доказващи правоспособността на лицата в контролираните обекти;
  1. да изискват сведения и документи, свързани с осъществяване на контрола;
  1. да изискват и изземват оригинални документи, заверени копия от документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от проверяваните лица във връзка с осъществяване на далекосъобщителна дейност и/или установяване на административни нарушения по този закон;
  1. да проверяват счетоводни, търговски или други книги или документи и носители на информация, както и други документи, свързани с осъществяване на далекосъобщителна дейност и/или установяване на административни нарушения по този закон;
  1. да изискват от трети лица сведения, извлечения и други документи, необходими за извършване на насрещните проверки във връзка с осъществяване на контрол по този закон;
  1. да изискват писмени обяснения от проверяваните и от трети лица при спазване разпоредбите на този закон;
  1. да контролират качествените параметри на услугите;
  1. да извършват необходимите документални и технически проверки за установяване качествените параметри на услугите.
  1. да претърсват помещения, използвани от проверяваните лица за осъществяване на далекосъобщителна дейност, както и помещения, в които се намират доказателства за извършване на административни нарушения;
  1. за проверка на далекосъобщителни средства, да претърсват превозни средства, когато са спрени, паркирани или в престой, както и да спират превозни средства съвместно с контролните органи за движение по пътищата;
  1. да дават предписания за отстраняване в определен срок на недостатъци в дейността на проверяваните лица.

(2) В случаите, когато се касае за проверка на помещения, служещи за жилище по ал.1, т. 10, както и правомощията по ал. 1, т. 11, проверките се извършват от служителите по чл. 233, съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи при спазване на разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл. 236. (1) При изпълнение на служебните си задължения служителите по чл.233 са длъжни:

  1. да се легитимират чрез служебна карта;
  1. да пазят в тайна обстоятелствата и фактите, които са им станали известни при или по повод на изпълнение на служебните им задължения;

(2) Редът и начинът за използване и съхраняване на обстоятелствата и фактите по ал. 1, т.2 и служителите, отговорни за съхраняването им, както и организацията на работа при осъществяване на контрола в далекосъобщенията, се определят със заповед на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията или оправомощено от него лице.

(3) Служителите по ал. 1 и ал. 2 подписват декларация по образец във връзка със задълженията си, в която изрично се отразява и отговорността им.

Глава осемнадесета

АДМИНИСТРАТИВНО-НАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 237. (1) Който без лицензия извършва далекосъобщителна дейност, която подлежи на лицензиране след провеждане на конкурс или търг, или продължи да я осъществява след спиране, прекратяване или отнемане на лицензията, се наказва с глоба от 10 000 до 100 000 лв.

(2) Който без лицензия извършва далекосъобщителна дейност, която подлежи на лицензиране по реда на чл. 62, или продължи да я извършва след спиране, прекратяване или отнемане на лицензията, се наказва с глоба от 5000 до 50 000 лв.

(3) Който без лицензия извършва далекосъобщителна дейност – изграждане, поддържане и използване на обществени далекосъобщителни мрежи, които ползват радиочестотен спектър илиобособени далекосъобщителни мрежи за собствени нужди, които ползват радиочестотен спектър, или продължи да я осъществява след спиране, прекратяване или отнемане на лицензията, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв.

(4) Който без регистрация извършва далекосъобщителни дейности при условията на обща лицензия, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.

(5) За нарушения по горните алинеи, извършени повторно административно-наказващият орган с наказателно постановление може да лиши нарушителя от право да упражнява далекосъобщителната дейност, за която е санкциониран, за срок до една година.

Чл. 238. (1) Който наруши или не изпълни условията на издадената му индивидуална лицензия, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.

(2) Който извършва далекосъобщителна дейност по обща лицензия и наруши условията й, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв.

Чл. 239. Който наруши правилата относно тайната на съобщенията, изпращани по далекосъобщителните мрежи, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.

Чл. 240. Който предоставя линии под наем на нелицензиран далекосъобщителен оператор, чиято дейност подлежи на лицензиране и/или регистрация по обща лицензия по реда на този закон, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лева.

Чл. 241. Който смущава и/или изменя съдържанието на съобщения на трети лица, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв.

Чл. 242. (1) Който предава чрез обществена далекосъобщителна мрежа неверни повиквания или заблуждаващи знаци и/или сигнали за помощ, бедствие, злополука или тревога, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.

Чл. 243. Който с цел да набави за себе си или другиго облага, използва далекосъобщителни съоръжения за сметка на далекосъобщителен оператор или на трето лице, се с глоба от 3000 до 10 000 лв., като щетите се възстановяват по общия исков ред.

Чл. 244. Който пуска в действие радиосъоръженията в нарушение на реда по чл. 212, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 3000 до 15 000 лв.

Чл. 245. Който причини повреди на обществени далекосъобщителни мрежи и съоръжения, с което прекъсне или попречи на далекосъобщенията, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв., като щетите се възстановяват по общия исков ред.

Чл. 246. (1) Който при поискване от Комисията за регулиране на съобщенията не даде информация, свързана с прилагането на този закон, или й даде невярна, непълна или неточна информация, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.

(2) Който препятства осъществяването на контрола по чл. 235 от Комисията за регулиране на съобщенията, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.

(3) Далекосъобщителен оператор, който не предостави на Комисията за регулиране на съобщенията, документи и информация, необходими при извършване на проучване за определяне на значително въздействие върху пазара се наказва с глоба от 5000 до 100 000 лева.

Чл. 247. Далекосъобщителен оператор, който предлага обществени гласови далекосъобщителни услуги и не предоставя безвъзмездно на своите потребители възможност за спешни повиквания се наказва с глоба от 2 000 до 10 000 лева.

Чл. 248. Лицензиран обществен далекосъобщителен оператор, който осъществява и друга търговска дейност, и не води самостоятелна аналитична отчетност за лицензирана дейност се наказва с глоба от 500 до 5 000 лева.

Чл. 249. (1) Лицата по чл. 231, които разгласят, предоставят, публикуват, използват или разпространяват по друг начин данни и обстоятелства, представляващи служебна тайна, ако не подлежат на по-тежко наказание, се наказват с глоба от 500 до 2000 лв. и се лишават от правото да заемат съответната длъжност за срок от 6 месеца до 1 година.

(2) Нарушенията по ал.1 се установяват от органите на вътрешния контрол на Комисията за регулиране на съобщенията

Чл. 250. За нарушенията по чл. 237-248, извършени от юридически лица или от физически лица – еднолични търговци, се налагат имуществени санкции в размерите на предвидените глоби.

Чл. 251. За нарушения на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за които не е предвидено друго наказание се налага глоба в размер от 100 до 1 000 лева.

Чл. 252. (1) Когато нарушенията по предходните членове са извършени повторно, се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер на първоначално наложената.

(2) По смисъла на този закон нарушението е повторно, ако е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.

Чл. 253. (1) Парични суми по влезли в сила наказателни постановления постъпват по банковата сметка на Комисията за регулиране на съобщенията.

(2) 20 на сто от паричните суми по ал.1, остават в бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията.

(3) 80 на сто от паричните суми по ал.1 се превеждат в приход на републиканския бюджет.

(4) Срокът за доброволно изпълнение се определя в наказателното постановление от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията или от оправомощено от него лице.

(5) Несъбраните по реда на ал. 4 парични суми подлежат на събиране по реда на Данъчния процесуален кодекс.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

  • 1. По смисъла на този закон:
  1. „Далекосъобщителна мрежа“ е съвкупност от взаимносвързани възли, линии и съоръжения, които служат за осъществяване на далекосъобщения.
  1. „Обществена далекосъобщителна мрежа“ е далекосъобщителна мрежа, предназначена за предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги и/или на далекосъобщения за неограничен кръг потребители.
  1. „Обособена далекосъобщителна мрежа“ е далекосъобщителна мрежа, предназначена за осъществяване на далекосъобщения, по нетърговски начин, за собствените (вътрешните) нужди на обособения далекосъобщителен оператор, включително в и/или между неговите поделения, клонове или дъщерни дружества. Използване за собствени нужди е налице, когато обособената далекосъобщителна мрежа не се използва като средство за предоставяне на далекосъобщителни услуги.
  1. „Кабелна радио- и/или телевизионна мрежа“ е обществена далекосъобщителна проводно базирана мрежа, предназначена за предоставяне и разпространение на радио- и телевизионни сигнали. Кабелната мрежа може да включва и система за управление и контрол на мрежата. Оператор на кабелна радио- и/или телевизионна мрежа не може да бъде оператор на обществена далекосъобщителна мрежа, различна от кабелната радио- и/или телевизионна мрежа.
  1. „Вътрешна телефонна мрежа“ е далекосъобщителна мрежа, изградена в границите на едно населено място, свързана към обществена далекосъобщителна мрежа в единия край на повикването, за ползването на която не е необходим радиочестотен спектър и чрез която не се предоставят далекосъобщителни услуги.
  1. „Крайна точка на мрежата“ е физическата точка, в която потребителят получава достъп до обществената далекосъобщителна мрежа. Мястото на крайната точка се определя от Комисията за регулиране на съобщенията и представлява границата на обществената далекосъобщителна мрежа за целите на регулирането.
  1. „Взаимно свързване“ е физическо и/или логическо свързване на далекосъобщителни мрежи, принадлежащи на един и същ или на различни оператори по такъв начин, че потребителите, свързани към една от тези мрежи, да получат възможност за достъп до потребители, свързани към други мрежи, или до услуги, предлагани чрез тези други мрежи или от трети лица, имащи достъп до тези мрежи.
  1. “Топология на взаимно свързване” е разположението на свързващите звена при взаимното свързване между две далекосъобщителни мрежи.
  1. “Протокол за взаимно свързване” е предварително уговорена или фиксирана поредица от процедури., които позволяват съвместното действие на две далекосъобщителни мрежи., свързани по между си.
  1. “Линии под наем” са далекосъобщителни съоръжения, предоставени от обществен оператор на друго лице, включващи преносни съоръжения и преносна среда, чрез които се осигурява прозрачен преносен канал с определен капацитет между крайни точки на мрежата, и които не включват комутация по заявка – комутационни функции, които потребителят може да контролира като част от предоставянето на линиите под наем.
  1. „Далекосъобщителна услуга“ е осъществяване на далекосъобщения по търговски начин.
  1. “Проста препродажба на услуги” е препродажба на услуги, при която абонат на дадена далекосъобщителна мрежа продава услуги на други лица.
  1. „Обществени далекосъобщителни услуги“ са далекосъобщителни услуги, предназначени за неограничен кръг потребители.
  1. „Гласова услуга“ е далекосъобщителна услуга за пренасяне на говор в реално време по всякаква далекосъобщителна мрежа, независимо от използваната технология за пренос, която позволява на потребител да разговаря с друг потребител.
  1. „Фиксирана гласова услуга“ е гласова услуга по всякаква фиксирана далекосъобщителна мрежа или между фиксирани крайни точки на фиксирана далекосъобщителна мрежа или мрежи (включително и гласови услуги, осъществявани чрез фиксирана крайна точка на обществена далекосъобщителна мрежа в който и да е край на повикването или веригата), независимо от мрежовата технология, която позволява на потребител да разговаря с друг потребител.
  1. “Фиксирана телефонна услуга” е обществена далекосъобщителна услуга за пряк пренос и комутация на глас в реално време по обществена фиксирана комутируема далекосъобщителна мрежа, което дава възможност на всеки потребител, ползващ устройство, свързано към крайна точка на тази мрежа, да осъществява повикване към друг потребител, ползващ устройство, свързано към друга крайна точка.
  1. “Фиксирана телефонна мрежа” е далекосъобщителна мрежа за пренасяне на глас и звукова информация с ширина на честотната лента 3100 Hz, крайните точки на която са фиксирани географски, и която поддържа гласова телефония, факсимилни съобщения и пренос на данни чрез модеми със скорост най-малко 2400 bit/s.
  1. “Комутируема телефонна мрежа” е далекосъобщителна мрежа за пренасяне на глас, в която свързването между крайните точки се осъществява в резултат на поредица от превключвания.
  1. “Мобилна мрежа” е далекосъобщителна мрежа, крайните точки на която не са фиксирани географски.
  1. „Справочни услуги“ са далекосъобщителни услуги, даващи възможност на осъществяващия повикване потребител да получи информация за телефонния номер на абонат по подадени данни за индивидуализация на абоната – име и когато е необходимо, адрес.
  1. „Услуги за осъществяване на спешни повиквания“ са далекосъобщителни услуги, даващи възможност за далекосъобщителен достъп на всеки потребител до службите „Спешна медицинска помощ“, „Полиция“ и „Пожарна и аварийна безопасност“.
  1. “Обществен телефон” е телефонен апарат за предоставяне на гласови услуги., за използването на който се плаща чрез монети, жетони, дебитни/кредитни или предварително платени карти.
  1. „Ограничен ресурс“ е ресурсът, ограничен по природни дадености или по технически причини.
  1. “Тонално избиране” е начин за набиране на телефонен номер от някои телефонни апарати, който се осъществява, като всяка цифра от абонатния номер се формира и предава по линията като комбинация от две честоти, всяка от които се определя от две групи от по четири честоти.
  1. “Детайлизирано таксуване” е вид таксуване, осъществявано чрез таксуващи системи в една телефонна централа, които определят номера на викащия абонат, номера на викания, началото и продължителността на разговора и издават детайлизирана справка за това.
  1. “Радиосъоръжение” е продукт или част от продукт за осъществяване на съобщение чрез излъчване и/или приемане на радиовълни, използвайки спектъра, определен за земни или космически радиосъобщения.
  1. “Радиочестотен спектър” е спектър от честоти, излъчвани и приемани в диапазона от 9 kHz до 3000 GHz.
  1. “Радиочестотна лента” е част от радиочестотния спектър, ограничена от две честоти.
  1. „Криптографска защита“ са методите и средствата, предназначени за закриване (кодиране) на обменяната информация по такъв начин, че тя да остане разбираема само за упълномощените за това лица.
  1. „Далекосъобщения за морско и въздушно търсене и спасяване“ и „информация за безопасност“ са всички далекосъобщения, определени като такива в Радиоправилата на Международния съюз по далекосъобщения. Предоставянето на далекосъобщителни услуги за морско и въздушно търсене и спасяване и информация за безопасност не представлява обществена далекосъобщителна услуга.
  1. „Домакинство“ са две или повече лица, които живеят заедно в едно жилище или в част от жилище; имат общ бюджет, независимо от това, че някои от тях може да нямат родствени връзки помежду си. Домакинство е и едно лице, което живее в самостоятелно жилище, в стая или в част от нея към дадено жилище, живее на самостоятелен бюджет по отношение на разходите за задоволяване на своите потребности.
  1. „Наземно радиоразпръскване“ е излъчване от земни радиопредаватели на радио- и/или телевизионни сигнали, предназначени за приемане от населението.
  1. “Далекосъобщително устройство” е всяко устройство, което е радиосъоръжение, крайно далекосъобщително устройство или и двете.
  1. „Крайно далекосъобщително устройство“ е продукт, позволяващ осъществяване на съобщение, или елемент на даден продукт, предназначен за пряко или непряко свързване по какъвто и да е начин към интерфейсите на обществените далекосъобщителни мрежи, а именно далекосъобщителни мрежи, които служат изцяло или частично за предоставянето на обществено достъпни далекосъобщителни услуги.
  1. „Техническа спецификация“ е спецификация в документ, определяща характеристиките, на които отговаря един продукт, каквито са равнището на качеството или потребителските свойства, безопасността, размерите, включително приложимите за продукта изисквания относно търговското му наименование, терминологията, означенията, изпитванията и методите за изпитвания, опаковката, маркировката и етикетирането”.
  1. “Фонокарта” е вид разплащателно средство при използването на обществени телефони, което е платено предварително.
  1. „Интерфейс“ е крайна точка на дадена мрежа, т. е. точка за физично свързване, чрез която ползвателите получават достъп до една обществена далекосъобщителна мрежа и/или въздушен интерфейс, определящ електромагнитния път между радиосъоръжения и техническите изисквания към тях.
  1. “Канално отстояние” е отстоянието между честотите на два радиоканала .
  1. “Дуплексно отстояние” е отстоянието между честотите в посока „предаване“ и посока „приемане“.
  1. “Номер” е поредица от десетични цифри, която еднозначно идентифицира крайната точка в обществената мрежа. Номерът съдържа информацията, необходима за маршрутизиране и/или таксуване на едно повикване до тази крайна точка.
  1. “Номерационно пространство” е целият набор от номера, използван в далекосъобщенията.
  1. “Адрес” е поредица или комбинация от цифри и символи, използвана за идентифициране на дадена специфична или крайна точка от мрежата при осъществяването на връзка, която се използва за маршрутизация.
  1. “Име” е комбинация от букви, цифри и символи, идентифицираща даден елемент (като интерфейс, част от оборудване, приложение и др.) от мрежата, която предоставя услуги между крайни точки.
  1. “Потребител” е физическо или юридическо лице, което ползва или е заявило желание за ползване на [VM1] далекосъобщителни услуги.
  1. “Краен потребител” е потребител, който ползва далекосъобщителна услуга без да предоставя далекосъобщителна услуга, чрез нея.
  1. “Ползвател” е физическо лице, което ползва [VM2] далекосъобщителна услуга за цели, различни от търговска дейност и професия.
  1. “Далекосъобщителна инфраструктура” е част от техническата инфраструктура, която включва далекосъобщителни мрежи и съоръжения.
  1. “Криза” е всяка внезапна или очаквана промяна на установеното състояние на живот, предизвикано от човешката дейност, събития и природни явления, засягащи територията, населението и материалните ценности на страната и изискващи незабавни действия за възстановяването му.
  1. “Криза” от невоенен характер не включва кризите, изискващи въвеждането на режим „Военно положение“ или режим „Положение на война“.
  1. ”Повикване” е всяка връзка (постоянна или временна), даваща възможност за пренасяне на информация между два или повече потребителя на далекосъобщителна система.
  1. “Идентификация на линията на викащия” е услуга, при която виканият абонат получава съобщение за номера на този, който го търси преди да се осъществи разговора.
  1. “Идентификация на свързаната линия” е услуга, при която викащият абонат получава съобщение за номера на този, когото търси преди да се осъществи разговора.
  1. “Данни свързани с дадено повикване” са сигнализационна информация, преминаваща между дадена услуга и мрежата или друг потребител и включва сигнализационна информация, използвана за установяване на повикването и контрол върху повикването (например задържане на повикване, прехвърляне на повикване и други). Тези данни включват и информация на мрежовия оператор за повикването (например продължителност).
  1. “Прихващане” е дейност за осъществяване на достъп до и предоставяне на далекосъобщенията на даден абонат и данните, свързани с повикванията, на компетентните органи по чл. 20, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства, извършвана въз основа на законно разрешение.
  1. “Прихващащ интерфейс” е входно-изходно програмно-техническо средство на далекосъобщителен оператор, където се предоставя достъп до прихващаните далекосъобщения или данните, свързани с повикването. Прихващащият интерфейс може да бъде в повече от една фиксирана точка.“
  1. “Право на преминаване” е право на обществен далекосъобщителен оператор да изгради и/ или разшири далекосъобщителните си мрежи и съоръжения и да ги експлоатира, както и да използва въздушното пространство над имота.
  1. “Експлоатация на далекосъобщителни мрежи и съоръжения” е поддържане и използване на далекосъобщителните мрежи и съоръжения.
  1. “Достъп до мрежата” е физическо и логическо свързване на крайно оборудване или на друго оборудване към далекосъобщителна мрежа или части от нея, а също и физическо и логическо свързване на далекосъобщителна мрежа към друга далекосъобщителна мрежа или части от нея, с цел да се получи достъп до функциите на тази далекосъобщителна мрежа или до далекосъобщителни услуги, предоставяни от тази мрежа.
  1. “Специален достъп” е достъп до мрежата, осъществен в точки, различни от крайните точки на мрежата. Взаимното свързване на мрежи е вид специален достъп. (Достъпът, осъществен в крайните точки на мрежата е общ, т.е. достъп предоставян на потребителите в най-общия случай).
  1. “Абонат” е физическо или юридическо лице, което е страна по договор с лице, което предоставя далекосъобщителни услуги, за предоставянето на такива услуги.
  1. “Абонатна линия” е електрическата верига, образувана от физическа усукана метална двойка, свързваща крайна точка на мрежата в помещенията на абонатите с главния репартитор (на селищна централа) или еквивалентно съоръжение във фиксираната обществена телефонна мрежа.
  1. “Част от абонатна линия” е част от абонатна линия, свързваща крайна точка на мрежата в помещенията на абонатите с една концентрираща трафика точка (специфична точка за достъп към фиксираната обществена телефонна мрежа, предназначението на която е да концентрира трафика към общите управляващи съоръжения на комутационните съоръжения на мрежата).
  1. “Нетни загуби” е разликата между разходите на оператора със задължение за предоставяне на универсална услуга и разходите без задължение за предоставяне на универсална услуга, като към нея се добавят приходите от предоставянето на универсалната услуга и се вземат под внимание предимствата в резултат на задължението за предоставяне на универсална услуга.
  1. “Обезпокоително повикване” е едно или повече повиквания, които целят нарушаване на спокойствието на абоната или съдържат заплахи, обиди или друга смущаваща информация.
  1. “Радиослужба” е съвкупност от особености при предаване, излъчване и/или приемане на сведения чрез радиовълни за различните специфични случаи за осъществяване на далекосъобщения.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

  • 2. Този закон отменя Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г., изм., бр. 26 от 1999 г., бр. 10 2000 г., изм. и доп., бр. 64 от 2000 г., доп., бр. 34 от 2001 г., изм. и доп., бр. 42 от 2001 г., бр. 96 от 2001 г., бр. 112 от 2001 г., изм., бр. 45 от 2002 г.).
  • 3. От 1 януари 2004 г. служителите от администрацията на Комисията за регулиране на съобщенията получават добавка към възнагражденията си в размер на процента на ръста за предходната година на отрасъл Съобщения по данни на Националния статистически институт.
  • 4. (1) Този закон влиза в сила от 1 януари 2003 г., с изключение на:
  1. разпоредбата на чл. 121, ал. 4, която влиза в сила от 1 юли 2003 г.;
  1. разпоредбата на чл. 159, т. 1, която влиза в сила от 1 септември 2003 г.;
  1. разпоредбите на чл. 123, ал. 3 и 4, чл. 219, чл. 220, ал. 4 и чл. 143, ал. 6, които влизат в сила от 1 януари 2004 г.;
  1. разпоредбите на чл. 134 и чл. 159, т. 2, които влизат в сила от 1 януари 2005 г.;
  1. разпоредбата на чл. 158, ал. 1, която влиза в сила от 1 януари 2005 г., по отношение на операторите на обществени мобилни далекосъобщителни мрежи по стандарт GSM и UMTS.;
  1. разпоредбата на чл. 158, ал. 1, която влиза в сила от 1 януари 2009 г., по отношение на операторите на обществени фиксирани далекосъобщителни мрежи.

(2) До 31 декември 2003 г. операторите, определени като оператори със значително въздействие върху пазара, осъществяващи далекосъобщения чрез фиксирани телефонни мрежи и предоставяне на фиксирани телефонни услуги, предоставяне на линии под наем, включително и по типове, предоставящи достъп и взаимно свързване към мрежите си, определят цените на тези услуги въз основа на методика, разработена от Комисията за регулиране на съобщенията и приета от Министерския съвет.

  • 5. (1) До 31 декември 2003 г. лицензионните и други такси се разпределят, както следва:
  1. лицензионни такси предвидени в лицензии за далекосъобщителна дейност:

а) първоначалната и допълнителната еднократна такса:

аа) 25 на сто за осигуряване на средствата по чл. 21;

бб) 5 на сто по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията;

вв) 70 на сто в приход на републиканския бюджет.

б) годишната такса – по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията;

в) таксата за ползване на радиочестотен спектър:

аа) 50 на сто за осигуряване на средствата по чл. 21;

бб) 25 на сто по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията;

вв) 25 на сто в приход на републиканския бюджет.

г) Таксата за ползване на номерационен капацитет:

аа) 30 на сто за осигуряване на средствата по чл. 21;Г

бб) 30 на сто по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията;

вв) 40 на сто в приход на републиканския бюджет.

д) Таксите за ползване на позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения:

аа) 25 на сто за осигуряване на средствата по чл. 21;

бб) 5 на сто по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията;

вв) 70 на сто в приход на републиканския бюджет.

(2) Таксите за изменение на лицензията постъпват по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията.

  • 6. (1) Издадените лицензии по отменения Закон за далекосъобщенията запазват своето действие.

(2) Всички конкурси и лицензионни процедури, започнали до влизането в сила на този закон, се довършват по реда на този закон.

(3) Висящите съдебни дела се приключват по реда, действащ при тяхното образуване.

  • 7. Българската телекомуникационна компания предоставя универсална далекосъобщителна услуга до момента, в който Комисията за регулиране на съобщенията определи оператор със значително въздействие върху пазара, на когото да възложи задължение за предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга, но не по-късно от 9 месеца от влизане на този закон в сила..
  • 8. Членовете на Комисията за регулиране на съобщенията към момента на влизане в сила на този закон довършват мандата си съгласно изискванията на § 72, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията (ДВ, бр. 112 от 2001 г.).
  • 9. От 1 януари 2006 г. министърът на транспорта и съобщенията няма право да упражнява права на собственост на държавата в търговски дружества и държавни предприятия, лицензирани по реда на този закон.
  • 10. Средствата по чл. 21, т. 2, б. “а” постъпват до 31 декември 2003.

–––––––––––––––––––––––––––

[VM1] Това е значението на термина “търсене”: осъзната потребност. Потребителят има намерение да ползва и/или предприема действия, за да си набави услугата. На английски се използват “demand”, “request”.

[VM2] Това е значението на термина “търсене”: осъзната потребност. Потребителят има намерение да ползва и/или предприема действия, за да си набави услугата. На английски се използват “demand”, “request”.